Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14.07.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2004 по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Кредит инс“ АД твърди, че на 01,10,2019г.
е сключил с В.А. договор за потребителски кредит „Екстра“ №91708, по силата на
който й е предоставил в заем сумата от 400 лева, а тя се е задължила да я върне
ведно с възнаграждение за кредитора в размер на 108 лева на 9 месечни вноски в
срок до 01,07,2020г. Тя не е заплатила нито една от тях, поради което е
изпаднала в забава и дължи обезщетение за нея в размер на 29 лева за периода от
02,11,2019г. до 10,08,2020г. За събиране на вземанията на ищеца в размер на 400
лева главница, 108 лева договорна лихва за периода от 01,11,2019г. до
01,07,2020г. и 29 лева обезщетение за забава за периода от 02,11,2019г. до
10,08,2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащането й. Претендира направените по
делото разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове. Твърди, че сключеният между страните договор е недействителен, тъй като
противоречи на закона – не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК.
Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението за предоставяне на информация на
потребителя, както и че не е получил съгласие за сключване на договора. Оспорва
твърденията, че ответникът е получил на електронната си поща стандартен
европейски формуляр. Твърди, че между страните не е постигнато съгласие за
използване на „електронен подпис“. Прави възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите
нрави. Оспорва доказателствената сила на приложените
към исковата молба документи. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1299/2020г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че същата е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е
предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
Ищецът сочи,
че правопораждащият юридически факт, от който твърди,
че е възникнало правото му да търси исковите суми е договор за предоставяне на
кредит от разстояние от 01,10,2019г., сключен по реда на ЗПФУР. Поради това и
на основание чл. 18 от ЗПФУР той е
длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал.
1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение
през периода, през който потребителят
има право да се откаже
от сключения договор. Той е направил това по начина предвиден в следващите две алинеи на
същата разпоредба – съглано ал. 2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон,
а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В настоящия случай е представен стандартен
европейски формуляр, подписан от В.А..
Съгласно трайно установената съдебна практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис
- ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ето защо съдът
приема, че между страните е постигнато съгласие за сключване на представения от
ищеца договор. Същият е изправна страна по него, тъй като от разписка на лист 77
и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е получил сумата от 400 лева на 01,10,2019г., като основание за
превода е договор №91708 от същата дата. Същата е следвало да бъде върната в
срок от девет месеца или до 01,07,2020г. В тежест на ответника е да установи,
че е изпълнил задължението си на падежа, но той не е направил това. Поради това
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за същата. Размерът му за периода от 02,11,2019г.
до 10,08,2020г. е изчислен със заключението на вещото лице и е 29 лева. От
датата на подаване на заявлението в съда 13,08,2020г. се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Ето защо искът за признаване на установено, че
се дължи сумата от 400 лева главница, ведно с обезщетение за забава в размер на
29 лева до датата на подаване на заявлението в съда и в размер на законната
лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането е основателен и
доказан.
Уговореният лихвен процент в чл.3.1 от договора
е 36% годишно. При преценката дали тази клауза противоречи
на добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за
изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни
способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на
уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в
заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на
основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния
период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай
заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на
Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г.,
ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен
процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %,
съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 36%.
Предвид характера
на предоставяната по договора услуга,
следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора.
В този смисъл клаузата за договорната
лихва противоречи на добрите нарави,
тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този
размер, е нищожна. Ето защо искът за признаване на установено, че се дължи
сумата от 108 лева договорна лихва за периода от 01,11,2019г. до 01,07,2020г.
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част или от общия размер
на същите съгласно представения списък от 775 лева следва да се присъдят 619,13
лева. Аналогично в заповедното производство се дължат разноски по съразмерност
или сумата от 259,64 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.Е.А., ЕГН ********** *** дължи на “Кредит инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от Марио Г.
Алексиев, сумата от 400 лева (четиристотин лева) главница по договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ №91708 от
01,10,2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 29 лева (двадесет и
девет лева) за периода от 02,11,2019г. до 10,08,2020г. и в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда 13,08,2020г. до окончателно
изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение №657 от 21,08,2020г. по ч.гр.д.№1299/2020г. по
описа на АРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за признаване на установено, че дължи сумата от 108 лева (сто и осем лева) договорно възнаграждение за
периода от 01,11,2019г. до 01,07,2020., дължимо по договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ №91708 от 01,10,2019г.
ОСЪЖДА В.Е.А., ЕГН **********
***, да заплати на “Кредит инс” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №19, вх.В, ет.1,
ап.6, представлявано от Марио Г. Алексиев, сумата от 619,13 лева (шестстотин и
деветнадесет лева и тринадесет стотинки), направени производството разноски,
както и сумата от 259,64 лева (двеста петдесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки), разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1299/2020г. по
описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: