РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211010600213 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на подс. И. И. Н., Я. А. В., Г.
С. В. и Д. С. М. , чрез защитниците им, против присъда от 6.01.2021 г. , постановена от СНС
, 16 състав , по н.о.х.д. № 600/2019 г.
С присъдата подсъдимите са признати за виновни както следва :
Подс. И. И. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. с
ал. 2 НК и при условията на чл. 55 НК е осъден на две години и единадесет месеца
„лишаване от свобода“.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подс. Я. А. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.321, ал. 3, т. 2 вр.
ал.2 НК и при условията на чл. 55 НК е осъден на две години и единадесет месеца
„лишаване от свобода“.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС съдът е определен „строг режим“ за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода.
Подсъдимият Г. С. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3
т. 1 вр. ал. 1 НК и при условията на чл.чл.55 ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири години и единадесет месеца.
Подс. Г.В. е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 213а ал.1 вр. чл. 26
ал.1НК и при условията на чл.55 НК му е наложено наказание единадесет месеца „лишаване
от свобода" и „глоба“ в размер на 900 лева.
Подс Г. С. В. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК оправдан, че
престъплението е извършено до края на месец юни 2012г. с пет деяния, че са извършени по
поръчение на организирана престъпна група, че едно от деянията е извършено от две лица -
Г.В. и Д.М. Подс. Г.В. е оправдан и за престъпление по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.2 т.4 НК.
1
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо, най-тежкото наказание от
наложените, а именно четири години и единадесет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.3 НК към така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
присъединил наказанието „глоба” в размер на 900 лева.
На основание чл.57 ал.1 т.2 т.В от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл.68 НК е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ от три
години, наложено по присъда по н.о.х.д №512/2011г. по описа на Окръжен съд Варна.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален „общ режим“ за
изтърпяване на това наказание.
Подсъдимият Д. С. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 т.2
вр.с ал.2 НК и при условията на чл.55 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок две години и единадесет месеца.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 т.Б от ЗИНЗС съдът е определил строг режим за изтърпяване
на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
Подсъдимият Д. С. М. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по
обвинение за престъпление по чл. 213а ал. 3 т. 3 и т.7 вр. с ал.2 т.4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 ал.
1, б. „а" НК.
Подсъдимият Ж. Т. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3т.2
вр.ал. 2 НК и при условията на чл.55 НК му е наложено наказание две години и единадесет
месеца „лишаване от свобода".
Подсъдимият Ж. Т. С. е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 213а
ал.1НК и при условията на чл.5 НК му е наложено наказание единадесет месеца „лишаване
от свобода" и „глоба“ в размер на 900 лева, като е оправдан чл. 213а ал. 3 т. НК, а именно
деянието да е извършено от лице, действащо по поръчение на организирана престъпна
група.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо, най-тежкото наказание, две
години и единадесет месеца „лишаване от свобода", като на основание ал.3 на чл.23 НК, е
присъединил към него наказанието „глоба“ в размер на 900 лева.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години и единадесет месеца за срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият подс. И. И. Н. обжалва присъдата, чрез защитниците си адв. В. и адв. Г. От
адв.В. е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, а от адв. Г. въззивни жалби на
12.01.2021 г. и 11.01.2021 г. с идентично съдържание и допълнение към тях. С жалбите се
оспрова присъдата като постановена при съществени процесуални нарушения и нарушение
на материалния закон при осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 321 НК.
Предлага се присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подс. Н. бъде признат
за невиновен или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.Не се правят
искания за събиране на нови доказателства.
Подсъдимият Я. А. В., чрез защитника си, в основна жалба и допълнение към нея, оспорва
съдебния акт. В основната жалба предлага присъдата като неправилна и незаконосъобразна,
на основание чл. 334 т.1, т.2 и т.3 НПК , чл. 336 ал.1 т.3 НПК и чл. 337 ал.1 НПК, да бъде
отменена. В допълнение към основната жалба поддържа основанията посочени в основната
жалба и прави искане за отмяна на съдебния акт. Оплакванията са мотивирани по следния
начин : Преразказва се приетата от съда фактическа обстановка, сочат се показания на
свидетели и обяснения на подсъдимите, извършените разпознавания, писмените
доказателства, ВДС събрани със СРС, послужили за изграждане на фактическите изводи на
съда и се посочва ,че не се споделят изводите на съда. В подкрепа на доводите си защитата
прави собствен анализ на свидетелските показания и оспорва извършените разпознавания на
досъдебното производство като незаконосъобразни. Посочва, че доказателствата не
2
обосновават съставомерност на деянията по чл.321 НК, по чл.213а НК и чл. 214 НК. Прави
се повторен анализ на показанията на свидетелите пред съда. В заключение посочва,че
поради слабостите в показанията на свидетелите са неправилни изводите на съда за
виновност на подс. Я. А. В. Моли въззивният съд да съобрази, че обвинителният акт е
негоден процесуален документ за поставяне на началото на съдебното производство, защото
отсъства фактическа конкретизация относно начина на участие на подс. В. в ОПГ и как си е
взаимодействал с другите подсъдими.
Подс. Г.В., чрез защитника си, обжалва присъдата като неправилна, постановена в
нарушение на материално – правните и процесуалните норми. Защитата посочва, че
изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Това е така ,защото
подс. С. не се познава с подсъдимите Я.В. , Д.М. , Ж.А. и И.Н.В. хода на съдебно следствие
не са събрани доказателства, които да установяват извършването на действия по ръководене
на престъпна група и подсъдимите. Според защитата, ако съдът е приел ,че са налице
косвени доказателства за престъпно поведение на подс. В., то тези изводи са неправилни,
защото са в противоречие с практиката на касационната инстанция, че те следва да са
единствено възможни за авторството на деянието. Позовава се на решение № 391 от
31.07.2007 г. на трето н.о. на ВКС. Счита, че е нарушен чл.7НПК, защото в хода на съдебно
следствие са кредитирани повече доказателства от досъдебно производство, които са
събрани през 2012 г. при неизяснени обстоятелства.
Прави искане въззивната инстнация да се произнесе като провери изцяло съдебния акт и
постанови съдебен акт „съответен на даденостите”.
Подс. Д. С. М., чрез защитника си, обжалва присъдата в осъдителната и час за извършено
престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК. Счита, че съдебният акт е
незаконосъобразен, постановен в разрез с доказателствата по делото и необоснован. Според
защитата не са събрани безспорни доказателства подс. М. да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е признат за виновен. Излага
съображения за правната същност от обективна и субективна страна на престъплението по
чл.321 НПК, формулировката в чл. 93 НК за ОПГ и практика на касационната инстанция по
този въпрос. Анализира събраните доказателства в хода на съдебното следствие, за които
счита, че не установяват, безспорно и категорично участието на подс. М. в
инкриминираната престъпна група. Предлага да бъде отменена присъдата в осъдителната и
част по отношение на подс. М. като бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.
по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал.2 НК. Алтернативно предлага, ако въззивния съд намери, че
подс.М. е осъден правилно да бъде намалено наказанието му. Не се правят искания за
събиране на доказателства от въззивната инстнация.
В съдебно заседание подсъдимите редовно призовани се явяват лично и със защитниците
си.
Прокурорът предлага да бъде потвърдена присъдата. Посочва, че първостепенният съд е
провел подробно съдебно следствие и направил мотивиран анализ на доказателствата по
делото. Правните изводи на съда намира за правилни и обосновани. Прокурорът посочва
още, че съдът е отговорил на повечето възражения от въззивните жалби в съдебния акт.
Предлага въззивните жалби да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Подс. И. И. Н. се явява със защитниците си адв.Г. и адв. В.. Адв. Г. не се съгласява със
становището на представителя на държавното обвинение като посочва, че присъдата почива
на опорочен доказателствен материал. Такива са всички протоколи за разпознаване на
лицата от досъдебното производство, които са изготвени при недопустимо нарушение на
НПК, защото разпознаващите лица не са посочили по какви белези ще разпознаят лицата
от представения им снимков материал. Поради това разпознаването не дава гаранция за
това,че разпознаващите лица не са били предварително запознати със снимковия
материал.Въпреки тези пропуски съдът е приел абсолютно безкритично тези процесуално
следствени действия от досъдебното производство и показанията на
свидетелите.Свидетелите са давали едни и същи показания в досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие като дори са се отказали от показанията си пред съда, но
3
въпреки това подс.Н. е бил признат за виновен. Защитата посочва като съществен
недостатък на обвинителния акт и мотивите отсъствието на фактически твърдения за
действията на подс.Н.. Според защитата е съществен недостатък отсъствието на описание на
фактите и обстоятелствата в съдебния акт, който недостатък е довел до нарушаване на
правото на защита на подс.Н.. Затова единствената правна възможност за апелативния съд е
да бъде отменена присъдата като подс.Н. бъде признат за невиновен.
Адв.В. се присъединява към становището на адв. Г., което допълва със следните
аргументи: Осъдителната присъда по отношение на подс.Н. почива на обясненията му,
които са приети от съда като недостоверни, защото той категорично е отказал да приеме
обстоятелствата въз основа, на които държавното обвинение е обосновало обвинението.
Посочва, че показанията на св. П. са противоречиви, защото пред съда е посочила, че
непознава подсъдимите. Показанията на св.Ю. и св.Ц. намира също за противоречиви,
останали без анализ,защото ако са били съпоставени с тези на св. Г. Д. , св.К. Б. и св.И. Б.
изводите биха били различни. Според защитата анализа на тези показания би довело до
правилно изясняване на поведението на подсъдимия и отношенията му с другите
подсъдими.Според този защитник именно необсъждане на показанията на свидетелите, в
едно с останалите доказателства, са довели до постановяване на осъдителна присъда по
отношение на подс.Н..Сочените доказателства,според защитата,в конкретика очертават ,че
подс.Н. е имал познанство с подсъдимите , но не и отношения каквито законът изисква за
съпричастност към престъпна дейност по чл.321 НК.
Подс.Н. в право на лична защита се присъединява към становището на защитниците си.
В право на последна дума подс.Н. моли да бъде признат за невиновен.
Защитникът Я. А. В. поддържа въззивната си жалба.Сочи ,че обвинителния акт е негоден
процесуален документ за поставяне началото на наказателното производство, защото за
инкриминираното престъпление по чл.321 НК отсъстват фактически твърдения,за които да
се събират доказателства. Тези недостатъци нарушават правата на подс.В. и го поставят в
невъзможност да организира защитата си.Това процесуално нарушение не е отстранено и в
хода на съдебното следствие , поради което се е превърнало в съществено
нарушение.Посочва , че не е изяснено този подсъдим как е участвал в групата, как е
взаимодействал с останалите членове, как е получавал указания от ръководителя и как е
съгласувал умисъла си с отделните членове.В мотивите отсъстват фактически констатации
по отношение на подс. Я.В. и аргументи въз основа на какви конкретни факти установени
по делото съдът е обосновал изводите си за неговата виновност.Бланкетно в мотивите е
посочено,че в основата на изводите са поставени свидетелските показания, които са
противоречиви по между си, като съдът не е посочил кои и защо от тях кредитира.В
подкрепа на тези свои възражения цитира приетото от съда в мотивите по отношение на
показанията на св.В. П. и св. К. Б. Според защитата показанията на св.Б. са противоположни
на тези на св.П. Изразява несъгласие за начина на характеризиране на деянието от правна
страна, като го приема като бланкетно,защото отсъства конкретика въз основа на събраните
данни и доказателства по делото.Намира наложеното наказание за несправедливо.Според
защитата правилно е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство дългия период от
време изминал от извършване на деянието до датата на привличане на подс.В. в качеството
на обвиняем и времето на провеждане на процеса в първата инстанция, но не му е отдадено
необходимото значение. Не са взети предвид показанията на св.Л. С., че подс.В. има малко
дете.От представените пред въззивния съд доказателства се установява ,че този подсъдим
има още едно непълнолетно дете, за което полага грижи.Тези обстоятелства, според
защитата, имат съществено значение за определяне на справедливо наказание. По
отношение на отегчаващите вината обстоятелства защитата сочи, че са неправилно
преценени, както и криминалното минало на подсъдимия, който е реабилитиран.
Предлага да бъде отменена присъдата със съответно произтичащите от това правни
последици.
Подс.Я.В. в право на лична защита се съгласява със становището на своя защитник.
4
В право на последна дума подс.Я.В. моли да бъде отменена присъдата.
Защитникът на подс.Г.В. се присъединява към своите колеги по отношение на
възраженията против съдебния акт. Посочва, че от доказателствата по делото не се
установява, че подс.В. е бил организатор на престъпна група и неин ръководител с користна
цел. Според защитата не са събрани доказателства, които да разкриват вътрешни връзки и
взаимоотношения между подсъдимите като членове на престъпна организация,за което няма
и косвени доказателства. Съгласно правната теория косвените доказателства трябва да водят
до единствено възможния извод за авторство на деянието и участието на подсъдимите.
Такива доказателства не са събрани. Според защитата неправилно са кредитирани
доказателства от досъдебното производство за да се направи изводи за виновност на лица,
защото свидетелките са били социално и процесуално зависими, защото са се занимавали с
проституция. Според защитата след като подсъдимите не са направили самопризнания и не
са посочили подс.Г.В. като техен организатор то е налице съществено противоречие.
Въпреки това подс.В. е признат за виновен за деяние,което е против реда и общественото
спокойствие.Защитникът не разбира за нарушаване на кой ред е осъден подзащитния и
какво право е нарушил на проституиращите лица. В заключение посочва, че деянието не е
безспорно доказано и съществуват съществени непълноти в доказателствата, поради което
подсъдимия не следва да носи наказателна отговорност. Поради това предлага подс.Г.В. да
бъде оправдан като присъдата бъде отменена.
Подсъдимият в право на лична защита се присъединява към становището на защитника
си.
В право на последна дума подс.Г.В. моли да бъде отменена присъдата или намалено
наказанието.
Защитникът Д. С. М. посочва, че в хода на съдебното следствие е установено само,че
подсъдимия познава само подс.Г.В..Изводите на съда за виновност на подс.М. почиват на
показанията на св.Т. С. и К. А., които го разпознават, но техните показания са
противоречиви. Изводите на съда са необосновани по отношение на подс.М.,поради което
следва да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл. 321 ал.3 вр.ал.2 НК.
Предлага алтернативно, ако въззивния съд приеме за доказано обвинението да измени
присъдата като намали наложеното наказание. По отношение на оправдателната част на
присъдата за престъпление по чл. 213а НК предлага да бъде потвърдена присъдата.
Подс.Д. М. в право на лична защита заявява ,че поддържа тезата на своя защитник.
В право на последна дума моли да бъде отменена първоинстанционната присъда или да
бъде намалено наказанието.
Защитникът на Ж. Т. А. сочи ,че не обжалва присъдата.Предлага с оглед правомощията
на въззивната инстанция и по отношение на този подсъдим ако намери , че обвинението е
несъставомерно да го оправдае.
В право на лична защита подс.А. се присъединява към своя защитник.
В право на последна дума подс.А. иска да бъде потвърдена присъдата на първия съд.
Въззивният съд след като се запозна със становищата на страните, доказателствата по
делото и провери служебно изцяло съдебния акт намери за установено следното :
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на подс. Я.В. и подс.Н. за
допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразяват в отсъствие на правни
изводи и обосновка,въз основа на кои доказателства са формирани изводите на съда за
съставомерност на инкриминираните деяния по чл.321 НК., или липса на мотивите.В
проверявания съдебния акт са изложени по нестандартен начин установените факти и
обстоятелства, но след всестранно, пълно и обективно изследване на обстоятелствата по
делото.Мотивите към съдебния акт не са изготвени съобразно поставените стандарти в
чл.305 ал.3 НПК.Върховната инстанция е последователна в становището си по въпроса за
начина на изготвяне на мотивите към съдебния акт.В едно от тези решения е имал
възможност да посочи : „Винаги, когато мотивите са непълни и не съдържат някое от
5
посочените по – горе обстоятелства, било по фактите, доказателствата или правото е налице
липса на мотиви. „ Р № 581 от 28.01.2014 г.по н.д. № 2224/2013 г.,НК ,III ,Н.О. ВКС.При
проверката на присъдата въззивния съд констатира,че при осъществяване на процесуалната
дейност решаващия съд е спазил процесуалния закон при проверка и приобщаване на
доказателства от д.п. Доказателствата по делото са обсъдени , показанията на свидетелите
са преразказани на две места в мотивите, като от тях се установяват фактите и
обстоятелствата предмет на доказване.При очертаване на инкриминираните деяния на
подсъдимите от правна страна съдът се е позовал на съдържанието на гласните и
писмените доказателства за да изрази вътрешното си убеждение,че престъпленията са
съставомерни от обективна и субективна.По отношение на престъплението по чл.321 НК
съдът буквално е преразказал фрагменти от показанията на свидетелите, от които е направил
изводи за наличието на структурирано трайно сдружение за извършване на престъпления по
чл.213аНК и по чл.21 НК. Както беше посочено по – горе вътрешното убеждение на
решаващия съд не е изразено съгласно заложените в процесуалния закон стандарт, но този
недостатък не води автоматично до съществено процесуално нарушение , което да се
приравнява на липса на мотиви.Възивният съд намери,че при занижен стандарт относно
изискванията на процесуалния закон към мотивите на съдебния акт волята на решаващия
съд може да бъде проследена, а така също и начина на формиране на вътрешното
убеждение.В контекста на посоченото решение на върховната инстанция не може да се
приеме ,че отсъстват изводи по правото , фактите и доказателствата.По фактите е видно,че
съдът е приел изцяло фактите въз основа на тези описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт,което е видно от установената фактическа обстановка.По доказателствата,
по своеобразен и различен начин в мотивите л.8 до л.21 са изложени изчерпателни
съображенията от съда.По правото също съдът е изложил своите съображения в мотивите
от л.21 до л.38.
Неоснователни са исканията на страните за отмяна на съдебния акт и връщане на делото
за ново разглеждане от първостепенният съд поради съществени процесуални нарушения,
които са от категорията на абсолютни като „липса на мотиви”,защото са процесуално
недопустими. Това е така ,защото исканията са в разрез с разпоредбите на чл.335 ал.4 НПК
тъй като няма протест от държавното обвинение по отношение на оправдателните части на
проверявания съдебен акт.Подс.Г.В. е оправдан за две от инкриминираните деяния
включени в продължаваното престъпление по чл. 213АНК и да е действал като лице по
поръчение на ОПГ , да е извършено това престъпление от две лица , пос.Г.В. и Д.М.,както и
да е извършено от първия подсъдим престъпление срещу Й. М. и Р. М. престъпление по
чл.213а ал.3 т.3 вр.ал.2 т. НК. Подс.Д.М. е признат за невиновен и оправдан за престъпление
по чл.213а ал.3т.3 и т.7 вр.ал.2 т.4 вр. ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” НК,а подс.Ж.А. за това да е
извършил престъплението по чл.213а ал.1 НК като лице , което действа по поръчение на
ОПГ.
Оплакванията против обвинителния акт и посочените пропуски в него не подлежат на
обсъждане от въззивната инстанция. За пропуските в начина на пресъздаване на фактите и
обстоятелства от значение за предмета на доказване и дали те имат характеристиките на
съществени процесуални нарушения , които да водят до нарушаване на правата на страните,
е следвало да бъдат направени възражения пред съда преди започване на съдебното
следствие , при провеждане на разпоредителното заседание. Видно от проведеното
разпоредително заседание на 23.04.2019 г. страните не са направили възражения по реда на
чл.249 НПК , поради което и това тяхно право е преклудирано. Обвинителният акт е
рамката, в която съдът следва да се движи при изясняване на обстоятелствата,фактите и
правото. Действително обвинителния акт е крайно пестелив на фактите и обстоятелствата ,
от които следват начина на осъществяване на ръководството и участие на всеки един от
подсъдимите в престъпната организация, но решаващия съд е направил фактическите си
изводи изцяло въз основа на описаната фактическа обстановка от държавното
обвинение.При анализа на доказателствата - гласните и писмени е коментирал
установените многообразни обстоятелства,които имат отношение към предмета на
доказване съгласно изискванията на чл.102 т.1 НПК.Съдът е изпълнил и изискването за
6
всестранно ,пълно и обективно изясняване на фактите предмет на доказване в хода на
съдебното следствие , като е посочил какво е приел въз основа съдържанието на гласните
доказателствени средства проверени в хода на съдебното следствие и на приобщените реда
на чл.281 НПК.
Неоснователни са оплакванията, че съда се е позовал изцяло на доказателства , които са
събрани в д.п. ,защото не съответстват на извършените процесуални следствени действия в
хода на съдебното следствие.Процесуалният способ за проверка показанията на свидетелите
е предвиден в чл.28 НПК.При наличие на предпоставките предвидени в процесуалния закон
, при условията на ал.4 и ал.1 на чл.281 НПК е прочел показанията на тези свидетелите
дадени по реда на чл.223 НПК и тези дадени в д.п. пред разследващ полицай, като при отказ
да се даде съгласие от страните не е приобщил показанията на другите свидетели, които при
невъзможност да бъдат призовани е заличил.При спазване на процесуалните предпоставки
съдът е разяснил и обстоятелството,че ако дадат съгласие страните информацията от
прочетените доказателства ще бъде използване при постановяване на крайния съдебен
акт.При проверка на процесуалната дейност на съда не беше установено приобщените
свидетелски показания, при условията на чл. 281 ал.4 НПК , да са послужили единствено за
основа на фактическите изводи на съда и без да са подкрепени от други гласни и писмени
доказателства.
Неоснователно е възражението направено ,чрез защитника на подс.Н. ,че са кредитирани
протоколите за разпознаване,които са били изготвени при съществени процесуални
нарушения.При проверката на посочените писмени доказателства за извършени
процесуално следствени действия по разпознаване на подсъдимите в д.п. въззивния съд не
установи да са ценени от съда тези,които са изготвени в нарушения на процесуалния закон.
При обсъждане на показания на св. П. /А., св.П. Ц.,св.К.А.,св.М.Г. и св.Н. съдът е изложил
правилни по същество съображения за извършените разпознавания като изрично е посочил
кои кредитира,за кои обстоятелства и защо, както и кои не.Изрично на л.12 мотиви, при
обсъждане на показанията на св.В. П. /А./, е изложил правилни съображения, защо не
кредитира и не използва като годно доказателство протокола за разпознаване на подс.Г.В.
приложен в т. 5 от 5.06.2012 г.
Необосновано е възражението ,че би могло предварително разпознаващите лица да са
запознати със снимките на разпознаваните.В тези възражения се съдържат единствено
подозрения,за които отсъстват обективни данни за да се приемат като
основателни.Необосновано е възражението,че преди разпознаване не са били разпитани
свидетелите,защото не отговаря на действително извършените процесуално следствени
действия.Разпознаващите свидетели са описали подсъдимите ,които впоследствие са
разпознали.
Неоснователни са оплакванията за противоречия в показанията на св. Т. С. и К. А. по
отношение на подс.Д.М..Двамата свидетели са разпознали този подсъдими и посочи прякора
му „Б.„ като техните показания разкриват различни обстоятелства свързащи този подсъдим с
дейността на групата .
Неоснователни са възраженията на защитника на подс. Н. за противоречия , които не са
обсъдени от решаващия съд по отношение на показанията на св. Г. Д.,К. Б. и И.Б. Освен ,че
не са конкретизирани оплакванията се уставява, че посочените по – горе трима свидетели и
св. П., св.Ю. и св.Ц. са разказали фактите и обстоятелствата,които са им били известни или
са присъствали на ситуации свързани с този подсъдим като няма противоречия в техните
показания, които да се отнасят до пресъздаване на едни и същи обстоятелства по различен
начин.По отношение на показанията св.П. съдът изрично е отчел тъй нареченото
противоречие в поведението и пред съда като подробно го е обсъдил. л.10 мотивите.
Същото следва да се посочи за възраженията на защитника на подс.Я.В., известен на
свиделките с прякор„Д.”,защото не бяха установени противоречия по отношение едни и
същи факти,и обстоятелства пресъздадени от св. В. П. и св.К. Б.
От фактическа страна съдът е приел следната обстановка :
7
През месец май 2012г. подсъдимият Г.В. на територията на гр. В., Р България, обединил
около себе си подсъдимите Д.М., Я.В., Ж.А. и И.Н., чиято обща цел била генериране на
парични средства чрез рекет на предлагащи платени сексуални услуги лица. Така, в
началото на месец май започнала да действа организирана престъпна група ръководена от
подс. Г.В. с участници подсъдимите Д.М., Я.В., Ж.А. и И.Н. – последните трима от които
подсъдимият В. познавал от един по-ранен, но неустановен с точност момент. Целта на
сдружението била да бъдат изнудвани мъже и жени, предлагащи платени сексуални услуги
на територията на град В. и З. п., да поемат задължение да заплащат на участниците в
сдружението определена сума пари седмично, за да могат да продължат да предлагат
услугите си под страх, че ако не платят исканата сума пари, ще бъдат пребити или осакатени
и няма да могат да работят повече.
Групата била ръководена от подсъдимия Г.В.,който определял сумата,която трябвало да се
заплаща от проституиращите лица, за да продължат да работят на улицата.„Тарифата",
определена от подс. В. варирала в зависимост от мястото, на което се предлагали платените
сексуални услуги. Така, за да може проституиращото лице да работи в „З. п.", трябвало да
заплаща на групата по 150 лева на седмица; за да може да предлага платени сексуални
услуги на бул. „В. В." и в центъра на град В. трябвало да заплаща по 100 лева седмично; за
да предлага услугите си в района на „П. к.", седмичната такса била в размер на 60 лева, а за
да проституира в района на местността „Б." трябвало да заплаща по 50 лева за седмица.
В изпълнение на решението на създадената ОПГ и с оглед постигане на нейните цели,
групата разработила следния модел на действие. За да демонстрират повече сила и
физическо превъзходство, подсъдимите обичайно се придвижвали в група от няколко коли
и човека, като по този начин целели да създадат убеждение у лицата, предлагащи платени
сексуални услуги, че действително могат да ги пребият или осакатят, ако не заплащат
определената им от подс. Г.В. сума пари всяка седмица. В повечето случаи, подсъдимият В.,
придружаван от някой от членовете на групата, разговарял лично с лицата, предлагащи
платени сексуални услуги, или изпращал друг от членовете на престъпното сдружение, за да
постави на проституиращите лица условията на групата за заплащане на определена
парична сума седмично. Сумите, плащани от лицата, предлагащи платени сексуални услуги,
били събирани отново лично от подсъдимия В. или от участниците на сдружението, но
винаги от името на подсъдимия Г.В.. По този начин, към началото на месец май 2012г. -
подсъдимите отивали при проституиращите лица на територията на град В. и им казвали, че
за да продължат да предлагат платени сексуални услуги следва да заплащат на „Ж. Д."
определена парична сума, в зависимост от района, в който искали да предлагат тези услуги.
Част от проституиращите, които вече имали опит или знаели, че противното ще им донесе
само проблеми, доброволно се съгласявали да заплащат исканата им парични суми и
плащали всеки път когато подс. Г.В. заедно с някои от другите подсъдими минавали покрай
тях на местата, където чакали „клиенти“. В други случаи, членовете на групата отправяли
заплахи, свързани най-често с нанасянето на телесни увреждания на проституиращите, за да
ги мотивират да си плащат определената им от подс. В. „тарифа“, а в някои случаи ги
блъскали и се държали грубо, докато проституиращите не се съгласявали да плащат. По
посочените начини подсъдимите подходили със свидетелите В. С. П., Ю. Я. Н., К. А., М. И.
И., П. Ц., М. Г., П. С., М. А. и Т. С. С. По този начин, към началото на месец май 2012г. -
подсъдимите отивали при проституиращите лица на територията на град В. и им казвали, че
за да продължат да предлагат платени сексуални услуги следва да заплащат на „Ж. Д."
определена парична сума, в зависимост от района, в който искали да предлагат тези услуги.
Част от проституиращите, които вече имали опит или знаели, че противното ще им донесе
само проблеми, доброволно се съгласявали да заплащат исканата им парични суми и
плащали всеки път когато подс. Г.В. заедно с някои от другите подсъдими минавали покрай
тях на местата, където чакали „клиенти“. В други случаи, членовете на групата отправяли
заплахи, свързани най-често с нанасянето на телесни увреждания на проституиращите, за да
ги мотивират да си плащат определената им от подс. В. „тарифа“, а в някои случаи ги
блъскали и се държали грубо, докато проституиращите не се съгласявали да плащат. По
посочените начини подсъдимите подходили със свидетелите В. С. П., Ю. Я. Н., К. А., М. И.
8
И., П. Ц., М. Г., П. С., М. А. и Т. С. С..Такъв бил случаят със свидетелката В. С. П.. На
неустановена по делото дата в началото на месец май 2012 г., подсъдимият Г.В. посетил
свидетелката П., която предлагала платени сексуални услуги в местността „Б." в град В..
Подсъдимият отишъл на мястото и заявил, че за да продължи да проституира на това
място, ще трябва да му заплаща седмично по 50 лева като я заплашил, че ако не му плаща,
ще изпрати „неговите момчета“ да я пребият. Думите му предизвикали силен страх у
свидетелката и тя дала съгласие да му плаща сумата от 50 лева.
По същия начин подс. Г.В. подходил и към св. К. А. В началото на месец май 2012г., но на
неустановена с точност по делото дата, подс. Г.В. отишъл на мястото в м. Б., гр. В., където
св.А. предлагала платени сексуални услуги.Подс.Г.В. обяснил на св.А. че, за да продължи да
проституира на това място, ще трябва да плаща по 50 лева всяка неделя. Заплашил я, че ако
не си плаща ще я пребие. Следващите седмици подс.В. продължил да изискват от
свидетелката да му заплаща редовно определената тарифа, като я заплашвал с насилие. По
идентичен начин, подс.Г.В. посетил св.Ю. Я. Н.. На неустановена с точност по делото дата
през месец май 2012г., свидетелката Н. предлагала платени сексуални услуги в
местността„П. к." в град В., когато при нея дошъл подс.Г.В..Подс.В. казал на св. Н., че
трябва да му плаща, за да „работи“ на улицата и я заплашил, че ако не си плати ще изпрати
хора да счупят краката. Отправените заплахи предизвикали страх у свидетелката и тя се
съгласила да му заплаща исканата парична сума.Подс. В. продължил да притеснява и
заплашва свидетелката.
В края на м. юни 2012 г., по установения модел, подс.Ж.А. посетил св.М. И. И.,
която предлагала платени сексуални услуги в местността „П. к." в град В. като казал, че за
да продължи с тази дейност, ще трябва да му заплаща седмично по 60 лева. Тъй като свид.
И. не се съгласила, подс.Ж.А. я заплашил, че ако не му плаща, ще изпрати клиент да я
пребият.По този начин- с доброволното заплащане от страна на свидетелите, или чрез
принуждаването им да заплащат исканите суми, подсъдимите си осигурявали средства за
издържане именно чрез изнудването на проституиращи лица да им заплащат определени
парични суми всяка седмица.По гореописания начин групата действала и просъществувала
до края на месец юни 2012г., когато членовете ѝ били установени и задържани.
Тази фактическа обстановка изцяло е привнесена от процесуалния документ на държавно
обвинение и се установява от проверени доказателства в хода на съдебното следствие.Това
са гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите К. Б., В. П.,Ю. Н.,К.
А.,П. Ц.,Т. С.,П. С.,Л. С.,К. Б., М. Г. ,Т. С., Г.Д., М. М. и писмените доказателства
приобщени по реда на чл.283 НПК от съда преди приключване на съдебното следствие .
Обясненията на подсъдимите л.19 мотиви съдът е обсъдил лаконично,но по същество
правилно.Тези гласни доказателствени средства не допринасят до изясняване на
обстоятелствата по делото,поради което и правилен е извода ,че те са израз на тяхната
защитна позиция ,а някои от тях като на подс.М. са недостоверни.Обясненията на
подсъдимите от досъдебното производство са прочетени поради констатирани противоречие
между тях и дадените в хода на съдебното следствие или поради отказ на подсъдимите да
дават обяснения пред съда.
В хода на съдебното следствие в с.з. на 26.10.2020 г. подс. Ж.А. е дал обяснения пред съда
,като е заявил ,че не познава св.М. И. ,а тя пък е посочила пред съда ,че не подържа
показанията си от д.п. прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК.Съдът е
изложил правилни съображения ,защо не кредитира тези обяснения и защо кредитира тези
на св.И. на л.13-л.14 мотивите при обсъждане на нейните показания.
В с.з на 6.01.2021 г. този подсъдим отново е дал обяснения ,които съдът е намерил за
противоречиви , поради което на основание чл.279 ал.1 т.3 НПК са прочетени тези от д.п.
дадени по реда на чл.222 НПК от 5.09.2012 г.Съдът е приобщил обясненията на подс.А. и от
д.п. от 4.09.2012 г. т.2 л.84 като е намерил противоречие между тях и тези дадени пред съда
между тяхното прочитане. Пред съда е отричал отправяне на заплахи,за това да е
извършвал действия по придружаване на момичета на подс. Г.В., да е взимал от тях пари и
употребявал сила.Съдът пестеливо,но ясно е посочил, защо приема като достоверни
9
прочетените обясненията, които са дадени на д.п. по реда на чл.222 НПК,а именно поради
съвпадащите се факти с тези в показанията на св.Б. , П. Ц. и Ю. Н.
Обясненията на подс. Я.В. от д.п.т.2 л.47/57 от 4.07.2012 г.са прочетени, поради отказ да
дава обяснения пред съда. Тези обяснения са останали без коментар от съда л.19
мотивите.В тях се съдържа информация ,че подсъдимия се е отчитал пред подс.Г.С. – „Д.“,в
която съвпадат с показанията на свидетелките .
Подс.И.Н. е дал кратки обяснения в с.з. на 6.01.2021 г. за познанството с „Д.“ т.е. подс.
Г.В. , като съдът е правилно е намерил противоречие в тях с тези от д.п. от 16.08.2013 г. т.2
л.99 и е обоснована извода ,че са израз на негова защитна позиция,защото преценени с
показанията на свидетелките и разпознаванията извършени от тях те се опровергават .
В обясненията на подс.Д.М. пред съда на 6.01.2020 г. съдът е намерил противоречия с тези
от 17.09.2012 ,не както е посочено 2020 г. от д.п.Макар и пестеливи са обосновани изводите
на съда ,че са недостоверни и оборени от „достоверен доказателствен материал“..
Писмените доказателства – протоколите за проведени разпознавания в мотивите л.20
съдът е обсъдил тези , които не е кредитирал ,защото не са допринесли със своето
съдържание за фактически изводи ,но и тези при които са извършени процесуално
следствени действия в нарушение на изискванията за начина на провеждане съгласно
изискванията на НПК. При преразказа на показанията на свидетелите коректно се е позовал
на тези от тях , които подкрепят показанията на свидетелите.
Правилно съдът е приел ,че от показанията на св.В. П. ,Ю. Н. и К. А. се установява ,че
подс.Г.В. е заплашвал свидетелките с насилие за да поемат имуществени
задължения.Показанията на св. П. са приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК , на
св. Ю. Н. по реда на281 ал.1т.4НПК тъй като са дадени по реда чл.22 НПК и на К. А. пред
съда и тези от д.п. приобщени на основание чл.281ал.4вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК. Всяка една от
свидетелките съобразно възможностите си добросъвестно е описала пред съда
обстановката,в която подс.В. е отправял заплахите , конкретизирани в инкриминираните му
изрази. Установено е безспорно ,че този подсъдим е извършил конкретизираните три
отделни деяния ,през непродължителен период от време ,при една и съща обстановка като
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължения на предходните
.Съображенията си по показанията на свидетелките и тяхното значение за крайните
фактически изводи на съда са изложени в мотивите на две места л.9 и л.22 и
сл.Обстоятелствата и фактите за тези деяния са коректно и буквално описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По отношение на подс.Ж.А. , който не обжалва присъдата ,въззивният съд намери за
обосновани и правилни изводите на съда ,че обвинението по чл.213аНК се обосновава от
приобщените по реда на чл.281ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК показания на св.М. И. от д.п.л.14-
л.15 Правилно са заключенията на съда,че тези показания следва да бъдат кредитирани тъй
като са дадени в период по близък до момента на извършване на инкриминираното деяние и
по същество се подкрепят, макар и косвено , от тези на св.Ю. Н. и П. Ц..Двете свидетелки са
разпознали подс.Ж.А. като лицето с прякор „Д. „.Това е лицето ,за което св.М.И. е разказала
в показанията си в досъдебното производство.Разпитът е проведен законосъобразно в хода
на д.п. и правилен е извода на съдата ,че при съпоставка показанията на св.И. с обясненията
на този подсъдим тези показания не се опровергават.
В преразказаните подробно свидетелски показания и протоколи за разпознаване на лица
се съдържа информация ,от която може да се приеме ,че са обосновани изводите на съда за
съществуване в инкриминирания период на ОПГ , което е ръководител подс.Г.С. и в него са
участвали останалите подсъдими. От показанията на разпитаните свидетели се
установяват,че подсъдимите в инкриминирания период са имали съгласие по отношение
постигане на своята цел да събират приходи от свидетелките,които са предлагали
платени услуги на различни места в гр. В. и околностите.За постигане на тази цел са
принуждавани от подсъдимите да заплащат ненормативно определени такси на
подсъдимите. В този смисъл макар и правно издържани и обезпечени с конкретна практика
10
на върховната инстанция възраженията на подс.Я.В. в допълнението към въззивната жалба
са неоснователни за недоказаност на обвинението по отношение на неговия подзащитен,
поради отсъствие на доказателства за участието му в ОПГ.
Именно от детайлите в показанията на свидетелите при описание на престъпленията от
правна страна се установяват съставомерните признаци от обективна и субективна страна на
извършеното престъпление по чл.321 НК.
В настоящия казус съдът е проверил всички доказателства и въз основа на тях е направил
своите изводи по фактите очертани изцяло в обвинителния акт. Решаващият съд не е извел
конкретно в какво се изразяват изпълнителните деяние по чл.321 НПК , но подробно и
коректно описал съдържанието на доказателствата, които са послужили за да приема за
обоснована и по същество доказана фактическата обстановка , от която се установява вината
на всеки един от подсъдимите.При очертаване на ролята всеки един от подсъдимите в
престъпното сдружение съдът е акцентирал върху обстоятелствата в показанията на
свидетелите, от които се установяват факти и обстоятелства очертаващи ролята на всеки
един от подсъдимите и потвърждавщи изводите на съда за връзките и отношенията между
подсъдимите за осъществяване на користната им цел. Ръководството на ОПГ като
изпълнително деяние изисква да бъде установено и съответно посочени в какво се изразява
ръководната роля на лицето и как е осъществял тази дейност по отношение на останалите
подсъдими.Ръководството на ОПГ е налице тогава , когато деецът нарежда на един или
повече членове на групата ,като им възлага общи или конкретни задачи или им дава
указания за постигане на поставените цели.
Правилни са изводите на решаващия съд,че поведението на подс.Г.В. като ръководител
на престъпното сдружение се извежда от съвкупната преценка на показанията на св.В. П.
/А./,св. Н.,св. П. Ц. , св. М. Г. и протоколите за разпознаване,удостоверяващи извършените
от свидетелките разпознавания на подсъдимите.С показанията на св.П. С., св.М. И.,св.Л.
Л.,св.К. А. и св.Т. С. се надгражда представата за това как подс.Г.В. е упражнявал
ръководството върху останалите подсъдими и очретават функциите на другите
подсъдими.От тези гласни и писмени доказателства се установява ,че взаимоотношенията
между подсъдимите са били изградени на база на целите им да се облагодетестват като
събират придобитите средства от свидетелките предоставящи сексуални услуги.Правилни
са изводите на съда ,че подсъдимите са се познавали по между си ,че парите на
проституиращите момичета са събирани за подс.Г.В. ,а обстоятелство, че другите подсъдими
са били с този подсъдим или посредничили при осъществяването на контактите му с
момичетата установяват неговата ръководна роля по отношение на останалите подсъдими.
Членуването в ОПГ , като изпълнително деяние, се изразява в това ,че лицето се обвързва
в определени взаимоотношения с другите лица в групата..
По отношение на подс.Ж. А. се установява от показанията на св.Н.,св.П. Ц. и
извършеното от тях разпознаване ,че „Д. „ е участвал като е събирал пари от свидетелките
на различни места ,включително и в местността „П. к. „.
По отношение на подс. Я.В. с прякор „Д.“ се е занимавал със събиране на пари от
момичетата проституиращи в местността „П. к. „ - А.
Участието на подс.И.Н. установено от показанията на свидетелките и извършеното от тях
разпознаване на подсъдимия сочат ,че неговата роля е била невербално да подпомага
осъществяваната дейност от групата като уведомявал момичета,че е охрана на Д. – подс.Г.В.
и този подсъдим е извършвал действия по разпределянито им за да не си пречат по между
си .
Участието на подс.Д.М. от посочените гласни и писменни доказателства се изразява в
участието му като лице ,което е събирало пари от проституиращите момичета в местността „
А.”.
Правилно е посочил решаващия съд ,че са установени обективно изискваните от чл.93 т.20
НК предпоставки за съществуването на организирана престъпна група .Това са повече от три
11
лица,които са действали трайно , престъпната дейност е била продължителна и се е
извършвала системно ,съгласувано всяка седмица и то по няколко пъти.
Правилен и обоснован е извода ,че е доказана користната цел на групата ,защото е
съответен на информацията в показанията на свидетелките л. 37 мотивите.Доводите на съда
са обосновани и правилни ,поради което въззивната инстанция ги споделя и не намира за
нужно да бъдат преповтаряни .
От субективна страна л.36 в мотиви е посочено общо за всичките подсъдими ,че са
осъществили престъплението при форма на вина пряк умисъл.Обсъдените подробно гласни
доказателствени средства са обективната основа въз основа, на която са направени
правилни изводите за формата на вина , при която е осъществено престъплението по чл.321
НК от подсъдимите.Именно от показанията на свидетелките , които разкриват начина на
действие на подсъдимите се установява,че всеки един от подсъдимите е съзнавал ,че
принадлежи съм ОПГ и е действал синхронизирано с другите членове.
Още през 2012 г. в своята разработка ”Анализ на на практиката на съдилищата по дела за
престъпления по чл.321 НК и чл.321а НК на съдия Ш. от ВКС се посочва : „По отношение
на отделните изпълнителни деяния на престъплението съдът може да приеме,че всяко от тях
е осъществено само когато установи по несъмнен начин и категоричен начин ,че
извършителя /без значение организатор ,ръководител или член на групата /е съзнавал ,че
поне три лица с изяснените по – горе трайни структурни и организационни връзки помежду
им съгласуват своята дейност ,като взимат конкретно, а не абстрактно решение да вършат
престъпления ,които отговарят на критериите по чл.93 т.2 НК.” От свидетелските показания
е установено ,че подсъдимите са действали съгласувано в дейността си по незаконно
събиране на пари от тях ,като са ги заплашвавали с насилие и принуждавали да плащат,а
други от тях доброволно са заплащали „такси” на подсъдимите за не ги „безпокоят”.
Абсолютно не основателни са възраженията на подсъдимите ,че не са се познавали ,защото
те се опровергават от свидетелските показания ,които подробно описват действията на всеки
един от тях извръшвани съвместно в изпълнение на поставената от тях цел да се
облагодетелстват от труда им.
Присъдата в оправдателната и част не е обжалвана и не е протестирана от държавното
обвинение.Въззивният съд намира, че изложените съображения по отношение на
оправдаването на подс. Г.С. л.24-л.25 ,Д.М. л.26-27 , Ж.А. л.28-л.29 са правилни.Изводите
на съда почиват на събраните доказателства по делото и правилно прилагане на
материалния закон.
Неоснователни са оплакванията са несправедливост на наложените наказания.
