№ 361
гр. Сливен , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
Секретар:Галина Е. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20202230201068 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалба от Г. Д. Б. с ЕГН **********
от гр. Сливен против НП № 22-0000157 от 24.07.2020 год., издадено от и.д.
Директор на РД „АА“ - Бургас, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 700,00 лева на основание чл. 94,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) за нарушение на чл. 37а, т. 7 от
Наредба № 2/15.03.2002 год. на МТС.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде
отменено и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.06.2020 год. бил съставен АУАН с фабр. № 250927 срещу
жалбоподателя за това, че на 19.06.2020 год., около 12,20 часа в обл. Сливен, кв.
„Речица”, на път II-66 до фирма „ПАРМАШ” посока гр. Нова Загора управлява
автобус „Ивеко” 50 Ц 14 В, категория М3, 20+1 броя места с рег. № СН **** АХ,
1
собственост на Я.И.П. и видно от пътен лист Серия А № 001150/19.06.2020 год. и
маршрутно разписание с договор № 30/21.03.2016 год. извършва обществен
превоз на пътници - 9 (девет) пътника по редовна автобусна линия от Сливен до
Нова Загора с час на тръгване 12,00 часа, като при проверката било констатирано,
че водачът не е издал документ за платена превозна цена - билет на превозваните
от него пътници, както следва: - Сливен - с. Злати войвода 8 (осем) пътници без
билети на единична стойност 2,00 лева и 1 (един) пътник от Сливен за с. Съдиево -
без билет на стойност 3,50 лева. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 год. на МТ. В графата за
обяснения и/или възражения в акта лицето е записало, че не е взел пари защото се
качили в междинна спирка. Актът бил връчен на 19.06.2020 год. лично на
нарушителя (л. 9 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0000157 от
24.07.2020 год., издадено от и.д. Директор на РД „АА” – Бургас, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
700,00 лева на основание чл. 94, ал. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 37а, т. 7 от
Наредба № 2/15.03.2002 год. на МТС. НП било връчено лично на жалбоподателя
на 11.08.2020 год. (л. 6 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се
спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
нарушение от жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да
може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
2
6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.
На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който са пропуснати задължителни реквизити. Липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушението – в АУАН е отразено общо „водачът не е
издал документ за платена превозна цена - билет на превозваните от него пътници,
както следва: - Сливен - с. Злати войвода 8 (осем) пътници без билети на единична
стойност 2,00 лева и 1 (един) пътник от Сливен за с. Съдиево - без билет на
стойност 3,50 лева”. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, в акта за
установяване на административно нарушение трябва да се посочат конкретни
факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В случая,
не са посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, от които да е видно
какво точно административно нарушение са твърди, че е извършено, не са
посочени нито имената на тези девет пътника, нито е посочено дали същите са
заплатили превозната цена, за което не им е издаден билет или същите към
момента на проверката не са заплатили превозната цена. Още повече, че видно от
самия акт, жалбоподателят е записал, че не е взел пари, защото пътниците са се
качили на междинна спирка. Съгласно разпоредбата на чл. 37а, т. 7 от Наредба №
2/15.03.2002 год. на МТС, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници
е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато
пътниците не са предварително снабдени с такива документи, т.е. първо следва да
е платена превозната цена и след това водачът следва да издаде билета. В
настоящия случай изобщо не е изследван въпросът дали превозната цена е била
платена от пътниците и поради факта, че имената им не са посочени, нито в
АУАН, нито в НП, това обстоятелство не може да бъде установено. Описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се
съдържат в АУАН, защото той поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява,
че е извършил. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй
като осигурява правото на защита на привлечения към административно
наказателна отговорност, в чието съдържание са включва и правото му да знае
точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем.
3
В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се
съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва
изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при
които е било извършено. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил и в какво качество, за да
може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият
орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на
адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес до 1000,00 лева е в размер на
4
300,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да
им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за
правна защита и съдействие (л. 5 от делото) са в размер на 350,00 лева, поради
което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на
разноските, посочено в придружителното писмо (л. 2 от делото), е основателно.
Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 300,00 лева, като до
претендирания размер от 350,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000157 от 24.07.2020 год. ,
издадено от и.д. Директор на РД „АА“ - Бургас, с което на Г. Д. Б. с ЕГН
********** от гр. Сливен, е наложено наказание „Глоба” в размер на 700,00 лева
на основание чл. 94, ал. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба №
2/15.03.2002 год. на МТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати в полза на Г. Д. Б. с ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на
300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 350,00 (триста и петдесет) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5