№ 74
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б в закрито заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от П. Н. Н. – взискател по изпълнително дело
№ 20167900402015 по описа на ЧСИ Р.М. срещу Постановление № 3448/14.12.2020 г.,
с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от
ГПК.
Жалбоподателят П.Н. поддържа, че неправилно съдебният изпълнител е
прекратил производството по изпълнително дело № 20167900402015, тъй като не е
налице перемпция на изпълнителното дело. Взискателите били искали осъществяване
на принудителни действия по отношение на длъжника и не е налице бездействие.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено.
Длъжникът в производството не е представил отговор на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Р.М. е
представила подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на
подадената жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20167900402015 по описа на ЧСИ Р.М.
1
е образувано на 02.12.2016 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.10.2016 г.
по гр.д. № 49475/2016 г. по описа на СРС, 48 състав, с който Н.И.Д. е осъден да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 65981,74 евро, представляващи главница по договор за
ипотечен кредит от 20.03.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 30.08.2016 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 9485,89 евро за периода от
24.11.2014-29.08.2016 г., санкционираща лихва (неустойка) в размер на 9995,84 евро за
периода от 07.04.2015 – 29.08.2016 г., заемни такси в размер на 899,98 евро и 5825,65
лева разноски в производството по делото.
С молба за образуване на изпълнително дело вх. № 26585/02.12.2016 г.
взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да
извършва изпълнителни действия. Направил е искане принудителното изпълнение да
бъде насочено и към имот, собственост на длъжника, който бил ипотекиран в полза на
банката.
С разпореждане от 08.12.2016. г. на съдебния изпълнител Р.М. е наложена
възбрана върху недвижим имот - апартамент № 9, в гр. София, район Оборище, ул.
****, наложен е запор върху банкови сметки на длъжника, както и запор върху
дружествени дялове.
С молба вх. № 27776/19.12.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е направило
искане да бъде конституирано като взискател в изпълнителното производство по
силата на договор за продажба на вземания от 17.10.2016 г. за събиране на вземания,
произтичащи от договор за кредит от 17.04.2014 г., сключен между длъжника и „Банка
ДСК“ ЕАД. Направени са искания за предприемане на изпълнителни действия. С
Разпореждане от 31.01.2017 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е присъединен като
взискател в изпълнителното производство за вземане, за което е образувано
изпълнително дело № 20158440404411 по описа на ЧСИ С.Я.. С Разпореждане от
10.03.2017 г. на основание чл. 456 от ГПК е присъединено вземане на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, за което е образувано изпълнително дело № 57/16 г. по описа на ДСИ
– гр. Търговище.
С молба вх. № 133/04.01.2017 г. „УниКредит Булбанк“ АД е направило искане да
бъде конституиран като присъединен взискател в изпълнителното производство. С
Разпореждане от 04.01.2017 г. частният съдебен изпълнител е присъединил вземането
на „Уникредит Булбанк“ АД, за което е образувано изпълнително дело №
20158440403250 по описана ЧСИ С.Я. в изпълнителното производство.
С Разпореждане от 19.01.2017 г. в изпълнителното производство на основание
чл. 456 от ГПК е присъединено и вземане на Уникредит Булбанк АД, за което е
образувано изпълнително дело № 20158410411209 по описа на ЧСИ Н.М.
2
С молба вх. № 1665/07.07.2017 г. Р.Г.Д. е направила искане да бъде
присъединена като взискател. С молба вх. № 17034/12.07.2017 г. искане да бъде
присъединен като взискател е направил и П. Н. Н. за вземане, за което е издаден
изпълнителен лист от 07.07.2017 г. по гр.д. № 10275/2017 г. по описа на РС – гр.
Пловдив. С разпореждания на ЧСИ Р.М. Р.Г.Д. и П. Н. Н. са констиуирани като
взискатели в изпълнителното производство.
На 13.03.2017 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжника
Н.И.Д.. На 31.03.2017 г. е наложен запор върху вземане на длъжника от Договор за
наем на недвижим имот, сключен с К.Х.З..
На 19.05.2017 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е уведомен, че първата публична
продан на недвижимия имот, по отношение на който е насочено принудителното
изпълнение, е обявена за нестанала. С молба от 22.05.2017 г. взискателят „Банка ДСК“
ЕАД е направил искане да бъде насрочена втора по ред публична продан. С
Разпореждане от 22.05.2017 г. частният съдебен изпълнител е насрочил втора публична
продан в периода от 12.06.2017 г. – 12.07.2017 г.
С Постановление от 13.07.2017 г. като купувач в проведената продан е обявен П.
Н. Н. за сумата от 270 000 лева.
На 20.07.2017 г. на страните в изпълнителното производство е предявено
разпределение от 14.07.2017 г. Против разпределението е подадена жалба вх. №
17901/24.07.2017 от длъжника Н.И.Д.. С Решение от 19.12.2017 г. по в.ч.гр.д. №
14752/2017 г. по описа на СГС, в сила от 24.04.2019 г. разпределение от 14.07.2017 г.
отменено в обжалваната част.
На 13.06.2019 г. на основание чл. 493, т.2 от ГПК за следващ купувач е обявен П.
Н. Н. за сумата от 260 000 лева.
На 24.07.2019 г. на страните в изпълнителното производство е предявено
разпределение от 12.07.2019 г. Против разпределението е подадена жалба вх. №
967426/26.07.2019 от длъжника Н.И.Д. и жалба вх. № 96738/26.07.2019 г. С Решение от
28.01.2020 г. по в.ч.гр.д. № 13135/2019 г. по описа на СГС, в сила от 28.05.2020 г.
жалбите са оставени без уважение.
С Протокол от 15.10.2020 г. като следващ купувач на основание чл. 493, ал. 2 от
ГПК е обявен Филип Андреев Василев за сумата от 182880 лева.
С молба вх. № 19579/13.11.2020 г. длъжникът Н.И.Д. е направил искане
производството по изпълнително дело № 20167900402015 по описа на ЧСИ Р.М. да
бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК заради бездействие на
3
взискателя в продължение на повече от две години. С молба становище от взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД е заявено, че молбата за прекратяване на производството е
основателна и е направено искане да бъде върнат оригинала от изпълнителния лист.
С Постановление № 3448/14.12.2020 г. на ЧСИ Р.М. изпълнително дело №
20167900402015 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК
взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение. Предмет на обжалване в настоящото производство е
Постановление № 3448/14.12.2020 г., с което е прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и в този смисъл и доколкото
жалбата е подадена в срок от присъединен взискател и в определената от закона форма,
то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на
които изпълнителното производство се прекратява. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята
на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ
от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С оглед на това липсата на
активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на
изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява,
че не е налице бездействие на взискателя в продължение на повече от 2 години.
Принудителното изпълнение е било насочено към недвижим имот, собственост на
длъжника като в рамките на поискания изпълнителен способ са предприемани
действия от взискателите и частния съдебен изпълнител. Не е налице задължение на
взискателите до приключване на действията по реализиране на имущество на
длъжника по отношение на което е започнало принудително изпълнение да правят
искане за прилагане на други изпълнителни способи.
Следователно неправилно съдебният изпълнител е приложил разпоредбата на
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Предвид на изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от П. Н. Н. – взискател по изпълнително дело №
20167900402015 по описа на ЧСИ Р.М. Постановление № 3448/14.12.2020 г., с което е
прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК
и ВРЪЩА делото на ЧСИ Р.М. за продължаване на изпълнителните действия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5