Р Е Ш Е Н И Е
№ 2314/14.12.2020г.
гр. Пловдив,14 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и
участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА,
като разгледа КАНД № 2411 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.Д.А.,
ЕГН **********, чрез адв.М.Ф.- пълномощник против Решение № 1197 от 27.07.2020
г., постановено по АНД № 3291 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000257/28.05.2020г. на
директора на РД „Автомобилна администрация” гр. Пловдив, с което на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500, 00 лева на основание чл. 93в,
ал. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за извършено нарушение по чл.
27, §. 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент № 165/2014 г. на ЕС и глоба в размер на
10,00 лв. на основание чл. 183, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП.
В касационната жалба са релевирани възражения
за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Ответникът по касация – РД „Автомобилна
администрация” гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.
Представителят на ОП - Пловдив дава мотивирано
заключение за неоснователност на жалбата.
В настоящото производство не са представени
нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение № 1197
от 27.07.2020 г., постановено по АНД № 3291 по описа за 2020 г. на Районен съд
- Пловдив, потвърждаващо Наказателно постановление № 36-0000257/28.05.2020г. на
директора на РД „Автомобилна администрация” гр. Пловдив, с което на Г.А. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500, 00 лева на основание чл. 93в,
ал. 5 от ЗАвтП, за извършено нарушение по чл. 27, §. 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент № 165/2014 г. на ЕС и глоба в размер на 10,00 лв. на основание чл.
183, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
За да потвърди НП Районен съд - Пловдив е
приел, че фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП са доказани
категорично и безспорно от данните от доказателствените източници, които са
еднопосочни, безпротиворечиви и не са оборени от страна на настоящия касатор.
Изложил е мотиви във връзка с възраженията на
жалбоподателя, като е приел същите за неоснователни. Счел е за правилна
дадената правна квалификация и че при съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на НП на такова основание.
Въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин е установено и доказано описаното в НП нарушение и
извършването му от санкционираното лице, като наказанието е определено в
законово регламентирания фиксиран размер. В съдебния акт са изложени мотиви и
за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
В съответствие с доказателствата въззивният
съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи и в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП. Противно на
твърдението в жалбата, в АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване
на нарушението – 15.05.2020 г. около 18: 15 часа на гр.Пловдив, автогара
„Родопи“, поради което възражението на касатора в този смисъл е неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при
разглеждане на делото въззивният съд е събрал по надлежния процесуален ред
необходимите за правилното му изясняване доказателства. В резултат на техния
анализ е достигнал до направените от него правни изводи за законосъобразност на
НП, които са обосновани и законосъобразни и се споделят от касационната
инстанция, като подкрепящи се от доказателствата по делото.
При анализа на доказателствата по делото се
налага извода, до който е достигнал и районният съд, че описаното в НП и в АУАН
нарушение е извършено от лицето, чиято отговорност е ангажирана за нарушението.
В чл. 93в, ал. 5 от ЗАвтП е предвидено налагане на административно наказание
глоба в размер на 1500, 00 лева на водач, който използва карта на водача,
издадена на друго лице. В унисон с приложимата норма е изводът на РС, че в НП
нарушението е квалифицирано правилно, а размерът на наказанието глоба – определен
съобразно фиксирания в санкционната част размер от 1500, 00 лева за този вид
нарушение. Същите разсъждения са относими и за второто установено нарушение.
С нормата на чл. 100,
ал.1, т. 1 от ЗДвП е въведено
императивно задължение за водачите на моторни превозни средства да носят
свидетелство за управление от съответната категория и контролния талон към
него. В процесния случай със събраните писмени и гласни доказателства е било
безспорно установено, че към датата на проверката касаторът не носи и не представя
Контролен талон към СУМПС. Санкционната норма на чл. 183, ал.1 т.1 от ЗДвП
предвижда налагане на глоба в размер на 10 лева водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
Предвид изложеното, настоящият касационен
състав намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон при
спазване на съдопроизводствените правила.
По отношение и на последния довод за
незаконосъобразност на НП, изтъкнат в жалбата, а именно, че процесното деяние
съставлявало маловажен случай, предвид установените по делото факти подобно
заключение не би могло да бъде направено. Критериите за отграничаването на
маловажните случаи по см. на чл. 28 от ЗАНН, се извеждат от определението на
този институт в чл. 93 т. 9 то НК, която се явява приложима на основание чл. 11
от ЗАНН, предвид липсата на дефиниция на коментираното понятие в основния
административнонаказателен закон. Съгласно посочената дефиниция, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други
смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява
маловажен случай именно предвид липсата на основание за приемане на по- ниската
му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушението по чл. 27 §2, изр. 1, предл. второ от Регламент (ЕС) №165/2014, вр.
Чл. 93в, ал. 5 от ЗАвП и чл.100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по пътищата.
По тези съображения и след извършена служебна
проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност,
недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в
касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което
оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него
касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд-Пловдив, ХХ к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1197 от 27.07.2020 г., постановено
по АНД № 3291 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: