ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1136
гр.Плевен, 06.06.2023 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията административно дело №169 по описа на Административен съд – Плевен за
2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от
Община Искър, представлявана от кмета инж.В.Й., чрез адв.Д., против Решение
№1002-28/01.02.2023г., издадено от Изп.директор на Изпълнителна агенция
„Програма за образование“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020г. в частта, в
която е отказана верификация на сума в общ размер от 6531,84лв. /преки разходи
за закупуване на 9бр. лаптопи – 5832лв. с ДДС и 12% непреки разходи за
администриране – 699,84лв./.
В жалбата е направено искане за присъждане на
разноски, като в приложения договор за правна защита и съдействие е договорено
адв.възнаграждение в размер на 1000лева, с посочен начин на плащане-по банков
път. Не са приложени доказателства за извършено плащане по банков път.
В открито съдебно заседание на 17.05.2023г.
оспорващата община е представлявана от адв.Д., чрез която е подадена и жалбата
до съда. В пледоарията по същество от последната е направено искане за
присъждане на разноски, с представяне на списък на разноските в размер на
1050лева, от които 50лева внесена държавна такса и 1000лева адв.възнаграждение.
Предоставена е възможност на адв.Д. за представяне на писмени бележки.
С Решение №271/25.05.2023г., постановено по адм.дело
№169/2023г., е отменено Решение №1002-28/01.02.2023г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за
образование" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 в частта, в която по т.1
е отказана верификация на сума в размер
на 5832лв. с ДДС /преки разходи за закупуване на 9бр. лаптопи/ и по т.3
е отказана верификация на сума в размер на 699,84лв. /12% непреки разходи за
администриране/, или отказана сума за верификация в общ размер на 6531,84лв. и
делото е върнато като преписка на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование" и
ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование
за интелигентен растеж“ 2014-2020 за ново произнасяне по искането за
верификация /междинен отчет/ на Община Искър, съобразно отменената част на
Решение №1002-28/01.02.2023 г., при съобразяване с мотивите по тълкуването и
прилагането на закона, в 14-дневен срок от получаване на преписката след
влизане в сила на съдебното решение. Със същото решение е осъдена Изпълнителна агенция
„Програма за образование“, гр.София, да заплати на Община Искър, направените по делото
разноски в размер на 52,25 лв. /петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/,
като е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в размер на
1000лева, представляващи договорено адвокатско възнаграждение с мотиви, че не са
приложени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по банков път.
След постановяване на съдебното решение са депозирани
писмени бележки от адв.Д., в които отново не са приложени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение по банков път.
С молба вх.№3269/29.05.2023г. от адв.Д. е направено
искане за допълване на решението в частта за разноските, като се твърди, че с
оглед изхода на делото такива се дължат. Посочва се, че адвокатското
възнаграждение е заплатено по банков път, като се прилагат доказателства за
това. Посочва се, че е налице технически пропуск тези доказателства да не бъдат
приложени към списъка на разноските.
От страна на процесуален представител на ответника е
изразено становище за неоснователност на искането, тъй като в задължение на
страната е своевременно да представи доказателства за направените разноски.
Молбата е допустима, като подадена от активно легитимирана
страна и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.248 от ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, реално се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, тъй като съдът се е
произнесъл в решението по отношение на разноските.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Съществено за упражняване на правото на предявяване на
разноски е дали съдебният акт е положителен за страната, тя била ли е
представлявана от адвокат и направени в тази връзка, реално установени
разноски. Разноските се присъждат, обаче, само при своевременно отправена
претенция за това, т.е. такава, която е отправена преди приключване на
производството по делото, включително с представени доказателства за сторените
разноски. В разпоредбата на чл.143 от АПК е уреден въпроса с отговорността за
разноските, като са посочени конкретни хипотези кой на кого дължи. Чл.143 ал.1 от АПК предвижда присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на подателя на жалбата при отмяна на обжалваният акт, каквато е
настоящата хипотеза. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие
между Община Искър и адв.Д., като договореното адвокатско възнаграждение в
договора е в размер на 1000лева, с посочен начин и срок на плащане – по банков
път. В съдебно заседание от адв.Д. е направено искане за присъждане на разноски
и е представен списък на разноските с претендирани такива в размер на 1050лева,
от които 50лева внесена държавна такса и 1000лева платено адвокатско
възнаграждение. Нито към договора за правна защита и съдействие, нито в съдебно
заседание към списъка с разноски, нито с писмените бележки от страна на адв.Д.
са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение по банков път. Такива са приложени едва към молбата
по чл.248 от ГПК. Ето защо, съдът не намира основания да промени становището
си, че при постановяване на крайния съдебен акт относно претендираното
адвокатско възнаграждение не са налице доказателства за неговото заплащане.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно
Тълкувателно решение №6 от 2013г. по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят. Предвид последното, в договора за правна защита и съдействие следва
да бъде указан вида на плащането, като ако е договорено плащане по банков път,
същото следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Такова удостоверяване към постановяване на
съдебния акт не е било налице. В този смисъл е и съдебната практика, напр. определение № 14994 от 3.12.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 9748/2020 г.
С оглед изложеното, искането за изменение на решението
в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Д.
***, пълномощник на Община Искър, направено на основание чл.248 от ГПК за
изменение на Решение №271/25.05.2023г., постановено по адм.дело №169/2023г. в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Преписи от определението да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/