Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр. Хасково, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година в
състав :
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова
и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело №305 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от С.А.Х. -
гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 14/12.03.2020г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения, че
оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. При издаването му не били съобразени разпоредбите на чл.8 и чл.9 от
ЗУБ. Изложените в решението съображения, основаващи отказа, били изцяло
незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота
и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се
сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия
на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае
ефективно да противодейства. Сочи се, че решението било постановено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил
чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като същото било постановено при наличие на мотиви,
съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на
чл.75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали
молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на
обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в
Ирак, с положението на различните
етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които
оспорващият бил обект в И.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да
бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение
към основателността на молбата му по същество. Същевременно интервюиращият
орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовава
на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за
основателно опасение за преследване. Административният орган не обсъдил никакви
източници на информация за страната на произход на оспорващия (с изключение на
справки, изходящи от самия него, а именно – справка с вх. №МД-2/03.01.2020г. и
справка с вх. №МД-147/06.03.2020г.). Оспорващият навежда доводи, че йезидите
били дискриминирани в иракското общество и представлявали най-бедната общност в
И.. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено
процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за
правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и
бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били
традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението
представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия,
каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до
степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се
сочи, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал
съществени нарушения на материалния закон. Подадената молба за закрила не била
явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. При
условие, че видно от мотивите на обжалваното решение административният орган
обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в Ирак и съответно –
положението му там, възможността да потърси помощ и защита и др., основателно
възниквал въпроса защо приел, че изложеното от оспорващия било извън предмета
на закона, както предвиждал чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се
твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на
производството пред интервюиращият орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се
опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно
факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на
което следвало да се разглежда молбата му. Причината да напусне Ирак била
свързана с постоянните конфликти и напрежение. В проведените интервюта подробно
изложил причините, поради които изпитвал основателен страх от преследване в
страната си на произход. Не отрича, че липсата на работа и лошата икономическа
ситуация в Ирак допринасяла за вземането на тежкото решение да търси закрила на
хиляди километри от дома си.
Обстановката в страната му на произход се влошавала ежедневно. Напуснал И.,
защото нямало изгледи да се подобри обстановката в И.. Заявил пред
административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и
на това основание бъде върнат обратно в И., ако това било обективно възможно за
българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни
посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност, поради
преследването спрямо йезидите, кюрди от страна на „Ислямска държава“.
Нахлуването на ДАЕШ било повсеместно и били завзети и редица други населени
места в региона. Законът изисквал опасенията му да са основателни, а не
задължително да е претърпял лично неблагоприятните последици върху самия себе
си и то във физическия смисъл на думата, именно защото не можело да се очаква
да остане и да рискува живота си, за да събере неопровержими доказателства за
посегателствата с цел да удовлетвори високите изисквания за доказателствена
тежест на ответника. Цитира се разпоредбата на чл.4, ал.2 от Квалификационната
директива, като се сочи, че всичко изложено идвало да покаже, че изпитвал
опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което
обосновавало и страха му от преследване в Ирак. Наред с това се навеждат
доводи, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на
чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО. Видно от самия диспозитив на чл.15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на
търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно
насилие, или иначе казано, липсвал личен елемент и съответно степен на персонализация на заплахата,
съобразно който да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. В тази
насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело
№С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, в
мотивите на което съдът на ЕО изрично приемал, че молителят на субсидиарна
закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва, че той или тя е
индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или фактори,
произтичащи от личните му обстоятелства, което административният орган следвало
да вземе предвид, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма на
общностното право, която следвало да се прилага еднакво от всички държави –
членки. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с
оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган стигнал
до своя погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт
в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Твърди се, че обжалваното решение противоречало на административно-производствените
правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на
чл.9 от ЗУБ, поради което се моли да бъде отменено и да бъде върната преписката
на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство
по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (Е.Ч.), чрез процесуален представител моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба №УРИ 105400-171/24.02.2020г.
в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името С.А. от И.,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. №120 от 28.02.2020г., с рег. №УП-15459/28.02.2020г. на
ДАБ, подадена с името С.А.Х.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за
самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП-15459/28.02.2020г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената С.А.Х., гражданин на И., роден на ***г***, …. На
същата дата лицето е регистрирано с имената С.А.Х., роден на ***г***, със същия
постоянен адрес, гражданин на И., етническа принадлежност – …, религия – …,
професия общ работник, образование - начално, …, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП-15459/28.02.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата лицето се представил като С.А., роден на ***г., от И….
Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 28.02.2020г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 15459/28.02.2020г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на
регистрационния лист. Не използвал други имена. Имал роднини в държава-членка
на ЕС: Сестри - .. А.Х., на ..години, в Г. била от 2014 година и получила
закрила; А… А.Х., на .. години, в Г. била от 4 години и тя също получила
закрила; Брат – Б. А.Х., на ..години, в Г. бил от много години, получил закрила
там. Чужденецът посочил, че напуснал И. през месец ноември 2019 година,
нелегално за Т.. Останал в гр. И. около 18 дни, след което с кола тръгнал към
българската граница. В Република България влязъл нелегално през оградата в
началото на 2020 година, за точна дата не можел да каже. Били група от осем
души и след това с кола стигнали до град С.. Около шест дни останали в С. и
след това с камион тръгнали за Г., но били заловени на границата с Р..
Последният му адрес в страната му бил град Ш... Там живял до напускането на И..
Заявил, че е гражданин на И., друго гражданство нямал. Нямал документи в себе
си. Имал лична карта и удостоверение за иракско гражданство, но по пътя ги
изгубил. Посочил, че не е …. Не притежавал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал досега молба за
закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга
държава. Заявил, че е ... Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност.
Посочил, че е ... На въпроса имал ли е проблеми заради изповядваната от него
религия отговорил, че й… имали по-малко права в И. и не можели да си намерят
добра работа в страната. Не е имал проблеми с официалните власти в И.. Не е
членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни
организации, общност, секта. Родителите му и … братя били в И.. Живеели в град
Ш.. Те нямали проблеми в И.. Посочил, че има начално образование. Учил до …
клас. Работил като … работник. Разказал, че основната причина, поради която
напуснал И., била защото нямало работа в страната. Търсил работа в градовете Д.,
З. и А., но не успял да си намери работа. Не искал да ходи в град Б., защото
преди три или четири години негови познати тръгнали да си търсят работа в Б.,
но загинали по пътя и затова решил да не ходи в Б.. Заради бедността напуснал И..
Другата причина била, че имал приятелка, която била в Г. и искал да отиде при
нея, за да живеят заедно. Посочил, че сега е в Б. и ако получи закрила тук, ще
остане и ще работи.Това били причините, заради които напуснал И.. Заявил, че не
е получавал заплахи. Не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в
Република България, защото бил задържан от полицията тук в Б.. Посочил, че не
иска да се завръща в И., защото нямало добри условия за живот в И. и нямало
работа. Това били причините, поради които напуснал страната си и не желаел да
се завърне в нея.
С Решение № УПХ 14/12.03.2020г. на Интервюиращ
орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна
закрила на С.А.Х. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл.
13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 16.03.2020г., а жалбата е подадена на 17.03.2020г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – младши
експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен със
Заповед № РД05-422/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал.
1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 28.02.2020 г., а оспореният акт е издаден
на 12.03.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по
чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. Неоснователно е
оплакването за нарушаване на чл.70 ал.2 от ЗУБ, тъй като разпоредбата е
отменена.
В
хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с
чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение
на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по
молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се
отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ -
в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата,
която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
е заявил като причина за напускане на И. бедността и липсата на работа. Другата
причина за напускането на страната била, че имал приятелка в Г. и искал да
отиде при нея. От изложената бежанска история на жалбоподателя е видно, че
последният е живеел сравнително спокоен живот в И., не се установява срещу него
да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито
да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил
единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя
и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за
предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че
причината, поради която С.А.Х. е напуснал държавата си по произход, не попада в
приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде
предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие
на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на
семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от
материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо
чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма,
поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в
цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”.
Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8,
ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не
може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение
правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран
единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила
въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход
наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък
да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил
изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил
арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на
съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена,
но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено
с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на
Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-147/06.03.2020г. и Справка с вх. № МД-2/03.01.2020г. относно
Република Ирак на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21,
т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната
уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия
устройствен правилник, дирекцията
изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави
по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските
потоци.
Следователно цитираните справки са
изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че
лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвените справки. При подробен анализ на
тези доказателства съдът намира, въпреки наличната информация за
сложността на ситуацията в тази страна и
за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се
определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват,
като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват
самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.
Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на
Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във
връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това
решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно
насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на
пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която
хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по
произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства,
при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила
там.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията
в И., удостоверено в приложените по делото справки, може да се направи извода, че степента на
безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган,
така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се
приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на
реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от
доказателствата по делото, с оглед приетите писмени справки на Дирекция
”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от събрания по
делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната,
обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност
за гражданите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход
би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този
смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС
по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по
адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка,
интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ
част.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е
обстановката в И., данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Х., гражданин на И.,
против Решение № УПХ 14/12.03.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: