№ 1317
гр. Русе, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520101390 по описа за 2021 година
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” със седалище и адрес на
управление: гр.Париж, Република Франция, бул.”Осман” № 1, представлявано от
изпълнителния директор и член на съвета на директорите Лоран Давид, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от заместник -
управителя Димитър Димитров, твърди, че на 08.07.2017г. е сключил Договор за
потребителски кредит № CREX-15051531 с ответника, по силата на който му предоставил
сумата от 1 203.85 лева за закупуване на избран от потребителя продукт – смарфон марка
“SAMSUNG”, модел „57 Edge” и аксесоари за мобилни телефони. Съгласно чл.1 от
договора, кредитодателят превел сумата представляваща магазинната цена на избраната от
кредитополучателя стока директно по сметка на продавача на основание фактура. Така
ищецът е изпълнил задължението си по договора. Към главницата по кредита е начислена
застрахователна премия в размер на 227.30 лева и възнаградителна лихва в размер на 550.37
лева, като общият размер на задължението по кредита е станало в размер на 1 981.52 лева.
Ф. К. на основание така сключения договор се задължил да върне получената в заем сума на
24 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 81.73 лева. Ответникът
преустановил плащането на вноските по кредита още на 05.09.2017г., като към тази дата не
е погасил нито една от месечните погасителни вноски. На основание чл.3 от договора,
вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече вноски,считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 05.10.2017г., и от тази дата вземането по договора е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер. Ф. К. дължи и обезщетение за забава в размер на
1
законната лихва върху непогасената главница за периода 05.10.2017г., когато вземането е
станало предсрочно изискуемо до 16.10.2020г. в общ размер на 416.78 лева. Ответникът
дължи по договора сумите от 1 411.15 лева – главница, 550.37 лева – договорна лихва за
периода 05.09.2017г. до 05.08.2019г. и 416.78 лева – лихва за забава върху главницата за
периода 05.10.2017г. до 16.10.2020г. За тези парични суми ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 4979/2020г. по описа на РРС. Издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на
ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адреси, където не е бил открит,
поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите от 1 411.15
лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № CREX-
15051531/08.07.2017г.; 550.37 лева – договорна лихва за периода 05.09.2017г. до 05.08.2019г.
и 416.78 лева – лихва за забава върху главницата за периода 05.10.2017г. до 16.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2020г. до окончателното й изплащане, по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
4979/2020г. по описа на РРС. В условията на евентуалност, при отхвърляне на
положителния установителен иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумите от 1 411.15 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № CREX-15051531/08.07.2017г.; 550.37 лева – договорна лихва за
периода 05.09.2017г. до 05.08.2019г. и 416.78 лева – лихва за забава върху главницата за
периода 05.10.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на евентуалните искове до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените евентуални искове, първият – положителен установителен с правно
основание чл.422 от ГПК, а евентуалните – обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Ф. Р. К. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е
открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца по процесния договор за
кредит, тъй като кредитополучателят не е бил надлежно уведомен от страна на
кредитодателя за настъпването на такава.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
2
На 08.07.2017г. ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № CREX-
15051531 с ответника, по силата на който му предоставил сумата от 1 203.85 лева за
закупуване на избран от потребителя продукт – смарфон марка “SAMSUNG”, модел „57
Edge” и аксесоари за мобилни телефони, а съгласно чл.1 от договора, кредитодателят превел
сумата представляваща магазинната цена на избраната от кредитополучателя стока директно
по сметка на продавача на основание фактура, поради което ищецът е изпълнил
задължението си по договора. Към главницата по кредита е начислена застрахователна
премия в размер на 227.30 лева и възнаградителна лихва в размер на 550.37 лева, като
общият размер на задължението по кредита е станало в размер на 1 981.52 лева, а Ф. К. на
основание така сключения договор се задължил да върне получената в заем сума на 24 равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 81.73 лева. Ответникът преустановил
плащането на вноските по кредита още на 05.09.2017г., като към тази дата не е погасил нито
една от месечните погасителни вноски. Съгласно чл.3 от договора, вземането на кредитора
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
вноски,считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 05.10.2017г., и от тази дата вземането по договора е станало ликвидно и изискуемо
в целия му размер. Ф. К. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасената главница за периода 05.10.2017г., когато вземането е станало предсрочно
изискуемо до 16.10.2020г. в общ размер на 416.78 лева. Задължението на ответника по
процесния договор за потребителски кредит възлиза на 1 411.15 лева – главница, 550.37 лева
– договорна лихва за периода 05.09.2017г. до 05.08.2019г. и 362.01 лева – лихва за забава
върху главницата за периода 05.10.2017г. до 16.10.2020г. За тези парични суми ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4979/2020г. по описа на РРС.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адреси,
където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5
от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по
настоящото дело.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че съгласно клаузите на Договор за потребителски паричен кредит № СRЕХ-
15051531/08.07.2017г. с полагането на подписа си ответникът е удостоверил, че е получил
стоките и услугите, описани в поле „финансирани стоки и услуги”, а именно смартфон
„Самсунг” и аксесоари към него на обща стойност 1 203.85 лева и застраховка „Сигурност
на плащанията” в размер на 227.30 лева. Ищецът е предоставил на вещото лице извлечение
от счетоводната си сметка за преведена сума на доставчика на закупената стока
„Технополис България” ЕАД, в размер на 1 203.85 лева, от които 20.00 лева са платени от
клиента, а 1 183.85 лева е сумата по кредита. Плащането е направено по фактура №
**********/08.07.2017г. на клиент Ф. Р. К.. Датата, на която е платена сумата на доставчика
е 10.07.2017г. Към дата 27.10.2020г., когато е подадено заявлението по чл.410 от ГПК,
общият размер на дължимите суми от ответника по Договор за потребителски паричен
3
кредит № СRЕХ-15051531/08.07.2017г. възлизат на 2 323.53 лева, разпределени както следва
по компоненти: 1 411.15 лева – главница; 550.37 лева – договорна лихва за периода от
05.09.2017г. до 05.08.2019г. и 362.01 лева – лихва за забава за периода от 05.10.2017г. до
16.10.2020г. Ответникът не е извършил никакви плащания на задълженията си по процесния
договор за кредит.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по
силата на сключен, на 08.07.2017г. Договор за потребителски кредит № CREX-15051531
между ищеца и ответника, по силата на който първия предоставил на втория сумата от 1
203.85 лева за закупуване на избран от потребителя продукт – смарфон марка “SAMSUNG”,
модел „57 Edge” и аксесоари за мобилни телефони. Съгласно чл.1 от договора,
кредитодателят превел сумата представляваща магазинната цена на избраната от
кредитополучателя стока директно по сметка на продавача на основание фактура. Така
ищецът е изпълнил задължението си по договора. Към главницата по кредита е била
начислена застрахователна премия в размер на 227.30 лева и възнаградителна лихва в
размер на 550.37 лева, като общият размер на задължението по кредита е станало в размер
на 1 981.52 лева. Ф. К. на основание така сключения договор се задължил да върне
получената в заем сума на 24 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 81.73
лева. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
ответникът преустановил плащането на вноските по кредита още на 05.09.2017г., като към
тази дата не е погасил нито една от месечните погасителни вноски. Съдът намира за
неоснователно възражението на назначения особен представител на ответника, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца по процесния договор за кредит,
тъй като кредитополучателят не е бил надлежно уведомен от страна на кредитодателя за
настъпването на такава. На основание чл.3 от договора, вземането на кредитора става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай
е 05.10.2017г., и от тази дата вземането по договора е станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер. Следва да се отбележи и че крайният срок за погасяване на задълженията на
ответника по процесния договор е 05.08.2019г., която дата е настъпила и заявлението на
ищеца по чл.410 от ГПК е подадено след тази дата. Съгласно Тълкувателно решение №
8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС при вземане, произтичащо от договор за бонков кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува
валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните. Доколкото предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение
на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а спрямо тези, чиято
изискуемост не е настъпила, то и в настоящия случай длъжникът – ответник по иска, дължи
изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен
4
от страните. Последната падежна дата по процесния договор за кредит е била 05.08.2019г.,
което налага извода, че още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК вземането е било ликвидно и
изискуемо в целия си размер.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
доказва и размера на задълженията на ответника по сключения Договор за потребителски
кредит № CREX-15051531/08.07.2017г., към датата на образуване на заповедното
производство – 27.10.2020г., които за главницата и договорната лихва съвпадат с
претенциите на ищеца: 1 411.15 лева – главница и 550.37 лева – договорна лихва за периода
05.09.2017г. до 05.08.2019г., а за претендираната лихва за забава за периода от 05.10.2017г.
до 16.10.2020г. е в размер на 362.01 лева, до който размер искът следва да се уважи, а в
останалата му част до пълния предявен размер от 416.78 лева да се отхвърли като
неоснователен.
Поради гореизложеното искът по чл.422 от ГПК следва да се уважи в почти пълен
размер, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите от 1 411.15 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № CREX-15051531/08.07.2017г.; 550.37 лева – договорна лихва за периода
05.09.2017г. до 05.08.2019г. и 362.01 лева – лихва за забава върху главницата за периода
05.10.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2020г. до
окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 261894/30.10.2020г. по ч.гр.дело № 4979/2020г. по описа на РРС. Искът да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца лихва за забава за
периода 05.10.2017г. до 16.10.2020г. в частта от 362.01 лева до пълния предявен размер от
416.78 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.
Поради произнасянето по главния иск и неговото уважаване, съдът не следва да се
произнася по предявените от ищеца евентуални обективно съединени искове. Съдът обаче
следва да отбележи и че евентуалните искове се явяват процесуално недопустими. Налице е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
261894/30.10.2020г. по ч.гр.дело № 4979/2020г. по описа на РРС. При предявен иск по чл.422
ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано
в заповедта за изпълнение право. Ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение, а ако то не съществува, ще бъде отхвърлено със съдебното решение.
Докато трае исковото производство по предявения положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК, заповедта за изпълнение не изчезва от правния мир и продължава
да съществува, макар и без да е придобила изпълнителна сила /доколкото единственото
основание за обезсилването й е непредявяването на иска в срок/. С влизане в сила на
съдебното решение, в сила ще влезе и заповедта за изпълнение и със сила на пресъдено
нещо ще бъде установено наличието на задължението на длъжника, а ако бъде установено,
че не е налице задължение на длъжника то това ще бъде установено със сила на пресъдено
5
нещо със съдебното решение и искът по чл.422 от ГПК ще бъде отхвърлен. Поради това и за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същото вземане. При
вече издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК липсва
правен интерес от водене на осъдителен иск за същото вземане и предявеният иск винаги
следва да се разглежда като установителна претенция. С оглед изложеното е налице липса
на правен интерес от воденето на осъдителни евентуални искове при наличието на вече
издадена заповед за изпълнение от страна на ищеца. Правният интерес от своя страна
съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, което
положение, при вече издадена заповед за изпълнение, не се променя и предвид
алтернативния характер на заповедното спрямо общото исково производство. В случая с
оглед частичното уважаване на иска по чл.422 от ГПК ще се счита за признато със сила на
пресъдено нещо, че длъжникът има определено задължение към кредитора, поради което и
не е налице правен интерес за предявяването на евентуални осъдителни искове.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 4979/2020г. по описа на РРС,
разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно 44.72 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото /същата е била събрана в по-нисък размер от дължимия,
поради което не се променя съразмерно с отхвърлената част от иска/ и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ размер на 758.21 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза и възнаграждение на назначения особен представител.
Съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 740.75
лева, както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които ответникът бъде осъден
да му заплати.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Р. К., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен адрес: ********* и настоящ такъв: **********, че дължи на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********, представлявано от заместник - управителя
Димитър Димитров, сумите от 1 411.15 лева /хиляда четиристотин и единадесет лева и
петнадесет стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № CREX-15051531/08.07.2017г.; 550.37 лева /петстотин и петдесет лева и тридесет и
6
седем стотинки/ – договорна лихва за периода 05.09.2017г. до 05.08.2019г. и 362.01 лева
/триста шестдесет и два лева и една стотинка/ – лихва за забава върху главницата за периода
05.10.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.10.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 261894/30.10.2020г. по ч.гр.дело № 4979/2020г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********,
представлявано от заместник - управителя Димитър Димитров, против Ф. Р. К., с ЕГН:
**********, с регистрирани постоянен адрес: ********* и настоящ такъв: **********,
положителен установителен иск в частта, че ответникът дължи на ищцовото дружество
лихва за забава за периода 05.10.2017г. до 16.10.2020г. в частта от 362.01 лева /триста
шестдесет и два лева и една стотинка/ до пълния предявен размер от 416.78 лева
/четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф. Р. К., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен адрес: ********* и
настоящ такъв: **********, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция”
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК
*********, представлявано от заместник - управителя Димитър Димитров, сумата от 94.72
лева /деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ - направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 4979/2020г. по описа на РРС, разноски за заплатена държавна
такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. Р. К., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен адрес: ********* и
настоящ такъв: **********, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция”
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК
*********, представлявано от заместник - управителя Димитър Димитров, сумите от 740.75
лева /седемстотин и четиридесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - направени по
настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7