МОТИВИ към присъда № 260119/21.10.2021 г. по НОХД № 1479/21год. на БРС, НК, 17-ти състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП №348/2018 г. по описа на Първо РУ към ОД на МВР-Бургас и ДП № 1076/2018г. по описа на Районна прокуратура-Бургас против И.Т.К., ЕГН: **********,
роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, женен,
осъждан, средно образование, с който му е повдигнала обвинение за това, че на 07.04.2018г. в гр. Бургас, бул. ***от метална каса
намираща се в складово помещение на къща за гости ***, при условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита
на имот и чрез използването на неустановено техническо средство - упражнил
натиск и повредил заключващия механизъм на врати, водещи към помещения
стопанисвани от М.Д.М. и А.Д.М., както и повредил заключващия механизъм на
метална каса посредством счупване /изкъртване/ и разблокиране на електронно кодовия заключващ механизъм и отнел чужди движими вещи в големи размери - пари, както следва: 1
100,00 (хиляда и сто) евро, равняващи се на 2 151,41 лева (две хиляди сто
петдесет и един лева и 41 ст.) съгласно официалния курс на БНБ, 140,00 щатски
долара, равняващи се на 223,34 лева (двеста двадесет и три лева и 34 ст.)
съгласно официалния курс на БНБ за деня и 74 625,25 лева (седемдесет и четири
хиляди лева шестстотин двадесет и пет лева и 25 ст.) или общо пари в общ размер
на 77000,00 лева (седемдесет и седем хиляди лева) от владението на М.Д.М. и А.Д.
***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195, ал.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
В провелото се разпоредително заседание, на основание чл.76 от НПК, с
оглед направеното искане от тяхна страна, съдът конституира като частни
обвинители М.Д.М. и А.Д.М., пострадали от процесното
деяние, като същите се представляваха от адв.Г.К..
Производството протече по общия ред.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-Бургас поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Излага анализ на доказателствата, от
които извлича виновността на подсъдимия К.. Акцентира, че от разпита на св.С., подс.К. е получил информация, че пострадалите държат пари в
приземния етаж, след което той накарал св.М. да му покаже долните помещения под
предлог, че ще организира събитие. Констатира противоречие в показанията на св.С.,
Д. и П. относно престоя на К. в инкриминираната нощ и часът, в който си е
тръгнал към дома си. Прави подробен анализ на приетите ДНК експертизи, от които
се установило, че и по двете парчета на счупения патрон от касата се намирал
ДНК материал на подс.К. – телесни течности вкл. и
пот. Сочи, че тези следи били оставени от К. по невнимание и излага съмнение,
че той е бил с ръкавици, поради липса на годни дактилоскопни
следи. Посочва, че оставеният биологичен материал е доказателство подкрепящо
обвинителната теза и потвърждаващо, че К. е бил на местопрестъплението.
Акцентира и на съдебното минало на подсъдимия с оглед наличието на квалификацията
опасен рецидив. С оглед на това и предвид степента на обществена опасност на неговата
личност и конкретното деяние, предлага да му бъде определено наказания при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства а именно лишаване от свобода
в размер на 6 години. Посочва, че режимът, при който следва да бъде търпяно
така определеното по вид и размер наказания е „Строг“. Пледира сторените по
делото разноски да бъдат възложени в тежест на подс.К..
Моли за присъда в този смисъл.
Частните обвинители св.М. и М. не се явяват
в последното съдебно заседание, като те се представляват от упълномощен повереник - адв.К.. В своята
пледоария тя се присъединява към анализа на доказателствата изложени от
прокурора. Адв.К.
пледира да бъде постановен съдебен акт, с който К. да бъде признат за виновен и
да му бъде наложено предложеното от прокурора наказание. Претендира за разноски
за платен адв.хонорар.
Защитникът на подс.К.
- адв.К., посочва, че на първо място не бил установен
предметът на престъплението. Навежда доводи, че не е ясно каква е точната сума
намираща се във въпросната каса, в предвид разминаването посочено от св.М. и М..
Излага съмнения, че изобщо такава сума се е намирала там и приема, че липсва
предметът на престъплението. Разсъждава за наличие на друго престъпление по НК
– унищожаване и повреждане на имущество, каквото обвинение не било повдигнато.
Сочи, че освен посочените ДНК експертизи няма нито едно друго доказателство
уличаващо неговия подзащитен. Намира, че спрямо К.,
по делото не било събрано нито едно пряко доказателство, което да установява по
несъмнен начин неговото виновно поведение. С оглед на всичко моли неговият подзащитен – подс.К., да бъде признат
за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Според адв.В. – също
защитник на подсъдимия К., не може
да се направи категоричен извод от събраните по делото доказателства, че подзащитният и е бил автор на извършеното престъпление. На
първо място сочи, че не е съгласна с така изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Навежда доводи за извършени процесуални нарушения при
изготвянето на протокола за оглед, с който са били приобщени и иззетите ВД, тъй
като от разпита на поемните лица не ставало ясно дали
описаните вещи в действителност са намерени в помещението на приземния етаж на
сградата. Твърди, че инкриминираната нощ подсъдимит К.
не е излизал от дома си, тъй като това обстоятелство се потвърждавало от жена
му. Оспорва годността на ДНК-експертизата, като посочва, че вещото лице не може
да обясни как този материал е попаднал по патрона. Навежда доводи, че е
възможно клетъчният материал на К. да е пренесен от друго място. Излага
твърдение за противоречие в показанията на свидетелите М. досежно
предметът на престъплението. Твърди, че по делото са налице много въпросителни,
които останаха недоказани в хода на съдебното следствие, включително и
обвинителната теза на прокурора. В обобщение, изтъква, че не е налице нито едно
пряко доказателство относно вината на К., поради което моли за признаване на
последния за невинен и оправдаването му.
Подсъдимият К. излага становище относно
фактическата обстановка, като заявява, че не е съпричастен към така
повдигнатото му обвинение. В дадената му последна дума моли за оправдателна
присъда.
От събраните в хода на наказателното
производство доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.К.
бил осъждан неколкократно предимно за престъпления
против собствеността. Последното му осъждане било по НОХД №558/2014г. на PC
Нови Пазар, със споразумение №119/17.12.2014г., в сила от същата дата, на
лишаване от свобода за срок от една година, което наказание е изтърпял на
05.09.2015г.
Подс.К.
поддържал приятелски отношения
със свидетеля
Д.С., който живеел в един от апартаментите намиращи се в сградата, в която се помещавала
къщата за гости ***. Често подс.К. посещавал
въпросната къща за гости, към която имало и жилищна част. Той играел карти в
двора с приятелите си, както и посещавал кафенето, намиращо се на партерния
етаж на сградата. Така на 05.04.2018г., следобед, свидетелите Д.С., П.П., Д.Д. и подс.И.К.,
посетили за пореден път кафенето. Там била и постр.А.М.,
която вършила обичайните си задължения. Свидетелите Д.С. и П.П. играели карти, а подс.К.
заговорил св.А.М.. Внезапно той взел менюто за закуски и започнал да я разпитва
какво се предлага. М. му обяснила, че в къщата за гости има зала за хранене и
кухня, в която се приготвят закуските. Тя му казала, че тези помещения се
намират на приземния етаж на сградата. К. проявил интерес към мястото където се
приготвят закуските и поискал да му покаже помещенията. Казал и, че иска да
види дали мястото отговаря за определено събитие.В това време М. заедно с К.
тръгнали по стълбите водещи надолу към приземния етаж, след което тя го въвела
в залата за хранене, към която било обособено кухненското помещение. Там се приготвяли
закуските. След като К. видял помещенията и ги разгледал, той проявил интерес и
към съседното помещение, също разположено на приземния етаж, а именно конферентната зала. Тя била разположена срещу залата за
хранене. М. го въвела в нея и той забелязал намиращата се в конферентната
зала врата, която била затворена. Тя водела към малък коридор.В него се
намирали врати водещи към складово, бойлерно
помещение и асансьор, а в дъното му била монтирана алуминиева врата, която се
заключвала винаги от М.. През тази врата се влизало в друг коридор, от който се
достъпвали останалите избени помещения, част от които били ползвани от
обитателите на жилищната част в сградата. К. доста любопитно разглеждал
помещенията, след което се качил горе в кафенето. По - късно, тримата свидетели
С., П., Д., както и подс.К. си тръгнали.
В жилищната част се намирали апартаменти
собственост на различни лица, част от които били обитавани, а други не. В
единия от тези апартаменти живеел св.Д.С., а в друг негови роднини. Помещенията
прилежащи към хотелската част - къщата за гости ***, били обособени в другата
половината от сградата. Входът от страната на жилищната част се заключвал от
живеещите в него, а входът от страната на хотелската част се заключвал от М., след
полунощ.На приземния етаж на сградата били разположени избените помещения. От
хотелската част, достъпът до избения коридор се осъществявал през вход
разположен в близост до рецепцията на къщата за гости, след който следвали
стълби водещи надолу. В края на тези стълби до залата за хранене било кухненското
помещение, срещу което била разположена конферентна
зала. В нея се намирала вратата, през която се влизало в малкия коридор с
размери 300x200 см., от който пък през алуминиевата врата, намираща се в края
му, се стигало до общия П - образен коридор. За тази врата ключ имали само
собствениците на хотела – св.А. и М. М.. В общия П-образен коридор, на около 2
метра от тази алуминиева врата се намирала друга дървена врата, която водела
към избено помещение с размери около 150x150 см, стопанисвано също от М.. На
метален рафт в това помещение, посредством два метални дюбела, за стената,
изградена от тухли итонг, била неподвижно закрепена
метална каса. В нея пострадалите съхранявали пари в лева, евро и щатски долари,
възлизащи на общата на сума от 77 000,00 лева. Достъп до това помещение имали
единствено А. и М. М.. Металната каса, разположена в помещението била винаги
покрита с парче плат, за да не се вижда и за съществуването й знаели само пострадалите.
Така след като предварително бил разучил
помещенията стопанисвани от М., на 07.04.2018г. около 02:30 часа, подс.К., по неустановен начин, проникнал в сградата на бул.***в
гр.Бургас, в която се намирала къща за гости ***. Той проникнал в жилищната
част на сградата и слязъл на приземния етаж, където имало врати водещи до
избените помещения. Едната от тези врати била алуминиевата водеща към малкия
коридор, през който се стигало до конферентната зала
на къщата за гости, а другата дървената, която преграждала помещението, в което
се намирала касата с парите. К. знаел, че алуминиевата врата води към къщата за
гости ***, тъй като два дни по-рано се намирал от другата страна на тази врата
- в конферентната зала на М., където бил заведен от св.
А.М.. Тъй като бил наясно с това, той упражнил натиск върху патрона на бравата
с неустановено техническо средство. Патронът се счупил на две, като в бравата
от вътрешната й страна останала
половината от него, а другата част от патрона била оставена върху металната рамка
около водопроводните тръби, които минавали в близост до вратата. След като
счупил патрона К. неволно оставил биологични следи по него, а именно ДНК
материал, който в последствие послужил за установяване на самоличността му.
След като взел парите К. напуснал сградата като се отдалечил в неизвестна
посока.
