МОТИВИ
към
присъда, постановена по НОХД № 199/2012г. на Панагюрския районен съд
Производството е образувано по внесен
от Районна прокуратура – Панагюрище обвинителен акт, с който е повдигнала
обвинение срещу М.М.С. *** за престъпление по чл.202, ал.2, т.1,
вр. С чл.201, вр.с чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата
поддържа обвинението така, както е внесено по посочената квалификация.
Подсъдимата се признава за виновна по
така повдигнатото обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Изразява съжаление за стореното.
Защитникът на подсъдимата пледира за
налагане на наказание в минимален размер.
Производството по делото бе проведено
по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие. От събраните по
делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, подкрепено, съгласно
чл.370, ал.3 от НПК от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели и писмените доказателства, които съдът обсъди поотделно и в съвкупност,
безспорно се установяват следните фактически обстоятелства досежно главните
факти на обвинението:
Подсъдимата М.М.С. е родена на *** г. в
гр. Пловдив. Живее в с. Дюлево, общ. Стрелча, обл. Пазарджик, ул.***, българка, български гражданин, с основно образование, безработна, омъжена и е
неосъждана.
С трудов договор №1/24.11.2008г. подс.С.
била назначена на длъжност „продавач” в смесения магазин в с.Дюлево,
стопанисван от Производствена
кооперация”Барикади”, гр.Стрелча с председател Н.Д.С.. Съгласно представената
длъжностна характеристика, на подс.С. било възложено да изпълнява работа
свързана с пазене и управление на имуществото на кооперацията. След назначаването й, подсъдимата приела
наличното имущество в магазина като стоки и парични средства. При приемането не
били установени налични липси.
Подс.С. изготвяла стоково парични
отчети за извършваните от нея продажби ,които предавала на всеки десет дни в
счетоводството на кооперацията. При предаването на отчетите били констатирани
разлики под формата на липси в отчетените средства от страна на подс.С. и
реалния оборот на магазина. За установеното счетоводителката на кооперацията
уведомила председателя на кооперацията – св.С.С..Последният извършил проверка
и установил липси на стоки и неотчетени
парични средства свързани с тези липси.
В хода на проверката било установено,
че подс.С. е раздавала стоки на живущите в с.Дюлево, без стоките да бъдат
заплащани.
Подс.С.
поела ангажимент пред ръководството на кооперацията да възстанови
липсите като от месец март 2010г., с нейно съгласие започнали да й удържат суми
от трудовото възнаграждение. След като останала без доходи, подс.С. започнала
да взема стоки от магазина за да издържа семейството си.
Същата направила опит да събере и
парите за дадените от нея безвъзмездно стоки от магазина на жители на с.Дюлево,
като изготвила запис на заповеди за сумите на базата на списъка, който имала за
раздадените през годините стоки.
Със заповед №1/16.02.2012г. на
основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ, трудовото правоотношение между подс.С. *** било прекратено.
Със заповед №1/28.02.2012г., свидетелят
С. разпоредил да се извърши ревизия на
„Смесен магазин” в с.Дюлево,общ.Стрелча за периода 01.01.2010г. -15.02.2012г. За
целта била назначена комисия в състав - Г Г на длъжност *** в ПК”Барикади” ,Д Ц. - завеждаща *** в ПК”Барикади”, и М Д в качеството и
на *** на КС на
ПК”Барикади” .
След като извършила ревизията на
магазина, комисията изготвила протокол от 29.02.2012г., съгласно който салдото
към 01.01.2010г. било в размер - 30233,10 лева, получената от подсъдимата стока
била на стойност от 59940,96 лева, като
отчетените от подс.С. пари били в размер на 51361,85 лева; салдото към
01.01.2011г. било в размер на 38 812,21 лева, получената стока - 20310,38 лева, а отчетените пари - 19081,56
лева; салдото към 01.01.2012г. било в размер на 40041,03 лева, получената стока
- 549,39 лева, а отчетените пари били в размер на 1980,93 лева; салдото към
15.02.2012г. било в размер на 38 609,49 лева. Към 15.02.2012г. комисията
установила липси на стоки на стойност от 38 609,49 лева, които били
неотчетени в касата на производствената кооперация, като наличността в магазина
била в размер на 184,08 лева.
Съгласно заключението
на назначената в досъдебното производство съдебно – икономическа експертиза, се установява, че стойността нанесената щета на ПК”Барикади”,гр.Стрелча
възлиза на 38 425,41 лева.
Посочената фактическа обстановка
безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства. Подсъдимата
признава извършеното от нея и в обясненията си в съдебно заседание признава
изцяло фактите така, както са възприети от съда. Самопризнанията й се подкрепят
от показанията на свидетелите Н.С., Ги
Га, Д Ц. и Мина Динкова, всички писмени доказателства и експертното заключение,
събрани в хода на досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.373, вр.с чл.283 от НПК.
С оглед на така събраните доказателства
по делото, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие, че обвинението
срещу подсъдимата М.М.С. е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на
чл.303, ал.2 от НПК, поради което същата бе призната за виновна в извършването
на обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл.202,
ал.2, т.1, вр. С чл.201, вр. С чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна е установено, че в
периода от 01.01.2010 год. до 15.02.2012
год., подс.М.С. е присвоила движими вещи - стоково – материални ценности, като
е раздавала стоки на жители на с.Дюлево, които не са заплащани, и е използвала
стоки за семейството си. Стоките са получени от подс.С. в качеството й на
длъжностно лице по смисъла, вложен в чл.93, т.1 от НК – като *** в смесен магазин, стопанисван от ПК
“Барикади”, за да ги пази и управлява.
В рамките на установената фактология съдът
прие, че с очертаните разпоредителни действия, подс.С. е демонстрирала
отношение към чуждото имущество, собственост на ПК “Барикади”, гр.Стрелча, като
към свое и реално е получила без правно основание стоки, принадлежащи на
Кооперацията, с цел лично облагодетелстване. Изпълнителното деяние при
длъжностното присвояване се изразява именно в тази външно проявена и афиширана
промяна на съотнасяне на дееца към връченото му или поверено имущество, спрямо
което упражнява фактическа и/или юридическа власт, и съответно владее или
управлява от името и за сметка на определено юридическо лице, изразено в
отклоняване на инкриминирания предмет от патримониума на юридическото лице във
вреда на собственика на предмета на престъпното посегателство, на каквито фактически
данни сочи и конкретиката по настоящия казус.
Безспорно е установено по делото, че
подс.С., като длъжностно лице, на което е връчено и поверено имущество – стоково
материални ценности на ПК Барикади, се е разпоредила с него без да има право за
това. Подсъдимата е
превърнала държането на имуществото от името и за сметка на Кооперацията
/собственика/, във владение за себе си, като е отнел възможността събственика
да се ползва от имуществото и сам да извлича облаги за себе си.
Стойността на присвоените от подс.С.
стоково материолни ценности е в големи размери - 38 425.41 лева, поради
което извършеното от нея покрива признаците, посочени в чл.202, ал.1, т.1 от НК.
Деянието е осъществено при условията на
продължавано престъпление – налице са няколко деяния, всяко от които разкрива
признаците на състава на едно престъпление. Извършени са през непродължителен
период от време, при еднородност на вината – пряк умисъл, като последващите се
явяват продължение от обективна и субективна страна на предшестващите
От субективна страна подсъдимата е действала
при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, съзнавала
е обществено – опасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
му последици и е искала настъпването на тези последици.
Съзнавала е, че предметът на престъплението е чуждо имущество, връчено и
поверено й за пазене и управление в качеството й на длъжностно лице, както и
действията, позволени й да върши с него. Предвиждала е, че в резултат от
деятелността й с това имущество се причинява имотна щета на Кооперацията и е
целяла настъпването на тези последици – да извърши противозаконни
разпоредителни действия с това имущество.
При индивидуализация на наказанието на
подсъдимата, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК. Като такива бяха
отчетени - младата възраст, тежкото семейно положение, оказаното съдействие на
разследващите органи и изразеното съжаление за стореното, при което и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало прекалено тежка санкция
за извършеното от него.
Поради това, и на основание чл.
58а, ал. 4 от НК съдът определи наказанието на подсъдимата при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК и й
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
При определяне срока на наказанието
бяха взети предвид степента на обществена опасност на деянието, която съдът
отчете като висока – касае се за престъпно посегателство против собствеността,
обществената опасност на дееца, както и подбудите за извършване на
престъплението.
Като смекчаващи обстоятелства бяха
взети предвид младата възраст, изразеното съжаление за стореното,
необремененото съдебно минало. Подсъдимата осъзнава значението на постъпката си
и е оказал пълно съдействие на разследващите органи.Бе отчетено и това, че в
хода на наказателното производство подсъдимата е започнала да въззстановява нанесените
вреди.
Като съобрази посочените обстоятелства,
съдът прие, че с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати.Така
наложеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна
санкция за извършеното от подсъдимата, като чрез него ще се въздейства
превъзпитаващо спрямо него и възпиращо и предупредително спрямо останалите
членове на обществото.
Съдът прие, че за поправяне и
превъзпитание на подсъдимата не е необходимо ефективно изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това и при наличието на
предпоставките по чл.66 от НК, съдът отложи изтърпяването му за срок от три
години. Този срок съдът приема за достатъчен, през който подсъдимият да осмисли
поведението си за в бъдеще, като през този срок присъдата ще действа
предупредително и възпиращо както върху подс.С., така и върху останалите
членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимата бе осъдена да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт сумата 70,00 лева разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: