№ 620
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511493 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20156591/13.07.2021 г. по гр.д. № 62605/2020 г. по описа на СРС,
178 състав „Д.З.“ АД е осъдено за заплати на основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането на „ДЗИ-О.з.“ ЕАД сумата от 812,52 лева, представляваща неизплатен
остатък от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
преписка за щета 44012131917455, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 14.12.2020 г. до окончателното плащане на сумата и ответникът е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да запрати сумата от 570 лева – разноски в
съдебното производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25126336/04.08.2021 г.
(пощенско клеймо от 03.08.2021 г.), подадена от „Д.З.“ АД, в която се излагат
съображения за неправилност на постановеното решение. Поддържа, че в хода на
първоинстанционното производство е прието заклучение на вещо лице по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, което определило вредите по средни пазарни цени
на 4456,01 лева. Въпреки това, съдът кредитирал заключението в частта, с която е
определено, че стойността е по фактура за извършен ремонт в официален сервиз.
Поддържа, че обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ се ограничава
до действителната пазарна стойност на вредите към датата на настъпване на събитието.
Поддържа, че не следва да се приема, че стойността е тази, която е заплатена на
1
официален сервиз, тъй като това не е пазарна стойност. Задължението застрахованият
автомобил да бъде ремонтиран само в официален сервиз не обвързва застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че по делото няма доказателства, че
лекият автомобил е бил в гаранционен срок, като въвежда оспорвания относно
представителната власт на лицето, от което изхожда писмо от Витоша Ауто ЕООД.
Освен това, посочва, че срокът на гаранцията е само едно от условията. От значение
били и изминатите километри. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски пред първата и
втората инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25139106/15.09.2021 г, подаден от „ДЗИ – О.з.“ ЕАД. Поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. писмо от
официалния носител на марката „Инфинити“ за България – „Витоша Ауто“ ЕООД се
установило, че към момента на настъпване на ПТП процесният автомобил бил в
гаранция. Поради това застрахованият автомобил е следвало да бъде ремонтиран в
официалния сервиз на марката при спазване на всички технически изисквания на
производителя и с влагане на одобрени от него части, като в противен случай би
загубил гаранционните си условия на обслужване. Приета била и фактура, от която се
установява, че ремонтът е извършен от официалния сервиз, както и че е в период на
удължена гаранция. Установена била и стойността на извършения ремонт. Поддържа,
че направените оспорвания на писмени доказателства са направени несвоевременно.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във
въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 62605/2020 г. по описа на СРС, 178 състав е
образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – О.з.“ ЕАД против „Д.З.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че на 06.06.2019 г. в гр.
София, в района на кръстовището на ул. „Оборище“ и бул. „Васил Левски“ водачът на
лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***** – П.И. не упражнил достатъчен
контрол над управлявания от него автомобил и навлязъл в съседната лента и в резултат
на това реализирал ПТП, при което увредил попътно движещия се лек автомобил
„Инфинити“ Кю 50 с рег. № ****. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за
лек автомобил Инфинити е имало сключена застраховка „Каско +“ в „ДЗИ – О.з.“ с
полица № 440218213006760. Застрахованият подал заявление, по което била
образувана преписка по щета № 44012131917455, изготвени били опис на щетите,
2
калкулация по щета и доклад по щета, въз основа на които на автосервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 5329,25 лева. Твърди, че по отношение на лек автомобил Фолксваген Пасат
с рег. № ***** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
полица № BG/08/118002860344, поради което било отправено искане до застрахователя
„Д.З.“ АД да заплати застрахователно обезщетение в размер на 5329,25 лева и 15 лева –
ликвидационни разноски. Ответното дружество платило сумата от 4531,73 лева.
Неплатена останала сумата от 812,52 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
неплатената част от застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Д.З.“ АД, с който
оспорва предявените искове. Поддържа, че е извършил плащане на сумата от 4531,73
лева, която представлява стойността на действителните вреди, с което бил изпълнил
задължението си по застрахователния договор. Поддържа, че претендирания от ищеца
размер бил завишен, тъй като не съответствал на реално причинените вреди.
Обстоятелството, че автомобилът е в гаранционен срок било ирелевантно за
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани писмени доказателства и е приета съдебно – автотехническа експертиза.
Не е спорно между страните, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба
начин, както и че към датата на настъпване на застрахователното събитие е действал
договор за застраховка „Каско +“, сключен с „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, по силата на който
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие относно товарен автомобил „Инфинити“ Кю 50
с рег. № ****.
Въз основа на уведомление от застрахованото лице, при „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е
образувана преписка по щета № 44012131917455 и застрахователят на 01.08.2019 г.
извършил плащане на сумата от 5627,75 лева, представляваща стойност на извършен
ремонт на застрахования автомобил.
Не е спорно между страните, че при ответника е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *****.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
„Инфинити“ Кю 50 с рег. № ****, изчислена по цени на официален сервиз към датата
на ПТП е 5329,25 лева, а по средни пазарни цени – 4456,01 лева.
3
От писмо изх. № 064/09.12.2020 г. и писмо от 10.12.2020 г. се установява, че
лекият автомобил е бил в период на удължена гаранция към 06.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане
на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение
при настъпване на определен риск.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят
встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с
плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата
на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и
срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това
по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и
сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на първоинстационното
решение като се оспорва размера на определеното застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Установява се от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, че размерът на обезщетението, определено по средни
пазарни цени е 4456,01 лева, но с оглед обстоятелството, че автомобилът е бил в
гаранция и е следвало да бъде отремонтирано в официалния сервиз, то действителната
4
стойност на вредите е в размер на 5329,25 лева. Обстоятелството, че увредения
автомобил е бил в гаранционен срок е от значение за определяне на размера на
обезщетението, тъй като то следва да се определи по цени за ремонт на официалния
сервиз, тъй като в случай, че ремонтът е бил извършен в друг сервиз, то собственикът
му ще загуби правата си по гаранцията.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 178 състав, решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20156591/13.07.2021 г. по гр.д. №
62605/2020 г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5