№ 112
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Частно наказателно дело
№ 20225330200628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 244, ал.5 от НПК.
Районна прокуратура-град Пловдив с Постановление от
17.01.2022година е спряла наказателното производство по ДП № 436/2021год.
по описа на Първо РУ ОДМВР – гр. Пловдив, което е образувано и водено за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е подадена жалба от ЕЛ. АТ. С. и ИВ. П. Н. чрез пълномощника
им адв. В.. Същите излагат доводи за неправилност на така издаденото
Постановление за спиране на наказателното производство и считат, че
същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне
с указания за задължителното прилагане на закона.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и след преценка на
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, продадена в срока по чл.243 ал.3 от
НПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 14.03.2021г. в с.
П., обл. Пловдив, по хулигански подбуди е била причинена на Е.А. С. от с. П.
лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата и травматичен оток
на главата, причинили болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал.2 от НК.
В хода на разследването било установено следното : Свидетелите по
1
делото се намирали в следните родствени връзки: С.С. е сестра на Е.С., Е. С. е
майка на С.С. и Е.С., Е. И.а Н.а е майка на И.Н., С.С. е омъжена за св. Х.С..
Свид. Е.С. живеела на семейни начала със свид. И.Н..
Свид. Е.С. и свид. И. живеели на първи етаж в къща на адрес с. П., обл.
Пловдив, ул. „З.С. № 13. Заедно с тях живеела и свид. Е. С.. На същия адрес, в
същата къща, на втория етаж живеели С.С. и Х.С.. Къщата била е общ двор,
като входът за двора бил един.
Повече от десет години отношенията между С.С. и Х.С., от една страна,
и Е.С. и И.Н., от друга, били лоши. Сестрите и мъжете им се карали, спорели
за имоти, като постоянно пускали жалби и сигнали едни срещу други.
Предвид обстоятелството, че живеели в една къща, конфликтите и скандалите
им били почти всекидневие.
На 14.03.2020г. около 20:20 часа, свид. И.Н. се прибрал пред дома си в
с. П., обл. Пловдив, ул. „З.С. № 13 с управлявания от него автомобил
„Тойота“ с peг. № ...... Той паркирал автомобила пред входната врата на двора
на къщата, което не позволявало друг автомобил да влезе или излезе от двора.
СвидетЕ.та С.С. видяла паркирания пред входната врата автомобил и
незабавно подал сигнал на тел. 112. На място пристигнали В.К. и Б.Т -
полицейски служители от 01 РУ Пловдив, които заварили спорещи свидетели
Н., С., С. и С.а. Пред полицейските служители свид. С.а изявила претенции Н.
да премести паркирания автомобил, тъй като пречел за влизането и
излизането в двора. Полицейските служител помолили Н. да премести
автомобила, но той отказал, като им заявил, че е употребил алкохол. Свид. С.
също отказала да премести автомобила. Полицейските служители устно
разпоредили на свидетелите да не се карат и саморазправят, като поканили
С.а до 01 РУ Пловдив, ако желае да подаде жалба и си тръгнали. След това
всички се прибрали. По същото време майката на свид. И.Н. - Е. Н.а му била
на гости в дома му.
Малко по-късно свид. И. чул шум идващ откъм двора. Излязъл да види
какво става и видял свид. Х.С. да рита паркирания му автомобил. И. подал
сигнал па тел. 112, след което отишъл отвън при С.. Двамата започнали да се
карат и взаимно да се обиждат. Свидетелките С.а и С. чули, че мъжете им се
карали и те също излезли на двора и отишли при тях. При тях отишла и Е. С.
и Е. Н.а. Възникнал скандал между присъстващите, като всички взаимно се
2
обвинявали и обиждали с нецензурни думи. През това време на мястото
отново дошли полицейските служители В.К. и Б.Т. Двамата се опитали да
прекратят конфликта, когато изведнъж свид. Х.С. замахнал и ударил с юмрук
в лицето свид. И.. Послединят веднага му отвърнал и двамата се сбили, като
паднали на земята. Всички се приближили като започнали да се дърпат и се
опитвали да разделят биещите се. В момент когато се изправил свид. С.
замахнал с юмрук и ударил силно в главата свид. Е.С.. След това замахнал с
ръка и ударил в ръката и свид. Е. Н.а. Докато се дърпали, свид. С.а се
завъртяла в желанието си да се освободи от свид. Е. Н.а и я ударила в лицето,
при което очилата на последната паднали на земята.
Полицейските служители първоначално успели разделят Н. и С., но
след като И. видял как С. ударил жена му - Е.С., отново се нахвърлил върху
него и двамата отново се сбили, като взаимно си нанасяли удари по тялото. За
да успокоят Н. полицейските служители му поставили белезници. През това
време С. се прибрал в жилището си. Полицейските служители се обадили за
помощ до дежурната си част, като на място дошъл втори автопатрул и бърза
помощ. На място Н. и С. били прегледани, а по късно отишли да подадат
жалба до 01 РУ Пловдив.
В хода на разследването с оглед установяване характера на причинените
телесни увреждания били назначени СМЕ на свидетелите Е. Н.а, И.Н. и Е.С..
Видно от заключенията на вещите лица при възникналия инцидент на
14.03.2021г. в с. П. на: 1.СвидетЕ.та ЕЛ. АТ. С. е било причинено: контузия
на главата; травматичен оток на главата. Установените травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно
да се получат така както се съобщава в материалите по досъдебното
производство, а именно удар с юмрук. Било й е причинено болка и
страдание.; 2.Свидетеля ИВ. П. Н. е било причинено: охлузвания по лицето.
Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърд
тъп предмет и е възможно да се получат така както се съобщава в
материалите по досъдебното производство. Било му е причинено болка и
страдание.; 3.Е. И.а Н.а е било причинено охлузване по дясната ръка,
травматичен оток и кръвонасядане по лявата ръка, контузия на 3-ти пръст на
лявата длан. Контузията на 3-ти пръст на лявата длан е причинила
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а
3
останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Разпитан в качеството на свидетел Х.С. заявява, че от години е във
влошени отношения със свидетелите Е.С. и И.Н.. Признава, че е ударил Н., но
това се случило, едва след като Н. бил нападнал и ударил съпругата му - свид.
С.С.. Твърди, че Н. му се е нахвърли и го е удрял, за което е депозирал и
жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив. Прилага копие от жалбата и
СМУ за причинени му телесни увреждания.
Въз основа на всичко гореизложено, представителят на Районна
прокуратура-Пловдив е направил извода, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130 ал.2 от НК. Приел е, че в
случая не е налице нито едната от двете хипотези на причиняване на телесна
повреда по хулигански подбуди, т.е. преди нанасянето на ударите да липсва
предшестващо конкретно деяние на С., което би могло да се квалифицира,
като хулиганско, както и липсват данни деянието да е извършено по мотиви,
изразяващи неуважение към обществото. Такива евентуално биха били
налице, ако пострадалите С., Н. и Н.а напълно случайно и безпричинно са
били нападнати и ударени. Също така е счел, че причиняването на телесна
повреда по хулигански подбуди предполага липсата на лични
взаимоотношения - вражда, отмъщение, а в конкретния случай такива са
налице от продължителен период от време между страните по делото.
Намира, че действията на св. С. са продиктувани от търсене на лична
отговорност от пострадалите, за отношенията на последния със него и
съпругата му..
Съдът, като прецени изложените в прокурорския акт изводи, намира
същите за обосновани, законосъобразни, почиващи на доказателствата по
делото и представляващи правилно приложение на материалния закон.
В тази връзка следва да се посочи, че изцяло се споделят доводите,
изложени в Постановлението относно наличието или не на съставомерно
деяние по посочената правна квалификация от НК от обективна и субективна
страна, които тук не следва да се преповтарят. По отношение на това
обстоятелство следва наистина да се възприеме становището, че деянието на
С. не осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъплението хулиганство. Обект на престъплението хулиганство са
установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак
4
на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава
общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото.
Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.
Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с пряк
или с евентуален умисъл, а хулиганските действия може да се извършват в
най-разнообразни форми, като освен това публичността не е задължителен
елемент от състава на престъплението. Разграничителните критерии между
дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента
на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл.
325 от НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска
обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на
конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци
с оглед на неговата обществена опасност. Квалифицираният състав на
престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 ал.2 от НК се отличава от
основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана
значително по-висока обществена опасност. В този смисъл хулиганството се
отличава с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството
или друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на
умисъла на виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни
действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните,
съответствуващи на правилата на обществото взаимоотношения. Чрез
хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на
живота и дейността на гражданите. За квалификацията на извършеното като
престъпление по чл.325 от НК необходимо да се установи наличието на
хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив като
задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът
на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в
частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие,
да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго.
5
Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска
проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление,
но при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне
друг, пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките
на един и същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата:
пряко целеният и допълнително настъпилият. В обективно отношение между
тези два резултата съществува идентична връзка на зависимост от деянието,
което ги причинява. Те не са последователни, а едновременно следствие на
едно и също деяние. Или с други думи, при евентуалния умисъл и пряко
целения и допълнително настъпилия резултат са една комплексна и
същевременно кумулативна последица на деянието, което ги поражда.
Поради тази причина, обективно е невъзможна избирателност за допускането
или изключването на който и да било от двата резултата. В субективно
отношение обаче, такава избирателност, макар и на по-друга плоскост,
съществува: деецът, съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно
условие на пряко целения, може да се откаже от осъществяване на последния,
за да изключи настъпването на първия. Когато не последва такъв отказ и се
предприеме изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в
действие с еднаква валидност както за прекия, така и за допълнителния
резултат. Следователно, съзнанието за възможността от настъпването и на
допълнителния (съставомерен) резултат не се е оказало достатъчен
контрамотив за въздържане от деянието. Доминиращ (решаващ) мотив за
неговото извършване в този случай не може да бъде друго, освен приоритет в
постигането на пряко преследваната цел от дееца, съчетан с безразличие към
възможните други съставомерни последици. Поради тази двупосочност на
психическия процес при евентуалния умисъл е наложително да се направи
следното разграничение. В чисто субективен план деецът взема решение за
постигане на определен резултат и това е неговата пряка цел. Деянието, като
посредник между решението и целта, създава висока степен на вероятност да
причини и друг, при това непременно съставомерен резултат. Тази
възможност произтича от конкретната особеност на обективните връзки
между деянието-причина и закономерно следващите от него изменения в
действителността извън пряко целените. Допълнителните последици от
същото деяние, когато те са съставомерни, законодателно не са включени в
пряката цел на дееца - чл. 11, ал. 2 НК. Поради тази причина допълнителните
6
последици, макар обхванати от съзнанието на дееца, не са подчинени на
същия психологичен механизъм: потребност, мотивация, цел, решение,
деяние и резултат, както това е при пряко целените. Различието е съществено.
Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с резултата.
Формирането на целта се предхожда от проявлението на субективно осъзнати
потребности. Въз основа на тях се пораждат мотивите и подбудите, които от
своя страна конкретизират целта. При допълнителна конкуренция на
основния мотив с други допълнителни мотиви "за" и "против" се взема
решение за постигане на целта, т.е. за осъществяване на изпълнителното
деяние. Очевидна е неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и
целта. Съотношението е аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един
от тези два основни психологични елемента е невъзможен без другия, и на
следващо място - нито един умишлен човешки акт, като поведение или
конкретно действие, е невъзможен без който и да е от тях (мотиви и цел).
Това важи обаче само за деяния, извършени при пряк умисъл, както и за
пряко целеният резултат при евентуалния умисъл. Посоченото разрешение не
може да се приложи за допълнително настъпилия резултат при евентуалния
умисъл най-вече поради това, че този резултат е извън пряката цел на дееца. В
този случай липсва директна и неотразима връзка между мотивите на
деянието и допълнително причинения резултат. Законодателят изрично е
изключил тази връзка, защото е ограничил волевото субективно отношение на
дееца към същия резултат само до степен допускане, като евентуално
възможен наред и поради даден приоритет на пряко целения. Ето защо, само
при прекия умисъл мотивите за извършване на едно деяние могат да бъдат
въздигнати в квалифициращо обстоятелство: напр. убийство с користни цели,
за да се прикрие друго престъпление, по хулигански подбуди и др., докато
при евентуалния умисъл мотивите за деянието, причинило и допълнителния
съставомерен резултат, могат да бъдат най-различни, в т.ч. и правно
неукорими, но никога сами по себе си квалифициращо обстоятелство. При
евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието, предприето
за постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнителният резултат е
съзнавана и възможна функция на основната субективна цел на дееца. Ето
защо, при евентуалния умисъл мотивите за извършване на деянието следва да
се отнесат не към реално настъпилия допълнителен резултат, а към
психологическите причини, предизвикали изпълнението на пряката цел.
7
По настоящото дело нито едно доказателство не може да подкрепи
тезата за наличие на какъвто и да било хулигански мотив при осъществяване
на действията на С.. Неговите действия са били породени само и единствено в
резултат на обтегнатите отношения с пострадалите свидетели и не съдържат
признаците на деяние по чл.131 ал.1 т.12 от НК.
Предвид гореизложеното и обжалваното постановление на Районна
прокуратура-Пловдив се явява законосъобразно, а изводите изложени в него-
съответстващи на събраните в хода на разследването доказателства, поради
което следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Поради това и на основание чл.244 ал.5 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 17.01.2022година за спиране на
наказателното производство по ДП № 436/2021год. по описа на Първо РУ
ОДМВР – гр. Пловдив, което е образувано и водено за престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Районна прокуратура
– Пловдив, ЕЛ. АТ. С. и ИВ. П. Н..
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8