№ 58
гр. Ямбол, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В.К.А., подадена чрез пълномощник адв.
В.К. от АК-гр.Ямбол против Решение №38/17.06.2021г. постановено по гр.д.№71/2021г. по
описа на ЕРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Главна дирекция
„Гранична полиция" към МВР гр. София искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3
от КТ, за признаване на уволнението му със Заповед №3282з-3609 от 15.12.2020 г. на
ответника за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „работник строителство" от ГПУ Елхово в сектор „Управление на
собствеността" към РДГП-Елхово към ГД"ГП" и за заплащане на обезщетение в предявения
размер от 6864,74 лв., за оставането му без работа поради уволнението му, относимо за шест
месеца, считано от датата на уволнението му.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочи се, заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е била издадена след изтичане на срока по чл.194
КТ, тъй като работодателят узнал за извършеното нарушение на 17.08.2020г., съгласно
Уведомление №261р-16576/17.08.2020г. на Районно управление-Елхово, съдържащо данни,
че на 13.08.20120г. в гр.Елхово е управлявал лек автомобил „Рено Меган" с рег.№У 7488
АМ след употреба на алкохол. В този случай двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ за
налагане на дисциплинарно наказание изтичал на 17.10.2020г. Дори и да се приемело, че в
конкретният случай следва да се приложи разпоредбата на чл.194 ал.2 КТ, срещу В.К. било
издадено НП№20-0261-000407/19Ж2020г. от началник група към ОДМВР-Ямбол РУ-
Елхово, което влязло в сила на 03.09.2020г. В този случай двумесечният срок изтичал на
03.11.2020г., а Заповед №3282з-3609/15.12.2020г, била издадена на 15.12.2020 г., т.е след
изтичането на срока по чл.194 ал.1 КТ. Твърди се, че налагането на дисциплинарно
наказание след изтичането на двумесечния срок по чл.194 ал.1 КТ, т.е след като вече е било
преклудирано правото на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание, води до
1
незаконосъобразност на заповедта за уволнение и до основателност на предявения иск по
чл.344 ал.1 т.1 КТ, без да е необходимо да се изследва по същество дали ищецът е извършил
дисциплинарно нарушение, за което е наказан. Оспорва се, че визираните в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение нарушения не са извършени от въззивника и
няма данни в делото в тази насока. По отношение на Заповед №8121з-396/05.08.2014г. на
Министъра на вътрешните работи, с която се забранява на служителите на РДГП да
употребяват алкохол не само в работно време, но и извън него и по време на ползване на
отпуск е посочено, че въззивникът не е бил уведомен за същата. Сочи се, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение противоречи и на чл.189 ал.1 КТ, тъй като
определеното дисциплинарно наказание не било съобразено с тежестта на извършеното
нарушение. Претендира се, решението на ЯРС да бъде отменено, като бъде постановено
друго решение от въззивния съд, с което да бъдат уважени изцяло предявените по делото
искове. Претендират се сторените пред двете инстанции по делото разноски.
В о.с.з. жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з., и не взема становище по
жалбата.
ЯОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства, се установява, че
въззивникът В.А. е започнал работа в системата на МВР на 01.12.2003г. /видно от кадрова
справка от 21.09.2020 г./ В последствие, между страните по делото е бил подписан трудов
договор №3282р-24374 от 02.11.2016 г., съгласно който А. е приел да изпълнява длъжността
„общ работник" в група „Осигуряване, поддръжка и ремонт" в сектор „Логистика" към
РДГП Елхово при ГДГП- МВР на пълно работно време, първоначално със срок за изпитване
от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Към трудовия договор са били подписани
Допълнителни споразумения с №№ 3282р-5425 от 24.02.2017г. и 3282р-7803 от 06.04.2020
г., като с последното А. е приел да изпълнява длъжността „работник строителство" в ГПУ
Елхово, в сектор „Управление на собствеността" към РДГП Елхово при ГДГП-МВР, с
основно месечно възнаграждение в размер на 800.10 лв.
С атакуваната Заповед №3282з-3609/15.12.2020 г., която е връчена срещу подпис на
А. на 17.12.2020 г., съдържаща изискващото се от чл. 195, ал. 1 КТ съдържание - подробни
мотиви относно нарушението, за което се налага дисциплинарното наказание, нарушителя,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, трудовото правоотношение с
В.А. е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т.6, вр. с чл. 186, чл. 187, ал.1, т.8, пр.2 и
т.10, чл. 188, т.3, чл. 190, ал.1, т.7 от КТ. В заповедта е посочено, че дисциплинарното
наказание "уволнение" е наложено за следните нарушения на трудовата дисциплина, както
следва: на 13.08.2020 г., А. в качеството му на служител на МВР, съгласно чл.142, ал.1, т.3
от ЗМВР, през работно време, в периода 17.00 - 17.18 часа, след като е употребил алкохол в
заведение, находящо се до сградата на РДГП Елхово, е предприел управление на личния си
лек автомобил „Рено Меган" с рег. номер У7488АМ след употреба на алкохол, в нарушение
на изискванията на чл. 17, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация /КПСДА/: „При изпълнение на служебните си задължения и в обществения
си живот, включително при използването на информационни и комуникационни
технологии, служителите в държавната администрация следват поведение, което не уронва
престижа на държавната служба"; чл. 37, т.7 от Правилника за вътрешния трудов ред в
ГДГП-МВР и нейните териториални звена: „Служителят е длъжен да се явява на работното
си място навреме и в състояние, позволяващо му да изпълнява възложените му задачи и да
не употребява по време на работа алкохол и други упойващи средства"; чл. 126, т.1, пр.2 от
КТ: „да бъде на работното си място до края на работното време"; чл. 126, ал.1, т.2, пр.2 КТ:
„да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество"; и т.4 от
Заповед № 8121з-396 от 05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи: „Забранявам да се
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или друго упойващо
средство по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното
работно време", във вр. с т.11 от същата Заповед, с която А. е бил запознат лично, видно от
контролен лист № 6865р-10715/17.06.2020г. за запознаване на служителите от сектор „УС"
2
/ГПУ Елхово/ с актуалните нормативни документи по направление на дейност. Тези
нарушения са квалифицирани като такива по чл. 187, ал.1, т.8, пр. 2 от КТ - уронване
доброто име на предприятието и т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение", във вр. с чл. 107а, ал.21 от КТ и Раздел II „Основни длъжностни
задължения" от специфична длъжностна характеристика. Посочено е още, че деянието на А.
води до уронване на доброто име и престижа на МВР и е станало известно както на
служители на РДГП Елхово, на служители на РУ Елхово и на други граждани, подали
сигнала в РУ Елхово. След преценка на всички събрани в хода на проверката доказателства
е направен извод, че описаните тежки нарушения на трудовата дисциплина, представляват
„други нарушения на трудовата дисциплина" по смисъла на чл. 190, ал.1,т. 7 от КТ, за които
се налага дисциплинарно наказание „уволнение".
От представените по делото писмени доказателства е установено, а и не е спорно
между страните, че на 13.08.2020г. преди приключване на работното му време, около 17.00
часа А., твърдейки, че не се чувства добре здравословно /получил по-рано бъбречна криза-
видно от писмените му обяснения дадени на работодателя/, напуснал работното си място в
РДГП Елхово и употребил 2 бири, в намиращо се в близост до сградата на РДГП заведение,
след което управлявайки своя лек автомобил „Рено Меган" с ДКН У 7488 АМ потеглил към
центъра на град Елхово. По повод подаден около 17.00 часа сигнал до ОД в РУ Елхово за
това, че въззивникът употребява алкохол и вероятно ще предприеме управление на МПС,
служители на РУ Елхово спирели за проверка управляваното от А. МПС. При извършена
проверка с техническо средство „Алкотест -Дрегер" 7510 била отчетена концентрация в
издишания от водача А. въздух 0.66 промила. За това констатирано нарушение по ЗДвП на
В.А. е бил съставен АУАН серия GA № 166513 от 13.08.2020 г. и издаден талон за
медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта. При извършеното изследване на
дадената проба кръв, резултата показвал наличие на алкохол в кръвта със съдържание 0.58
промила. Спрямо А. са издадени две Заповеди за прилагане на ПАМ от 14.08.2020г. - за
прекратяване регистрацията на управляваното от него ППС за срок от 6 месеца и за
временно отнемане на СУМПС и контролен талон до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, които не са били обжалвани и са влезли в сила. На 19.08.2020г. е
било издадено от Началник Група РУ Елхово при ОДМВР Ямбол и Наказателно
постановление № 20-0261-000407 против В.К.А., с което на последният за нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени адм.наказания
глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателно постановление не е било обжалвано от А. и е влязло в сила на 03.09.2020 г.
На 17.08.2020 г. Началника на РУ Елхово изпратил до Директора на РДГП Елхово
уведомително писмо с УРИ № 261р -16576, с което го уведомил на основание т.6 от Заповед
№ 8121з-396 от 05.08.2014 г. на Министъра на МВР, че В.К.А. е управлявал на 13.08.2020 г.
около 17.18 часа МПС след употреба на алкохол, за което му е съставен АУАН. Писмото е
било изпратено за сведение и преценка за започване на дисциплинарно производство и
търсене на дисциплинарна отговорност от служител ЛРТП в РДГП Елхово В.А.. След
получаване на уведомлението, Директора на РДГП Елхово издал Заповед №4070з-1605 от
16.09.2020г., с която разпоредил да се извърши проверка за посочени данни за извършено
нарушение по чл. 187, ал.1, т.8, пр.1 от КТ като е назначил комисия, която да извърши
проверка на случая и да изготви писмена справка до 09.10.2020г. След извършената
проверка от назначената комисия, била съставена Справка УРИ 4070р-15181/09.10.2020г.,
адресирана на Директора на РДГП Елхово, в която комисията е посочила какви документи е
събрала и проверила и какво е установила. Върху същата е поставена резолюция от
21.10.2020 г. до "Н-к сектор ЧР за докладна до ГДГП". На 22.10.2020г. въззивникът е
представил писмени възражения по справката. Директора на ГДГП, след като се е запознал с
гореописаните материали, на 29.10.2020 г. е изпратил покана до ищеца за даване на писмени
обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ /на л. 63/. Впоследствие на 20.11.2020 г., Директора
на ГДГП е изпратил до РДГП Елхово писмо с искане да се изготви нова справка за
отстраняване на допуснати пропуски в първата справка от 09.10., както и отново да се
изискат писмени обяснения от работника. Тези указания са изпълнени с извършената от
комисията втора проверка, за което е съставена справка УРИ 4070р-18505 от 03.12.20 г., и
заедно с дадените от А. на 11.12.20 г. писмени обяснения по чл. 193, ал.1 от КТ, са
изпратени до ГДГП. На 15.12.2020г. е била издадена обжалваната заповед.
3
Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и
преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с
оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
приетите по делото доказателства.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна:
Пред първоинстанционния съд били предявени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, първостепенният съд е приел, че уволнението на ищеца,
извършено със Заповед №3282з-3609 от 15.12.2020 г. на посочените в нея основания от КТ, е
законосъобразно. Работодателят е спазил предвидената в закона процедура преди налагане
на дисциплинарното наказание "уволнение". Отговорността на ищеца е реализирана въз
основа на мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл. 195,
ал. 1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описани са нарушенията на
трудовата дисциплина, периода на тяхното извършване, който в достатъчна степен е
индивидуализиран посочена е дата и час на извършване, както и е посочено наказанието и
законният текст, въз основа на който то е наложено. Прието е още, че от събраните
доказателства е установено, че описаните в процесната уволнителна заповед дисциплинарни
нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ и чл. 187, т. 10 КТ, са извършени от ищеца. След
съвкупен анализ на доказателствата по делото е обоснован извода, че работодателят е имал
основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца за извършените
от него нарушения, като наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършените
нарушения и другите критерии за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл. 189,
ал. 1 от КТ. С оглед на изложените съображения ЕРС е приел, че е налице основанието по
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните в настоящото
производство При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.
154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и изложените
правни аргументи от ЕРС са правилни, обосновани след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, и при правилно приложение на материалния закон и въззивният
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
В конкретния случай между страните няма спор, че процесната заповед за
уволнение е издадена от лице с необходимата за това компетентност. Неоснователни са
възраженията и доводите на ищеца за незаконност на уволнението, свързани с неспазване
изискванията на чл. 194 КТ. Съдът приема, че от анализа на събраните доказателства се
установява, че оспореното от ищеца дисциплинарно наказание "уволнение" е наложено в
рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. На въпроса, от кой момент започва да
тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.194, ал.1
КТ, съдебната практика е непротиворечива, като се приема, че откриване на нарушението
означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци, т.е. когато е установен извършителят
на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно
нарушение.
В случая Трудовият договор е бил сключен между с В.А. и работодателя - ГДГП,
представлявана от своя Директор, т.е именно последния се явява субекта на дисциплинарна
4
власт. От доказателствата по делото е видно, че последният е узнал за извършеното
нарушение след 21.10.2020 г. /когато върху Справка УРИ 4070р-15181/09.10.2020г.,
адресирана на Директора на РДГП Елхово, в която комисията назначена от последния е
посочила какви документи е събрала и проверила и какво е установила, е поставена
резолюция от Директора на РДГП Елхово от 21.10.2020 г.: до "Н-к сектор ЧР за докладна до
ГДГП"/ и не по-късно от 29.10.2020 г. /когато Директора на ГДГП е изпратил покана до
ищеца за даване на писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ/. Следователно,
органът на дисциплинарна власт издавайки заповед за дисциплинарно наказание на
виновния служител на 15.12.2020 г., е спазил двумесечния срок по чл. 194, ал.1 от КТ.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че визираните в заповедта
нарушения не са били извършени. В тази връзка ЕРС е изложил подробни мотиви, които се
споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съдът намира, че от приетите по делото
писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява при условията на
пълно и главно доказване правнорелевантният факт, че ищецът - В.К.А. е извършил
описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина.
Безспорно е установено, че на 13.08.2020 г., преди приключване на работното време на
ищеца, около 17.00 часа същия е напуснал работното си място в РДГП -Елхово и е
употребил алкохол, след което е предприел управление на МПС и в 17.18 часа /преди
приключването на работното време/ е бил спрян за проверка от служители на РУ Елхово и
му е извършена проверка с техническо средство, при която е отчетено наличие на алкохол в
издишания въздух 0.66 промила, а след изследване на кръвта по-късно - установено наличие
0.58 промила алкохол в кръвта. Тези нарушения са от категорията, посочени в чл.187, ал.1,
т.8, пр.2 и т.10 КТ, съгласно които нарушения на трудовата дисциплина са уронване на
доброто име на предприятието, както и неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
Твърдението на въззвника, че тези негови действия са били продиктувани от
влошеното му здравословно състояние и по медицински предписания изпил две бири са
неоснователни. От приложените по делото епикризи се установява, че през периода
30.12.2016 г. - до 17.01.2019 г. той осем пъти е бил лекуван от бъбречно заболяване в
лечебни заведения, но както правилно е посочил и първоинстанционния съд, по делото
липсват каквито и да са доказателства на 13.08.2020 г. А. да е получил бъбречна криза
около 13.00 часа, и около 15.00 часа болките му да са се засилили. Липсват данни и
доказателства по делото, нито през същия, нито на следващият ден А. да е посещавал лекар,
който да е установи влошеното му здравословно състояние, пречещо му да изпълнява
служебните си задължения.
Съдът споделя становището на първоинстанционния съд, че в настоящия случай
извършеното от ищеца съставлява уронване на доброто име на работодателя, тъй като е
злепоставил работодателя си пред широк кръг лица - служители на РДГП, служители на РУ
Елхово, извършили проверката за употреба на алкохол, както и други лица -присъствали в
заведението, където е употребил алкохол и тези, съобщили в РУ Елхово за това, че ищеца е
употребил алкохол и ще предприема управление на МПС. Тези факти безспорно
установени, така, както ги е установил и дисциплинарно наказващият орган, са достатъчни
да се приеме, че извършеното от А. представлява поведение в разрез и с норми на Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация, с който наказаният служител е
бил запознат срещу подпис. Поведението на служителя изразяващо се в нарушение на
нормативно установените правила, има за резултат неопазване доброто име на институцията
- ГДГП, където ищецът работи, даване на лош пример на другите служители на МВР и на
гражданите относно спазване на трудовите задължения и на правилата за движение по
пътищата, установени със ЗДвП.
Доколкото извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187, ал.1, т.8, пр.2 КТ и чл.187, т.10 КТ са подробно описани в мотивите на
обжалваното решение, настоящият състав намира, че не е необходимо същите отново да се
преповтарят в настоящия съдебен акт, поради което препраща към тях. При това положение
въззивният съд намира за установени по делото фактите в уволнителната заповед,
обосновали налагането на процесното дисциплинарно наказание на ищеца В.К.А.. Доказан е
5
фактическият състав на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че въззивникът не е бил уведомен за
Заповед №8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи, с която се забранява
на служителите на РДГП да употребяват алкохол не само в работно време, но и извън него и
по време на ползване на отпуск. Видно от представения пред ЕРС Контролен лист от
17.06.2020 г. /л.96/, на 17.06.2020 г., А. е бил запознат срещу подпис с актуалните
нормативни документи, посочени в Списък - писмо №4070р7809/04.06.20.20 г. В списъка
под №19 е описана и Заповед №8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
На следващо място неоснователен е доводът във въззивната жалба, че наложеното
на ищеца с оспорената заповед дисциплинарно наказание "уволнение" не е съобразено с
критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Подробно първоинстанционният съд е анализирал вида и
тежестта на всяко от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина като е
приел, че се касае за тежко нарушение на трудовата дисциплина, несъвместимо с по-
нататъшното изпълнение на задълженията, визирани в длъжностната му характеристика,
които факти обективно сочат за значително виновно неизпълнение на трудови задължения.
Този извод не се разколебава от факта, че на въззивника не са налагани предходни
дисциплинарни наказания. Липсата на предходни нарушения безспорно е позитив, но не
трябва да се абсолютизира, тъй като тежестта на извършеното взима значителен превес.
При това положение, искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ, като основателен правилно е бил
отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за
възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за исковия
период.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на ЕРС
потвърдено като правилно и законосъобразно на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №38/17.06.2021 г. постановено по гр.д. №71/2021 г. по
описа на ЕРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6