№ 85
гр. Разград , 08.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.418 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, чрез пълномощник против разпореждане от 22.01.2021г., постановено от РС-Разград по
ч.гр.дело №115/2021г. по описа на съда, в частта му с която е отхвърлено заявлението на банката
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника Д. Д. П. от гр.Разград, за
сумата 49.34 лева, претендирана от заявителя като обезщетение за забава за периода 27.07.2020г.
– 07.01.2021г. Излагат се съображения за неправилност на разпореждането в посочената част, с
искане за неговата отмяна, с уважаване на заявлението в тази му част и връщане на делото на
първостепенния съд с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и по отношение на
тази сума.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.
Производството по ч.гр.дело №115/2021г.по описа на РРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК, подадено от “Ти Би Ай БАНК” ЕАД ,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник срещу длъжника Д. Д. П. за заплащане в полза на
заявителя на парично задължение в размер на: 656.66 лв., представляващи главница по Договор за
потребителски договор № ********** от 25.03.2020г.; 41.04 лв., представляващи договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.07.2020г. до 25.12.2020г.; 49.34 лв. сума, претендирана
като обезщетение за забава за периода от 25.07.2020г. до 07.01.2021г., законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски - заплатена държавна такса в размер на 25.00
лева.Заявена е и претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
1
По подаденото заявление съдът е издал Разпореждане №214 от 22.01.2021г. и Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК от същата дата, с
които е уважил претенцията на заявителя, с изключение на сумата 49.34 лева, претендирана като
обезщетение за забава за периода от 25.07.2020 г. до 07.01.2021г.
За да отхвърли претенцията за това вземане, съдът е приел, че не са представени по делото
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при определен в договора срок за
издължаването му 25.12.2020г.
Въззивният съд намира подадената частна жалба за основателна, а атакуваното
разпореждане незаконосъобразно в съответната част.
В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - наличие на изпълнително
основание по чл. 417 от ГПК, което да е редовно от външно страна и да удостоверява годно за
принудително изпълнение вземане. От акта по чл. 417, т. 2 ГПК въз основа, на който заявителя е
основал вземането си - извлечение от счетоводните книги и приложения договор за кредит, може
да се направи извод за наличие на вземане за мораторна лихва срещу длъжника.Извлечението
съдържа информация за движението по сметката на същия по сключения между страните
договора за кредит, до настъпване на падежа на задължението, посочено е колко и кои вноски не
са платени.
Незаконосъобразно районният съд с разпореждането си е отхвърлил заявената претенция на
банката за сумата 49.34 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2020г. до
07.01.2021г. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично
задължение по чл. 86. ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана
от кредитора, като императивните норми на чл. 33. ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на
потребителя по договор за потребителски кредит при допусната от него забава до заплащането
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. В чл.15,т.1 от договора, предмет на заявлението е
уговорено, че в случай на просрочие потребителят дължи и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочие. Уговорената в договора лихва за забава в размер
на законната лихва не противоречи на закона.Кредитополучателят дължи мораторна лихва върху
просрочените суми - главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал.1 от
ЗЗД.Договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за временно
ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна
лихва върху просрочените суми - главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 214 от 22.01.2021г., постановено по ч. гр. дело № 115/ 2021г. по
описа на РС-Разград В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк"
2
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу длъжника Д. Д. П. за
сумата 49.34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2020 г. до
07.01.2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение за парично задължение по чл. 417, т. 2 от
ГПК и изпълнителен лист в полза на „Ти Би Ай Банк" ЕАД срещу длъжника Д. Д. П. за сумата
49.34 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2020г. до 07.01 2021 г. по
Договор за потребителски кредит № ********** от 25.03.2020г.
Изпраща делото на PC Разград за издаване на заповед за изпълнение за горните суми.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3