Присъда по дело №105/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 15
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20224110200105
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Велико Търново, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
СъдебниВАСИЛ ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ
заседатели:ЛИЛЯНА МАРИНОВА
СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
и прокурора В. Ат. Г.
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20224110200105 по описа за 2022 година
въз основа доказателствата по делото и Закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К Ю А., с ЕГН: **********, роден на **** ***** и адрес за
призоваване, с. *** **** ***, български гражданин, с начално образование - ученик в VIII
„Б“ клас в **** *****, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 25.03.2021
г. до 25.04.2021 г., в с. Обединение, общ. П. Тръмбеш, действайки като непълнолетен, като е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, от дом
*** ****“, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защитна на имот - прозорец на
жилищна сграда в имота, отнел от владението на собственика без неговото съгласие с
намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи: 1 пакет брашно, 1 кг., тип 500;
1 пакет ориз - 1 кг.; 1 пакет захар - 1 кг.; 1 бутилка олио - 1 л.; 1 плюшен папагал - играчка,
записваща и възпроизвеждаща звуци; 1 бр. електрически единичен котлон, керамичен, марка
„Crown“; 1 бр. пластмасова метла; 2 /две/ диодни фенерчета с динамо; 1 бейзболна бухалка,
дървена, с дължина 80 см.; 1 радио-касетофон марка „Хитачи“, с 2 броя говорители; 1 бр.
кинескопен телевизор, черен, марка „Беко“, с размер на екрана 40 инча и 1 /един/ гоблен
„Тайната вечеря“ - всички вещи на обща стойност - 428,53 лв., собственост на Й А Х., от гр.
1
Велико Търново, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 36 от НК, чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. Б, алт. 2, пр. 1 от НК, го ОСЪЖДА на пробация, като съвкупност от мерки за контрол
и въздействие без лишаване от свобода, а именно:
- по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес - с. *** ****
***, за срок от десет месеца, с периодичност на подписите пред пробационен служител или
упълномощено от него длъжностно лице -два пъти в седмицата;
- по 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от десет месеца.
- по чл.42а, ал.2, т.3, вр. с чл. 42 б, ал. 3, т. 3 от НК – ограничение в свободното
придвижване, при което да не напуска жилището, което обитава (с. *** **** ***), във
времето от 21.00ч. до 06.00ч., за срок от десет месеца;
ОСЪЖДА К Ю А., със снета по - горе самоличност, лично и със съгласието на своя
настойник - А Н А., ДА ЗАПЛАТИ, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
– В. Търново, направените по делото разноски, в общ размер от 487,50 лв., както и 5.00 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския Окръжен съд
в 15 дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 15 по НОХД № 105/2022г. по описа на РС –
Велико Търново.

Обвинението на Великотърновската районна прокуратура е срещу К Ю А с ЕГН:
**********, роден на **** **** ****, български гражданин, с начално образование - ученик
в VIII „Б“ клас в ***** гр. П Т, неженен, неосъждан, за това, че в периода от 25.03.2021г. до
25.04.2021г., в с. О, общ. П. Тръмбеш, действайки като непълнолетен, като е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, от ******* чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защитна на имот - прозорец на жилищна
сграда в имота, отнел от владението на собственика без неговото съгласие с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи: 1 пакет брашно, 1 кг., тип 500; 1 пакет
ориз - 1 кг.; 1 пакет захар - 1 кг.; 1 бутилка олио - 1 л.; 1 плюшен папагал - играчка,
записваща и възпроизвеждаща звуци; 1 бр. електрически единичен котлон, керамичен, марка
„Crown“; 1 бр. пластмасова метла; 2 /две/ диодни фенерчета с динамо; 1 бейзболна бухалка,
дървена, с дължина 80 см.; 1 радио-касетофон марка „Хитачи“, с 2 броя говорители; 1 бр.
кинескопен телевизор, черен, марка „Беко“, с размер на екрана 40 инча и 1 /един/ гоблен
„Тайната вечеря“ - всички вещи на обща стойност - 428,53 лв., собственост на Й А Х, от гр.
Велико Търново – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК,
Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК,
като при условията на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, както е предявено в обвинителния акт и счита, че същото е доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предлага, на подсъдимия, да се
наложи наказание, съобразено с хипотезите на чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл.
55, ал. 1, т. 2, б. Б, алт. 2, пр. 1 от НК, а именно пробация, като съвкупност от мерки за
контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно: по 42а, ал.2, т.1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес - с. О, общ. П Т, ул. „****** за срок от десет
месеца, с периодичност на подписите пред пробационен служител или упълномощено от
него длъжностно лице -два пъти в седмицата; по 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца; по чл.42а, ал.2, т.3, вр. с
чл. 42 б, ал. 3, т. 3 от НК – ограничение в свободното придвижване, при което да не напуска
жилището, което обитава (с. О, общ. П Т, ул. „Двадесет и трета“ № 3), във времето от 21.00ч.
до 06.00ч., за срок от десет месеца. Претендирано е осъждането на А относно направени по
делото разноски.
В производството пред ВТРС Кристиян А се представлява от адв. П Г (сл. защитник),
която заема становище, с което не спори фактите по делото. Моли, с оглед младата възраст
на подсъдимия, изразеното съжаление и съдействие за разкриване на обективната истина да
му бъде определено наказание, което да не е свързано с лишаване от свобода. Излага
съображения в тази насока.
В хода на съдебното следствие, подсъдимия дава обяснения, имащи характер на
самопризнания. Признава се за виновен и изразява съжаление. Моли да му бъде определено
наказание, което да не е свързано с лишаване от свобода. Изразява желание за поправяне и
за продължаване на образованието си.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
1
Подсъдимият К Ю А е непълнолетен. Живее в с. О, общ. П Т, на ул. „****** заедно с
баба си - А Н А, брат си - Д Ю А -10 г. и чичо си - М Д Х. За подсъдимия и неговия брат
грижите се полагат А А, в качеството и на определен настойник, тъй като тъй като
родителите им са починали. Към датата на произнасянето на съда А посещава училище
***** в гр. П Т. Не е осъждан за престъпления. Налагани са му наказания по ЗБППМН,
както следва: на 25.07.2016 г. по преписка № 1258/2016 г. по описа на РП гр. Велико
Търново, му е наложено наказание по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН; на 13.11.2017 г., по
преписка № 2075/2017 г. по описа на РП гр. Велико Търново, му е наложено наказание по
чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН; на 26.04.2021 г. по преписка № 1430/2021 г. по описа на
РП гр. Велико Търново, му е наложено наказание по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН; на
28.05.2021 г., по преписка № 1618/2021 г. по описа на РП гр. Велико Търново, му е
наложено наказание по чл. 13, ал. 1, т. 10 /20 часа/ от ЗБППМН.
Живеейки в с. О, подсъдимият бил запознат със състоянието на част домовете в
селото, като някои възприемал като изоставени. В периода от 25.03.2021г. до 25.04.2021г., А
решил да влезе в къща, която смятал за изоставена, намираща се в с. О, общ. П Т, **** *****
собственост на Й А Х от гр. Велико Търново, за да открадне оттам вещи, които да продаде
на хора от селото, за да изкара пари и да си купи велосипед. Баба му нямала пари да му
закупи такъв, а връстниците му от с. О имали такива.
Един ден, в този период, огледал имота, като в изпълнението на замисленото взел и
една количка, с чиято помощ да превози вещите. Следващата вечер около 21-22.00 ч.
отишъл с количката до имота, прескочил съборена част от дувара. В къщата влязъл през
прозорец, чието стъкло успял да смъкне. От имота отнел и изнесъл със себе си собствените
на Й А Х 1 пакет брашно, 1 кг., тип 500; 1 пакет ориз - 1 кг.; 1 пакет захар - 1 кг.; 1 бутилка
олио - 1 л.; 1 плюшен папагал - играчка, записваща и възпроизвеждаща звуци; 1 бр.
електрически единичен котлон, керамичен, марка „Crown“; 1 бр. пластмасова метла; 2 /две/
диодни фенерчета с динамо; 1 бейзболна бухалка, дървена, с дължина 80 см.; 1 радио-
касетофон марка „Хитачи“, с 2 броя говорители; 1 бр. кинескопен телевизор, черен, марка
„Беко“, с размер на екрана 40 инча и 1 /един/ гоблен „Тайната вечеря“. Вещите изнесъл една
по една и ги натоварил в количката като при прехвърляне през оградата изпуснал телевизора
и го счупил. Твърди да е скрил вещите в гараж, в изоставен имот, собственост на син на
чичо му М Х, но като отишъл да ги вземе на следващия ден, не ги бил намерил.
По делото е приобщено като доказателство заключение на съдебно – оценъчна
експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и се възприема от съда като
обективно и пълно. От съдържанието и се установява, че стойността на отнетите движими
вещи възлиза обща стойност 428, 53 лв.
По делото е приобщено като доказателство и заключение на комплексна съдебно
психиатрична – психологична експертиза, е видно, че А разбира свойството и значението на
постъпките си, както и че може да ръководи действията си. Не страда от умствена
недоразвитост и / или психично заболяване. Вещите лица са приели, че процесното деяние е
извършено поради увлечение и лекомислие.
Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направените
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания на подсъдимия и събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели и
заключения на съдебно – психиатрична и психологична и оценъчна експертизи,
характеристични данни, справка за съдимост) от досъдебното производство, непосредствено
използвани при постановяване на присъдата.
Възприетата от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че
2
подсъдимият, в периода от 25.03.2021 г. до 25.04.2021 г., в с. О, общ. П. Тръмбеш,
действайки като непълнолетен, като е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си, от ******* чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защитна на имот - прозорец на жилищна сграда в имота, отнел от владението
на собственика без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи: 1 пакет брашно, 1 кг., тип 500; 1 пакет ориз - 1 кг.; 1 пакет захар - 1 кг.; 1
бутилка олио - 1 л.; 1 плюшен папагал - играчка, записваща и възпроизвеждаща звуци; 1 бр.
електрически единичен котлон, керамичен, марка „Crown“; 1 бр. пластмасова метла; 2 /две/
диодни фенерчета с динамо; 1 бейзболна бухалка, дървена, с дължина 80 см.; 1 радио-
касетофон марка „Хитачи“, с 2 броя говорители; 1 бр. кинескопен телевизор, черен, марка
„Беко“, с размер на екрана 40 инча и 1 /един/ гоблен „Тайната вечеря“ - всички вещи на
обща стойност - 428,53 лв., собственост на Й А Х, от гр. Велико Търново.
Подсъдимият е отнел вещите, предмет на посегателството, при което е прекъснато
своенето от собствениците им, като е установил своя фактическа власт върху тях и в
последствие е извършил разпоредителни действия с предметите на престъплението.
Осъщественото от подсъдимия престъпление не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай, по смисъла на чл. 93, точка 9 от ДР на НК, предвид стойността, броя и
предназначението на отнетите движими вещи. Не са налице и смекчаващи вината
обстоятелства, които да предпоставят довод, че осъщественото престъпление представлява
такова с по – ниска обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на деянията от
този вид. В обратна насока са обстоятелствата, че кражбата е извършена при наличието на
квалифициращи обстоятелства, както и с оглед на проявената дързост и упоритост при
осъществяване на престъпната дейност.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици на деянието и е искал тяхното настъпване.
Въз основа на събраните по делото, гласни и писмени доказателства, в това число и
приобщеното заключение на психиатрично – психологична експертиза на подсъдимия съдът
приема, че не са налице, част, от кумулатино определените предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НК, за освобождаването на непълнолетния подсъдим от
наказателна отговорност - да не бъде съден, като спрямо него да бъдат приложени, успешно,
на възпитателни мерки по реда на ЗБППМН.
На първо място съдът не може да приеме, че осъщественото от подсъдимия деяние не
представлява голяма обществена опасност. Извършеното престъпление е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК. В тази връзка, обстоятелството, че същото е извършено от
непълнолетен и приложението на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, не променят вида, характера на
престъплението, като рефлектират единствено на начина на определяне на наказанието,
неговия вид и срок. Посочените обстоятелства не могат да обусловят не голяма обществена
опасност на престъплението, с оглед на вида и характера на същото; механизъм на
извършван, предмет, вид и характер на отнетите дв. вещи, и не на последно място - тяхната
стойност .
Съдът приема, че не е налице и второто условие за освобождаване от наказателна
отговорност на непълнолетен извършител на престъпление, именно деянието да е
извършено поради увлечение или лекомислие. Тези психични състояния често са характерни
за мотивацията на подрастващите.
Увлечението е интензивно проявено неосъзнато смътно стремление, което не е
насочено към определен обект и не е свързано с ясна представа за целта. То засяга волевите
способности на дееца и се отразява на възможността му да ръководи постъпките си. При
увлечението надделяват чувствата, импулсите. Лицето разбира характера на деянието, но е
3
затруднено да се противопостави на желанието да го извърши. Обстоятелства, които в
конкретния случай не са налице, с оглед на събраните по делото доказателства, в това число
и чрез обясненията на подсъдимия, който ясно разбира каква е целта на действията му; има
ясно разбиране за неправилност, до престъпност на деянието и възможност, при желание и
възприета от него необходимост, да ръководи постъпките си.
Не се констатира и наличие на лекомислие, доколкото по делото се установи, че
Кристиян А, е взел предварително решение за осъществяване на престъпното посегателство,
като си е набавил и средство (количка), с чиято помощ да се отдалечи с отнетите движими
вещи от мястото на престъплението, като предварително е решил и къде да бъдат скрити
откраднатите вещи. Тези обстоятелства, предпоставят липса на недообмисляне на
конкретното престъпно деяние, което от своя страна да обуслови соченото от вещите лица
лекомислие.
На последно място, по делото се установи, че спрямо подсъдимия са били налагани
възпитателни мерки по реда на ЗБППМН, които с оглед на осъществените от него
последващи престъпни прояви, мотивират съда да приеме, че същите не са постигнали
успех, и такъв няма да бъде осъществен, при приложението им и по отношение на
настоящето производство.
С оглед на това К Ю А следва да понесе наказание за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Причините за извършване на престъплението, по отношение на А, съдът приема, че
са ниска правна култура, младата възраст на дееца, стремеж към противозаконно
материално облагодетелстване и незачитане на неприкосновенността на правото на
собственост на гражданите, както и слабият родителски контрол.
Съдът определи обществената опасност на деянието като сравнително висока, с оглед
на това, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред
в страната ни, както и в предвид механизма на извършване на деянията; на вида, характера
и стойността на предметите на престъплението.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът прецени като сравнително ниска. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата му възраст; чисто съдебно минало;
съдействие за разкриване на обективната истина, извън направеното от него самопризнание
по реда на чл. 373,т.2 от НПК; изразеното критично отношение към извършеното; изразено
желание за поправяне и обстоятелството, че е ученик и продължава образованието си.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, спрямо този подсъдим съдът отчете -
дързостта при осъществяване на деянието и наличието на предходни такива прояви, спрямо
които са били налагани мерки по ЗБППМН.
С оглед изложеното съдът намира, че на К Ю А следва да му бъде определено
наказание, при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Предвид на това,
като съобрази разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
Б,алт. 2, пр. 1 от НК, го осъди на пробация, като съвкупност от мерки за контрол и
въздействие без лишаване от свобода, а именно:
- по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес - с. О, общ. П
Т, ул. „****** за срок от десет месеца, с периодичност на подписите пред пробационен
служител или упълномощено от него длъжностно лице -два пъти в седмицата;
- по 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от десет месеца.
- по чл.42а, ал.2, т.3, вр. с чл. 42 б, ал. 3, т. 3 от НК – ограничение в свободното
придвижване, при което да не напуска жилището, което обитава (с. О, общ. П Т, ул.
„Двадесет и трета“ № 3), във времето от 21.00ч. до 06.00ч., за срок от десет месеца;
4
В тази връзка настоящият състав намира, че определяне на наказание на подсъдимия,
във вид на лишаване от свобода, ще бъде несъразмерно тежко спрямо осъдения, за
извършеното деяние. С оглед на възприетите смекчаващи вината обстоятелства и най - вече
младата възраст на дееца, и като съобрази изразеното желание за поправяне и
обстоятелството, че продължава образованието си, съдът приема, че наложените наказания -
пробация, определени над минималните, но под средните, предвидени в закона размери,
биха постигнали целите както на частната, така и на генералната превенция.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, К Ю А бе осъден да
заплати, лично и със съгласието на настойник, А Н А, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС – В. Търново, направените по делото разноски, в общ размер от
487,50 лв., както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

Съдия при Районен съд Велико Търново:
5
Съобщи за изтекли лични данни