РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. К., 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600238 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 33/07.10.2021 г., постановена по НОХ дело № 610/2021 г.,
К.йският районен съд е признал подсъдимият Д.. Р. Р. от гр.К. за виновен в
това, че на 26.06.2018 г. в гр. К., управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Фолксваген Венто“ с рег. № *** след употреба на
наркотични вещества – кокаин, поради което и на основание чл. 343б, ал. 4
във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл.
57, ал. 3, от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ,,общ“ режим, както и глоба
в размер на 500 лева. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 3 във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложил на подсъдимият Д.. Р. Р. наказание
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 / дванадесет/ месеца,
считано от датата на отнемане на СУМПС, а именно от 26.06.2018г. На
основаниe чл. 68, ал. 1 (не е посочено от кой нормативен акт), съдът е
постановил подсъдимият Д.. Р. Р. да изтърпи и отложеното наказание
,,лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, постановено със Споразумение от
1
14.09.2017 година по НОХД № 1054/2017 година по описа на РС – К. при
първоначален ,,общ“ режим.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д.. Р. Р.,
който чрез защитника си – адв.Г.Б. от АК – К., я обжалва с твърдения, че при
постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Съдът разгледал делото в отсъствието на подсъдимият без да са налице
законовите предпоставки за това, като направил преценка, че това няма да
попречи за разкриване на обективната истина, но не бил проверил дали са
налице останалите предпоставки за задочно разглеждане на делото на някое
от основанията по чл.269, ал.3 от НПК. Съдът, за да приеме такова
съществено отклонение от принципа за лична защита и за да гарантира
стабилността на присъдата следвало да положи максимални усилия в разумен
срок да установи актуалното местоживеене на подсъдимият. Като не е сторил
това, е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените,
които водят до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Моли да
бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от първоинстанционният съд.
В съдебно заседание подс.Д.. Р. Р. не се явява, но чрез защитника си –
адв.Б., поддържа жалбата си.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - К. изразява становище, че
жалбата е основателна, но по различни от изложените съображения. Сочи, че
подсъдимият Д.. Р. Р. бил предаден на съд от Районна прокуратура-К. за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Видно от цифровото
изписване на престъплението в присъдата на районния съд, подсъдимият бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал.
3 от НК, за което нямало повдигнато обвинение. За същото повторно се
говорело в мотивите на присъдата в частта й, където се обсъжда деянието от
правна страна, като било посочено, че подсъдимият бил осъждан в миналото
за същото деяние, което не било така. От друга страна, в текстовата част на
присъдата не била посочена такава повторност. Д.Р. бил осъден за деяние, за
което не бил обвинен, а то било по-тежко наказуемо от повдигнатото му
обвинение. Поради тези съображения прокурора счита, че присъдата на
Районен съд – К. следва да бъде отменена и делото да се върне на районният
съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При това положение
2
обсъждането на доводите във въззивната жалба се обезсмисляли, но въпреки
това счита, че органите на досъдебното производство са направили всичко
необходимо и възможно за издирване на извършителя на деянието. Същият не
е бил установен, бил е обявен за общодържавно издирване, назначен му бил
защитник за процесуално представителство и защита. При това положение
прокурора счита, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в
отсъствие на обвиняемия, респективно на подсъдимия. С оглед на тези
съображения, моли да се постанови решение в този смисъл.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното:
Жалбата е основателна макар по съображения различни от изложените в
нея.
Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани
от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 26.06.2018г. през деня, подсъдимият Д.. Р. Р. се намирал в гр.К.. По
същото време бил употребил наркотични вещества - кокаин. В гараж към
жилището си, намиращо се в гр.К., кв.Г. г. №*, подсъдимият Р. държал и
високорискови наркотични вещества - бяло прахообразно вещество кокаин, и
зелена суха листна маса под формата на две топчета. Същия ден- 26.06.2018
г., около 16.30 часа, подсъдимият Д.. Р. Р. се придвижвал с лек автомобил
марка „Фолксваген Венто" с рег.№ ***. Насочил се по ул.П. м., гр.К. в посока
гр. М.. По същото време на ул.П. М., до бензиностанция „Газпром" се
намирал автопатрулен наряд на РУ на МВР - К., в състав свидетелите С. С. Р.
и Ю. С. Т.. Свидетелите С. Р. и Ю. Т. били получили информация, че водача
на лекия автомобил, марка „Фолксваген Венто" с рег.№ *** държал
високорискови наркотични вещества. Поради тази причина, свидетелите С. Р.
и Ю. Т. с патрулния автомобил последвали движещия се лек автомобил
„Фолксваген Венто" с рег.№ ***. Движейки се по ул.П. м., гр.К., подсъдимият
Д.. Р. Р. рязко свил с автомобила по ул.Д. М., гр.К.. На същата улица
свидетелите С. С. Р. и Ю. С. Т. спрели за проверка лек автомобил марка
„Фолксваген Венто“ с рег.№ ***, и поискали от водача документите му за
проверка. Подсъдимият Р. представил на свидетелите свидетелството си за
управление на МПС, чрез което удостоверил самоличността си. По време на
3
проверката на свидетелите Р. и Тасим им направило впечатление, че
подсъдимият Р. бил притеснен и ръцете му треперели. Поради съмнение за
употреба на наркотични вещества, свидетелите С. С. Р. и Ю. С. Т.
съпроводили подс.Д.Р. до РУ на МВР - К.. Там св.Т. У. изпробвал подс.Д.Р. с
техническо средство Драг тест 5000 за употреба на наркотични вещества. При
проверката на подсъдимия техническото средство отчело употреба на
наркотични вещества - кокаин. За допуснатото нарушение на разпоредбата на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДВП, на Д.Р. бил съставен Акт №052754 от 26.06.2018 г. за
установяване на административно нарушение. Бил му издаден талон за
медицинско изследване и вземане на кръвна проба в СПО при МБАЛ - К..
Подс.Д.Р. отказал да даде кръвна проба за извършване на химически анализ.
По време на проверката подсъдимият Р. заявил на полицейските служители,
че в гараж към жилището си, намиращо се в гр.К., кв.Г. г. №*, държи
високорискови наркотични вещества. Там на место, подс.Р. предал бяло
прахообразно вещество- кокаин, и зелена суха листна маса под формата на
две топчета. При извършените наркополеви тестове, тестерите се оцветили в
характерния за кокаина и марихуаната цвят. /За държането от подсъдимият Р.
на високорисковите наркотични вещества е било образувано отделно
досъдебно производство/.
При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е
приел в мотивите към присъдата, че подсъдимият Д.. Р. Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК , тъй като на 26.06.2018 г. в гр. К., управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил, марка „Фолксваген Венто“ с рег. № *** след употреба на
наркотични вещества – кокаин.
При извършената от въззивния съд проверка се установи, че при
постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е осъдил
подсъдимият за престъпление, за което не е бил привличан като обвиняем на
досъдебното производство и не му е било повдигнато обвинение с
диспозитивната част на обвинителния акт. Подсъдимият е предаден на съд с
обвинение за това, че: на 26.06.2018 г. в гр. К., управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Фолксваген Венто“ с рег. № *** след
употреба на наркотични вещества – кокаин – престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, а първоинстанционният съд с присъдата си е приел, че с така
4
описаното деяние подсъдимият Д.Р. е извършил престъпление по чл.343б,
ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, който текст е съставомерен за
повторно извършено деяние по ал.3 на чл.343б от НК, каквото обвинение не е
повдигано на подсъдимият. В мотивите към присъдата, съдът разглеждайки
правната страна на деянието, отново е посочил, че процесното деяние е
извършено, след като подсъдимият „вече веднъж е осъждан за такова деяние“.
Това несъответствие прави неясна волята на съда – за какво престъпление е
признат за виновен и съответно му е наложено наказание – за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества по чл.343б, ал.3 от НК, каквото
обвинение му е било повдигнато или за такова деяние, извършено повторно
по смисъла на чл.343б, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с чл.28, ал.1 от НК – както е
изписано цифрово в присъдата. Това несъответствие между обвинението и
присъдата е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимият – едва с
присъдата той узнава, че е следвало да се защитава за престъпление
извършено в условията на повторност, без да знае защо и в какво се е
изразявала тази повторност. Подсъдимият научава, след приключване на
първоинстанционното производство, че следва да се защитава по ново
обвинение различно от повдигнатото му от прокурора, при това за по-тежко
наказуемо престъпление, което е недопустимо. Описаното обстоятелство, а
именно признаването на подсъдимият Д.Р. за виновен и осъждането му за
елемент от състава на престъплението - повторност, за който елемент няма
повдигнато обвинение, т.е., за нещо в повече, съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото е довело до ограничаване на
правата на подсъдимият и е процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от
НПК от категорията на съществените. Това нарушение не може да бъде
отстранено от въззивния съд, тъй като същият не може да се произнесе за
първи път със свой съдебен акт по повдигнатото обвинение, защото
подсъдимият ще бъде лишен от инстанционен контрол на една съдебна
инстанция. Това нарушение е отстранимо при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд.
Що се отнася до описаните във въззивната жалба доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения във връзка с проведеното задочно
производство по делото, то настоящият съдебен състав намира същите за
неоснователни. Това е така, тъй като повдигнатото с обвинителния акт
обвинение на Д.Р., не е за тежко престъпление, в които случаи съгласно
5
разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК е изискването за задължително
присъствие на подсъдимия в съдебно заседание. Отделно от изложеното,
видно от материалите по наказателното производство, преди производството
по делото да продължи в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия на ДП същият
е бил обявен за местно и общодържавно издирване, извършвани са справки за
регистрираните от него постоянен и настоящ адрес, както и справка за
задграничните пътувания на лицето, включително производството е било
спирано за установяване на лицето. От справка за пътуване на лице е
установено, че Д.. Р. Р. е напуснал пределите на Република България на
28.06.2018 г. с лек автомобил през ГКПП Петко Войвода и няма данни след
тази дата да се е завръщал в пределите на страната, което обстоятелство се
потвърждава и от родителите на лицето, които живеят на заявения от
подсъдимия адрес и които са отказали да получат адресираните до него
призовки, заявявайки, че той е в чужбина на неизвестен за тях адрес. За да
защити правата на подсъдимия както на досъдебното, така на съдебното
производство на същият е бил назначен служебен защитник, т.е. спазени са
законовите изисквания за провеждане на производството в отсъствие на
подсъдимия и в този смисъл, не са били нарушени и ограничени правата му
на защита.
Предвид изложеното настоящата инстанция не следва да извършва
преценка на правилността на обжалваната присъда по същество. Прочие с
оглед допуснатите на съдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с
чл.348, ал.3, т.1 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена
изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2
във вр. с чл.348, ал.3, т.1от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 33/07.10.2021 година, постановена по
НОХД № 610/2021 година по описа на К.йския районен съд и ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7