Съдът правилно е отчел като изключително смекчаващо вината обстоятелство за
всички подсъдими нарушаването , при провеждане на наказателнот производство, на един
от основните принципи в процесуалния закон визиран в чл.22 НПК, а именно разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.Поради това съдът е наложил наказания „лишаване от
свобода” под минималния размер предвиден в санкционна норма за всяко едно от
престъпленията. Изводите на решаващия съд са правилни,защото са отчетени прецизно
предпоставките за това и обосновани, защото почиват на коректно позоваване на практиката
на Европейския съд по правата на човека по този въпрос.Практиката на върховната
инстанция е еднопосочна по този въпрос,че това обстоятелство следва да бъде отразено
нееднозначно при налагане на наказанието.
Разбираема е волята на съда ,че за всички подсъдими при опредяляне на наказанията е
отчел като отегчаващо вината обстоятелство, със значителен принос, високата степен на
обществена опасност на престъпленията , поради което е определил наказания за отделните
престъпления малко под минимума на предвиденото в санкционната норма на закона.
При индвидуалиазацията на наказанията за всеки един от подсъдимите е добавил
допълнително отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства ,които характертизират
личността на подсъдимите.
12
На подс. Г.В. при определяне на наказанието за престъплението по чл. 321 ал. 3 т. 1
вр. с ал. 1 НК съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство и здравословното му
състояние,а като отегчаващо такова обремененото съдебно минало.Така при условията на
чл.55 ал.1 НК е определил наказание леко под минимума, а именно четири години и
единадесет месеца „лишаване от свобода.”
При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл. 213а ал.1вр.чл.26 ал.1
НК ,отново при условията на чл. 55 ал.1 НК, е определил наказание леко под минимума
предвиден в санкционната норма за престъплението ,а именно „лишаване от свобода” в
размер на единадесет месеца и „глоба” , под минимува , в размер на 900 /деветстотин/
лева. Като отегчаващо вината обстоятелство за това престъпление е отчел обстоятелството
,че продължаваното престъпление е форма на усложнена престъпна дейност.За това свое
решение решаващият съд се е позовал на практиката на върховната инстанция .
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 23 ал. НК тъй като под.Г.В. е извършил
няколко отделни престъпления преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да било от
тях.Съдът е определил едно общо най-тежко наказание от двете ,а именно ,четири години и
единадесет месеца „лишаване от свобода” като към това наказание,на основание чл.23 ал.3
НК, е присъединил изцяло и наказанието „глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева.
На основание чл.57, ал.1, т.2 б. „В“ от ЗИНЗС съдът е определил така наложеното
наказание от четири години и единадесет месеца на подс.Г.В. да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим, тъй като в случая определеното наказание е за умишлено
престъпление, което е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно и сборът от двете наказания
надвишава две години.
На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е привел за изпълнение наложеното наказание на
подс. Г.В. по нохд 512/2011г. на ОС Варна, в сила от 15.04.2011г., три години „лишаване от
свобода“, тъй като деянията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок на
предходното осъждане. Съдът е определил „общ режим” за изтърпяване на това наказание,
на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.
По отношение на подс. Д. С. М. за престъплението по чл. 321, ал. 3 т. 2, вр. с ал. 2 НК ,
съдът е отчел като смекчаващо вината процесуалното поведение на този подсъдим ,а като
отегчаващо съдебното му минало.Правилно е заключил ,че е личност, трайно незачитаща
законовия ред установен в страната.Така при условията на чл. 55 ал.1 НК е наложил
наказание леко под минимума в размер на две години и единадесет месеца „лишаване от
свобода”. Правилно съдът е определил това наказание да бъде изтърпяно ефективно,при
първоначален „строг” режим , като е съобразил ,че не е изтекъл срока предвиден в ЗИНЗС
от предходните му осъждания и наличието на обстоятелствата визирани в чл.57 ал.1 т.2 б. Б
от този закон.
По отношение на подс.Ж. Т. А. ,при условията на чл.55 НК за двете престъпления съдът
е отчел допълнително като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно
минало,като отгечаващо вината обстоятелство е извел високата степен на обществената
опасност на този подсъдим произтичащо от конкретните му действия изведени от гласните
доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетелки.Така за престъплението
по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. с ал. 2 НК и при условията на чл.55 НК му е наложи наказание леко
под минимума предвиден в санкционната норма ,а именно две години и единадесет месеца
„лишаване от свобода”.
По отношение на престъплението по чл. 213а ал. 1 НК съдът е определил наказания леко
под предвидения минимум , а именно : „ лишаване от свобода” в размер на единадесет
месеца и „глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева.
Правилно съдът е определил едно общо най – тежкото от двете наказанията ,а именно две
години и единадесет месеца „лишаване от свобода” и е присъединил изцяло към него
наказанието „глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева.
Съдът правилно е преценил ,че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и целите на
13
наказанието могат да бъдат постигнати без да е необходимо подс.А. да търпи ефективно
наказание.Затова е отложил изпълнението на най – тежкото общо наказание от две години и
единадесет месеца „лишаване от свобода”за срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Справедливо е определено наказанието на подс.Я. А. В. определено при условията на
чл.55 НК за престъплението по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 НК леко под минимума предвиден
в санкционната норма „лишаване от свобода” от две години и и единадесет месеца При
преценка конкретния размер на наказанието съдът допълнително е отчел като отегчаващо
вината обстоятелство високата степен на обществена опасност на подсъдимия ,като
изводите за това е направил въз основа на данните от свидетелството за съдимост и
осъществяваната престъпна деятелност ,за която този подсъдим е бил осъждан.Това
обстоятелство е съобразено от съда за да постанови правилно ,че следва подс.Я.В. да
изтърпи определеното наказание „лишаване от свобода” ефективно и при първоначален
„строг” режим при условията на чл. чл. 57, ал.1, т.2 б. Б ЗИНЗС.
По отношение на подс.И.Н. за престъплението по 321 ал. 3, т. 2, вр с ал. 2 НК е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и единадесет месеца , при условията
на чл.55 НК, като допълнително смекчаващо вината обстоятелство е отчел чистото му
съдебно минало Правилно е отложил изтърпяването на това наказание за срок от четири
години ,считано от влизане на присъдата в сила , тъй като са налице предпоставките на на
чл. 66 от НК за това.
РЕШИ:
Потвърждава присъда от 11.04.2019г. по н.о.х.д. №2880/2017г., на Специализираният
наказателен съд ,13 състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от уведомяавне на
страните пред ВКС на Република България .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14