Р Е Ш
Е Н И Е
№ 217
гр.
Велико Търново, 30.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
К.
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10240/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** Г.Н. ***, като
пълномощник на А.К.А. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 26/
12.07.2023 г. по АНД № 20234130200027/ 2023 г. по описа на Районен съд – Елена.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № **********/
02.02.2023 г., издадено от зам. директора на Регионална дирекция по горите
/РДГ/ - Велико Търново, с което на А.К.А., за извършено нарушение по 12б, ал.
1, т. 7 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР за контрола и опазване на
горските територии, вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на
МЗХ за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите,
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв., и А.А.
е осъден за заплати на РДГ – Велико Търново разноски по делото на РС - Елена, в
размер на 100,00 лева.
В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на решението на РС – Елена, поради
постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК. Излагат се съображения за несъответствие на АУАН и НП с изискванията за
форма, установени в чл. 42, ал. 1, т. 4, съответно в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като липсва пълно описание на административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, вкл. не е посочено конкретно в коя част
на имота се намира прокараният извозен път, неотразен в технологичния план и
кога се е извършено прокарването му, дали и по какъв начин касаторът е
съпричастен към това обстоятелство, с кои свои действия или бездействие е
извършил нарушението, не
е посочена и датата на откриване на последното, като изброените обстоятелства
не са изяснени и в производството пред въззивната инстанция. По
същество касаторът намира нарушението за недоказано от обективна и субективна
страна, вкл. не е доказан и периодът на на прокарването на извозния път, посочен
от актосътавителя и наказващия орган. Изтъква, че той не може да носи по
презумпция административнотаказателна отговорност за проблемите, възникнали в
процесния имот, единствено поради качеството му на на лице по чл. 108, ал. 2 от
ЗГ, без АНО да е установил участието му в осъществяването на конкретното
деяние. С тези доводи от настоящата инстанция се иска
да отмени обжалваното решение на районния съд и разреши спора по същество, като
отмени наказателното постановление, издадено от зам. директор на РДГ – Велико
Търново. Касаторът претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В представена молба-становище, чрез пълномощника си заявява, че
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
доразвити в молбата-становище.
Ответникът по
касационната жалба – заместник-директор на Регионална дирекция по горите -
Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител. В представени писмен отговор и становище, чрез пълномощника си по
делото ***А.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения
за процесуалната и материална законосъобразност на наказателното постановление
и за правилност на решението на районния съд, като при постановяването му не са
допуснати нарушения, представляващи основания за неговата отмяна. Изтъква, че
проверката е извършена преди освидетелстването на сечището, към който момент
касаторът е отговорното за сечта лице, на което е издадено съответното
позволително. Ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че обратно на твърдяното от касатора, в наказателното
постановление се съдържа достатъчно ясно и точно описание на деянието за което
е наложено административното наказание, при което не е ограничено правото на
защита на нарушителя. Намира за обосновани от наличните по делото доказателства
и изводите на съда за безспорна установеност на санкционираното нарушение и
извършителя. Предлага решението на РС – Елена, като правилно, да бъде оставено
в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
По делото
липсват данни кога Решение № 26/ 12.07.2023 г. по АНД № 20234130200027/
2023 г. на РС – Елена и връчено на А.К.А.. Съобразно датировката на съдебния
акт, касационната жалба, депозирана чрез изпращане по електронна
поща на дата 21.07.2023 г., при всяко положение е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК. Същата изхожда от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, от външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата
обстановка по делото е правилно изяснена от РС – Елена. Установено е, че на
името на касатора, в качеството му на лицензиран лесовъд и представител на
„Елена бор“ ООД, е било издадено позволително за сеч № 0656391/ 16.02.2022
г. за отдел 306, подотдел „л“ в землището на с. Мийковци, общ. Елена,
държавна горска територия. Видът на разрешената сеч е бил „пробирка“ за
дървесни видове бял бор и бук, срокът за провеждането й – от 19.02.2022 г. до
30.12.2022 година. За сечта е бил изготвен и одобрен технологичен план от
служители в ДГС „Буйновци“, с който А.К.А. е бил запознат на дата 11.01.2022
година. На 27.06.2022 г. при извършена от служители в РДГ – Велико Търново проверка в
посоченото сечище, е било установено, че в посочения подотдел
чрез ниско изсичане на дървета, е направен извозен път с посока север-юг с дължина
44 м и ширина 4 м, неотразен в технологичния план. Проверката е била
извършена в отсъствието на А.А., който е бил уведомен за нея. Посочените
обстоятелства са били отразени в съставен Констативен протокол № 007848 от
27.06.2022 година. За приключването на сечта в отдел 306, подотдел „л“ в
землището на с. Мийковци, общ. Елена е бил съставен Протокол за освидетелстване
на сечище № 0677144/ 29.12.2022 година. Въз основа на констатациите в протокола
от проверката, от служител в РДГ – Велико Търново е бил съставен Акт за
установяване на адмнистративно нарушение № **********/ 02.08.2022 г. /серия В,
бланков № 007587/, за извършено от А.К.А. нарушение на чл. 12б,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5
от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите. АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и му е
предявен на датата на издаването, срещу подпис, като А. е вписал „имам възражения и прилагам обяснения от резача И.И.Р.“. Въпросното
обяснение е приложено в преписката, като в него Р.е посочил, че процесният
извозен път се е образувал след изсичане на изсъхнали дървета от вид бор и
някои тънки дървета от вид габър, бил е стар път и се е получил
естествено. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са били направени допълнителни писмени възражения. Въз
основа на установеното с АУАН от инж. З.И. – зам. директор на РДГ – В. Търново,
е издадено НП № **********/ 02.02.2023 г., с което на А.К.А. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300,00 лева.
Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата
06.02.2023 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /приложимата редакция/. Горната
фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните писмени
доказателства, вкл. тези от административната преписка и допълнително
представените от страните, и показанията на свидетелите И.М.П.
/актосъставител/, И.М.П., А.В.Н.и М.А.А./участвали при проверката на място/.
В производството пред районния съд
санкционираното лице е навело оплаквания за допуснати процесуални нарушения и е
оспорило извършването на претендираното нарушение от обективна страна по
доводи, идентични с тези в касационната жалба, които са приети от районния съд
за неоснователни. При така изяснените обстоятелства, районният съд е
намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е преценил, че
извършеното от А. деяние осъществява от обективна и субективна страна
признаците на нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр. с чл. 12б, ал. 1, т.
7 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР, вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗХ за сечите в горите. Той е
формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на
АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на
същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение, като е
изложил и мотиви за неприложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на санкцията,
определена с наказателното постановление в предвидения от закона минимален
размер.
Постановеното от
Районен съд – Елена решение е правилно.
При
постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила и
делото е попълнено с необходимия доказателствен материал, касаещ релевантните
факти. Съдът
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред РС - Елена от жалбоподателя /касатор в
настоящото производство/, не
са били оборени фактическите установявания в административнонаказателното
производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на
обжалваното решение. Решаващият
състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването
на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и
възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е
било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност,
като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не се установява
при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Настоящата инстанция споделя изводите РС - Елена относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, което се установява от приложените документи от трудовите досиета на актосъставителя и лицето, наложило административното наказание, Заповед № РД49-199/ 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, Заповед № 1 02.08.2018 г. на директора на РДГ – Велико Търново и доказателства за отсъствието на последния от работа към дата 02.02.2023 г., поради временна неработоспособност. Обратно на поддържаното от касатора, АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Касаторът не е присъствал при проверката, извършена на място в отдел 306, подотдел „л“ в землището на с. Мийковци, но няма нормативно изискване лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да се уведомява предварително и да присъства на извършваните проверки. В конкретния случай АУАН не е съставен по време на проверката на място, а на по-късна дата, в присъствието на соченото за нарушител лице, на което е дадена възможност да направи възражения. Правилни са и изводите на съда, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати формални нарушения и такива на процесуални правила. Безспорно, в АУАН и наказателното постановление липсва посочване на конкретна дата на извършване на деянието. Съгласно АУАН и НП, същото е извършено в периода от 19.02.2022 г. до 27.06.2023 г., т.е. времето от началната дата на издаденото позволително за сеч в имота, до датата на проверката, установила незаконната сеч. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ срокът, в който лицето с издадено позволителното за сеч носи отговорност и упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, е от началната дата на позволителното, до освидетелстване на сечището. Тоест при констатирани нарушения от вида на процесното допустителство /което е с проявна форма бездействие/, времето на извършване на нарушението освен ако не е конкретно установена дата /какъвто явно не е разглежданият случай/, е периодът от време, в който ответникът е имал задължението да упражнява контрол върху добива на дървесина. Обратно на твърдяното от касатора, в случая този период е коректно отразен в АУАН и НП, съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че в акта и в наказателното постановление не са посочени конкретните обстоятелства относно претендирания неупражнен контрол от лесовъда при извършването на сеч в процесния имот, вкл. и дали прокарването на извозния път /чрез сеч/ е извършено с неговото знание или разрешение. Действително първоначално в съдебната практика, вкл. тази на АСВТ при разглеждане на спорове от вида на процесния, беше застъпено становището, че сочените от касатора обстоятелства имат отношение към съставомерността на деянието и като такива подлежат на установяване от актосъставителя и АНО. С времето обаче то беше изоставено, като почти изцяло се наложи обратното становище, а именно – че задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ на лицето на което е издадено позволителното за сеч, включва всеобхватен контрол и превенция за законосъобразен добив на дървесина, за времето от издаването на позволителното, до освидетелстването на сечището. Основание за това дават както цитирана по-горе законова норма /в редакцията й след изменението обн. ДВ, бр. 28 от 2014 г./, така и разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗГ за сечите в горите, но най-вече изричните текстове на чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР /нов – ДВ, бр. 79 от 2015 г./, определящи задълженията и правомощията на лицензираните лесовъди, вкл. да следят за спазването на одобрения технологичен план, да съставят констативни протоколи и актове при констатиране и установяване на административни нарушения и да сигнализират органите на МВР при установяване на данни за престъпление в горските територии, за които има издадено позволително за сеч /чл. 12б, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 9 от наредбата/. С последно цитираните разпоредби нормативно са разширени функциите на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, по опазването, стопанисването и ползването на съответната горска територия, вкл. и чрез препятстване извършване на незаконна сеч от трети лица. Според чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗГ, в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
При така
цитирана нормативна уредба, следва да бъдат споделени изводите на АНО и на
въззивния съд, че съставомерността на процесното деяние се определя от факта на
прокарване на извозен път в участъка, поверен на съответния лицензиран лесовъд,
без такъв път да е предвиден в технологичния план. Безспорно е, че прокарването
на извозния път е в нарушение на правилата за извършване на сеч, следователно
представлява незаконно действие и то не е било предотвратено или спряно от
лицензирания лесовъд, на когото са възложени контролни правомощия с издаденото
разрешението за сеч. Обстоятелствата
кой точно и кога е прокарал този извозен път, дали това е извършено от
служители на дружеството, на което е възложен добив на дървесина или от други
лица, по принцип също е ирелевантен за административнонаказателната отговорност
на последния, тъй като задължението по чл.108, ал.3 от ЗГ за лесовъда е до
освидетелстване на сечището, а не до приключване на сечта и/или извозване на
дървесината. В одобрения технологичен план от 30.06.2021 г. такъв извозен път
не фигурира и при започване на сечта А. не е
докладвал на РДГ за съществуването му на място в съответния горски отдел,
т.е. логично е въпросният извозен път да е създаден след започване на сечта. Впрочем следва да се отбележи, че
посредством писмените обяснения на И.И.Р., в
конкретния случай е безспорно доказано прокарването на нерегламентирания път
чрез сеч в процесния участък, извършена именно от работник на „Елена бор“ ООД,
в периода на действие на издаденото разрешително за сеч.
Неоснователно е и възражението на касатора за липсата на вина, при положение,
че цитираното по-горе негово задължение по чл. 12б, ал. 1,
т. 7 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР, очевидно не е било изпълнено. Административното обвинение е основано
на твърдения за бездействие от страна на лесовъда, а последният не е оборил от
фактическа страна констатациите в АУАН, сочещи неизпълнение на коментираното
задължение за контрол и превенция от страна на лицензирания лесничей.
Констатираното с АУАН деяние е безспорно установено, осъществява от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение и представлява основание за прилагане на санкционната
норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Наложеното наказание е в минималния
предвиден в закона размер и представлява адекватна санкционна мярка, съобразно
степента на обществената опасност на деянието и на извършителя. Не се
установява приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения. Като се е произнесъл
в този смисъл и е потвърдил обжалваното
пред него наказателно постановление, районният съд правилно е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от визираните в жалбата на А.К.А. пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. При
своевременно заявеното искане за това, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, А.К.А.
следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция по горите
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лв., определен съобразно разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и заявената от
ответника по касационната жалба претенция.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 26 от 12.07.2023 г., постановено по АНД № 20234130200027 от
2023 г. по описа на Районен съд – Елена.
Осъжда А.К.А. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на
Изпълнителна агенция по горите – гр. София, разноски в размер на 100,00 /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.