П Р О Т О К О Л
гр.
Сливен, 23.07.2020 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Ивайла Куманова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за
разглеждане ЧНД № 303 по описа за 2020 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
Осъденото лице Р.А.К., редовно
призована, се явява лично и с адв. Д.З. ***, редовно упълномощен с пълномощно,
което представя в днешното съдебно заседание.
За Началника на Затвора гр.
Сливен, редовно призован, се явява ст. юриск.
Стоянова, редовно упълномощена, с пълномощно, което представя днес.
Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се представлява от прокурор Белева.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на
делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на адв. Д.З., като защитник на осъденото лице Р.А.К. с правно основание чл. 437
от НПК, вр. чл. 70 ал.1 от НК, с искане да бъде условно предсрочно освободена
от изтърпяване на остатъка от последно наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“.
Към молбата на осъденото лице са
приложени удостоверение за раждане на К. С. К., удостоверение изх. №
РД-25-178/05.06.2020 г., издадено от директора на ****; както и удостоверение
за наследници на С. В. К., удостоверение от ДСИ по изп.
дело № 3009/2010г. по описа на СИС при РС – Пловдив.
Постъпило е становище от Началника
на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител, индивидуална програма за
въздействие и планиране на присъдата, както и личното досие на осъденото лице,
водено в Затвора – Сливен.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за
отводи и по доказателствата.
СТ.ЮРИСК.СТОЯНОВА: Представям актуална
справка към днешна дата за изтърпяната и неизтърпяна част от последното наказание
Лишаване от свобода, което търпи осъдената, с копие за страните.
АДВ. З.: Представям удостоверения
от Главната прокуратура в Дюселдорф с превод, във връзка с екстрадирането й. Представям
го във връзка с това, че тя е била задържана от октомври - ноември в Германия и
става въпрос за Международната конвенция за защита правата на човека дали съдът
ще признае това за задържане, тъй като официално прокуратурата е приела, че официално
от 10 ноември е започнало изтърпяване на наказанието. Действително там е била
задържана под стража няколко месеца и след това е била екстрадирана в България
и искам да се отчете като факт това нещо, че тя действително не от 10 ноември 2018
г., а в по-ранен период е лишена от права. Току що разговарях с нея и тя заяви,
че е била задържана 4 месеца в Германия.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на този
документ считам, че не следва да се приема като годно писмено доказателство по
производството. На първо място, защото е на немски език и никой от страните не
разбира езика. На следващо място, първата страница от документа всъщност е част
и съдържа пасажа от нещо друго. Като цяло този документ е неразбирам и моля да
не го приемате като писмено доказателство по делото. Освен това считам, че е и
неотносимо към настоящото производство, тъй като в случая е направена молба с условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание по присъда № 104/2015 г.
по НОХД № 6753/2014 г. на РС - Пловдив, а доколкото разбирам, този документ се
отнася за предходното осъждане на К., по което всъщност наказанието вече е
изтърпяно.
ЮРИСК. СТОЯНОВА: Моля да не
приемате като доказателство този документ. Считам, че то е неотносимо към предмета
на делото.
След като изслуша становището на
страните съдът намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото приложените към първоначалната молба на осъденото лице писмени доказателствени
материали, а именно Удостоверение за раждане, Удостоверение от ***, Удостоверение
за наследници на С. К. и Удостоверение от ДСИ при РС - Пловдив по изп. дело № 3009/2010 г., както и представените от
администрацията на Затвора писмени документи, а именно система за осъден
правонарушител, програма за изпълнение на присъдата и затворническото досие на
осъденото лице, както и представената днес актуална справка за остатъка от
последно търпяното наказание на осъдената.
Съдът НАМИРА, че няма основание
да приеме като доказателство по делото представения в днешното съдебно
заседание писмен документ от защитника на осъдената доколкото същият в
преобладаващата си част е на немски език, а наличният превод на първа страница очевидно не обхваща цялото
съдържание на документа.
По изложените съображения съдът
СЧИТА, че същият не следва да приет като доказателство по делото, но няма
пречка да бъде оставен за сведение към материалите по делото. Така мотивиран,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени
доказателствени материали, а именно Удостоверение за раждане, Удостоверение от ***,
Удостоверение за наследници на С. К. и Удостоверение от ДСИ при РС - Пловдив по
изп. дело № 3009/2010 г., както и представените от
администрацията на Затвора писмени документи, а именно система за осъден
правонарушител, програма за изпълнение на присъдата и затворническото досие на
осъденото лице, както и представената в съдебното заседание справка за
изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието от осъденото лице.
ОСТАВЯ без уважение искането на
защитата за приобщаване като писмено доказателство на депозирания документ
състоящ се от 7 страници, първата от които на български език, а другите шест на
немски език. Оставя същия за сведение по делото.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД
П О С Ъ
Щ Е С Т В О:
АДВ.З.: Уважаема
госпожо председател, настоящото производство е инициирането съобразно искането
на подзащитната ми Р.К. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание Лишаване от
свобода. Към момента лишената от свобода Р.К. изтърпява две присъди. Първата е
по дела на РС – Пловдив, в размер на 10 месеца и второто по дело на ОС –
Пловдив, с което фактически се заменя нарушаването на пробационните мерки с Лишаване
от свобода в рамките на 1 година и 4 месеца. Основанието за искането е визирано
в чл. 70 от НК, където са визирани двете предпоставки валидни за уважаване на
искането. На първо място, изтърпяване на повече от 1/2 от наложеното наказание.
Видно от справката, която я има като официален документ по делото е, че К. е
изтърпяла 10 месеца, като вътре се включва и трудовата й дейност и това
наказание е изтърпяно на 14.08.2019 г. Искам само да вметна, че от 1 май до 14
август тя не прекъснато е работела на външен обект и не е дала някакви отрицателни
признаци от рода на бягство отклонение от работа, което говори за нейното
положително отношение към труда. От 14 август започва да изтърпява второто
наказание в размер на 1 година и 4 месеца. Видно от приложената днес справка е,
че остатъка за това наказание е 2 месеца и 22 дни. Считам, че проблемите, които
трябва да реши съда в настоящото производство имат два аспекта. Първият аспект
е правен и вторият е морален. Колкото до правния аспект, първата предпоставка
визирана в чл. 70 от НПК е, че същата към настоящия момент, още в началото на м.
април е изтърпяла повече от ½ от наложеното наказание. Втората предпоставка
е налице ли са доказателства за поправяне поведението на Р.К.. По мое лично
мнение считам, че самият законодател е дал едно много общо понятие и в случая
може да се тълкува разширително. В настоящия казус
сме изправени пред един много труден характер, лицето не е образовано, смесен произход
има, затворен характер вътре в себе си. В интерес на истината, провел съм
няколко срещи с нея в затвора като адвокат и почти на всички срещи по мое
искане са присъствали служители, защото това което аз искам да й кажа, тя не
може да го разбере. Има ниско интелектуално и умствено развитие и по тази
причина съм бил принуден да ползвам услугите на служители, въпреки че те бяха
учудени хората, но аз исках да бъдат с мен, за да могат те да й обяснят това,
което искам да й кажа. По отношение на това дали се е поправила или не, казах,
че тя е сложен характер, затворена в себе си,
изтърпяла е много несгоди и това вече е въпрос на характер, всеки човек
има различни особености, и не следва да се генерализира това, че тя не проявява
някакъв интерес към мероприятията, въпреки че има данни, че тя е започнала да
се образова. На второ място, тя е участвала в някаква олимпиада – спортно
мероприятие, което означава, че не е нулево участието й в обществения живот в
затвора. На трето място, искам да обърна внимание на писмените доказателства
приложени към молбата, от които е видно, както и от свидетелството за съдимост,
че единствените наказания, които са й наложени са по чл. 183 от НК, т.е. за
неплащане на издръжка и смея да кажа, че тя е единствения човек в България може
би, който стои в затвора във връзка с тези изпълнения на наказанията. Колкото
до неплащането на издръжка, законодателят предвижда едни много ниски санкции,
защото това е с много ниска обществена опасност и касае повече личностни отношения
между съпрузите, т.е. налице е едно наказание с ниска степен на обществена
опасност от една страна и от друга страна искам да подчертая, че са налице
писмени доказателства, от които е видно, че в резултат след влизането си в
затвора К. е вложила всички усилия за изплащане на дължимите средства за
издръжка на децата си. Трябва да ви кажа, че тези задължения не бяха изплащани
в продължение на 3-4 години, тъй като тя е отсъствала от страната доста години и
не е изпълнявала това свое задължение. Има и съдебно удостоверение издадено от
съдебно изпълнителската служба в Пловдив, от което е видно, че и до настоящия момент
редовно изплаща дължимата издръжка. Смятам, че становището на затворническите
власти, които дават в техния доклад, може да се приеме като достоверно, но моля
това да не бъде единственото нещо, въз основа на което да направите изводите си
относно това дали това лице се е поправило или не. Нещата са комплексни и моля
съдът да ги прецени комплексно така, както са представени, тъй като от една
страна имаме една негативна реакция от страна на затворническите власти, обаче от
друга страна, имаме писмени доказателства, от които е видно, че К. малко или
много се включва в обществения живот на затвора. Освен това, няма наложени
наказания и през периода от постъпването си в затвора до м. октомври същата е
полагала труд - обществено полезен труд, на външен обект без да има някакви нарушения.
След това ще видите, че има едно дело, в което се измени режима от общ режим на
строг режим и това предполага прекъсване на трудовата си дейност, но от 1
януари, до преди няколко дни също отново е работила, което означава, че ако не
нещо друго, поне е придобила трудови навици в затвора и като приспаднем и
обстоятелството, че към настоящия момент същата е изплатила всички многогодишни
свои задължения към низходящите си считам, че това са три основни неща, които
също дават своето отражение наред със становището на затворническите власти.
Поради това считам, че от правна гледна точка са налице правни възможности за уважаване
на молбата. По отношение на втория аспект -морален аспект. Държа да кажа някои
информации, които нито съдът, нито прокуратурата знае. Моята подзащитна Р.К. има съвместно съжителство с лицето С. К..
От това съжителство имат родени три деца две, от които са пълнолетни и едно е непълнолетно
– К. С. К., който е 17-годишен. Към настоящия момент има писмени доказателства,
че поради отсъствието й от страната, реално С. К. бащата на К., е упражнявал
родителските права върху него, това е станало със или без съгласието на Р. , но
реално той ги е упражнявал. Има писмени данни, че към момента С. К. е починал и
след като майката е в затвора, нейната майка също е в чужбина, детето е
изпратено след при пра баба си която живее в с. Трилистник. Моля да ми
повярвате вчера се обади сестрата на Слав и на К., т.е. нейната голяма дъщеря,
която ми каза, че всеки момент очакват бабата да почине, тя е някъде между 85 и
97 години, много тежко болна е и я чакат всеки момент да почине, което означава,
че това дете остава на произвола на съдбата и ако няма човек, който да положи
грижи за него ще стане или престъпник, или наркоман. Съгласно закона при смърт
на единия от родителите, след като няма съдебно решение, по силата на което
някой от двамата да упражнява родителските права, автоматически, това е мое
мнение и надявам се, че ще се съгласите, автоматически тя е длъжна да упражнява
родителските права над детето си. Другите две деца, които присъстваха на
процесите в Пловдив са женени, с по 2-3 деца и живеят в други населени места и
доколкото разговарях с тях и техните съпрузи, те нямат никакво намерение да се
грижат за К.. Това оформя извода, че макар, както се казва „на кантар“ да стоят
обстоятелствата дали да бъде освободена или не, моля съдът да прецени и този морален
аспект, като даде възможност на К., ако уважите жалбата, да се завърне в с. Трилистник,
да поеме детето си и да упражнява реално родителските права, още повече, че се
касае за един специална възраст, в която се оформя характера на човека и от там
зависи дали ще тръгне по правия път или по кривия. Поради тази причина аз считам,
че при една правилна преценка на правните аспекти в своята съвкупност както
положителните, така и негативните неща, които се казват в справката от затвора,
аз мисля, че трябва да се прояви, с оглед на моралните аспекти, една жизнено
важна необходимост от упражняване на родителски права, аз моля да проявите
хуманност, в края на краищата К. към момента, като включим и трудовата й
дейност, е изтърпяла на практика повече от 80% от наложеното й наказание, което
на практика е въз основа на присъда за деяние, което е с ниска степен на
обществена опасност. Не се касае нито за големи кражби, нито за присвояване,
нито за убийство, това за трите основни неща, за които вкарват закона в сливенския
затвор. Това е едно съвсем дребно престъпление, за което тя е единствената може
би в България, която търпи наказание за този род престъпление. Колкото до становището на затворническите
власти аз го приемам, но при всички случаи, в моята практика се налага две
неща, че обикновено се проявяват субективни елементи, когато се дават подобни
документи за условно предсрочно. Тя е млада жена и дайте й възможност да се грижи
за детето си, а и в края на краищата й остават още 2 месеца и 22 дни. Не говоря
за справедливостта, говоря за това, че съдът е органът, който ще определи дали ще освободи едно лице или не, а не
становището на затворническите власти. То има същата сила, както и моите аргументи,
които представих пред съда. Провокирам вашето чувство за справедливост и за спазване
на законността. Не е изключение и всичко е в рамките на закона. В този смисъл Ви
моля да се произнесете.
