Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
април две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 16451 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „М.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, иск да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото
сумата от 1028,66 лв.,
представляваща платена без основание сума за доставена и потребена
ел. енергия по фактура номер **********/15.09.2017г., начислена след корекция
на сметка за периода от 16.02.2016г. до 15.02.2017г. по констативен протокол за
обект с аб. номер ***и кл.
номер ***, с адрес на потребление ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 422 ГПК вр.
чл. 55 ЗЗД.
Твърди
се в исковата молба следното: На 05.04.2018г. между ***, ЕГН **********, и
„***“ ЕООД, ЕИК ***, е сключен договор за цесия, по силата на който ***е
прехвърлил своето вземане спрямо ответника
по платена без основание стойност за коригирана потребена
ел. енергия на обект с аб. номер ***и кл. номер ***, при титуляр на партидата – ***. С договор за
цесия от 13.09.2018г. между „***“ ЕООД и „М.д.“ ЕООД, вземането спрямо
ответника е било прехвърлено. Сочи се, че действията по начисляване на сумата
са извършени едностранно. Основанието за начисляване на процесната
сума е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се, че твърдяното количество ел.
енергия е потребено. Оспорва се наличие на намеса в
СТИ. Оспорва се начина, методиката и основанието на фактурата от 15.09.2017г.
за сумата от 1028,66 лв. Сочи се, че към датата на извършване на проверката на
СТИ не е съществувал нормативно уреден ред за коригиране на сметката на
потребителя при неточно измерване на СТИ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника ***, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа
се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между абоната и
ответното дружство е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Ответното дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Процесната
сума представлява цена на реално потребена от абоната
ел. енергия в размер на 7075 кв.ч. и се дължи на осн.
чл. 50 ПИКЕЕ. Сочи се, че енергията е отчетена в регистър 1.8.3., но не е
отчетена на екран на СТИ. Навежда се, че договорите за продажба на вземане са
нищожни, доколкото липса предмет, поради несъществуване на прехвърленото
вземане.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото,
че *** е титуляр по партида на обект с аб. номер ***и кл. номер ***, с адрес на потребление ***, по силата на договорни отношения за
доставка на електрическа енергия с "Е.П." АД, както и че е заплатена
сумата, начислена след направената от страна на ответното дружество корекция в
размер на 1028,66 лв.
Установява се от договор
за прехвърляне на вземане от 05.04.2018г., сключен между *** и „***“ ЕООД, че цедентът е прехвърлил на цесионера
вземането си на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 1028,66 лв., представляваща платена на 13.02.2018г. без основание
стойност на начислено количество електроенергия, за периода от 16.02.2016г. –
15.02.2017г. за обект на потребление с аб. номер ***и кл. номер ***, с адрес на потребление ***. Представено е и
уведомление за сключената цесия, адресирано то ответното дружество.
Установява се от договор
за прехвърляне на вземане от 13.09.2018г., сключен между „***“ ЕООД и „М.д.“
ЕООД, че цедентът е прехвърлил на цесионера
вземането си на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 1028,66 лв., представляваща платена на 13.02.2018г. без основание
стойност на начислено количество електроенергия, за периода от 16.02.2016г. –
15.02.2017г. за обект на потребление с аб. номер ***и кл. номер ***, с адрес на потребление ***. Представено е и
уведомление за сключената цесия, адресирано то ответното дружество. Представено
е и уведомление за сключената цесия, адресирано то ответното дружество.
Видно от представения
констативен протокол с номер 1102778, съставен от служители на ***на 15.02.2017г.,
е извършена техническа проверка на СТИ в процесния
обект. Установено е, че има показания в тарифа 1.8.3. в размер на 007075 кв.ч.
Видно от заключението по КП от БИМ в гр. Русе при
софтуерно четене е установена външна намеса тарифната схема на електромера,
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 от 007075,125 кв.ч., която не е
визуализирана на дисплея на СТИ.
Издадено е становище за начисление на ел. енергия, като
се установява, че корекцията е извършена на осн. чл.
50 ПИКЕЕ.
По делото е изготвено заключение по
допуснатата СТЕ, като от него се установява следното: СТИ е преминал
първоначална метрологична проверка през 2015г. Метрологичната му годност е до
2021г. Същият е демонтиран през 2017г. Показанието от 7075 кв.ч. „прочетено“в
регистър 1.8.3. не е визуализирано на дисплея на измервателния уред. В процесния обект консумираната ел. енергия се отчита по две
тарифи. Количеството ел. енергия в тарифа 1.8.3. е преминато през СТИ.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
В процесния случай
не се спори,
че първоначалния
цедент в периода, за който е извършена
корекцията, е бил потребител на ел.
енергия по
силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответникът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел.енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията за реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко - продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 15.02.2017
год.
Нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която
се позовава ответното дружество, е действала към момента
на преизчисляване количеството на ел.енергия. Същата предвижда, че при
установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не
по-дълъг от една година.
Или,
за да възникне
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място
следва да се установи несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея.
След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред
и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника
да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече
изцяло.
Изложеното е достатъчно, за
да се приеме,
че вземането на ответното търговско
дружество е било изцяло недължимо. Доколкото се прие за безспорно, че сумата от 1028,66 лв. обаче е била заплатена от потребителя на ел. енергия,
то последният има вземане спрямо ответното дружество по реда на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Установи се, че вземането е прехвърлено на ищцовото
дружество с договор за цесия, която цесия е известна на ответното дружество, с
оглед представеното по делото уведомление. С оглед на изложеното предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в исковото и заповедното производство разноски в общ размер от 670,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, дължи на „М.Д.“
ЕООД, ЕИК ***, сумата от 1028,66
лв., представляваща платена от *** без основание сума за ел. енергия по
фактура номер **********/15.09.2017г., начислена след корекция на сметка за
периода от 16.02.2016г. до 15.02.2017г. по констативен протокол номер
1102778/15.02.2017г. за обект с аб. номер ***и кл. номер ***, с адрес на потребление ***, което вземане е
прехвърлено на ищеца чрез договор за цесия, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 04.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „М.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата в
общ размер
от 670,00 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: