О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
27.02.2018
г., гр. Радомир
Радомирският районен съд, гражданско отделение, IV – ти състав, в
закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 872/2016
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на депозирана искова молба от Й.С.П. срещу В.В.М., Т.В.О., Т.М.Т.,
Ж.М.М., Р.М.Б. и К.И.М., с която е предявен иск с
правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
В
исковата молба се твърди, че наследодателят на ищеца – П. С.Г., бивш жител ***
бил собственик на следния недвижим имот, находящ се в
землището на с. П. - заличено, сега с. К., а именно: поземлен имот, находящ се в населената част на с. П. -заличено, сега с. К.,
община К., обл. Перник, в местността „Г. Р.”, с площ
на имота от 4000 кв. м, при съседи: земеделска земя, наследници на Т. З. Г.,
наследници на Д. С. Г. и общинско пасище на община К.. Ищецът твърди, че
наследодателят му е придобил така посочения имот по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност в периода 1918 г. – 1968 г.
Посочва, че след смъртта на П. С. Г. и до настоящия момент имотът се владеел от
неговите наследници спокойно и необезспокоявано.
Имотът
представлявал дворно място, в което били изградени жилищна сграда и стопански
постройки.
За
изграждане на язовир „П.” било извършено отчуждение. Този имот никога не бил
внасян в ТКЗС, тъй като по своето предназначение не бил земеделски, а бил
дворно място - застроено.
С рeшение № . от 20.12.1999 г. на Поземлена комисия, с.
Ковачевци, постановено въз основа на приложени документи по преписка № ., на
наследниците на П. С. Г. било възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот № ., находящ се в землището на с. К., с площ от 2,162 дка,
девета категория, местност „Г. Р.“, при граници: имот № . – ливада на
наследници на Т.З. Г., имот №. – полски път на Община Ковачевци, имот №. –
ливада на наследници на Д.С. Г.и имот № .– пасище, мера на наследници на И. Л.
Г..
С
решение № . от 20.12.1999 г. на Поземлена комисия, с. Ковачевци, по преписка с
вх. № ., на наследници на Д. С. Г. било възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот № ., находящ се в землището на с. К., с площ от 3,010 дка,
девета категория, местност „Г. Р.“, при граници: имот № .– ливада на наследници
на Д. С. Г., имот №. – пасище, мера на Община К.имот № .– ливада на наследници
на П.С. Г. и имот № .– полски път на Община К.. Посочва, че имотът е следвало
да бъде възстановен с площ от 1,500 дка съгласно отчуждителния
протокол, а не с площ от 3,010 дка съгласно решението на ПК.
След
заснемане на имота и нанасянето на данните от цифровия модел от Общинска служба
по земеделие – Ковачевци, наследниците на П. С. Г. били уведомени, чe техният имот с площ от 1302 кв. м попада върху имот с № .
в землището на с. К., който имот бил възстановен на наследниците на Д. С. Г..
Ищецът посочва, че между наследниците на П.С. Г. и наследниците на Д. С. Г.
никога не е имало противоречия и различия при определяне границите на дворните
места на двамата братя Г. - техни наследодатели. Твърди, че и към настоящия
момент по западната граница на имота, възстановен в съществуващи стари реални
граници, се намират основите на жилищна сграда – в северната част и бунар в
южната част.
С
оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответниците, в качеството им на
наследници на Д. С. Г., че П. С. Г. е бил собственик към 1968 г. - момента на
извършване на отчуждението, на имот с площ от 1,302 дка, находящ
се в землището на с. К. (бивше с. П.), в местността „Г. Р.” и при граници:
изток – собствен имот на наследници на П. С. Г., запад – имот на наследници на
Д. С. Г., север – имот на братя Д., П.и Д. Г..
По
искане на ищеца, с протоколно определение от 05.02.2018 г. съдът е допуснал
изменение на исковата претенция, като след допуснатото изменение искът е
предявен за признаване за установено по отношение на ответниците,
че П. С. Г. е бил собственик към 1968 г. - момента на извършване на
отчуждението, на имот с площ от 1,460 дка, находящ се
в землището на с. К. (бивше с. П.), в местността „Г. Р.” и при граници: изток –
собствен имот на наследници на П. С. Г., запад – имот на наследници на Д. С. Г.,
север – имот на братя Д., П. и Д.Г..
С
отговора на исковата молба ответниците оспорват
предявения иск, твърдейки, че са изключителни собственици на процесния недвижим имот по наследство и давностно
владение. Наред с това, ответниците посочват, че от
уведомително писмо от 17.12.2014 г., представено по делото, било видно, че има
застъпване на нива в м. „Е.“ с площ от 1,100 дка, който имот бил съвсем
различен от процесния. Наред с това от представеното
по делото решение №. от 20.12.1999 г. на ПК – Ковачевци било видно, че в същото
не фигурирала нива в землището на с. К., м. „Е.“ с площ от 1,100 дка.
С
оглед изложеното, ответниците молят съда да постанови
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник по
чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответниците В.М., Т.О., Т.Т., Ж.М. и Р.Б., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения
иск.
Ответникът
К.М., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
При
проверката, осъществена по реда на чл. 130 ГПК, съдията - докладчик констатира,
че така предявеният иск е недопустим, по следните съображения:
На
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат земи, които имат земеделски характер
към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на
тях селскостопанска организация или към момента на отнемането им от бившите
собственици (чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ). Характерът
на имота като земеделски, т. е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или
като селищен се определя нормативно от чл. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно този текст,
земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и
(кумулативно): не се намират в границите на населени места и селищни
образувания, определени с подробен устройствен план
или околовръстен полигон; не са включени в горски фонд и не са застроени със
сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни
заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито
представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни,
напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито
представляват прилежащи части към такива съоръжения. Разпоредбата на чл. 2
ЗСПЗЗ се намира в глава първа „Общи положения” и определя качеството земеделски
земи занапред – от влизане на закона в сила. Тя е относима
към настоящия статут на тези имоти, без да има пряко отношение към
възстановяването на правата на собствениците към притежаваните от тях при
образуване на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации земи. На
земеделската реституция, включително на пречките за възстановяване
собствеността върху земеделските земи са посветени специалните разпоредби,
съдържащи предпоставките при наличие на които органът на поземлената
собственост преценява дали даден имот е бил земеделска земя към момента на
колективизацията на земята и дали е запазил този си статут и понастоящем. При
преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ се изхожда както
от правилото на чл. 2 ЗСПЗЗ, т. е. от местонахождението и статута му към
настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при която е
обобществен към момента на кооперирането му. Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 10 ЗСПЗЗ обхватът на земеделската реституция включва земеделските
земи, отнети от техните собственици чрез някой от способите, посочени в
отделните алинеи, независимо от това дали впоследствие земите са били включени
в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Съгласно чл. 4 от ПМС № 216 от 08.11.1961 г., чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС
от 1958 г. и чл. 9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 г., в блоковете на ТКЗС
се включват само следните земеделски земи: внесената от член-кооператорите в
ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства; земята, която те
стопанисват с други сънаследници или съсобственици;
земята, която държавата е предоставила на ТКЗС и земята, която е била изключена
от строителната част на населените места и включена в блокове на ТКЗС по
установения за това ред. Реституцията по чл. 10 ЗСПЗЗ обхваща още одържавените
по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите земеделски земи (ал.
2); безвъзмездно отстъпените от гражданите на ТКЗС или на държавата земи (ал.
3); неправомерно отнетите земеделски земи (ал. 4); безвъзмездно включените в
държавния горски фонд земеделски земи (ал. 5); дворните места, стопанисвани
като земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация в
заличени или изоставени населени места (ал. 6); земеделските земи, включени в
границите на урбанизираните територии (населени места), освен законно
застроените (ал. 7); отчуждените по Закона за трудовата поземлена собственост земеделски
земи (ал. 8); земите, одържавени като гори, а впоследствие преобразувани в
земеделски земи (ал. 9); увредените земеделски земи (ал. 10); земите, с които
са оземлени лицата по Закона за трудовата поземлена собственост (ал. 11);
включените в стопанските дворове земи, които не са застроени и не представляват
прилежащи площи към сгради (ал. 12); продадените или предоставени на трети лица
от селскостопанските организации или други държавни или общински органи земи (чл.
13) и земите, отнети от собствениците по законите и други нормативни актове,
изброени в ал. 14.
Следователно,
за да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има
земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на
поне една от хипотезите по чл. 10, ал. 1 - 14 ЗСПЗЗ (решение № 338 от
28.03.2012 г. по гр. д. № 27/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о.).
В настоящия случай в исковата молба
ищецът изрично посочва, че неговият общ наследодател – П. С. Г., б. ж. на с. П.,
общ. К., обл. Перник, е бил собственик на следния
недвижим имот, находящ се в землището на с. П. - заличено, сега с. К., а
именно: поземлен имот, находящ се в населената част
на с. П. - заличено, сега с. К., община К., обл.
Перник, в местността „Г. Р.”, с площ на имота от 4000 кв. м, при съседи:
земеделска земя, наследници на Т.З. Г., наследници на Д. С. Г. и общинско
пасище на община К.. Посочва също, че имотът е представлявал дворно място,
което било застроено с жилищна сграда и стопански постройки, което е установено
и от огледа на място, извършен от вещите лица по допуснатите от съда единична и
тричленна съдебно – техническа експертизи. Според ищеца процесният
имот никога не е внасян в ТКЗС, тъй като по своето предназначение не е бил
земеделски, а е бил дворно място – застроено. С оглед твърденията на ищеца
и събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че процесният имот към момента на отчуждението през 1968 г. е
имал селищен характер. Събраните по делото гласни доказателствени
средства безпротиворечиво установяват това
обстоятелство. Експертните заключения също сочат, че върху процесния
имот е имало построени жилищна сграда, стопански постройки и кладенец. В този
смисъл още веднъж се налагат изводите, че имотът не е включван в блокове на
ТКЗС, поради което и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. След като това
обстоятелство е безспорно установено по делото и като взе предвид, че имот № .
и имот № . са възстановени от ПК (ОСЗ), с. К. на наследниците на П. С. Г. и Д.
С.Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално
недопустим, поради което следва да се отмени даденият ход на устните състезания
и да се прекрати производството по делото, като образувано по недопустим иск (в
същия смисъл: решение № 328 от 7.10.2011 г. по гр.
д. № 834/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 835-а от XI.1995 г. по гр. д. №
2186/94 г., ВС, IV г. о., решение № 96 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3820/2008 г., I г. о., ГК).
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение, държано в открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2018 г., с
което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 872/2016 г. по описа на Радомирския районен съд.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на страните.
Определението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: