Решение по дело №4387/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266589
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20201100104387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 17.11.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на деветнадесети октомври

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                             гр. дело № 4387 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж.Р.Р., с която предявява срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на вземанията на ответника в общ размер на вземанията по заповедите за изпълнение и по изпълнителните листи, издадени по гр.д. № 148/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово и по гр.д. № 149/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово, заедно с таксите и разноските към ЧСИ за образуване на изпълнително дело, към датата на подаване на исковата молба - 27.05.2020   г. - 153 005,83 лв., поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за ипотечен кредит от 23.06.2006 г. за сума в размер на 50 000 лв., като на същата дата е сключен и анекс към договора. Твърди, се че в началото на месец април 2020 г. ищцата узнала, че вземането по договора е цедирано от Банката на ответното дружество. Ищцата твърди, че при справка в Банка ДСК ЕАД на 24.04.2020 г. узнала само, че общият размер на задължението е 115 000 лв., като не й е предоставена информация каква част от този размер е главница и каква лихви, както и че последното плащане по кредита било на 24.11.2009 г. на вноска в размер на 987 лв. Ищцата твърди, че вземането срещу нея е погасено по давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба са изминали повече от десет години от датата на последното плащане 24.11.2009 г. Твърди, че до датата на исковата молба, нито цеденът, нито цесионерът са извършили действия от кръга на тези по чл.116 от ЗЗД, които да са прекъснали погасителната давност.

В уточнителна молба в изпълнение указанията на съда, ищцата уточнява, че вземанията на О.Ф.Б. ЕАД са следните:

1.По заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2010 г., издадени по гр.д. № 149/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово за суми в размер на:

1.1. 17 792,71 лв., представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 13.05.2005 г. за сума в размер на 18000 лв., сключен между Банка ДСК ЕАД, като кредитор и Ж.Р.Р. и Е.Й.Д.;

1.2. законната лихва от 21.01.2010 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, която до датата на подаване на настоящата искова молба -27.05.2020 г., е в размер на 18791,59лв.;

1.3. сума в размер на 4 411,56 лв., представляваща лихва за периода 17.07.2007 г. до 19.01.2010 г.;

1.4. Разноски в размер на 1 121,12 лв.

2. По заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 26.01.2010 г., издадени по гр.д. № 148/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово за суми в размер на:

2.1. 46 823,29 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит от 23.06.2006 г. за сума в размер на 50 000 лв., и анекс към договора от същата дата;

2.2. законна лихва от 20.01.2010 г. до датата на окончателното плащане на главницата, която до датата на подаване на настоящата искова молба - 27.05.2020 г., е в размер на 49 465,51 лв.;

2.3. Лихва в размер на 10 782,98 лв. за периода 30.10.2007 г. до 19.01.2010 г.;

2.4. Разноски в размер на 2183 лв.,

3. Такси и разноски за ЧСИ за образуване на изпълнително дело в размер на 1634.07 лв.

В срока по чл.367, ал.1  от ГПК на 22.06.2020 г.-пощенско клеймо, е постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Исуфова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

 Твърди се, че на 23.06.2006 г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставя на Е.Й.Д. и Ж.Р. Д./понастоящем Р./ в качеството им на съкредитополучатели, кредит в размер на 50 000 лв., със срок на изплащане 300 месеца, считано от датата на първото усвояване. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 1,50% за първата година по погасителен план, след което кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент /при спазване на условията по програма „ДСК Уют“, неразделна част от договора за кредит/, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 8,69%. Ответникът твърди, че поради нередовно обслужване на месечните вноски, на основание т.20.2. от ОУ, кредитът е станал предсрочно изискуем. Твърди се, че на 20.01.2010 г. Банка ДСК ЕАД подава пред РС Габрово заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците Е.Й.Д. и Ж.Р. Д./понастоящем Р./, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 148/2010 г. по описа на РС-Габрово, по което е издадена заповед и изпълнителен лист на 26.01.2010 г. за сумата от 46 823,29 лв.-неплатена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2010 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 10 728,98 лв.-договорна лихва за периода от 30.10.2007 г. до 19.01.2010 г., както и за сумата от 2 183,19 лв.-разноски. Ответникът твърди, че след снабдяване със заповед и изпълнителен лист и след успешно проведена публична продан на ипотекирания имот-обезпечение по процесния договор за кредит, „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.03.2017 г. е прехвърлила на ответника пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви в това число и вземането срещу ищцата Ж. Д.и третото лице Е.Д.. Твърди, че ищцата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането от досегашния й кредитор, който е упълномощил за това ответника-цесионер. При условията на евентуалност твърди, че ищцата е уведомена за извършената цесия с връчване на отговора на ответника. Твърди, че вземането не е погасено по давност, защото на 17.05.2010 г. срещу длъжниците Е.Й.Д. и Ж.Р. Д./понастоящем Р./ е образувано изпълнително дело № 363/2010 г. по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Габрово. С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжниците, с което погасителната давност срещу тях е прекъсната. Твърди, че на 11.06.2010 г. на ищцата е връчен препис от издадената заповед, срещу която тя не е възразила, не е възразил и другия длъжник, поради което същата е влязла в сила още през 2010 г. Твърди се, че от образуване на изпълнително делото регулярно са извършвани изпълнителни действия, като публичната продан насрочена от 04.03.2016 г. до 04.04.2016 г. е проведена успешно, като е издадено Постановление за възлагане на имота, влязло в сила на 02.08.2016 г. На 19.10.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. На 22.11.2017 г. ответникът е депозира молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело.

В срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищцата оспорва изцяло отговора на исковата молба като неоснователен, необоснован и недоказан.

Твърди, че изпълнително дело № 363/2010 г. е образувано за принудително събиране и на суми по изпълнителен лист от 21.01.2010 г. по ч.гр.д. № 149/2010 г. по описа на РС-Габрово. Твърди, че това изпълнително дело е изпратено на ЧСИ М.Г.рег. № 730, с район на действиe Окръжен съд - Велико Търново, за продължаване на изпълнителните действия, като при нея е образувано по молба от 21.11.2017 г. изпълнително дело № 20177300400664. Твърди, че това дело е перимирано, като на 14.10.2020 г. е изпратена молба за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на Ж.Р.Р.. Ищцата твърди, че след образуване на изпълнителното производство, в продължение на повече от 2 години взискателят е бездействал и не е инициирал действия по принудително изпълнение срещу нея,  поради това, изпълнителното дело е прекратено ех lege по отношение на нея.

Ищцата се позовава на точка 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди, че по изпълнително дело № 664/2017 г. е изпратено запорно съобщение от 10.10.2018 г. до „П.Л.“ ООД, с което действие е прекъсната двегодишната давност, визирана в член 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След това действие, в продължение на повече от две години не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че последващото изпълнително действие по изпълнителното дело към настоящия момент - 14.10.2020 г. не е инициирано от взискателя и не е извършено от частния съдебен изпълнител. Твърди, че двугодишният срок е изтекъл най-късно на 11.10.2020 г., поради което изпълнителното производство е прекратено по право. Твърди, че молбата за прекратяване на изп.д. № 20177300400664 по описа на ЧСИ М.Г., peг. № 730 в Камарата на ЧСИ е подадена, подписана с електронен подпис на адреса на електронна поща, посочен на интернет страницата на ЧСИ М.Г., peг. № 730 - info@m-*******.eu. Твърди, че действията по принудително изпълнение по изпълнително дело, което впоследствие е прекратено, не се считат за валидно проведени и поради това, те не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.116 б.”В” ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. Поддържа, че считано от 24.11.2009 г. - датата на последното плащане по вземането по договора за кредит е изтекла погасителната давност на основание чл. 110 от ЗЗД за договора за ипотечен кредит от 23.06.2006 г. и анекс към него от същата дата, както и по договора за ипотечен кредит от 13.05.2004 г.

Прави изрично възражение, че не е налице факт на уведомление за ищцата от страна на ответното дружество за извършеното прехвърляне на вземания.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор. Оспорва твърдението на ищцата, че второто изпълнително дело е перемирано. Твърди, че срок не е текъл по време на въведено извънредно положение, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска си и по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете. Уточнява, че съгласно Приложение № 1 е закупил дълг, който към 02.05.2017 г. е бил в размер на 4723.17 лв. Твърди, че разликата до 18 000 лв., за която е договора за ипотечен кредит от 13.05.2010 г. е била погасена чрез принудително изпълнение в полза на кредитора „Банка ДСК“ по изпълнителното дело. Уточнява, че към 02.05.2017 г. дългът е бил 4000 лв., от които 692.04 лв. е присъдена лихва, а 4 031.13 лв. е законна лихва. Главницата от 18 000 лв. е била изцяло погасена в рамките на принудителното изпълнение и изплатена на „Банка ДСК“.  Претендира разноски по представен списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заповед № 257 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 148/2010 г. по описа на РС-Габрово, с която е допуснато незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист от 26.01.2010 г., по силата на който Е.Й.Д. и Ж.Р. Д.са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 46 823,29 лв., представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 23.06.2006 г., ведно със законна лихва върху тази главница, считано от 20.01.2010 г. до датата на окончателното плащане на главницата, лихва в размер на 10 782,98 лв., начислена за периода 30.10.2007 г. до 19.01.2010 г., както и сумата от 2183 лв.- разноски.

Въз основа на заповед № 193 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 149/2010 г. по описа на РС-Габрово, с която е допуснато незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист от 21.01.2010 г., по силата на който Е.Й.Д. и Ж.Р. Д.са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 17 792,71 лв., представляваща неплатена главница по договор за покупка на недвижим имот от 13.05.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2010 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 4 411,56 лв., представляваща лихва за периода 17.07.2007 г. до 19.01.2010 г., както и сумата от 1 121,12 лв.- разноски.

За принудителното събиране на горните суми и по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, на 17.05.2010 г. е образувано изпълнително дело № 20107340400363 по описа на ЧСИ З.В. с рег.№ 734, район на действие: Окръжен съд-Габрово.

Молбата въз основа на която е било образувано изпълнителното дело е редовна с надлежно посочени в нея способи за принудително изпълнение.

На 03.06.2010 г. и на основание чл.47, ал.5, връзка с ал.1 от ГПК (чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на длъжника, съобразно извършена справка от НБД Население от частния съдебен изпълнител) на ищцата и длъжник в изпълнителното производство е връчена призовка за доброволно изпълнение, съответно препис от издадената заповед. Съобразно нормата на чл.414, ал.2 от ГПК, в редакцията й към този момент, срокът за подаване на възражение е двуседмичен от получаване на преписа от издадената заповед. Срокът е изтекъл на 17.06.2010 г. и считано от 18.06.2010 г. заповедта се е стабилизирала и влязла в сила.

На 11.06.2010 г. е насрочен опис и оценка на ипотекирания в полза на банката имот, осъществен на посочената дата.

Насрочена е публична продан в периода от 25.07.2010 г.-25.08.2010 г., която с протокол от 26.08.2010 г. е обявена за нестанала.

С молба от 03.09.2010 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 09.10.2010 г.-09.11.2010 г., обявена отново за нестанала с протокол от 10.11.2010 г.

С молба от 25.04.2012 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 09.06.2012 г.-09.07.2012 г., обявена за нестанала с протокол от 10.07.2012 г.

С молба от 18.07.2012 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 08.09.2012 г.-08.10.2012 г., обявена за нестанала с протокол от 09.10.2012 г.

С молба от 12.10.2012 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 16.03.2013 г.-16.04.2013 г., обявена за нестанала с протокол от 17.04.2013 г.

С молба от 29.04.2013 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 26.07.2013 г.-26.08.2013 г., обявена за нестанала с протокол от 27.08.2013 г.

С молба от 25.06.2013 г., подадена по имейл взискателят е поискал налагането на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Ж.Р. Димитрова. Запорът е наложен на 12.09.2013 г. с връчването му на работодателя „П.К.“ ООД.

С молба от 10.09.2013 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 27.10.2013 г.-27.11.2013 г., обявена за нестанала с протокол от 28.11.2013 г.

С молба от 12.12.2013 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 11.02.2014 г.-11.03.2014 г., обявена за нестанала с протокол от 12.03.2014 г.

С молба от 19.03.2014 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 17.05.2014 г.-17.06.2014 г., обявена за нестанала с протокол от 18.06.2014 г.

С молба от 15.07.2014 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 13.04.2015 г.-13.05.2015 г., обявена за нестанала с протокол от 14.05.2015 г.

С молба от 02.06.2015 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 30.06.2015 г.-30.07.2015 г., обявена за нестанала с протокол от 31.07.2015 г.

С молба от 25.08.2015 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 04.10.2015 г.-04.11.2015 г., обявена за нестанала с протокол от 05.11.2015 г.

С молба от 18.11.2015 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 21.12.2015 г.-21.01.2016 г., обявена за нестанала с протокол от 22.01.2016 г.

С молба от 02.02.2016 г. взискателят е поискал определянето на нова начална цена и изнасяне на имота на нова публична продан. Такава е насрочена за периода от 04.03.2016 г.-04.04.2016 г.

С протокол от 05.04.2016 г. лицето Л.П.К.е обявен за купувач на имота за сумата от 34 000 лв., която сума е преведена по сметка на ЧСИ на 07.04.2016 г. На същата дата е изготвено и постановление за възлагане, влязло в сила на 02.08.2016 г.

С молба от 30.05.2016 г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземането за трудово възнаграждение на ищцата-длъжник, получавано в „П.К.“ ООД.

На 28.09.2016 г. на взискателя е платена сума в размер на 31 427,05 лв., разпределена от осъществената публична продан на имота.

С молба от 14.10.2016 г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземането за трудово възнаграждение на ищцата-длъжник, получавано в „П.К.“ ООД. Такъв е наложен повторно съответно на 19.10.2016 г. с получаване на съобщението от работодателя, който уведомил съдебния изпълнител, че няма да изпълнява запора, тъй като трудовото възнаграждение на Ж.Р. Д.е под минималната работна заплата.

С молба от 03.11.2016 г. взискателят е поискал прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ М.Г.с рег.№ 730, район на действие Окръжен съд-Велико Търново.

На 21.11.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20177300400664 по описа на ЧСИ М.Г.с рег.№ 730, район на действие Окръжен съд-Велико Търново.

На 22.11.2017 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от  ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД, с която е поискал да бъде конституиран като взискател по делото в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател на основание сключен договор за цесия  от 15.03.2017 г. и 16.03.2017 г.

На 08.10.2018 г. и по молба на взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЧСИ М.Г.налага запор върху банковите сметки на Ж.Р. Д.в „Уникредит Булбанк“ АД.

На 16.10.2018 г. и по молба на взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЧСИ М.Г.налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ж.Р. Д.получавано в „П.Л.“ ООД.

На 06.11.2020 г. взискателят „О.Ф.Б.“ ЕАД е подал молба по имейл, с която е поискал налагането на запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника Ж.Р. Д.в „Юробанк България“ АД. Този запор е наложен на 19.11.2020 г. с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл. 439 ГПК.

С иска по  чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

Искът е процесуално допустим за част от предявените суми, тъй като ищецът-длъжник се позовава на новонастъпили след влизане в сила на издадените заповеди за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти. От доказателствата по делото се установява, че на 03.06.2010 г. и на основание чл.47, ал.5, връзка с ал.1 от ГПК (чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на длъжника, съобразно извършена справка от НБД Население от частния съдебен изпълнител) на ищцата и длъжник в изпълнителното производство е връчена призовка за доброволно изпълнение, съответно препис от издадените заповеди. Съобразно нормата на чл.414, ал.2 от ГПК, в редакцията й към този момент, срокът за подаване на възражение е двуседмичен от получаване на преписа от издадената заповед. Срокът е изтекъл на 17.06.2010 г. и считано от 18.06.2010 г. заповедта се е стабилизирала и влязла в сила. Дори да се приеме нередовност на връчването, то на 07.10.2020 г. процесуален представител на ищцата-адвокат С. с изрично пълномощно, включително и за получаване на книжа, приложено по изпълнителното дело се е запознал със същото и на 29.10.2020 г. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което и на основание чл.54 от ГПК следва да се приеме, че заповедта е връчена редовно на длъжника най-късно на 29.10.2020 г. и е влязла в сила на 01.12.2020 г., с оглед изменението на нормата на чл.414, ал.2 от ГПК.

Недопустим е предявения установителен иск за недължимост на сумата от 1634,07 лв.-такси и разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ.

Налице е константна и непротиворечива съдебна практика, съобразно която със специалния иск с правно основание  чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителните основания, по които е образувано изпълнителното дело, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за тяхната дължимост или недължимост от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело, съобразно правилата на чл. 79 ГПК.

Недопустим е и предявения установителен иск за недължимост на сумите от 1121,12 и 2183 лв., или общо сума в размер на 3 304,12 лв.-присъдени разноски в заповедните производства.

Както бе прието с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство.

Ето защо и по горните съображения, исковете за посочените суми следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а производството по тях следва да бъде прекратено.

По същество на предявените искове.

Допустими са исковете за сумите по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2010 г., издадени по гр.д. № 149/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово за суми в размер на:

- 17 792,71 лв., представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 13.05.2005 г., ведно със законната лихва от от 21.01.2010 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, която до датата на подаване на настоящата искова молба -27.05.2020 г., е в размер на 18791,59лв.;

- сума в размер на 4 411,56 лв., представляваща лихва за периода 17.07.2007 г. до 19.01.2010 г.;

И по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 26.01.2010 г., издадени по гр.д. № 148/2010 г. по описа на Районен съд - Габрово за суми в размер на:

-46 823,29 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит от 23.06.2006 г., ведно със законна лихва от 20.01.2010 г. до датата на окончателното плащане на главницата, която до датата на подаване на настоящата искова молба - 27.05.2020 г., е в размер на 49 465,51 лв.;

- Лихва в размер на 10 782,98 лв. за периода 30.10.2007 г. до 19.01.2010 г.

По отношение на тези суми, предмет на изпълнителни листа от 21.01.2010 г. и от 26.01.2010 г., производството по делото е допустимо и съдът дължи произнасяне по същество на спора.

 Предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е образувано на 17.05.2010 г., първият въпрос на който следва да се отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос е отговорено с Решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 1609/19 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и с Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика, съобразно която съдебните състави на ВКС са приели, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.

За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).

С оглед на това правно разрешение предявеният иск се явява неоснователен, тъй като в периода от образуване на изпълнителното дело-17.05.2010 г. до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД. В този период не е настъпила и перемция, тъй като взискателят периодично е искал извършването на изпълнителни действия, а и ищцата не твърди перемция в този период.

Принципно общата петгодишна погасителна давност за вземането е започнала да тече от влизане в сила на двете заповеди за изпълнение на парично задължение-18.06.2010 г. и не е текла до 26.06.2015 г. Дори и да не се възприеме горното становище, то давността за вземането на ответника периодично е била прекъсвана на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД с искания от взискателя за предприемане на изпълнителни действия в периода от 03.09.2010 г. до 16.10.2018 г. (същите са подробно изброени и посочени по-горе в мотивите на настоящото решение.

Видно от описаните по-горе подробно предприети действия от първоначалния взискател и новоконституирания такъв в периода от 03.09.2010 г. до 16.10.2018 г., са поддържали висящността на изпълнителното производство с исканията си за извършване на изпълнителни действия, с посочване на изпълнителни способи.

Безспорно се установява, че последното валидно изпълнително действия спрямо ищцата е извършено на 16.10.2018 г., когато е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано в „П.Л.“ ООД. След тази датата са предприети изпълнителни действия основно срещу другия длъжник по делото.

От тази дата е започнал да тече двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и текъл до 12.03.2020 г., през който период са изтекли 513 дни или 1 година, 4 месеца и 25 дни. След което и в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. е спрял да тече на основание чл.3, т.1 от  Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Отново е започнал да тече от 22.05.2020 г., на основание § 13  от ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

От 22.05.2020 г. е започнал да тече остатъка от 218 дни или 7 месеца и 4 дни, който срок е следвало да изтече съответно на 26.12.2020 г. Следователно и към 06.11.2020 г., когато взискателят „О.Ф.Б.“ ЕАД е заявил искане за предприемане на изпълнително действие, срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл, а от 06.11.2020 г. е започнал да тече нов двугодишен срок, който към настоящия момент не е изтекъл.

Според настоящият съдебен състав разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е приложима в настоящия случай. Съобразно тази разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните и давностните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.

Безспорно е прието в практиката и доктрината, че двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен, но и процесуален срок. В случая се касае за процесуален срок за извършване на изпълнителни действия по висящо изпълнително производство, поради което и течението му е спряло на основание горецитираната разпоредба. Не се касае за преклузивен срок за предявяване на иск, в който случай, срокът би спрял да тече за само за времето от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. с оглед изменението на закона от 09.04.2020 г., по силата на което е отпаднало предвиденото спиране на течението на други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправни субекти, т.е. след 16.04.2020 г. течението на тези преклузивни срокове не е спирано. В този смисъл е Определение № 200/26.04.2021 г. по ч. т. д. № 317/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., което е постановено във връзка с отменителни искове в общото производство по несъстоятелност, но според настоящия съдебен състав това разрешението е приложимо към всички преклузивни срокове за предявяване на искове, тъй като не се касае за процесуални срокове за извършване на действия по висящи съдебни производства.

Следователно перемция по делото не е настъпила, не е изтекла и давността за вземанията на ответника нито към датата на исковата молба, нито към настоящия момент и това е така, защото взискателят е поддържал и поддържа висящността на изпълнителното производство с исканията си за извършване на изпълнителни действия, с посочване на изпълнителни способи, поради което и не е започвала да тече общата петгодишна давност от датата на последното извършено валидно изпълнително действие, в случая  от 19.11.2020 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на ищцата в „Юробанк България“ АД.

За част от предявените суми искът се явява неоснователен и на друго основание. Видно е, че за част от сумите по изпълнителен лист от 21.01.2010 г. вземането за главница и част от лихвите не съществува, поради удовлетворяването му чрез осъществено принудително изпълнение-публична продан на ипотекирания в полза на банката имота и изплащане на получените от продажбата суми на първоначалния взискател. А несъществуващо вземане няма как да бъде погасено по давност.

По горните съображения предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на обстоятелството, че този размер се определя от съда на базата на нормативно установения минимум, то безспорно и възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на ищцата се явява неоснователно.

Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Ж.Р.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** адвокат А.С. срещу „ О.Ф.Б.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимост на сумата в общ размер на 1 634,07 лв.(хиляда шестстотин тридесет и четири и 0,07 лв.)-разноски в изпълнителното производство, както и за сумата от общо 3 304,12 лв. (три хиляди триста и четири и 0,12 лв.)-присъдени разноски в заповедните производства и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тези искове като недопустимо.

В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано от получаване на преписа от решението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ж.Р.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** адвокат А.С. срещу „ О.Ф.Б.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК за установяване в отношения между страните, че Ж.Р.Р. не дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД, следните суми: по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2010 г., издадени по гр.д. № 149/2010 г. по описа на Районен съд – Габрово, както следва: сумата от 17 792,71 лв. (седемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и два и 0,71 лв.), представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит от 13.05.2005 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от от 21.01.2010 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, която до датата на подаване на настоящата искова молба -27.05.2020 г., е в размер на 18791,59 лв., сумата от 4 411,56 лв. (четири хиляди четиристотин и единадесет и 0,56 лв.), представляваща лихва за периода 17.07.2007 г. до 19.01.2010 г. и по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 26.01.2010 г., издадени по гр.д. № 148/2010 г. по описа на Районен съд – Габрово, както следва: сумата от 46 823,29 лв. (четиридесет и шест хиляди осемстотин двадесет и три и 0,29), представляваща неплатена главница по договор за кредит от 23.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 20.01.2010 г. до датата на окончателното плащане на главницата, която до датата на подаване на настоящата искова молба - 27.05.2020 г., е в размер на 49 465,51 лв., сумата от 10 782,98 лв. (десет хиляди седемстотин осемдесет и два и 0,98 лв.) лихва начислена за периода 30.10.2007 г. до 19.01.2010 г. като погасени по давност.

ОСЪЖДА Ж.Р.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** адвокат А.С. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „О.Ф.Б.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 300 лв. /триста лв./ разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: