№ 272
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500207 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 39841/27.10.2021г. от Н. К.
АН. ЕГН********** с адрес гр.Варна, жк. „***, чрез проц.представител срещу Решение №
1274/06.10.2021г. по гр.д. № 5663/2021г. на ВРС, 31 св., в частта, с която въззивника Е
ОСЪДЕН да заплаща на Ф. Н. АН. ЕГН********** с адрес гр.Варна, *** месечна издръжка
в размер на 180лв. считано от 16.04.2021г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване с падеж на всяка вноска пето число на месеца за който се
дължи заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до изплащането на осн. чл.144
от СК;да заплати на Ф. Н. АН. ЕГН********** от гр.Варна, *** месечна издръжка в размер
на 180.00 лв. за времето от 15 септември 2020г. до 15.04.2021г., на осн. чл.149 от СК .
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано
моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени за пълния предявен размер. Твърди се, че съда неправилно е приел, че
ответника има възможност да заплаща издръжка, респективно приел е ,че има доходи които
му позволяват това, като липсата на такива е видна от събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание по същество, редовно призован не се явява и не се представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който
жалбата се оспорва като неоснователна. Излага, че Н.А. е напълно трудоспособен и поради
1
това дължи издръжка на дъщеря си. Претендира потвърждаване на решението в
обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Ф. Н. АН. срещу Н. К. АН.,
иск с правно основание чл.144 и чл.149 от СК, за осъждане на ответника да й заплаща
издръжка в размер на 300.00лв. месечно, считано от считано от датата на подаване на исковата
молба в съда -16.04.2021г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 5- то число на месеца,
за който се дължи издръжката, както и издръжка, за изминал период от време, равняваща се на 12
месечни издръжки и обща сума в размер на 3600лв., а именно от 29 април 2020 година до датата на
завеждане на иска.
В исковата молба ищцата твърди, че е студент в Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски" гр.Шумен, не работи, защото е записана редовна форма на обучение,
което налага ежедневно присъствие на учебни занятия. Няма имущество, с което може да се
издържа и живее на квартира в гр.Шумен. Майка и е трудово ангажирана, но доходите, които
получава, не стигат, за да покриват ежедневните нужди, сметки и разходи, а още по - малко да
отделя за образованието на ищцата. Бащата на ищцата - ответника Н.А. от друга страна е трайно
незаинтересован от нея. Същия е в работоспособна възраст и работи, но умишлено не се води на
трудов договор, за да не му бъде наложен запор на заплатата предвид неплащането на дължимите
издръжки от негова страна. Настоява, че ответникът разполага с достатъчно имущество и
реална възможност да заплаща претендираната издръжка.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва изложените от ищеца фактически твърдения. Твърди, че от няколко години е
безработен. Сочат се факти относно наличието на затруднения за плащане от ответницата на
претендираната издръжка, поради липса на достатъчно средства и влошено здравословно
състояние - не се води вече на отчет в бюрото по труда гр.Варна,страда от множество заболявания
- исхемична болест на сърцето, коронарна атеросклероза - двусъдова болест, хипертонична болест,
хипертонично сърце. През 2017г. е прекарал миокарден инфаркт. От друга страна, той се грижи за
майка си, която е възрастна и болна. Предвид затрудненото му материално положение, за него са
налице особени затруднения да престара исканата издръжка в претендирания размер. Излага, че
ищцата е записана да учи във висше учебно заведение - Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски", Педагогически факултет, специалност ПУНУП, първи курс, редовно за
учебната година 2020/2021г. което означава, че е започнала да учи от 15.09.2020г. - зимен
семестър, поради което издръжка и се дължи най –рано от този момент. Претендира отхвърляне на
исковете.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадени в срок, от
надлежно легитимирана страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и е видно от представените писмени доказателства /
удостоверение за раждане, удостоверение от ШУ/, че ищецът Ф. Н. АН. е навършило
пълнолетие дете на ответника Н.К. Атанасов, както и, че същата е записана като студент
първи курс в ШУ „Епископ Константин Преславски" за учебната 2020/2021 г.
Между страните по делото, няма спор и че ответника няма алиментни задължения по
отношение на негови низходящи.
В първоинстанционното производство по делото са приети писмени доказателства:
Решение № 2418/02.07.2010 г. по гр.д. № 6184/2010 г. по описа на РС Варна, 33 състав;
удостоверение за прекратен брак № 6184/2010 от 15.07.2010г.; изпълнителен лист от
07.07.2010 г. по гр.д. № 6184/2010 г. по описа на РС Варна, 33 състав; изпълнителен лист от
03.06.2016 г. по гр.д. № 10184/2015г. по описа на РС Варна, 34 състав; постановление №
12184 от 18.10.2010г. на Районна прокуратура – Варна; постановление № 6082 от
16.07.2015г. на Районна прокуратура – Варна;
Видно от Удостоверение за декларирани данни № 030192103126698/30.09.2021г. на
ТД НАП Варна; справка за актуално състояние на всички трудови договори на Н.А. от НАП;
удостоверение за наличие или липса на задължения № 030202100201775/30.09.2021г. на ТД
НАП Варна, ответника има регистриран трудов договор от 20.05.2013г. ,който към настоящия
момент не е прекратен, като към дата на регистрирането му е получавал основно възнаграждение
в размер на 155.00 лева.
За доказване на наведените в отговора на исковата молба твърденията за влошено
здравословно състояние, ответника е представил и по делото са приети: Епикриза от УМБАЛ
„Св. Марина“ – гр. Варна, Първа клиника по кардиология с ИКО;
За доказване потребностите на ищеца,обосноваващи претендирания размер
издръжка същия е представил писмени доказателства и по делото са приети : платежно
нареждане от 09.11.2020 г.; квитанция № 28796/02.10.2020 г. с фискален бон от Студентски
столове и общежития ЕАД; платежно нареждане от 12.04.2021 г.; платежно нареждане от
12.04.2021 г.; платежно нареждане от 12.05.2021 г.; платежно нареждане от 10.03.2021 г.;
платежно нареждане от 11.01.2021 г.; вносна бележка № 15422/04.08.2021 г. с фискален бон;
квитанция към ПКО от 06.07.2020г.; вносна бележка от 06.07.2020 г.; касова бележка №
2/10.02.2020г. ;
3
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Основното възражение на въззивника е невъзможността му да заплаща
претендираната от ищеца издръжка , съответно размера на същата.
Съдът намира,че по делото са събрани доказателства, които сочат за наличието на
част от кумулативното изискуемите в разпоредбата на чл.144 от СК предпоставки, а именно:
навършилия пълнолетие ищец учи редовно във висше учебно заведение и същия няма
навършена 25-годишна възраст; по делото не се спори, че същия няма недвижимо
имущество, от което да се издържа. Ищеца е ученик редовна форма на обучение и в този
смисъл възможностите му да работи и да се издържа са ограничени от една страна и от
друга не освобождават ответника от моралните и законови задължения да изплаща издръжка
на дъщеря си.
Характерно за издръжката, претендирана на основание посочения член е, че същата
освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. За
основателността на предявената претенция следва да бъде налице и предвидената в чл.144
от СК предпоставка, а именно: издръжката да не съставлява особени затруднения за
родителя. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае, за пълнолетно дете,
което по начало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да
бъде заставен да му дава такава само ако се изясни, че това не би го затруднило
особено,което означава ограничаване, на възможностите за задоволяване на елементарните
конкретни нужди на самия родител.
За да прецени дали претендираната от пълнолетното дете издръжка няма да създаде
особени затруднения на бащата, съдът следва да установи какво е материалното му
положение към настоящия момент, както и има ли други приоритетни задължения, както и с
оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални
възможности. В доклада по чл.140 от ГПК, първоинстанционния съд правилно е
разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че той следва при условията
на пълно и главно доказване да обоснове размера на претендираната издръжка, не само
доказвайки нуждите си , но и възможността на ответника, да ги задоволи без това да му
създаде затруднения, т.е. да докаже и размера на доходите му.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства относно здравословното състояние на ответника, настоящия съдебен състав
приема за доказано твърдението му , че същия страда от „исхемична болест на сърцето,
коронарна атеросклероза - двусъдова болест,миокарден инфаркт-преден в хроничен
стадий,хипертонична болест „,за лечението на които има разходи.В същото време, по
делото не се твърди, а и няма представени доказателства, че ответника страда от заболяване,
което му пречи да упражнява труд и да реализира доходи,което е видно от представените
4
писмени доказателства – справка от НАП. От същата се установява, че от 20.06.2013г.
ищеца има валидно сключен трудов договор, който към настоящия момент не е прекратен, с
посочено основно месечно възнаграждение е в размер на 155 лева.Следва да се има
предвид , че дори и да се презюмира, че получаваното от ответника възнаграждение към
настоящия момент надхвърля сумата от 155.00 лева, както е приел първоинстанционния
съд, при липсата на доказателства за актуалния му размер, следва да се приеме,че същото е
в размер на минималната работна страната, която по официални данни към дата на
произнасянето е в размер на 650.00 лева. От същата следва де се приспаднат осигуровки и
разходи за лечение, при което при определяне на издръжка в полза на ищеца , ответника би
изпаднал под прага на бедност, който по официални данни на КНСБ е 413.00 лева,месечно.
По делото въззивника,чиято е доказателствената тежест не е представил никакви
доказателства, че ответника притежава недвижимо или друго имущество, от което да се
издържа и да реализира доходи.
Въз основа на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че ответника получава
месечни доходи в размер в минималния доход за страната, има разходи за задоволяване на
ежедневните си потребности и осигуряване стабилност на здравословното си състояние,
поради което даването на издръжка на пълнолетната си дъщеря,би съставлявало „особенно
затруднение“ по смисъла на СК.
С оглед приетото за установено от фактическа и правна страна, депозираната
въззивна жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а решението в
обжалваната част като неправилно да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както за присъдената
месечна издръжка за напред,считано от дата на депозиране на исковата молба в съда, така и
за минало време за периода 15 септември 2020г. до 15.04.2021г.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде коригирано и в частта за присъдените разноски и държавни такси.
В настоящото производство въззивника не е претендирал присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1274/06.10.2021г. по гр.д. № 5663/2021г. на ВРС, 31 св., в
частта, с която Н. К. АН. ЕГН********** с адрес гр.Варна, жк. „*** Е ОСЪДЕН да
заплаща на Ф. Н. АН. ЕГН********** с адрес гр.Варна, *** месечна издръжка в размер на
180лв. считано от 16.04.2021г. до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване с падеж на всяка вноска пето число на месеца за който се дължи заедно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска до изплащането на осн. чл.144 от СК;да
заплати на Ф. Н. АН. ЕГН********** от гр.Варна, *** месечна издръжка в размер на 180.00
лв. за времето от 15 .09. 2020г. до 15.04.2021г., на осн. чл.149 от СК ; в частта да заплати по
сметка на РС Варна сумата от 316.80 лева държавни такси;както и в частта за
5
разноските,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ф. Н. АН. ЕГН********** с адрес
гр.Варна, *** против Н. К. АН. ЕГН********** с адрес гр.Варна, жк. „***: иск с правно
основание чл. 144 от СК , ответника да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка в
размер на 180лв. считано от 16.04.2021г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж на всяка вноска пето число на месеца за който се
дължи,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; иск с правно основание чл.149
от СК ответника да бъде осъден да заплати на Ф. Н. АН. ЕГН********** от гр.Варна, ***
месечна издръжка в размер на 180.00 лв. за времето от 15.09. 2020г. до 15.04.2021г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6