На 07.04.2018г. около 10:30 часа,
камериерката Х.Н. слязла в конферентната зала и след
като влязла в малкия коридор забелязала, че дървената врата водеща към
складовото помещение и алуминиевата врата, водеща към П- образния коридор са
повредени и отворени. Дървената врата, разположена в същия коридор, водеща към
избеното помещение на М., в което била металната каса също била повредена и
отворена. Камериерката веднага повикала св.А.М., която установила, че
оставените от нея пари в металната каса, възлизащи общо на сумата от 77 000,00
лева, липсват. М. веднага съобщила на брат си св.М.М.,
както и подала сигнал за извършената кражба. На място пристигнала дежурна група
от 01 РУП и бил извършен оглед и иззети ВД.
При извършеният оглед на местопроизшествие
металната каса е била намерена върху пластмасова касета на пода на помещението,
в отворено състояние. В нея са били открити един брой бандерол със син мастилен
печат „Юробанк България“ АД и дата „25.07.2017г.“ с
два подписа, а от вътрешната страна на бандерола имало надпис „Postbank“ и „100 къса по 5 лева - 500 лева“. Намерени били
още три парчета хартия, представляващи изрезки от документ, като на третото
парче бил изписан текст „1500 от колата“. С огледа е иззета и металната каса и
един бр. бандерол намерен в нея, както и три броя листчета, представляващи
изрезки от документ, намерени в металната каса.
При извършен допълнителен оглед на
местопроизшествие на 18.04.2018г. от помещението, в което се намирала металната
каса са били иззети още счупени пластмасови отломки от клавиатурата, която е
била поставена на касата за въвеждане на шифъра за отключване, един брой парче
от пластмасов елемент, с изобразени черни цифри на бял фон от 1 до 9 и
изобразени букви А, В и цифра 0; 6 броя пластмасови отломки, а от металния
улук, намиращ се в долната част на металната рамка, заграждаща ВиК тръбите, закрепени за стената е иззето пластмасово,
черно на цвят парче с неправилна форма, представляващо част от касата.
По
доказателствата:
Фактическите изводи, включени в предмета на
обвинението, се подкрепят по безспорен и категоричен начин от събраните в хода
на съдебното и досъдебното производство материали. От гласните доказателства:
показанията на свидетелите: М.М., А.М., Х.Н., Д.
Трудов, Д.Д., Л.Ч., Р.Ч., Х.И., Х.К., Д.С., Д.Д., К.К., Ж.Р., П.С., Адриана С.,
Г.Т., Т.З., П.К., П.П., И.М.,
Д.М.; както и частично от обясненията на подсъдимия в частта преди
инкриминираната нощ.
От писмените доказателства: справки за
съдимост, справка от ГД "ИН"; протоколи за доброволно предаване;
разписки; заповед за задържане на лице.
От писмените доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.68-70, том 1 ), албум към
оглед на местопроизшествие (л.73- 75, том 1), допълнителен оглед на
местопроизшествие (стр.76-77, том 1), допълнителен оглед на местопроизшествие
(стр.78-79, том 1), албум (л.82-103, том 1), оглед на веществени доказателства
(л.104—105, том 1), албум (л,106-109, том 1), протоколи за претърсване и
изземване (л.110 —132, том 1, л.137-143, л.148-152, том 1), албум (л.133-135,
л.144-147, том 1).
От
експертизите: ДНК експертизи (л.155- л.157, л.161-163, л.167-169, том 1), ДНК
експертиза (л.173-175, том 2), протокол за вземане на образци за сравнително
изследване (л.171, том 2) дактилоскопна експертиза
(л.173, том 1), техническа експертиза (л.181-183, том 1), протоколи за
доброволно предаване (л.184, л.185, л.186, том 1), като и писмени доказателства
- писмо от НАП, декларация по ЗКПО, сметка-извлечение и др.
В заключението по изготвената първа ДНК
експертиза (л.155- л.157), вещото лице е приело, че по част от секретен патрон
от брава с надпис “18“ - обозначен като обект №1, намерен върху водопроводните
тръби и иззет с протокола за оглед на местопроизшествие, се е установило
наличие на клетъчен материал, чийто ДНК профил напълно съвпада с ДНК профила на
подс.И.К., който е регистриран в националната база
данни. Според експертизата, вероятността да се установи този ДНК профил, ако
клетъчният материал е оставен от друг индивид, освен К., била 1 на 4398 807 000
000 000 000,
поради което експертът е направила категорично заключение, че клетъчният
материал по изследвания обект, произхожда от подс.К.,
както и, че този резултат представлява категорично доказателство, че клетъчния
материал по обект №1, произхождал от него (протокол №18/ДНК-
78/14.04.2018г.-л.155-157, том 1 от делото).
Вещото лице изготвило допълнителната
биохимична ДНК експертиза е заключило, че по иззетата част от секретен патрон
от брава с малко етикетче “18“ - задна (счупена)
повърхност, изследвана като обект №1 е установена наличност на клетъчен
материал, чийто ДНК профил показва пълно съвпадение с ДНК профила на И.К.,
който е регистриран в националната база данни. Тези резултати представляват,
според вещото лице, категорично доказателство, че клетъчния материал по задна
(счупена) част на патрона произхожда от И.К. (протокол №18/ДНК 84/19.04.2018г.,
л.161-163, том 1 от делото).
Тъй като вещото лице е имало за задача да
определи, дали намереният биологичен материал съвпада с ДНК профилите на лица,
регистрирани в Националната ДНК база с данни по горните експертизи, в ДП
прокурора е допуснал провеждането на повторни ДНК експертизи със същите задачи,
като на 28.01.2019г. са били предоставени доброволно образци за сравнително
изследване от биологичен материал - слюнка от подс.И.К.,
иззети конкретно за това ДП. От повторна биохимична ДНК експертиза №18/ДНК - 78
и ДНК експертиза на ВД 318/ДНК - 84 на БНТЛ ОД МВР Бургас, се установява пълно
съвпадение на намерения биологичен материал с профила на подс.К..
Тези резултати, според вещото лице, представляват категорично доказателство, че
клетъчния материал по обект - част от секретен патрон от брава, произхожда от И.К.
(протокол 19/ДНК- 40/06,02.2019г.-л.173-175, том 2). На допълнително зададени в
с.з. въпроси вещото лице М., изготвило тези експертизи посочи, че не може да
каже какъв точно е биологичният материал, но приема с категоричност, че клетъчния
материал изхожда от К.. Заключенията са обосновани, пълни и взаимодопълващи
се, като дават отговор на всички поставени въпроси, поради което съдът ги
кредитира с доверие.
В хода на ДП е била изготвена и техническа
експертиза на предоставеният за изследване част от секретен патрон иззет при
огледа на местопроизшествие от 07.04.2018г. и част от секретен патрон предаден
с протокол за доброволно предаване от същата дата, като е прието, че те са
представлявали един цял секретен патрон марка „Анбо“
преди неговото счупване. Посочено е, че счупването на секретния патрон е
осъществено чрез упражняването на хоризонтален двустранен натиск с техническо
устройство, което не може да се определи какво е. Констатациите в изготвената трасологична експертиза са същите, както тези в
техническата експертиза, като вещото лице е заключило, че предоставеният за
изследване част от секретен патрон иззет при огледа на местопроизшествие от
07.04.2018г. и част от секретен патрон предаден с протокол за доброволно
предаване от 07.04.2018г. са представлявали един цял секретен патрон марка „Анбо" преди неговото счупване. Парчето от счупен
секретен патрон, от който е идентифицитран ДНК
материал, представлява предната /външна/ част от предоставения за изследване
счупен секретен патрон.
От заключението на приложената в ДП дактилоскопна експертиза се установява, че по предадените
за изследване обекти не може да се идентифицира годна дактилоскопна
следа.
При извършено претърсване на жилището
обитавано от подс. К. и св.Ч. ***, във вътрешен джоб
на мъжко яке, поставено в гардероб, са намерени и иззети един брой специален
технически инструмент - селектор за щифтове на секретни патрони, наподобяващ отверка, с черна ръкохватка, който служи за отваряне на
патрони, както и един брой мобилен телефон марка „Нокиа",
ведно с поставена в същия сим карта на мобилен
оператор „Виваком“, които били иззети от
разследващите.
Извършено било и претърсване и изземване
в жилищата обитавани от св.Д. и св.П., както и в ползваните от тях автомобили, но
не били открити ВД имащи значение за воденото ДП.
По искане на БРП са били изискани и трафични данни по реда на чл.159а НПК от трите мобилни
оператора относно телефонен номер ползван от подс.К..
Установява се, че на 06.04.2018г. в периода между 16.00 часа и 00.00 часа са
ползвани интернет услуги от различни адреси – ул.Любен Каравелов, ул.Гладстон, ул.Цар Симеон I и ул.Александровска. В 16,04
часа е проведен разговор с Р.Ч. и 16,13ч. с Валентина Цакова. Установено е, че
за времето от 00,00 до 10,49 часа на 07.04.2018г. не
са ползвани услуги от неговия номер.
При изграждане на фактическите си изводи
съдът отчете и следните писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи
за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване; протокол
за доброволно предаване, писма от мобилните оператори, декларация по ЗКПО,
отговор от рзлични банкови институции, справки от ТД на НАП-Бургас, справка за
съдимост, справки с данни от мобилни оператори, както и експертните заключения
на извършените експертизи посочени по-горе.
Показанията на посочените свидетели в
съвкупност с цитираните писмени доказателства и експертни заключения допринасят
за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията при
извършването на деянието, включително такива, които го предшестват или са
реализирани постфактум, като установяват отделни елементи от състава на
престъплението-времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е
извършено, обекта на посегателството, неговото авторство. Показанията им са
логични, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира. Показания на свидетелите, които се кредитират, прочетни на основание
чл. 281, ал.4 и ал.5, вр. с ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, допълват показанията им от съдебно заседание и уточняват
обстоятелства, които предвид периодът от време, който е изтекъл от деянието до
съдебното заседание, не си спомнят или имат минимални разминавания. Освен това
показанията на свидетелите се допълват от писмения и веществения доказателствен
материал, както и от резултатите от експертните заключения.
По делото по несъмнен начин е установено,
че частните обвинители М. са стопанисвали, сграда, находяща
се в гр.Бургас, ул.***, представляващо къща за гости ***. Св.М. в своите
показания подробно разказва начина на работа и местонахождението на различните
помещения. Посочва, че на 06.04.2018г. той е бил втора смяна на рецепцията,
като малко след полунощ заключил и се прибрал вкъщи. От сестра си – св.М.
разбрал на следващия ден, че касата им, в която държат пари е била разбита, а
парите отнети. Първоначално твърди, че в касата е имало около 72 000 лв. в
различни копюри в лева и евро, като тази сума била
получена от разпределяне на дивиденти от общия бизнес, както и спестявания. В
последствие заявява, че общия размер на сумата е от 77000 лв., като прави
уточнение, че точния размер го знае сестра му, тъй като тя се занимавала със
счетоводството, а той отговарял за техническата поддръжка. Сочи, че само той и
сестра му имали ключ от въпросната каса, както и че никой друг от служителите
не влизал в това помещение. Прави и подробно описание на приземните помещения и
разбитата каса. Казва, че познава подс.К., като
клиент на кафето, намиращо се на приземния етаж. Виждал го е няколко пъти там
да играе карти със св.Д.С.. Показанията на М. са логични и взаимодопълващи
се с тези на сестра му – св.М.. В своите показания тя допълва брат си относно пропусквателния режим в сградата. Познава св.С., тъй като
той живеел в жилищната част на сградата на третия етаж и бил редовен клиент в
кафенето. Посочва, че доста често С. и К. играели карти в двора със свои
приятели. С голяма степен на убедителност разказва за една случка от 05.04.2018г.,
в която подс.К. попитал дали се предлагат закуски и
има ли къде да се приготвят. Под предлог, че иска да разгледа помещенията за
негово мероприятие поискал от М. да му покаже разположението на приземния етаж,
където се приготвяли закуски, както и конферентната
зала, които се намират непосредствено до помещението в което е касата с парите.
М. доста подробно описва как подс.К. е оглеждал
помещенията и е задавал въпроси от къде се влиза и излиза. Първоначално тя не
се усъмнила и съвсем добросъвестно му показала помещенията под приземния етаж.
Заявява, че за кражбата разбрала на следващия ден, когато камериерката и
казала, че вратите са разбити. Относно точния размер на сумата посочва, че при
първоначалния разпит в полицията е посочила сумата от 72000 лв., но следващите
дни като се успокоила се сетила, че в касата е имало и още 1100 евро, 140
долара и отделена сума от 600 лв.
По отношение на предмета на престъпното
посегателство настоящият съдебен състав намира, че той е изяснен и не намира за
основателни твърденията в обратна насока, съдържащи се във възраженията на защитата.
Инкриминираните вещи са уточнени от пострадалите лица свидетелите М. и М., като
съдът кредитира в цялост техните показаният дадени пред настоящия съд.
Действително, и при двамата свидетели се констатират леки противоречия на места
между казаното, но това разминаване не е съществено, тъй като св.М. уточни, че
тя се е занимавала със счетоводството и окончателната обща сума била 77000 лв. Не
се констатира и противоречие в показанията им от последния разпит в ДП, където
и двамата пострадали са посочили като крайна сума точно 77000лв. Показанията им
са идентични и това е видно след внимателен прочит. Няма данни, които да
навеждат на извод в некоректност и недостоверност на показанията на свидетелите
М.. Напротив, житейски логично е,
единствено само те да могат да опишат инкриминираните вещи, тъй като същите са
се намирали в техен обект, до който са имали достъп само те. Житейски и логично
е в касата на един хотел да се съхраняват пари било то дивиденти на съдружниците или оборотни за задоволяване на различни
нужди. Индиция за размера на сумата е и годишната
данъчна декларация по ЗКПО за предходната година ведно с приложените счетоводни
документи за разпределени дивиденти до 30.04.2018г., удостоверяващи движението
на големи парични потоци между съдружниците близки до
размера на инкриминираната сума.
По отношение на възражението, че по делото
останал неизяснен въпросът чии били инкриминираните вещи, следва да се посочи,
че този въпрос е ирелевантен, доколкото е установено кое е лицето упражнявало
владението върху тях. Предмет на кражбата може да бъде вещ, върху която друго
лице, а не деецът, упражнява владение – под владение следва да се разбира
възможност за фактическо разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки
един момент държателят да наблюдава или да пази предмета на престъплението,
нито да има непрекъснат фактически контакт с него. Т.е. може да бъде отнета и
от несобственика й, стига той да упражнява фактическа власт над нея в момента
на отнемането й /ППВС 6-71 и Р.116-03-II/. По делото се установи, че от каста била
отнета сума в размер на 77 000 лева, която била във владение на постр.М.. От доказателствата явства, че макар сумата в
размер на 77 000 лева, която постр.М. били
оставили, да не се е намирала в тях, то те са продължавали да упражнява фактическа
власт върху нея и са имали възможност да се разпорежда с тази сума във всеки
един момент, поради което правилно е посочено, че парите са отнети от тяхно
владение – те са собственици и упражняващи фактическа власт върху сумата. Видно
от показанията на двамата пострадали само те са имали ключ и достъп до
съдържанието на вътрешността на металната каса, следователно те са упражнявали
държането върху нея. С оглед на това, правилно е посочено в обвинителния акт и
съдът прие, че парите са били отнети от владението на М..
Показанията на постр.М.
се потвърждават и от св.Х.Н. – камериерка в хотелската на част на Гран виа. В своя разпит посочва, че първоначално тя е видяла
разбитите врати, след което веднага уведомила св.М.. Заявява, че не е имала
ключ от помещението, където е била касата, както и че само пострадалите са
имали достъп до него. Подробно описва разположението на помещенията и
поведението на М. – стреснала се, била уплашена и веднага се обадила на брат си
и на полицията. Показанията и са логични и взаимодопълващи
се с показанията на двамата пострадали, поради което се ценят с доверие.
Съдът разпита и св.К. и св.Х. – полицейски
служители в пътна полиция, които са били изпратени на място да запазят следи до
идване на разследващата група. И двамата не си спомниха с подробности случилото
се, което наложи показанията им да бъдат прочетени по реда на чл.281 ал.4 НПК.
И двамата описват помещенията през които се минава, за да се стигне до
приземния етаж, като заявяват, че са видели разбитите врати и каса, вкл. и част
от патрона иззет по време на огледа. Показанията им в тази част се потвърждават
и от служителите на СОТ – Д.Д. и Д.Г., които в
последствие са станали поемни лица. К. и Г. заявяват,
че от св.М. са разбрали, че е станала кражба на голяма сума пари, но тя не им
казала точния размер на отнетата сума.
Бяха разпитани и поемните
лица участвали в първоначалния оглед на местопроизшествие, при който са иззети
и ВД, а именно - св.Д.Д. и Д. Г.. Показанията на тези двамата свидетели, дадени
както в съдебно заседание, така и прочетените и на двамата по реда на чл.281
ал.4 от НПК, се кредитират от настоящата инстанция, тъй като са еднопосочни и
намират подкрепа в останалата доказателствена маса –
показанията на св.М. и св.Н., както и данните, съдържащи се в протокола за
оглед от 07.04.2018 г. Съдът отчита, че в действителност е минало доста време и
е напълно нормално свидетелите да не помнят с подробности всяко едно действие
на разследващите. След прочитане на показанията им те заявиха, че вече си
спомнят прочетените факти, потвърждават ги, както и посочиха, че подписите
положени за поемни лица в протокола за оглед са
изпълнени от тях.
Съдът разпита и поемните
лица от повторния оглед на 18.04.2018г., а именно св. А.Д. и св.С.С.. Показанията им бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 НПК, тъй като заявиха, че с оглед изминалото време не си спомнят релевантни
факти. Същите потвърдиха прочетените показания, като заявиха, че изложеното от
тях в досъдебното производство е вярно. По тази причина съдът ги кредитира с
доверие, тъй като съвпадат и с показанията на св.К..
Макар и несъществени от показанията на св.Ч.
се извличат факти предхождащи престъплението. Тя живее на семейни начала със
св. Д.Д. /приятел на К./. Сочи, че на 06.04.2018г. вечерта в
нейния дом са били на гости подс.К. и св.П.П. Приготвили вечеря, но тя отишла в другата стая за да
гледа филм и не е останала при тях. Твърди, че не е знаела за какво си говорят
гостите, както и че около 23.30 часа всички излезли от дома им. Твърди, че в
нейния дом не е имало голяма сума пари.
С особено внимание следва да се ценят
показанията на св.Ч., с която подсъдимия живее на семейни начала. За
инкриминираната дата посочва, че с К. вечерта около 21.00 часа се прибрали в
дома им, след което той не е излизал. В тази част показанията и противоречат на
тези на св.Ч., Д. и П., които заявяват, че К. след 21 часа е отишъл в дома на
св. Ч.. По тази причина и показанията на Ч. не следва да се кредитират, тъй
като са силно компрометирани.
В своите показания св.Д.Д.,
приятел на подсъдимия посочва, че на 05.04.2018г. се намирал в градината на
хотел заедно с К. и П. Посочва, че той играел карти с П. П., докато подс.К. говорел със св.М. за някакви закуски. Посочва, че
слезли на приземния етаж, за да види К. помещенията. Показанията се
потвърждават от тези на св.М. и в тази част се кредитират. В останалата част
показанията на този свидетел е налице драстично разминаване във времевия
диапазон, в който твърди К. и П. да са отишли в дома му на 06.04.2018г. както и
в частта до кога са останали. В тази им
част показанията на св.Д.Д. не следва да се
кредитират.
Твърде спорни и противоречиви са и
показанията на св. Д.С.. За събитията на 05.04.2018г. показанията му съвпадат с
тези на св. Д.Д., П. П., както и с обясненията на К.
и св.М.. Посочва, че в двора на хотела са играли карти, а К. е говорил с М.
относно предлагани закуски, след което е поискал да види приземните помещения.
Относно събирането на 06.04.2018г. посочва, че той, Д.Д.,
и подс.К. отишли на гости на св.П.. В тази част
показанията му са изолирани от тези на св.Ч., Д. и П., които заявяват, че са
посетили дома на св. Д. и св.Ч.. Налице е и разминаване във времето в което
посочва, че си е тръгнал К.. По тази причина и в тази част показанията на Св.Д.С.
не следва да бъдат кредитирани.
Ирелевантни към
предмета на доказване са показанията на св.П.С., И.М., К.К.,
Ж.Р., А. С., Г.Т., Т.З., П.К., всички живущи в
жилищната част на сградата. Те посочват как се влиза в жилищната част, както и
че не са възприели факти от значение за настоящото дело.
Основният спорен въпрос е дали именно подс.К., е взел участие в процесното деяние, като според
настоящия състав, отговорът е положителен. Участието му в инкриминираното
деяние се установява по несъмнен начин и от заключенията на първоначално иготвените в ДП ДНК-експертизи на вещото лице М., както и
на последващите такива. Тук следва да се отбележи, че
съдът ги кредитира като компетентно изготвени при спазване на процесуалните
правила за това, като намира същите и за мотивирани съобразно поставените им
задачи. Прието е, че вероятността да се установи този ДНК профил, ако
клетъчният материал е оставен от друг индивид, освен К., била 1 на 1 4398
807 000 000 000 000, поради което експертът е направила категорично
заключение, че клетъчният материал по изследвания обект, произхожда от подс.К.. Съдът кредитира изцяло така изготвените експертизи
– първоначално изготвените, които са ползвали за сравненителен
материал ДНК профила му от националната база с ДНК данни, както и последващите използвали за сравнителен материал слюнка
доброволно дадена от К., дали идентични резултати. При първоначално изготвените експертизи, ДНК
профилът на подс.К. бил установен чрез справка в
Регистъра на Националната ДНК база данни. Въпреки, че не са били взети образци
за сравнително изследване от самия К., настоящият съдебен състав намира, че не
следва да се изключи от доказателствената съвкупност заключението на същата
само на това основание. Това е така, доколкото образци за сравнително
изследване, както предвижда нормата на чл.146 от НПК, не било необходимо да бъдат вземани. Тази
разпоредба намира приложение само когато не е възможно образците да се набавят
по друг начин, а в случая ДНК профил на К. е регистриран и се съхранява в
националната ДНК база данни, включително под формата на математически модел от
вида, изписан в експертното заключение. С цел проверка на достоверността и
годността на ДНК профила, посочен да е на К., прокурора е допуснал повторно
същите експертизи, като вече е била взета слюнка от подс.
като сравнителен материал по настоящото ДП, като отговора на вещото лице М. е
аналогичен с първоначалния.
Индиция за
извършеното престъпление е и намерения в дома на подс.К.
в джоба на якето му селектор за щифтове на секретни патрони с черна ръкохватка.
Житейски няма логика такъв технически инструмент да се държи в джоба на якето,
а не например в някакво техническо куфарче с инструменти.
Отделно от това К. предварително е разпитал
св.М. за помещенията в приземния етаж, като дори тя самата е отворила и
показала част от помещенията. Знаел е, че парите на М. се намират именно там,
тъй като св.С. му е споделил, че св.М. му е развалил пари които е донесъл от
приземния етаж.
От приложеното писмо на НАП е видно, че К.
не реализира доходи и нестава ясно как изкарва прехраната си.
Вярно е, че по делото са събрани косвени
доказателства, а пряко такова, което да установява участието на К. не е
установено. По делото има група безспорни факти, които се установяват от
показанията на св. М., М. и св.Н., относно предмета на престъплението и
поведението на К. преди деянието, който е събирал информация за мястото, където
се намират парите.Цялата тази верига съвкупност от косвени доказателства води
до единствения и категоричен извод, че именно подс.К.
е автор така извършеното престъпление. Осъдителната
присъда може да се изгради само върху косвени доказателства, когато от техния
анализ логически следва единственото заключение, че престъпното посегателство е
осъществено от подсъдимия, а не от друго лице, в каквато насока е константната
практика на ВКС /Решение № 428 от 19.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1149/2015 г.,
I н. о./.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 от НПК
,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. Съдът
прие, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъпленията по чл.196, ал.1 т.2,
вр.чл.195, ал.2 вр. с
ал.1, т.3 и т.4, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. По отношение на извършеното
от подс.К. престъпление е налице признак от обективна
страна, изразен в това, че извършената кражба е в големи размери по смисъла на
Тълкувателно решение №1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк.
н. д. № 1/98 г., ОСНК – т.е. надхвърляща повече от 70 пъти размера на
минималната за страната работна заплата към инкриминираната дата. Общата
стойност на противозаконно отнетите пари е 77000 лева. Според член единствен,
ал.1 на ПМС № 316/20.12.2017г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, считано от 01.01.2018 г. размера
на минималната работна заплата в Република България е определен на 510 лева. Отнетата
сума надхвърля седемдесет пъти установената в страната към момента на деянието
минимална работна заплата. При това положение следва да се приеме, че кражбата
е в големи размери.
От обективна
страна се установи, че на 07.04.2018г. в гр.Бургас, бул.Демокрация 54 от къща
за гости *** отнел чужди движими вещи в големи размери – общо 77000 лв. от
владението на св.М. и М., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
На първо
място, от обективна страна подсъдимият К. е осъществил изпълнителното деяние на
кражбата, посредством активни действия. Същият е проникнал в чуждо помещение, след като предварително е
събрал нужната информация от къде се влиза към приземния етаж, разбил касата в
която се намирали парите и ги отнел, които са били към този момент във
владението на свидетелите М., скрил ги е в себе си и се отдалечил в неизвестна
посока. По този начин К. е прекъснал фактическата власт върху вещите, осъществява
от М., върху инкриминираните пари, като същевременно е установил своя трайна
фактическа власт върху тях. Няма спор, че парите са движими вещи по смисъла на
чл. 110, ал.2 от ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били
„чужди” за подсъдимия, доколкото той не е бил носител на правото на собственост
върху тях. Той не е имал съгласието от собствениците на вещите или техните
владелци да взема вещите или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото
съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да
остава каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая воля категорично
липсва.
На следващо
място, извършената от подсъдимия К. кражба следва да се квалифицира, като
извършена в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК. Това е така,
доколкото към датата на извършване на деянието, той като пълнолетен е бил
осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК, което се доказва от
цитираните по-горе осъждания. Към датата на деянието не са били изтекли пет
години от изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по горецитираните
присъди, поради което и на основание чл.
30, ал. 1 от НК приложение следва
да намерят именно правилата за опасния рецидив.
Деянието е
било осъществено при квалифициращото обстоятелство по чл.
195, ал. 1, т.3 и 4 от НК. Били са разбити прегради направени за защита
на имот – три врати и една каса.Отделно от това деянието е било извършено с
неустановено техническо средство, с което са били разбити трите врати и в
последствие заключващия механизъм на касата. Именно с цел проникване в помещението,
К. е използвал и неустановено техническо средство, което изпълва
квалифициращият признак на чл.195, ал.1, т.4, предложение второ.
На следващо място е налице и другият
квалифициращ признак – този по т.
3 на чл. 195, ал. 1 от НК, доколкото деянието е извършено, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, а именно – упражняване
на натиск с твърд предмет върху три врати, в резултат на което същите са
разбити и е проникнато в помещенията, както и чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот - деформиране на заключващите шипове на касата,
в следствие на което са отнети парите.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимият при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че
отнетите пари са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата
власт на досегашните владелци и установява своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици изразяващи се в прекъсване
на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа
власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и с намерени
противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или
юридически с тях, като със свои. На последно място, умисълът на подсъдимия
включва и съзнаване на това, че извършва деянието след като е осъждан за други деяния,
както и че, за да извърши кражбата, поврежда и разрушава преграда здраво
направена за защита на имот, използва неустановено техническо средство и
кражбата е в големи размери.
По вида и
размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият К. беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години, а съгласно
ал. 2 – съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния.
Като отчете
данните за имущественото положение на подсъдимия, извличащи се от писмените
доказателства, изискани от Националната агенция по приходите, и ръководейки се
от нормата на чл.57, ал.1 от НК, настоящият съдебен състав намира, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без налагане на
конфискация.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54,
ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.
55 НК.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че подсъдимият К. е
с обременено съдебно минало, като тук не се вземат предвид осъжданията, които
обосновават квалификацията на настоящото деяние като такова, извършено при
условията на опасен рецидив. Отегчаващо обстоятелство е наличието на повече от
едно квалифициращо обстоятелство на извършената кражба, както и престъпната
упоритост при извършването му. Следва да се отчете като отегчаващо
обстоятелство стойността на отнетите пари, която е твърде висока, дори за
квалифициращият признак "големи размери". В същото време, в полза на
подсъдимия следва да бъде отчетен продължителният период от време, който е
изминал от момента на осъществяване на деянието до постановяване на съдебния
акт по настоящото дело, тъй като това не се дължи на причини, за които той носи
отговорност. Няма как да не се отчете и доброто процесуално поведение на
подсъдимия, като същият не е ставал повод за отлагане на делото. Всички тези
обстоятелства мотивираха съда да определи наказанието за престъплението при
приложение на чл.54 от НК под средния размер, а именно 6 /шест/ години
„Лишаване от свобода“.
Съдът счита,
че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл.
36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху него
предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да върши други
престъпления в един сравнително продължителен период от време. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Към момента
на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на „Лишаване
от свобода“ за престъпления от общ характер, поради което по отношение на него
не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.
66, ал. 1 от НК.
По отношение
на режима за изтърпяване на така наложеното наказание:
Доколкото
настоящето престъпление е умишлено и на подсъдимия К. беше наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за повече от пет години, то на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода.
По веществените
доказателства:
Съдът отне на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" и
ал. 2, б. "а" от НК в полза на държавата
веществените доказателства:6 /шест/ броя
отчупени парчета пластмаса, черни на цвят от
едната страна, сиви от другата,
различни по форма и размери; пластмасово, черно на цвят парче
с неправилна форма, с размери 4/2 см;6 /шест/ броя пластмасови чаши; един брой специален
технически инструмент - селектор за щифтове
на секретни патрони, с черна ръкохватка , с надпис на латиница „Goso“;един брой сгъваема
метална палка;един брой черна на
цвят текстилна торбичка, с червена на цвят ластична
връзка, с намиращи се в нея 6 /шест/
броя специални технически инструменти, от които: 2 /два/
изпилени секретни ключа от бял
метал, 3 /три/ селектори за щифтове
на секретни патрони и 2/два/ броя метални S -образни елемента /манивелки/; 1 брой шпатула, с ширина
на работната метална част - 40 мм, с изпилен прорез
в средната част, с черно-жълта ръкохватка; 2 броя прави отвертки, от които едната
с челно-оранжева дръжка, другата с прозрачно синя на цвят
дръжка;един брой замба от бял
метал, с размер 5/16, тъй като една
част са послужили за извършване на престъплението, а друга част са такива без
стойност, които след влизане
на присъдата в сила да бъдат
унищожени.
Следва на подсъдимия К. да се върнат
иззетите веществените
доказателства: един брой мобилен
телефонен апарат марка „iPhone“, модел «7+», без сим карта
в слота, с идентификационен
номер /ИМЕИ/ ***; един брой мобилен телефон
марка „Нокиа", с идентификационен номер /ИМЕИ/ ****, ИМЕИ № *** ведно с поставена
в същия сим карта на мобилен
оператор „Виваком", с номер ***; един брой навигация марка „Garmin nuvi", с номер 15Е 930810, светло-сива на цвят, ведно
със захранващ кабел за автомобил
с надпис на латиница ,,Made in China“, 1 бр. мини USB кабел, бял
на цвят; един брой метална табакера,
разноцветна/ зелено, жълто, черно и червено / за цигари,
с надпис на латиница „Marley", с намиращи
се в нея 5 / пет броя заготовки
под формата на различни секретни
ключове , с покритие от червено на
цвят вещество по улеите, увити
в хартия;един бр.плетена шапка, сива на
цвят, с надпис „Eistror“, тъй като не се събраха данни същите да са послужили
на подсъдимия за извършване на престъплението.
Следва на св. Д.Д., да се върнат
следните веществените
доказателства: един брой преносима памет, черно-синя на цвят марка „Adata“ 8 gb, номер ***, както и
на св. А.Д.М. и М.Д.М., следните веществените доказателства:½
част от част
от секретен патрон, с надпис „ANBO“, с етикетче на горната страна номер „18“, намерен на долната част
на метална рамка, заграждаща В и К тръби в приземния етаж на къща
за гости „Гран Виа";един брой метална
касета с размери 35/25/25 см., тъмно-сива на цвят, с надпис
на латиница „ FAIRUNE“;1/2 част от секретен
патрон с надпис «ANBO“, от бравата на
алуминиева врата, водеща към трите
помещения /складово, бойлерно и конферентна зала /, намиращи се в приземния етаж на къща
за гости „Гран Виа";3 /три/ броя хартиени листчета,
с приблизителни размери
8/10,5 см., едното с ръкописно изписан текст със синя
химикална паста: „1 ,500 от колата“, второто
с надпис от едната страна, ръкописно изпълнен със синя химикална
паста започващ с 20 000 лв. и завършващ
с 34.000 и стрелка, с надпис
от другата страна 34+60 00 40 000 и завършващ
с 64 000, 1 /един/ брой хартиен
бандерол за опаковане на пачки
банкноти , със син печат на
„Юробанк България" АД
и щампована дата 25.09.2017
и изображения с химикална паста. От вътрешната
страна с надпис на латиница „Postbank“ и на кирилица „100 къса по 5 лева
500 лева“; един брой отчупен,
черен на цвят пластмасов елемент, с изобразени от предната страна
черни цифри на бял фон
от 1 до 9 и с изобразени букви «А», «В» и цифра «О».
По
разноските:
Накрая съдът
се произнесе относно направените в хода на наказателното производство разноски,
като с оглед обстоятелството, че подсъдимият К. беше признат за виновен, то и
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът го осъди да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР – град Бургас, направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 1565,63лв., както и 180 лв. за разноски в хода на съдебното
следствие. Беше осъден и да заплати сумата от 1000 лв., представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение от пострадалите.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
За
изготвените мотиви да се съобщи писмено на страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /Анатоли Бобоков/
Вярно с
оригинала: Д.М.