№ 8048
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110171456
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество суми, представляващи незаплатени суми по договор за
потребителски кредит, за която сума е издадена заповед от за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит, по силата на който ищецът е предоставил парична
сума срещу задължението на ответника да заплаща равни месечни вноски за срок
от 24 месеца, включващи главница и дължими лихви. Сумата била усвоена от
изцяло от ответника, като последният не изпълнил задълженията си по договора
за връщането му изцяло, поради което кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна оспорва исковете.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения - за плащане на суми по договор за паричен заем от 28.02.2019 г.
1
От представените по делото писмени доказателства се установява , че на
ответникът е кандидатствал за отпускането на потребителски кредит като за целта
му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит“ относно потребителски кредит /ФИРМА/ с
пакет от допълнителни услуги.
На 28.02.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30035440503,
между /ФИРМА/ като кредитор, от една страна и ответника като длъжник от друга
страна, съгласно който дружеството ищец е предоставило парична сума от 900
лева за срок от 24 месеца, при размер на вноската по кредита: 53.14 лв, годишен
процент на разходите (ГПР) 44.91 %, годишен лихвен процент: 38.80%, лихвен
процент на ден: 0.11 %, падежна дата – 15-то число на месееца и обща дължима
сума по кредита : 1274.91 лв.
Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги. Пакетът
допълнителни услуги включва – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, при цена на закупения пакет от допълнителни
услуги 1113.84 лв., дължима от кредитополучателя. Плащането на тази сума е
разсрочено за срок от 24 месеца, при размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 46.41 лв., дължима ведно с дължимата месечна вноска по
кредита, при което общото задължение по кредита и размера на вноската за
закупения пакет допълнителни услуги е 99.55 лв. месечно
Договорът е подписан при Общи условия /по нататък наричани за краткост
„ОУ“/. ОУ са неразделна част от Договора, подписани са от ответника и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва.
В чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, е
уговорено, че кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост при просрочие
на две или повече последователни вноски в пълен размер с писмено уведомление
до кредитополучателя. В ОУ страните са уговорили и неустоечна клауза, като
размерът на неустойката се определя на базата на неизплатената част от
задължението на длъжника към датата на прекратяване на договора като процент,
посочен в ОУ.
Установено е по делото, че ищецът е превел паричната сума в размер на 900
2
лв. по посочената от ответника банкова сметка, като не е спорно, че ответникът не
е изпълнявал задълженията си и не е върнал дължимите по договора за заем
парични суми – внесени са шест погасителни вноски, всяка от по 99.55 лева,
поради което кредитът е обявен за изцяло изискуем на 20.10.2020г.
От страна на /ФИРМА/ до длъжника е изпратено писмо уведомление на
посочения в договора адрес,непотърсено от длъжника.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по
договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за
престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на
стойността им, както и релевирано от длъжника неизпълнение.
Установено е по делото наличието на заемно правоотношение между
страните, изпълнение на задълженията на ищеца по тях – предоставяне парична
сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в
уговорените срокове, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора за настъпването й, като в конкретния случай
този момент е получаване на преписа от исковата молба.
Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите,
който урежда защита на особена категория длъжници - потребители по смисъла на
§ 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата
закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
3
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.
10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между /ФИРМА/ и ответника, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК., като макар в съглашението да е посочен годишния процент
на разходите по кредита, в него не е включено т.нар.“възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги“ в размер общо на 1 113.84 лева - сума,
надхвърляща отпуснатия заем. В ГПР по договор за кредит следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът
ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Задължението за заплащане на възнаграждение по пакет допълнителни услуги
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от
потребителя към деня на сключването. Независимо, че формално в договора са
посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включване в тях на възнаграждението по пакет допълнителни услуги, те не могат
да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по
ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически
последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му. В случая възнаграждението по споразумението за допълнителен
пакет услуги е отразено както в договора за кредит, така и в погасителния план,
поради което се явява задължително условие за отпускане на заем. Оттук и съдът
намира, че дължимото възнаграждение за допълнителни услуги следва да се
включи към ГПР. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в
4
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК ( в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС,
както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г.,
Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г.), като за
недействителността на договора съдът следи и служебно.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон
по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва
от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя и създаване на множество
процесуални правоотношения между страните. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е
разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК /така Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 3432 от
28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., Решение № 262416 от 06.04.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г. и Решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 1799/2020 г. /
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до
размера на чистата стойност на кредита.
Установено е по делото, че ищецът е превел по сметка на ответника сумата
от 900 лева, като погашения от ответника са извършени в размер на 597.30 лева.
Тази сума следва да бъде отнесена в погашение на главницата по кредита, при
което незаплатени остават 302.70 лева, които ответникът дължи. Други суми по
договора не се дължат. Ответникът не дължи възнаградителна лихва и лихва за
забава, тъй като предвид недействителността на договора, приложима е
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана.
Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита
5
предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и
оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и обезщетение за
забава за исковия период.
Други суми по договора не се дължат, в т.ч. и за закупен пакет
„Допълнителни услуги”
Вярно е, че между страните е подписано споразумение за закупуване на пакет
от допълнителни услуги. Това съглашение обаче е неравноправно по смисъла на
чл.143 Закона за защита на потребителите, поради което е нищожно, а както бе
посочено по- горе, за тази нищожност съдът следи служебно – ‘чл.7, ал.3 ГПК.
Видно от съдържанието на уговореното между страните пакетът
допълнителни услуги включва – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, при цена на закупения пакет от допълнителни
услуги: 1 113 лв., която е очевидно несъответна /завишена/ на предлаганите
допълнителни услуги, не отговаря на изискванията за добросъвестност. В случая е
налице явно несъответствие между задълженията на търговеца и задълженията на
потребителя за плащане по съглашението за предоставяне на допълнителни
услуги. Необходимо е да се посочи, че за разглеждането и одобрението на
отпуснатия на ответника кредит няма данни да са събирани такси и комисионни, а
цената на т.нар. „пакет допълнителни услуги” надвишава размера на отпуснатия
кредит. Дори и да се приеме, че пакетът допълнителни услуги съставлява
възнаграждението на ищеца за разглеждането на документите и одобрението на
предоставения заем, то цената, представляваща над 100% от размера на заема,
значително не съответства на „предоставените” допълнителни услуги. Поради
това, съдът приема, че споразумението, като неравноправно, е нищожно, не е
породило действие между страните и за кредитополучателя ответник не
съществува задължение за плащане договорената сума.
Настоящият състав приема освен това, че уговарянето на отделно
възнаграждение по пакет услуги има за единствена цел заобикаляне разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал.
1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Поради това, претенцията за заплащане на суми за закупен пакет
6
„допълнителни услуги” се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат част
от сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства,
съразмерна на уважената част от исковите претенции, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и чл.13, т.2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. М. Г., ЕГН:
**********, от /АДРЕС/, дължи на /ФИРМА/ с ЕИК: ********* и адрес:
/ФИРМА/, сумата от 302.70 лева - главница по договор за потребителски кредит
№ 30035440503, ведно със законна лихва за период от 24.11.2020г. до изплащане
на вземането,, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от по
ч.гр.д. № 58168/2020г. на СРС, 124 състав, като ОТХВЪРЛЯ изцяло претенциите
за лихва за забава, договорна лихва и за закупен пакет допълнителни услуги по
договора.
ОСЪЖДА А. М. Г., ЕГН: **********, от /АДРЕС/, да заплати на
/ФИРМА/ с ЕИК: ********* и адрес: /ФИРМА/, сумата 137.60 лева – разноски в
заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7