Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 220
09.11.2023 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Георги Николов
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 186 по описа за 2023
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН,
образувано по касационна жалба на Е.А.Б. против Решение № 147/09.06.2023 г.,
постановено по АНД № 485/23 г по описа на РС Казанлък , с което е потвърден
Електронен фиш серия К № 7065976 издаден от ОД МВР Стара Загора за това, че на 11.02.2023
г в 16. 09 часа в град Казанлък, бул.“ Освобождение“, до парк Колодрума,
управлява в посока север-юг към центъра на града, при ограничение от 50км/ч, максимално
допустимата за населено място МПС М“БМВ“ 535 Д с рег. № .......с установена
посредством АТСС ARН CAM S1 с №*120с50с, скорост от 93 км. /ч. Превишението от 43км/ч
след отчетен толеранс от -3км/ч определя управлението на МПС на посочените дата,
място и въведено ограничение като деяние, осъществяващо административно
нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1200 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението на ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 е повторно,
тогава се налага предвидената за съответното нарушение глоба, но в двоен
размер.
За да потвърди Електронния
фиш, РС Казанлък е приел, че съставомерните факти на ограничение на скоростта и
нейното превишение, осъществено посредством управление на процесното МПС на
посочените дата и час, са осъществени виновно от наказания водач и не са налице
основания за отмяната на наложеното административно наказание поради допуснати
нарушения на правилата за неговото налагане. След проверка за съществуване на съставомерните
фактически обстоятелства, включително и на квалифициращото
"повторност", въззивният съд е достигнал до правния извод, че
правилно е наложен по-високия и двоен размер.
С касационната жалба се
твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, защото правният извод за повторност му противоречи. Посочва конкретно
неприлагане на § 6, т. ЗЗ
от ДР на ЗДвП, като счита за неприложима нормата на § 1, ал. 2
вр. с ал. 1, т. 6 от ДР
на ЗАНН, която е обща и е изключена от конкретната, определяща
повторност на нарушенията на ЗДвП. Иска от съда да бъде отменено въззивното
съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на Електронния фиш като
незаконосъобразен.
Ответникът ОД МВР Стара
Загора не изпраща представител. С писмено възражение, подадено преди съдебно
заседание, се оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се възнаграждение
за две съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на един адвокат.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага
на съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение.
Административен съд Стара
Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон намира за установено следното.
Касационната жалба е
неоснователна.
Съгласно § 6, т. ЗЗ
от ДР на ЗдвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Същото по вид нарушение означава да е извършено
деяние, което противоречи на едни и същи материалноправни забрани и задължения
на правилата за движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено за
наказуемо и с повече от един санкционен състав – основен, квалифициран или
привилегирован. В разпоредбата на чл. 182, ал. 4
вр. с ал. 1, ал. 2 от ЗДвП
са съобразени правилата за спазване на ограниченията на скоростта за движение в
населеното място и извън него, въведени с чл. 21, ал. 1 от
същия закон. Без значение за съставомерността по чл. 182, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП
е обстоятелството дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак или
следва да се спазват ограниченията на чл. 21, ал. 1 от закона, защото според
състава на чл. 182, ал. 1 деянието се състои в превишаване на установената за населено
място скорост, а размерът на наказанието е диференциран според стойността на
превишението. Аналогична е техниката на законодателя при формиране на състава
на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, предвиден за превишение на ограниченията за скорост извън
населено място. Главното фактическо обстоятелство, което определя извършеното в
условията на повторност, не е дали предходното представлява превишение на
скоростта в населено или извън населено място, а дали представлява неспазване
на правилата на чл. 21 от ЗДвП.
От материалната нарушена разпоредба се определя и дали нарушението е същият вид
или не. Касаторът претендира за изключване на правното заключение
"повторност", когато предходно извършеното превишение на правилата за
скорост не е същият състав на нарушение, но не това определя деянието като
същия вид. Онова, което го определя, е нарушаването на онези правила, чието
спазване е охранено с въздигане на деянието в наказуемо административно
нарушение независимо от предвидените отделни състави. Вид на нарушението, както
и на престъплението се определя от защитения обект и това в случая са
обществените отношения, свързани със задължението за спазване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като посоченото в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП няма значение на самостоятелна норма без хипотезата на първата
алинея – спазват се ограниченията на скоростта навсякъде по пътищата, отворени
за обществено ползване – в населено място и извън него, установени от закона
или указани с пътен знак. Това е цялата норма, съдържаща се в чл. 21 от ЗДвП.
За този вид неправомерно поведение, а именно - неспазване на правилата на чл. 21 от ЗДвП,
е предвидено административно наказание чрез административнонаказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП,
съдържаща не два, а три състава, единият от които е приложеният чл. 182, ал. 1, т.
5 от ЗДвП и като е потвърдил електронния фиш, въззивният съд не е
допуснал нарушение на материалния закон. Едно деяние може да осъществява и
повече от един състав на същото по вид нарушение, а примерът е именно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който съдържа квалифициращо обстоятелство и съответно
по-висока по размер административна санкция. Да се приеме тезата, че следва да
е извършено същото по размер превишение на скоростта на същото място като
посоченото в чл. 182, ал. 1
или ал. 2 от ЗДвП,
е тълкуване контра легем и не може да бъде възприето. Нормата, чието нарушаване
се санкционира, е една и е тази на чл. 21 от ЗДвП,
поради което нейното неспазване е един и същи вид административно деяние
съгласно признаците на § 6, т. ЗЗ
от ДР на ЗДвП.
С оглед на което решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила,
а на основание чл. 63 д,ал.4 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ОД на МВР
–Стара Загора юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл. 37 от ЗПП във връзка с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По отношение на направените
разноски пред районния съд същите следва да се претендират пред тази инстанция,
и то само ако те са поискани.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147/09.06.2023 г., постановено по АНД № 485/2023
г. по описа на РС Казанлък , с което е потвърден Електронен фиш серия К № 7065976,
издаден от ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Е.А.Б. да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора сумата от 80/ осемдесет/ лева, за
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.