Решение по дело №217/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 120
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20204440200217
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Червен бряг, 25.08.2020г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                                               

РАЙОНЕН СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти наказателен състав в открито заседание на   четиринадесети август през  две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при участието на секретаря  М.Тодорова и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД №217 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :

          Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

           Образувано е по подадена жалба от  К.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление №15-051/19.06.2020г. на Началник отдел „***“  при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.Бургас, с  което за нарушение на чл.39а, ал.2 ЗРА ( затова че на 16.04.2020г.  в гад *** превозвал с лек автомобил с рег.№ ***1 бр. немаркиран мрежен риболовен уред тип „серкме“ без да притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА и без да е регистриран по чл.25 ЗРА) на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“  в размер на 3000 / три хиляди/ лева . Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

            Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.Бургас, редовно призована,  се представлява от юрисконсулт Папазов, който моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление.

            Районна прокуратура Плевен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

             На 16.04.2020г. при проверка от служители на отдел „***“  при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – свидетелите М.А.П., К.В.Г. и К.В.Р., последните установили в  близост до бента на река *** автомобил с рег.№ *** с водач жалбоподателя.  Свидетелите забелязали в автомобила мрежен риболовен уред тип „серкме“  и поискали от водача да предостави достъп до автомобила за проверка на уреда. К.Т.Н.  отказал. Служителите на ИАРА потърсили съдействие от РУ Червен бряг и на място пристигнали  служители на МВР ,  които извършили проверка на моторното превозно средство. В резултат на проверката се установило, че уредът не е регистриран и за него Н. няма разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА. Жалбоподателят признал, че използва вещта, но  по служба, тъй като работи в „Напоителни системи“  като охрана на помпена станция с.Чомаковци и лови риба в преливника на станцията, а не в реката, както и че се прибирал от работа и затова серкмето е в автомобила.

            За констатираното на К.Т.Н.  бил съставен акт за установяване на административно нарушение № В 0016664/16.04.2020г. ,  в присъствието на жалбоподателя, като екземпляр от акта бил връчен на лицето лично срещу подпис. В АУАН Н. вписал следното обяснение: „Сръкмето го използвам за служебни нужди защото работя към напоителни системи  охрана към помпена с.Чомаковци и ловим риба в преливника на помпената станция , която няма нищо с реката. Прибирам се от работа и затова мрежата беше с мен.“. С АУАН било  иззето като веществено доказателство – серкме с  размери дължина 2 метра на 22 мм.

            Въз основа на АУАН било издадено         Наказателно постановление №15-051/19.06.2018г. на Началник отдел „***“  при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.Бургас, с  което на К.Т.Н.  за нарушение на чл.39а, ал.2 ЗРА ( затова че на 16.04.2020г.  в гад *** превозвал с лек автомобил с рег.№ ***1 бр. немаркиран мрежен риболовен уред тип „серкме“ без да притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА и без да е регистриран по чл.25 ЗРА) на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“  в размер на 3000 лв.

            Наказателното постановление  било връчено на 26.06.2020г. чрез „Български пощи“ ЕАД  с писмо с обратна разписка.

             С жалба с вх.№ 94-00-2883/07.07.2020г. е инициирано настоящето производство по делото.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства   по делото писмо с вх.№ 2999/16.07.2020г., оригинал на жалба с вх.№97-00-2883/07.07.2020г., оригинал на Наказателно постановление № 15-051/19.06.2020г.; плик  за писмо към жалба до Началник отдел РК при ИАРА; оригинал на АУАН ф.№ В 0016664/16.04.2020г.; заверено копие на писмо изх.№12-00-339/09.07.2020г.; оригинал на писмо изх.№ 1031810.07.2020г. , издадено от „Напоителни системи“ ЕАД – клон Мизия; заверено копие на Заповед № РД-09-25/21.01.2014г. на министъра на земеделието и храните; заверено копие на Заповед № РД -09- 1177/20.12.2019г. на министъра на земеделието и храните; заверено копие на Заповед № РД 214/19.05.2015г. на ИД на ИАРА и др.

 От отделните писмени доказателства съдът установи следните факти:

 Видно от обратна разписка на л. 5 от делото, Наказателно постановление № 15-051/19.06.2020г. е връчено на жалбоподателя на 29.06.2020г. лично срещу подпис.

 Установява се от АУАН ф.№В-0016664/16.04.2020г. , че  на 16.04.2020г. М.А.П. на длъжност старши специалист РК –Плевен, в присъствието на К.В.Г. – началник сектор „***“ и К.В.Р. – главен инспектор *** – Плевен, съставил акт на жалбоподателя за нарушение на чл.39, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Видно от заверено копие на писмо изх.№ 1031/10.07.2020г., издадено от „Напоителни системи„ ЕАД – клон М., К.Н.  е служители на дружеството на длъжност „****, но мреженият риболовен уред тип „Серкме“ не му е бил поверен от ръководителите за изпълнение на служебните му задължения,  лекият автомобил с рег.№ *** не е собственост на „Напоителни системи„ ЕАД, както и на въпросната дата и час лицето не е имало разпореждане да извършва служебна работа с въпросния уред.

Видно от заверено копие на Заповед № РД 09-25/21.01.2014г.  и заверено копие на Заповед № РД 09-1177/20.12.2019г., сред служителите на ИАРА, оправомощени да съставят АУАН за нарушения на ЗРА, извършени на територията на цялата страна, са и тези на длъжност „старши специалист“ / т.1 /, а Началник отдел „***“  е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения, извършени на територията на съответния отдел /т.2/.

 Установява се от заверено копие на Заповед № ЧР 214/19.05.2015г. , че М.С.М.  към 16.04.2020г. е бил Началник на отдел в ТЗ в Отдел „***“ – Централен Дунав, гр.Русе, Главна дирекция „ ***“ .

 Установява се от заверени копия на Наказателно постановление № 105/09.07.2013г., Наказателно постановление №104/09.07.2013г. и Наказателно постановление № 15-049/10.04.2014г.,  че на жалбоподателя са издавани и други наказателни постановления за нарушения на Закона за рибарството и аквакултурите.

В подкрепа на фактическата обстановка по-горе са и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите  М.А.П., К.В.Г. и К.В.Р.. Видно от показанията на тримата свидетели, последните са очевидци, че в автомобила на К.Т.Н.   е открито серкме , което не било регистрирано, както и лицето нямало издадено разрешение за стопански улов. От показанията на свидетелите се установяват косвени доказателства относно изпълнителното деяние, а именно транспортиране на вещта, като нарушителят потвърдил, че вещта е с него поради използването й  за служебни цели като служител на „Напоителни системи“ЕАД.  Свидетелските показания внасят доказателства за времето и мястото на осъществяване на деянието, както и за обяснението на жалбоподателя в хода на проверката, което последният закрепил като възражание в съставения му АУАН. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като обективни и безпристрастни, съответстващи на възприетата част от обективната действителност от всеки от свидетелите, както поради съответствието помежду им, така и  съответствието с писмените доказателства - АУАН ф.№В-0016664/16.04.2020г., заверено копие на Заповед № ЧР 214/19.05.2015г., Заповед № РД 09-25/21.01.2014г.  и заверено копие на Заповед № РД 09-1177/20.12.2019г.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по основателността на жалбата:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

            Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3,4 и 5 от ЗАНН.

            В конкретният случай съдът не установи нормативните изисквания да не са спазени, за да има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт .

При преценка на доказателствения материал по делото съдът установи, че административно - наказателното производство е започнало съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, а отказът на жалбоподателя да му бъде надлежно връчен е удостоверено с подписа на свидетел. 

Обжалваното наказателно постановление  и акта за установяване на административно нарушение са издадени от орган, притежаващ съответна материална  и териториална компетентност.  В тази насока по делото са заверено копие на Заповед № ЧР 214/19.05.2015г., Заповед № РД 09-25/21.01.2014г.  и заверено копие на Заповед № РД 09-1177/20.12.2019г., установяващи правото на актосъставителя и адм.наказвакщият орган да състават АУАН респ.да издават наказателни постановления за нарушения на ЗРА.Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН, съставен съгласно императивното изискване на чл. 37, ал. 1 б. "а" от ЗАНН от компетентно длъжностно лице, отговаря на всички изисквания по чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН

            При съставяне на акта за административно нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити.

            Наказателното постановление от своя страна съдържа задължителните реквизити , предвидени в чл. 57, ал.1 ЗАНН, подписано е от длъжностното лице, което го е издало, както и препис от същото е връчено на  нарушителя по реда в чл.58, ал.1 ЗАНН срещу подпис.

Гореизложената фактическа обстановка и целият доказателствен материал  в своята съвкупност обуславят правния извод, че с деянието си К.Т.Н.   на 16.04.2020г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение  на  чл.39а, ал.2 от ЗРА.

Съгласно  тази правна норма забранява се пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди.

 В конкретния случай безспорно се доказва вкл. от самопризнието на нарушителя пред контролните органи, че е пренасял и первозвал такъв вид уред.  Не е необходимо да се доказва, че нарушителят е извършвал стопански риболов. Наличието на валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА за 2018 г. или регистрация по чл. 25 от ЗРА са обстоятелства, които съгласно чл. 39а, ал. 3 от ЗРА обуславят изключения от общата забрана на, ал. 2 на посочения текст за пренасяне или превозването на мрежени риболовни уреди.    От субективна страна деянието е извършено умишлено, при ясно съзнание за обстоятелството, че с поведението си жалбоподателя нарушава правилата в ЗРА .

 Ето защо съдът приема, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговроност на жалбоподателя.

По отношение на индивидуализацията на наказанията, съдът установи следното:

Съгласно  чл. 81а ЗРА който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

            На К.Т.Н. е наложена санкция в максимален размер, която кореспондира с  обстоятелството, че на лицата са издавани още три броя наказателни постановления за нарушения на ЗРА през годините т.е. не се касае за единичен случаи, а за системност в поведението на дееца.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

 Предвид изхода по делото и направеното искане от страна процесуалния представител на ИАРА за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, то съдът приема, че същото е допустимо и основателно.

Съгласно чл.63, ал. 5 вр. ал.3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Ето защо съдът счита, че следва да осъди жалбоподателя да заплати  на ИАРА сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ  

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-051/19.06.2020г. на Началник отдел „***“  при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.Бургас, с  което  на К.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: *** за нарушение на чл.39а, ал.2 ЗРА ( затова че на 16.04.2020г.  в гад *** превозвал с лек автомобил с рег. № ***1 бр. немаркиран мрежен риболовен уред тип „серкме“ без да притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА и без да е регистриран по чл.25 ЗРА) на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“  в размер на 3000 / три хиляди/ лева , като  правилно и законосъобразно.

            ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН К.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати  на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.Бургас, сумата от 300 (триста)лв.  разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението му до страните пред Административен  съд гр.Плевен.

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: