№ 733
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 60045/21.07.2021 г. по т. д. № 2801/2019 г. на ВКС, I т.о., е обезсилено решението
от 28.02.2019 г. по т.д. № 2056/2018 г. на САС, ТО, 9 състав, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на САС със задължителни указания.
Въззивното производство е образувано по жалба от 22.01.2018 г. на ответника „Сердика
Електроникс“ ЕООД срещу решението от 4.12.2017 г. по т.д. № 5143/2015 г. на Софийския
градски съд, VI-3 състав, с което е признато за установено на осн. чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че
заличаването от търговския регистър на ответното дружество представлява вписване на
несъществуващо обстоятелство, по предявен иск от Национална агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че вписването на 10.02.2014 г. на
заличаването на ответното дружество е вписване на несъществуващо обстоятелство поради
наличието на неуредени публични задължения на същото. Твърди се, че държавата,
представлявана от НАП, не е придобила качеството на кредитор на ответника по силата на
издадения ревизионен доклад от 18.11.2013 г., който не бил годен акт за установяване на данъчни
задължения, каквито можело да се установяват само с ревизионен акт, какъвто не бил издаден.
Сочи се, че противно на твърденията на НАП задълженото лице не е възпрепятствало връчването
на ревизионния доклад, а от там и издаването на ревизионен акт, а и ревизионният доклад не бил
връчен на законния представител на дружеството, който към този момент е бил ликвидаторът М.
М.. Твърди се, че наличието на наложени предварителни обезпечителни мерки и неприключилото
ревизионно производство не са пречки за заличаване на дружеството и не обосновават наличието
на спорни задължения и тяхното предявяване, още повече, че липсвали изпълнителни
1
производства спрямо ответника.
В допълнителното становище от 28.10.2021 г. на назначения на ответника особен представител
по чл. 29, ал. 2 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като исковата
молба била подадена срещу нелегитимирано лице – ликвидатора на дружеството, който не
съществувал към този момент, тъй като е починал преди това – на 3.12.2014 г., а ищецът не се е
възползвал от възможността по чл. 273, ал. 2 ТЗ да поиска от АВ назначаване на друг ликвидатор.
Твърди се, че неправилно СГС е приел, че претендираните от НАП данъчни задължения били
установени по реда на чл. 105 ДОПК, като не е отчел значението и същността на етапите на
ревизионното производство, инициирано служебно от НАП. Тъй като това производство не
приключило с ревизионен акт, то тези задължения не били ликвидни и изискуеми и не били годни
за принудително изпълнение, а и не били предявени в рамките на 6-месечния срок пред
ликвидатора. Сочи се и, че част от публичните задължения по ревизионния доклад били и
погасени поради изтичане на абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, а именно –
тези за 2009 г. и 2010 г., а задълженията за 2011 г. ще се погасят на 1.01.2022 г.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата Национална агенция за приходите – ищец по иска – в молба от 22.11.2021 г. на
процесуалния си представител оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество са
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Въпросът с допустимостта на
предявения иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е разрешен с касационното решение №
60045/21.07.2021 г. по т. д. № 2801/2019 г. на ВКС. Със същото е прието, че ищецът има правен
интерес от този иск, доколкото твърди съществуването на публични задължения на ответника,
установени в хода на ревизионно производство в ревизионен доклад, но заличаването на
дружеството е препятствало приключването на това ревизионно производство с ревизионен акт с
цел удовлетворяване на вземанията. Неотносим към допустимостта на иска е наведеният в
настоящото повторно въззивно производство нов довод на назначения особен представител на
ответното дружество – че исковата молба от 27.07.2015 г. била подадена срещу нелегитимирано
лице – ликвидатора на дружеството, който не е съществувал към този момент, тъй като е починал
преди това – на 3.12.2014 г., а ищецът не се е възползвал от възможността по чл. 273, ал. 2 ТЗ да
поиска от АВ назначаване на друг ликвидатор. Всъщност, исковата молба не е подадена срещу
ликвидатора, а срещу самото дружество, което, макар да е заличено, има специална процесуална
правоспособност като страна по подобни искове съобразно утвърдената съдебна практика.
Въпросът кой представлява дружеството в този процес не е свързан с процесуалната му
правоспособност или легитимация, а с представителната власт на съответното физически лице,
2
имащо право да извършва процесуални действия от негово име. След назначаването на особен
представител по чл. 29, ал. 2 ГПК на ответника /съобразно указанията в касационното решение/ и
след потвърждаването на извършените до момента процесуални действия от името на ответника,
този въпрос е бил разрешен и нередовно извършените процесуални действия на ответника са били
санирани.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което
и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите на жалбоподателя
следва да се добави и следното:
1. Целта на извършваната след прекратяване на едно търговско дружество ликвидационна
процедура е ликвидирането на актива и пасива на неговото имущество. Поради това ликвидаторът
е длъжен да довърши текущите сделки, да събере вземанията, да превърне останалото имущество
в пари и да удовлетвори кредиторите /чл. 268, ал. 1 ТЗ/, а остатъчното имущество да разпредели
между членовете на дружеството /чл. 271 ТЗ/, след което да поиска заличаване на дружеството от
търговския регистър /чл. 273, ал. 1 ТЗ/. Ликвидацията приключва с пълното ликвидиране на актива
и пасива на имуществото, без значение дали обхватът на този актив или пасив е известен на
ликвидатора и без значение дали дружеството вече е заличено или не. Дори и дружеството да е
заличено, ликвидацията трябва да продължи, ако имуществените отношения не са били напълно
уредени – останали са непогасени задължения или неразпределени активи, в който случай може да
се назначи ликвидатор и след заличаването /чл. 273, ал. 2 ТЗ/.
Уреждането на всички задължения и разпределението на остатъка от имуществото е условие за
заличаване на дружеството, поради което ако тези предпоставки не са налице, то и евентуалното
заличаване би се основавало на незавършен фактически състав. По тази причина заличаването на
дружеството е вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не
са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен[1].
Законът предвижда следните специални правила за защита на кредиторите при ликвидация: 1)
ликвидаторът е длъжен да обяви в ТР покана до кредиторите за предявяване на вземанията /чл. 267
ТЗ/, 2) имуществото на дружеството може да се разпределя между съдружниците само ако са
изминали 6 месеца от деня на обявяване на поканата в ТР /чл. 272, ал. 1 ТЗ/, 3) ако кредиторът е
известен на ликвидатора /от счетоводните книги на дружеството или по друг начин/, то при
непредявяване на вземането, следва дължимата нему сума да се вложи в банка на негово име /чл.
272, ал. 2 ТЗ/, и 4) ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се
даде обезпечение на кредитора /чл. 272, ал. 3 ТЗ/.
Предвиденото в чл. 267 ТЗ предявяване на вземанията обаче няма същото значение както
предявяването на вземания в производство по несъстоятелност. По същество предявяването е
уведомяване на ликвидатора за наличието на претенция, но задължение за подобно предявяване
кредиторът няма – той има само право на такова. Неупражняването на това право на предявяване
не води до загуба или погасяване на вземането – при ликвидацията липсва разпоредба, аналогична
на чл. 739 ТЗ. Предвиденият в чл. 272, ал. 1 ТЗ 6-месечен срок не е срок за предявяване на
вземанията, нито е давностен или преклузивен[2]. Значението му е свързано с настъпването на
изискуемостта на вземанията на съдружниците за ликвидационен дял и определя момента, от
който те могат да получат частта от нетния остатък от актива на имуществото. Вземанията на
кредиторите, които не са били предявени или не са станали известни на ликвидаторите в този срок,
не се погасяват, но се удовлетворяват от останалото неразпределено имущество, без право на
3
кредиторите да искат връщане на получените ликвидационни квоти от съдружниците. Условието
за заличаване на дружеството по чл. 273, ал. 1 ТЗ обаче се свързва с уреждане на всички
задължения, а не само с известните или предявени на ликвидатора, тъй като законът не прави
разграничение. Това условие се счита за ненастъпило, ако дружеството има неуредени задължения
– неудовлетворени или необезпечени по реда на чл. 272, ал. 3 ТЗ, независимо дали са били
известни или предявени на ликвидатора.
2. В конкретния казус ответното дружество е с вписан в ТР ликвидатор на 25.07.2013 г., обявена
покана до кредиторите на 1.08.2013 г. и вписано заличаване на 10.02.2014 г. Същевременно,
установява се, че преди, по време и след приключване на ликвидацията /след заличаването/ срещу
дружеството са били образувани ревизионни производства по ДОПК за установяване на невнесени
данъчни задължения по ЗДДС: 1) ревизия по ЗВР № 1103561/22.03.2011 г., по която с
постановление с изх. № 2725/1.12.2011 г. са били наложени предварителни обезпечителни мерки
на осн. чл. 121, ал. 1 ДОПК, като са възбранени шест недвижими имоти на ответника в гр. София;
2) ревизия по ЗВР № 1304371/13.05.2013 г., по която е бил издаден ревизионен доклад №
1309149/3.10.2013 г., връчен на бившия управител на дружеството на 28.01.2014 г., с който за
периода 1.03.2011 – 30.11.2012 г. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 1 312 099,25
лв.; и 3) ревизия за периода 1.09.2009 – 28.02.2011 г., по която е бил издаден ревизионен акт № Р-
2210-1103561-091-001/23.12.2019 г., връчен на бившия управител на дружеството на 17.01.2020 г., с
който за периода м. 11.2009 – м. 02.2011 г. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на
349 972,09 лв., от които 183 576,53 лв. – главница и 166 395,56 лв. – лихви. Във връзка с последния
РА е било издадено и постановление с изх. № 2725822.01.2020 г. за продължаване действието на
наложени предварителни обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 6 ДОПК, с което е продължено
действието на възбраните по постановлението от 1.12.2011 г. върху четири недвижими имоти на
ответника.
3. От горните данни е видно, че както преди ликвидационната процедура, така и по време на
нея, спрямо ответното дружество е имало висящо ревизионно производство по ДОПК, по което
компетентен орган на НАП е констатирал наличие на непогасени задължения по ЗДДС за периода
1.03.2011 – 30.11.2012 г. Несъмнено ответникът е знаел за тази ревизия, както и за евентуалните
претенции на държавата, предвид предходно наложените предварителни обезпечителни мерки.
Това означава, че тези вземания са били най-малкото спорни по време на ликвидацията по смисъла
на чл. 272, ал. 3 ТЗ, което е изисквало тяхното обезпечаване чрез реални обезпечения, като условие
за заличаване на дружеството. Не се твърди и установява такива да са били учредени от ответника
в полза на държавата. Това е достатъчно за извода, че дружеството е било заличено при липсата на
условията по чл. 273, ал. 1 ТЗ, без значение, че ревизията не е приключила с издаването на
ревизионен акт, поради заличаването на дружеството. При наличието на висящи съдебни или
административни спорове с лица, които претендират да са кредитори на дружеството,
заличаването е несъответно на целите на ликвидационната процедура. Висящото ревизионно
производство с наложени обезпечителни мерки опровергава и твърдението на ответника, че той не
е знаел за претенциите на НАП, а и евентуалното му незнание е без значение в случая.
Същевременно, не се установява спорът за така претендираните от НАП данъчни задължения да
е приключил в полза на ответника, т.е. задълженията да са отречени. Напротив – от представения в
настоящото повторно въззивно производство ревизионен акт от 23.12.2019 г. е видно, че по друга
ревизия са установени задължения по ЗДДС на ответника за периода м. 11.2009 – м. 02.2011 г. Не
се твърди от ответника, а и няма данни, че този РА е бил обжалван и отменен, т.е. следва да се
4
приеме, че е влязъл в сила. Това означава, че съществуването на посочените публични задължения
е установено по правно обвързващ начин. Дори обаче този РА да не е влязъл в сила, то ще се касае
отново до спорни вземания. Отделен е въпросът, че данъчните задължения се пораждат по силата
на закона, а РА е само едно от средствата за тяхното установяване.
Следователно, както преди и по време на самото ликвидационно производство е имало спорни
публични задължения на ответното дружество за предходни периоди, така и такива задължения са
били последващо установени с ревизионен акт, който не е бил обжалван от ответника.
Що се отнася до направеното възражение, че част от публичните задължения по ревизионния
доклад били погасени поради изтичане на абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2
ДОПК, а именно – тези за 2009 г. и 2010 г., то макар това да е вярно, не води до отричане и на
другите установени и непогасени по давност задължения – тези за 2011 г. и 2012 г.
Ето защо при вписването на заличаването на дружеството на 10.02.2014 г. не са били налице
предпоставките по чл. 273, ал. 1 ТЗ, тъй като към този момент е имало неуредени публични
задължения на ответника. Поради това извършеното заличаване е вписване на несъществуващо
обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, т.е. искът е основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
Ищецът не е претендирал присъждане на разноски за въззивната инстанция, нито за
касационната.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така решение № 45/16.07.2012 г. по т.д. № 4/2011 г. на ВКС, І т.о.
[2] така А. Антонова, Ликвидация на търговски дружества, изд. 2009 г., стр. 279 – 280.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 4.12.2017 г. по т.д. № 5143/2015 г. на Софийския градски съд,
VI-3 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5