№ 380
гр. Сливен , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230103214 по описа за 2021 година
Предявен е иск, който намира правното си основание в чл. 8 т.1 от Закона за
защита от домашното насилие.
Производството е образувано по молба на Р. Г. П. против Д. П. В., като моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че спрямо нея е
осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед за защита, с която да се
наложи забрана на ответника да доближава нея и жилището й, работното й място,
както и местата за социален контакт.
В молбата молителката твърди, че с Д. П. В. живеят в състояние на фактическо
съжителство. На 16.07.2021 г. сутринта при спор за лекарство на болното им дете П.,
ответникът под влияние на алкохол я ударил в главата с шамар в присъствието на баба
му С. и двете им деца. Молителката излязла от апартамента и побягнала към 8-мия
етаж. Ответникът я настигнал и започнал да я удря многократно с юмруци по главата и
корема, след което паднала на земята и крещяла за помощ. Ответникът продължил да я
удря с ритници и й запушил устата. Баба му слязла, а той започнал да удря и нея.
Докато звъняла на тел. 112, Д. слязъл и започнал да я дърпа за косата, при което
излязла собственичката П.С. и мъжът й, който подгонил Д., а той и крещял курва,
боклук и прочие. След пристигането на полицията, с тяхно съдействие извели децата
от апартамента и подписали протокол. На 25.07.2021 г. пред блока, където живеела
молителката, Д. и дядо му дошли да видят децата, при което баща им започнал да я
заплашва, че ще я сложи да легне в гроба и й отправил множество обиди. Удрял и дядо
1
си, който я защитавал. Дошла полиция, но той избягал. Хванали го до бл. 27 и там
подписали протокол.
Молителката твърди, че през последните пет години има подадени над 6 сигнала
и подписани протоколи за домашно насилие към нея.
Представя Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в която декларира, че на
посочената дата е извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по
отношение на нея е извършено от ответника насилие по смисъла на Закона за защита
от домашно насилие като издаде Заповед за защита, с която да се наложат мерки за
защита за срок от шест месеца.
В законоустановения срок от ответника не е изразено становище.
В с.з. молителката се явява лично като поддържа молбата за извършено домашно
насилие по смисъла на Закона за защита от домашно насилие и моли съда да издаде
Заповед за защита с определени мерки за срок от шест месеца.
В с.з. ответникът се явява лично и признава, че е извършил акт на домашно
насилие спрямо молителката.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката декларира, че 16.07.2021 г.,
Д.В. под влиянието на алкохол, след спор за лекарство на детето П., я ударил в главата
с шамар в присъствието на баба му С.. Молителката побягнала към 8-мия етаж, където
Д. я настигнал и започнал да я удря с юмруци по главата и корема, след което паднала
на земята. Той продължил да я рита и й запушил устата. Звъннала на апартамента на 8-
мия етаж и от телефона на собственичката звъннала на полицията. Докато звъняла на
тел. 112, Д. започнал да я дърпа за косата, при което собственичката и мъжът й излезли
от апартамента и изгонили Д.. Отправил и обиди към Ралица. Със съдействието на
полицията извели децата от апартамента и се преместили в друго жилище. На
25.07.2021 г. Д. с дядо си дошъл да види децата и пред децата я заплашил, че ще я
сложи да лежи в гроба и други обиди. Опитал се да я удари, удрял и дядо си. Дошла
полиция и го хванали пред бл. 27 в кв. „Българка”. Подписали протокол за
предупреждение.
В с.з. ответникът признава, че е осъществил акт спрямо молителката, но не както
е посочено в молбата и е съгласен да му бъдат наложени мерки за защита.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа
2
на събраните писмени доказателства и гласни доказателства.
Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за основателна, тъй
като изложените в нея твърдения за осъществен акт на домашно насилие се подкрепят
от декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН и признанията на ответника, поради което
приема, че автор на твърдения акт на домашно насилие, подробно описан в молбата за
защита, е ответникът. Тази декларация следва да бъде изцяло кредитирана, тъй като
съдържа всички индивидуализиращи признаци на акта на домашно насилие, описани
от пострадалото лице. По делото няма събрани доказателства оборващи
доказателствения ефект на декларацията.
При това положение, съдът намира, че осъществените от нарушителя действия,
изразяващи се във физическо и психическо насилие върху лице, с което е в
съжителство, могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл. 2 ал.1
от ЗЗДН.
Грубото държание на ответника е не само израз на липса на уважение към лице, с
което живее на съпружески начала, но накърнява и достойнството й, навлиза в личното
й пространство и представлява опасност за физическото и психическото й състояние.
Действията на ответника надхвърлят границите на житейско допустимото.
Обективираното в молбата и в декларацията поведение е недопустимо от гледна точка
на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които
противоречията между лица, които са в съжителство, независимо от техния характер -
личен или имуществен, не следва да се разрешават чрез агресивно поведение, водещо
до конфликти и проявяващо се във физическо насилие.
С оглед на това съдът счита, че са налице условията за предприемане на мерки за
защита на молителката срещу упражняваното спрямо нея насилие от ответника Д. П.
В..
Съгласно чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗЗДН следва да бъде наложена мярка, изразяваща се
в забрана на извършителя да приближава на разстояние по-малко от 50 метра
жилището, в което живее молителката, находящо се в гр. Сливен, кв. „Българка” 24-Г-
9, както и местата за социален отдих и контакти за срок от шест месеца. Да се задължи
същия да се въздържа от извършване на домашно насилие.
На основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, съдът следва да наложи глоба на ответника,
която определя в размер на 200 лева.
По правилата на чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да
заплати д.т. в размер на 30 лева.
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. П. В. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв.
„Българка” бл.28 ап.43, е осъществил на 16.07.2021 г. и 25.07.2021 г. домашно насилие
спрямо Р. Г. П. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Българка” 24-Г-9, като му
НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Д. П. В. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката Р. Г. П. с ЕГН ********** .
ЗАБРАНЯВА на Д. П. В. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Българка” бл.28
ап.43 да доближава жилището, в което живее молителката Р. Г. П. с ЕГН ********** -
гр. Сливен, кв. „Българка” 24-Г-9 на по-малко от 50 метра, както и местата за социален
отдих и контакти за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. П. В. с ЕГН **********, че при неизпълнение на
заповедта, ще бъде задържан от полицейските органи, констатирали нарушението и
уведомена Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита срещу домашно
насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл. 5 ал.4 от Закона за защита от домашното насилие ОСЪЖДА
Д. П. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в полза на държавата в размер на
200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Д. П. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лава.
Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РПУ Сливен
за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в седмодневен срок, считано от
днес.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4