СТ.ЮРИСК.СТОЯНОВА: Уважаема госпожо
съдия, поддържам становището на началника на затвора. Към днешна дата не са налице
всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на лицето. Изпълнена е
само първата, а именно изтърпяла е повече от половината от наказанието. По отношение на останалите обаче, осъдената не дава доказателства
за поправянето си. Допуска нарушения на установените правила, не желае да
посещава училище, не желае да участва в организираните дейности в затвора,
проявява непостоянство и по отношение полагането на труд в затвора. Рискът от
рецидив се запазва в горната граница на средния, като цяло поведението на осъдената
в затвора несъмнено показва, че е необходимо да продължи поправителното
въздействие, поради което моля да не допускате условно предсрочно освобождаване
и оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, както каза адв. З.
нещата са „на кантар“. Моето становище е също такова. Действително, от писмени
доказателства по делото се установява, че е изпълнена първата изискуема от
закона предпоставка, за да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване. Осъдената Р.К. е изтърпяла повече от ½ от наложеното й
наказание. По отношение обаче на втората изискуема предпоставка, а именно К. да
е дала категорични доказателства за своето поправяне в затвора считам, че са
налице доказателства и в едната и в другата посока. Запознавайки се със
становището на затворническата администрация установявам, че действително
лишената от свобода не е дала такива категорични доказателства за своето
поправяне, тъй като в условията на затвора са констатирани нарушения на чл. 97
от ЗИНСЗС, нарушавала е установения ред в общежитието, отказвала е да посещава
училище и ред други прояви, които са посочени в становището на началника на Затвора
гр. Сливен. От друга страна обаче, погледнато чисто човешки на осъдената Р.К. й
остават 2 месеца и 22 дни да изтърпи от наложеното й наказание, т.е. един доста
кратък период, за който през който считам, че едва ли ще се постигне кой знае
каква задълбочена промяна по отношение на нея в следствие на работата на затворническата
администрация. Все пак, както каза и адв. З., К. е изтърпяла близо 80% от
периода на наказанието, т.е. повечето е минало и би следвало именно през този
период К. да е претърпяла положителната промяна в резултат на работата на
затворническата администрация. С оглед на тези аргументи предоставям на съда да
прецени доколко са налице предпоставките на чл. 70 от НК и да се произнесете по
искането на адв. З..
РЕПЛИКА на АДВ. З.: Забравих да
кажа, че моля съдът да има предвид че близо 3 месеца и половина тя е била
задържана в Германия, преди да пристигне в България, това е като факт, който
моля да го оцените по някакъв начин. Напълно поддържам човешкото изказване на
прокурора относно това, че след като в рамките на целия си живот не се е поправила
и най-вече две години стои в затвора, едва ли за два месеца ще се поправи. На
трето място, всичко това, което казах в нейна защита както от морален, така и
от правен характер е подкрепено с писмени документи, докато документът от
затворническите власти е волеизявление на един ръководител на база някакви данни
и там вече е възможно да се получи някакъв субективизъм. Само като факт го
казвам, че от последния разговор с нея, който беше януари или февруари месец,
непрекъснато затворническите власти й натякват, че няма да я пуснат и ще си
излежи до последния ден наказанието, което означава, че те са предубедени в
нещо в което незнаят и имат негативно отношение към нея и ако не я освободите
просто ще й направят живота й ад в затвора.
Съдът ДАВА право на лична защита
на осъдената Р.А.К..
ОСЪДЕНАТА К.: Поддържам казаното
от адвоката ми. Искам свобода и искам да
отида при сина си, защото аз всичко съм направила в затвора и работех.
Госпожата не я познавам, но не каза за училището. Аз питах за училище, но там
ми казаха, че няма да ми дадат да уча. Г-жа Радкова ми каза, че нямам право на
училище и аз спрях да искам. Аз искам да уча, защото не знам да пиша, не знам нищо,
а искам да се ограмотявам. Затова моля да ме освободите. Четири месеца бях
задържана в Германия, задържана и от там м. март дойдох тук. Четири месеца съм
била задържана в Германия, но не помня точно коя дата, но имам документ за
това.
Съдът ДАВА право на последна дума
на осъдената Р.А.К..
ОСЪДЕНАТА К.: Искам да се уважи
молбата ми за предсрочно освобождаване. Искам свобода и да отида при децата си.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
Съдът,
след съвещание и
след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид становището
на страните, намира следното:
Осъдената
Р.А.К. е с българско гражданство, родена в Пловдив, с постоянен адрес ***, без
образование, майка на три деца, две от които пълнолетни. Осъждана е за
извършени престъпления по чл.183 ал.1 и чл.183 ал.4 от НК, като справката за
съдимост и приложените в досието, водено в Затвора Сливен, документи се
установява следното:
1.C присъда № 362/02.08.2011 г. по НОХД № 3508/2011 г. по
описа на Пловдивския районен съд, влязла в сила на 27.10.2011г., с която за
извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК й е наложено наказание пробация със
следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице три пъти седмично за срок от 9 месеца, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 9 месеца. Наказанието е
изтърпяно на 15.05.2014 г.
2.С
присъда № 320/10.10.2013 г. по НОХД № 4846/2013г. по
описа на PC Пловдив, влязла в сила на
26.10.2013г., с която за извършено престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК й
е наложено наказание 10 месеца „лишаване от свобода“ и „Обществено порицание“,
последното изпълнено на 21.11.2013 г. Изпълнението на наказанието 10 месеца
„лишаване от свобода“ е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен
срок от 3 години.
3.С присъда № 104/12.03.2015г. по НОХД № 6753/2014г.
по описа на PC Пловдив, с която за извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК й
е наложено наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“, както и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 3 години за всяка от двете
задължителни пробационни мерки, и с периодичност на регистрацията – 2 пъти
седмично, както и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото – в
рамките на 3 поредни години или общо – 600 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото, а така също й е наложено наказание „Обществено порицание“.
Присъдата влязла в законна сила на 28.03.2015г.
4.С Определение № 1621/11.12.2017г. по ЧНД №
2016/2017г. по описа на ОС Пловдив е заменена на основание чл.43а, т.2 от НК
изцяло неизтърпяната част от наказанието "пробация" в размер на 2
години и 8 месеца и 4 дни от наложеното на осъдената Р.А.К. по НОХД № 6753/2014
г. по описа на PC Пловдив наказание, с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година 4
месеца 2 дни, които да се изтърпи при първоначален общ режим. Определението е
влязло в сила на 19.03.2018 г.
5. С Определение от 30.05.2019 г. по ЧНД № 2801/2019г.
по описа на РС Пловдив на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието "лишаване от свобода" в размер на 10 месеца, наложено на
осъдената Р.А.К. по НОХД № 4846/2013 г. по описа на PC Пловдив,
при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 13.09.2019 г.
Видно от приложените по делото доказателства,
приложени в досието на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен, осъдената е
била обявена за международно издирване и задържана въз основа на Европейска
заповед за арест, на летище Дюселдорф, ФР Германия на 10.11.2018г. при опит за
излизане от страната с полет за Истанбул. В последствие е предадена на
българските власти и постъпила в Затвора – Сливен на 07.03.2019 г.
Наказанието 10 месеца „лишаване от свобода“, наложено
по НОХД № 4846/2013 г. по описа на PC Пловдив е изтърпяно за времето от
10.11.2018 г. до 14.08.2019 г.
На
14.08.2019г. е започнало изпълнението на наказанието 1 година 4 месеца и 2 дни,
с което е заменен неизтърпения остатък от наказанието „пробация“, наложено по
НОХД № 6753/2014г. по описа на PC Пловдив.
Видно
от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 23.07.2020 г.
осъдената е изтърпяла фактически от последното й наложено наказание 1 година 1 месец
и 10
дни. Остатъкът за изтърпяване към 23.07.2020 г. е в размер на 2
месеца и 22 дни.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по
делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител,
становището на Началника на затвора, се установява, че след постъпването в
Затвора – Сливен осъдената допускала нарушения на установените правила и
изисквания, както и нарушавала установения ред в общежитието – напускала
жилищното помещение след вечерна проверка. Наложени са дисциплинарни наказания
със заповед № ТС-РАД-10-240 от 12.11.2019 г. и заповед № ТС-РАД-05-19 от
11.02.2020г. Установени са затруднения в общуването.
В живота на свобода осъдената работила като сервитьорка и барманка в бар в
Германия.
В Затвора лишената от свобода
първоначално изразила желание за полагане на труд. Била устройвана на различни
работни места - външен обект и бригада в затвора. По време на трудовата
заетост, проявявала непостоянство, като са регистрирани откази от участие в
трудовата дейност и самоволно прекратяване па заетостта. В последствие, от
10.01.2020 г. полагала доброволен труд - хигиенизиране мястото за престой на
открито. Отново било регистрирано непостоянство и чести декларации за отказ от
работа, което наложило редовна намеса от страна на ИСДВР с цел мотивиране. От
01.07.2020 г. окончателно преустановила дейността. Осъдената заявила
категоричното си нежелание да работи и дори възможността за редуцирането на
наказанието, в следствие на зачетени работни дни, и получаването на средства от
заработка, не променили нагласите й по отношение на
трудова дейност.
До момента на постъпване в Затвора – Сливен осъдената не е посещавала училище. Не
проявявала интерес и към образователните дейности на територията на затвора.
Базовата и функционална неграмотност възпрепятствали включване и в
специализирана групова работа за редуциране на дефицити в криминогенния профил
на осъдената.
Пасивност била налице и за участие в предлаганите
позитивни дейности в Затвора. Осъдената не участвала в клубната дейност на ниво
група, както и в провежданите ежеседмично по предварително утвърден от
Началника на Затвора график, общозатворнически
дейности. Регистрирано било едно участие в „Зимна спартакиада“ на 25.12.2019 г.
Според ресорната администрация неглижирането на
предоставените възможности за повишаване нивото на образование и формиране на
компетентности, с отношение към по-успешна социална вградимост,
индикира наличие на проблемни зони, които се нуждаят
от продължаващо въздействие.
Рискът
от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в стойностите
на среден – 87 точки. Същият не търпи съществена промяна спрямо първоначалната
и последващите оценки на риска – съответно 92 т., 85
т., 87 т., 87 т. Профилът на нуждите откроява като проблемни голяма част от
следените параметри: “Образование, обучение и трудова заетост”, „Управление на
финанси и доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и
поведение“, “Нагласи”. Съпоставянето на оценките не регистрира необходимата
промяна в положителен аспект. Отчетен е нискосъдържателният
житейски стандарт, в който отсъстват социални отговорности и ангажименти.
Осъдената била с ограничени и елементарно ориентирани интереси и потребности, с
деформирана ценностна система и установен престъпен маниер на поведение.
Установена е ниска социална компетентност, неразбиране към вижданията на
останалите, допускане на едни и същи грешки без съумяване на последиците от
тях. Според
становището на ресорната администрация, в условията на затвора не се установява риск за индивида,
другите осъдени и персонала на затвора. В живота на свобода съществува риск от
извършване на престъпления, поради нискосъдържателния
начин на живот, неосъзнаване на необходимостта от позитивна личностна промяна,
недостатъчната самокритичност, която пречи за адекватно разбиране на факторите,
довели до извършване на престъпно деяние, както и на процеса на поправяне.
В
индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно въздействие се нуждае от продължение.
Поправителното въздействие е насочено към
мотивация за труд и повишаване на образованието; подобряване уменията за
разпределяне на средства, осъзнаване на проблемите в мисленето и нагласите,
разпознаване на факторите, довели до осъждането. Според ангажираното
становище, постигането на така заложените цели би
повлияло личностната промяна със съответно поведение след освобождаване на
осъдената. В становището на Началника на затвора е изразена
позиция за неизпълнени към настоящия момент цели, тъй като не се наблюдава
устойчива позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Р.А.К. от
изтърпяване на останалата част от последно наложеното наказание „лишаване от
свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече
от половината от последното търпяно наказание с общ размер 1 г. 4 месеца и 2
дни „лишаване от свобода“, с което е заменен неизтърпения остатък от
наказанието „пробация“, наложено по НОХД № 6753/2014 г. по описа на РС –
Пловдив.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. Факт е непостоянното отношение към
трудовата заетост в условията на затвора, както и пасивността на осъдената да
участва в общообразователен процес, независимо от неграмотността си. Не е
констатирано и желание за включване в различни инициативи, организирани в
Затвора на ниво група и в общозатворни мероприятия.
Налице е едно участие, което се явява изключение на фона на цялостното
поведение за престоя на осъдената в затвора. Всички тези обстоятелства, според
ресорната администрация, препятстват процеса на поправяне.
От наличната в приобщените доказателства информация не
може да се формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи
за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода. Нежеланието
за повишаване на знанията и уменията, непостоянното отношение към труда,
неосъзнаването на причините и факторите, довели до деянията и към настоящия
момент, навежда на извод за непостигнати в пълен обем цели на наказанието.
Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова
промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е
поправила. В допълнение съдът отчита наличието на нарушения и наложени
наказания по време на престоя в затвора, свързани с нежеланието за спазване на
установения ред и правила. Цялостното поведение на осъдената, фиксираните
проблемни зони в оценката на правонарушителя, които бележат незначителна
промяна, рискът от рецидив, който остава в границите на среден и конкретното
поведение, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на
чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите
на лицето. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а
от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по
чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Р.А.К.
от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Макар
размерът на остатъка от наложеното наказание да не е много голям, то същият би
могъл да спомогне за продължаване на поправителното въздействие върху осъденото
лице.
Обстоятелството,
че осъдената има непълнолетен син само по себе си не може да обоснове извод за
допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка следва да се
съобрази съдържанието на приложените в затворническото досие съдебни актове, от
които е видно, че за трите деца на осъдената, две от които вече пълнолетни, се
е грижил баща им С. В. К.. След раздялата си със С. В. К. преди повече от 10
години, осъдената е живяла преимуществено в чужбина. От представеното
удостоверение за наследници изх. № 10-16-86/1/09.06.2020г. се установява, че на
11.05.2020г. С. В. К. е починал. Същевременно от удостоверение изх. №
РД-25-178/05.06.2020 г., издадено от директора на **** е видно, че
непълнолетният син на осъдената К. С. К., на 16г., е бил записан ученик в 8-ми
клас за учебната 2019/2020 г. и редовно е посещавал учебни занятия. Очевидно
отсъствието на майката от живота на детето й, докато е пребивавала в чужбина,
не е препятствало продължаване на неговото образование, включително в
гимназиалния етап за придобиване на средно образование. Съдът счита ниската
социална компетентност на осъдената, нежеланието да повиши своята грамотност,
като възможни рискове за детето й, което поне в изминалата учебна година е
участвало редовно в учебния процес. Отчита и факта, че майката реално не е полагала
грижи за неговото отглеждане и възпитание в последните 10 години. Същевременно
при конкретна необходимост от присъствие на родител за участие на детето в
определени процедури /предвид смъртта на баща му/, е налице възможност да се
адресира съответно искане по семейни причини до компетентния орган за
прекъсване изтърпяването на наказанието. Тези обстоятелства сами по себе си не
са от категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл.439а от НПК и
чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Тълкуването
на последните налага извод, че основанията, въз основа на които съдът допуска
условно предсрочно освобождаване касаят оценка на поведението и промяната на
самото осъдено лице, а не се състоят в причини стоящи извън осъдения. В конкретния случай изискванията на материалния закон
не са спазени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Макар да
не е в предмета на настоящото дело, доколкото се навежда от защитата, съдът
намира за несъстоятелен доводът за некоректно зачитане от прокуратурата на
периода на предварително задържане на осъдената във ФР Германия. Видно от
приложените в затворническото досие писмени доказателства – постановление от
24.04.2019 г. на РП – Пловдив и писмо вх. № 61762/12.11.2018 г. на ДМОС, в
което е цитирано съобщение от бюро СИРЕНЕ – Германия, осъдената е била
задържана на 10.11.2018 г. в 12:40 ч. на летище Дюселдорф, Германия. Тези данни
кореспондират със заявеното от осъдената в днешното съдебно заседание, че задържането
й в Германия е било около 4 месеца. Видно е от документите в затворническото
досие, че фактическото предаване на лицето на българските власти е осъществено
на 01.03.2019 г. Тоест няма основание да се приеме, че задържането на лицето не
е отразено коректно в писмените доказателствени материали по делото.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл. 440,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Р.А.К., ЕГН **********, за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието 1 г.
4 м. и 2 дни „лишаване от свобода“, с което е заменена по ЧНД № 2016/2017г. по
описа на ОС Пловдив на основание чл.43а, т.2 от НК неизтърпяната част от
наказанието "пробация" наложено на осъдената Р.А.К. по НОХД №
6753/2014 г. по описа на PC Пловдив.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 14:00
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: