РЕШЕНИЕ
№ 3988
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330107612 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. К. П. срещу „Терра Кредит“ ЕООД, с която е
предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка в размер на 427.84
лева, предвидена в чл.5, ал.2 от договор за кредит № ***, сключен между страните, като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем ***, по който
ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била уговорена клауза за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, която счита, че е
недействителна на посочени по-горе основание, доколкото била неоправдано висока, била
скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26,
ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че в
договора за кредит е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка.
В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за
паричен заем.
С определение от 08.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем *** с посоченото от ищеца съдържание, в който е
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
1
обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Терра Кредит“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от договора за кредит № *** /л.6/ в чл.5, ал.2 е уговорено задължение за
потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора видове, като при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи
неустойка в размер на 427.84 лева.
Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.чл.5, ал.2/,
като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 427.84 лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
2
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Още повече размерът на неустойката се доближава до
размера на отпуснатия кредит и несъразмерно висока с вредите, които кредиторът би търпял
от непредставянето на обезпечение.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 5, ал.2, т.3 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата
за неустойка, предвидена в чл. 5, ал.2, т.3 от договор за договор за кредит № ***, поради
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Обстоятелството, че ищецът не е плащал суми по клауза за неустойка, не означава, че
същият не може да претендира недействителност на тази клауза, напротив в този случай има
интерес от обявяване на клаузата за недействителна, доколкото във всеки един момент
ответникът може да търси изпълнение.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи
обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. С. Н., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.15/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 300
лева, определено въз основа на уважените претенции, което ще му се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка в размер на 427.84 лева, предвидена в
чл.5, ал.2 от договор за кредит № ***, сключен между М. К. П., ЕГН ********** и „Терра
Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Терра Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Бяла акация“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА М. К. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Терра Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Бяла акация“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. К. Н., БУЛСТАТ
**********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4