Присъда по дело №150/2018 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2018 г. (в сила от 11 юли 2018 г.)
Съдия: Петранка Стоянова Жекова
Дело: 20182300200150
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2018 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С Ъ  Д  А

 

 

№ 73                                    25.06.2018 година                            град Ямбол

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

Ямболският окръжен съд,                                      III-ти   Наказателен състав

На двадесет и пети юни                                                                 2018  година

В публично заседание в следния  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                           СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Л.Х.

                                                                    2. С.С.

 

 

Секретар Ив. Златева

Прокурор  Д. Г.

Като разгледа докладваното от съдия ЖЕКОВА

НОХД № 150 по описа на 2018 година.

 

                                           П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Д.Д. - роден на *** г. в гр. С.З., живущ ***, с б.г., н., със с.о., не работи, о., ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН

В това, че на *****г., около 19,30 часа, в гр. Ямбол, в ж.к. „Г. Б.“, на кръстовище, образувано между ул. „П.“ и улицата, водеща към фирма „С.“ ООД, при управление на лек автомобил „Т.А.“ с per. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я.И., ЕГН **********, настъпила на ******г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр.с чл. 54 и чл. 58а ал. 1  от НК го ОСЪЖДА НА ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343Г от НК ЛИШАВА подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Признава подсъдимия Д., с установена по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това при управление на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по това обвинение.

ОСЪЖДА подсъдимия Д., с установена по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на  1 049,54    лева в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР- Ямбол.   

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в  петнадесетдневен  срок  от днес пред  Апелативен съд - Бургас.

 

 

                                                       

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                      СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                       2.

Съдържание на мотивите

Мотиви на присъда №  73 от 25.06.2018г.по нохд № 150/ 2018г.по описа на ОС- Ямбол:

Окръжна  прокуратура- Ямбол е предявила обвинение против подс.Д.Д.Д. *** за престъпление по чл.343 ал.1 буква “в”, вр.с  чл.342 ал.1 от НК, за това че на *****г., около 19,30 часа, в гр. Ямбол, ж.к. „Г. Б.“, на кръстовище образувано между ул. „П.“ и улицата, водеща към фирма „С.“ ООД, при управление на лек автомобил „Т.А.“ с per. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.20 ал.1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я.И., ЕГН **********, настъпила на ******г.

Наследниците на пострадалия М.И.- М.И., Д.Я., А.Я., Ж.Я., В.Я., М.И., К.П., Р.И. и С.И. са конституирани в наказателния процес като частни обвинители.

 По искане на защитника на подсъдимия Д., адв.А. и направени самопризнания от страна на подсъдимия и цялостно признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните.

На осн.чл. 372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.  Д. без да събира  доказателства  за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 и чл.58а ал. НК при превес на смегчаващите вината обстоятелства. Иска се и прилагане на чл.66 ал.1 НК, като наложеното наказание бъде отложено за изтърпяване за срок определен от съда. На осн.чл.343г НК се предлага подсъдимият да бъде лишен и от право да управлява МПС.

Частните обвинители М.И., Д.Я., Ж.Я., В.Я., М.И. и Р.И. участват в съдебното заседание лично и с повереник адв. Г., преупълномощена от адв. Ч.. Частния обвинител С.И., редовно призован не се явява, взема участие, чрез адв.Г., преупълномощена от адв.Ч.. Същите, чрез повереника си  поддържат обвинението така както е предявено с обвинителния акт, като считат същото за доказано от обективна и субективна страна от събраните на досъдебното производство доказателства. По отношение вида и размера на наказанието изразяват несъгласие с прокурора, като считат, че същото следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия. 

Частните обвинители А.Я. и К.П., редовно призовани не вземат участие в съдебното заседание.

Подсъдимият Д.Д. участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат Ж.А. ***, чрез която пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се съгласие с правната квалификация на деянието. Прави се искане на подсъдимия да му бъде определено наказание в минималния размер предвиден в текста на чл.343 ал.1 б."в" НК, като се отчетат наличните смегчаващи вината обстоятелства и неправомерното поведение на пострадалия, което е основание да се приеме наличие на съпричиняване от негова страна. Пледира се на основание чл.66 НК наказанието да си отложи за изтърпяване за срок от три години. По отношение на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС се иска същото да се определи в размер определен от съда.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Д.Д.Д. е роден на ***г.в гр.С.З., със с.о. е, не работи и не е о., към момента на извършване на деянието.  Притежава свидетелство за управление на МПС № ***** и контролен талон издадени на 13.12.2013г., категория "В". На подсъдимия не са отнемани  контролни точки.

На 19.08.2016год.подсъдимият предприел управлението на лек автомобил "Т.А." с рег.№ ***** собственост на баща му Д Д.. В автомобила на предната дясна седалка била приятелката му св.Б.Г.. Около 19,30часа след като заредил автомобила с гориво на бензиностанция "Омакс", намираща се в ж.к."Г.Б.", подсъдимият подходил по пресечката, водеща към фирма "С." ООД с намерение да извърши завой наляво, в посока към с.Веселиново, по ул."П.". Кръстовището е "Т образно"  образувано от улица "П.", която е с две платна, всяко от които разделено на две ленти за движение  и посочената пресечка. На пресечката водеща към "С." в посоката на движение на подсъдимия е поставен знак "Б2" "Спри! Пропусни  движещите се по пътя с предимство!". На ул."П." в посоката към центъра на гр.Ямбол няма поставени знаци относно предимство.

В същото време пострадалият М.Я.И. управлявайки велосипед  се движи по ул."П." в посока от с.Веселиново към центъра на гр.Ямбол, в дясното платно. Времето е ясно, с добра видимост и суха асфалтова настилка. В района на кръстовището И. се движел на около 3,9 метра вляво от десния край на пътя, около надлъжната маркировка разделяща двете ленти.   Подсъдимият преди да навлезе в кръстовището  спрял  два пъти, първия път на пътен знак "Б2", а втория на около 0,7 метра преди мисленото продължение на десния край  на ул."П." . След това подсъдимият управлявайки лекия автомобил навлязъл с около 18 км.ч.  в кръстовището незабелязвайки движещия се по пътя с предимство велосипедист М.И.. По този начин лекия автомобил е бил като преграда за велосипедиста, след което настъпил удар между двете превозни средства, като за велосипеда удара е челен, в позицията на предната гума, а за лекия автомобил- страничен отляво, обособен в позицията на левия праг, под задната лява врата. След удара велосипедът се е завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, след което е пострадалия паднал върху асфалтовата настилка. При падането постр.И. получил наранявания в областта на главата, повърхностни наранявания, кръвонасядания и травматични подутини в областта на дясната предмищница и долните крайници.  

Веднага след удара подсъдимият спрял автомобила и виждайки  падналия на асфалта велосипедист направил опит да се обади на тел.112, но не успял да се свърже, след което помолил св.Грудева да се обади. На място пристигнал екип на Спешна помощ и постр.И. бил откарал в МБАЛ "Св.Пантелеймон" гр.Ямбол Независимо от проведеното лечение М.И. починал на 21.08.2016г.

Подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол като резултата бил отрицателен.

От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на М.И. след неговата аутопсия е видно, че са му причинени следните увреждания: масивен десностранен периорбитален хематом с кръвоизливи в областта на очната ябълка и травматичен оток  на тъканите със стесняване на очната ябълка, масивни хематоми и кръвонасядания  в челнотеменните и слепоочните области на дясната половина на главата с множествени ивицести счупвания на черепните кости с образуване на множествени костни отломки при отваряне на черепната кухина, добре изразени субарахноидални  кръвоизливи в областта на изпъкналите повърхности на двете големи мозъчни хемисфери в ляво и от дясно с повърхностни контузионни изменения  на мозъка обхващащи само повърхността на коровия слой на мозъка и тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки  с вклиняване на малкомозъчните тонзили и ствола в големия тилен отвор. Тези увреждания на централната нервна система са обусловили изпадането на пострадалия в безсъзнателно  състояние.

Установени са и повърхностни травми от вида на охлузвания, кръвонасядания и травматични подутини  в областта на дясната предмишница и долните крайници в областта на двете подбедрици и двете бедра. Освен това са установени  и повърхностни  контузионни огнища на белите дробове, както и оток на белите дробове.

Причината за настъпването на смъртта е тежката черепно- мозъчна травма, в резултат на което пострадалият е изпаднал в състояние на мозъчна кома с оток на мозъка  и меките мозъчни обвивки  с вклиняване на мозъчния ствол със силно затормозяване на функциите на сърдечносъдовия и дихателния център, които се намират в мозъчния ствол.

Описаните травматични увреждания са получени  вследствие действието на механичен фактор, по механизма на удряне с твърди тъпи и тъпоръбести предмети, при падането от велосипеда, вследствие сблъсъка с автомобила. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания при ПТП-то. Вследствие на получените травми в областта на главата пострадалият е изпаднал в състояние на дълбока кома, като това е непосредствената причина за настъпването на смъртта. Настъпването на смъртта на постр.И. е в пряка и непосредствена връзка с причинените му травматични увреждания при възникналото ПТП.  

Видно от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза изготвена от вещите лица доц.д-р инж. С.С и инж.Д.Б.причината за ПТП-то е навлизането на лекия автомобил управляван от подсъдимия в кръстовището , без водача да пропусне движещия се по пътя с предимство велосипедист постр.И., при наличие на знак "Б2", откъм посоката на движение на подсъдимия. Подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като е следвало да контролира МПС-то и да не навлиза в кръстовището, когато по пътя с предимство се движат други превозни средства.

От своя страна велосипедиста постр.И. се е движил около средата на дясното платно за движение, с което допълнително усложнил ситуацията. Технически правилно е той да се движи възможно най-близо до десния бордюр на дясното платно за движение на ул."П.", като по този начин е имал и техническа възможност да премине безаварийно зад лекия автомобил. Пострадалият е имал и техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП-то и ако към момента на потеглянето на лекия автомобил, след второто му спиране е реагирал със спирачната уредба на велосипеда за аварийно спиране.

В заключение следва да се приеме, че вина за станалото ПТП имат както  подсъдимия, който като управляващ автомобила е следвало да пропусне движещия се по пътя с предимство велосипедист и едва след това да навлезе в кръстовището, така и пострадалия който е следвало да се движи възможно най- близко до десния край на пътя, като по този начин би избегнал сблъсъка с автомобила. Освен това същия е имал техническата възможност да спре, ако е задействал спирачната система на велосипеда след второто тръгване на подсъдимия.

Подсъдимият при управлението на автомобила е нарушил следното правило за движение по пътищата, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП:

чл.50 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява на водачите на МПС  задължението на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Това не е сторено от подсъдимият, тъй като той движейки се по път без предимство и при действието на знак "Б2", не е пропуснал да премине пострадалият велосипедист И., движещ се по пътя с предимство. От изложеното по- горе съдът счита, че нарушението на разпоредбата на чл.50 ал.1 ЗДП безспорно е в пряка причинна връзка с последващите неправомерни последици, който факт е от значение за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия.  

В изпълнение на разпоредбата на чл. 373 ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и на събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.

Самопризнанието на подсъдимия  в съдебно заседание напълно кореспондира със събраните доказателства на досъдебното производство, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Б.Г., А.А., С.Ж., Д. Д., М.И., Д.Я., А.Я., Ж.Я., В.Я., М.И., К.П., Р.И. и С.И., от заключенията на съдебно- медицинската експертиза изготвени от д-р Чаушев, на авто- техническата експертиза изготвена от вещите лица инж. С. и инж. Б., от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума, протокол за следствен експеримент, ведно с фотоалбум, от приложените по делото писмени доказателства- свидетелство за съдимост на подсъдимия, медицинската документация относно лечението на пострадалия и  удостоверение за наследници на М.И..  Всички събрани гласни и писмени доказателства са безспорни и напълно кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло, като същите не се оспорват от подсъдимия.  

Авторството на деянието е безспорно доказано от обясненията на подсъдимия и показанията на св.Б.Г. дадени на досъдебното производство, които сочат, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал автомобил "Т.А." собственост на баща му. Престроил се на пресечката водеща към "С.", с цел да завие наляво, по улица "П." в посока към с.Веселиново. Спрял на знак "Б2", огледал се за преминаващи автомобили, бавно потеглил, като след това отново се огледал и започнал да изпълнява маневрата завой наляво. При навлизането в кръстовището усетил , че нещо се е ударило в задната част на автомобила, след което веднага спрял и слязъл. Тогава видял падналия на земята велосипедист. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта им в която сочи, че тъй като в ляво от него е имало къщичка за зареждане на газови бутилки, която ограничава видимостта  му е имал възможност да види единствено движението по лявата лента, а дясната е била почти закрита. Това негово твърдение се опровергава от заключението на автотехническата експертиза, според което подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати  ПТП, т.е. същия не е имал ограничение на видимостта. Този извод е направен  като са взети предвид резултатите от следствения експеримент на мястото на произшествието. Още повече, че с направеното признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдимият на практика признава и се съгласява с изводите в автотехническата експертиза.  

При определяне механизма на настъпване на ПТП, както и за да приеме, че подсъдимият има вина за вредоносния резултат съдът кредитира напълно заключението на автотехническата експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. При изготвянето на експертизата вещото лице е използвало наличните обективни данни отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за следствен експеримент, както и  събраните гласни доказателства- показанията на св.Грудева и обясненията на подсъдимия. Съдът приема също така за безспорно доказана и съвината от страна на пострадалия, тъй като същия при управление на велосипеда е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗДП и да се движи възможно най- вдясно по платното за движение. Това негово нарушение има дял в настъпилото ПТП и неправомерния резултат, тъй като съгласно заключението на автотехническата експертиза, ако пострадалият се е движил възможно най- вдясно е щял да премине безпрепятствено зад управлявания от подсъдимия автомобил. Също така с оглед скоростта, с която е управлявал велосипеда ако пострадалият е задействал спирачната система е имал практическата възможност да спре преди автомобила и да избегне сблъсъка с него. Тези изводи съдът прави кредитирайки изцяло заключението на автотехническата експертиза по съображения изложени по- горе. 

Мястото на инцидента е установен по безспорен начин от протокола за оглед, фотоалбума, протокола за следствен експеримент и фотоалбума, заключението на автотехническата експертиза, обясненията на подсъдимия и показанията на св.Г. Безспорно е установено, че мястото на произшествието е в гр. Ямбол, в ж.к. „Г. Б.“, на кръстовище, образувано между ул. „П.“ и улицата, водеща към фирма „С.“ ООД,

Съдът кредитира изцяло изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза от вещото лице д-р Чаушев, тъй като същото е напълно обективно  и компетентно. За да изготви процесната експертиза вещото лице е ползвало наличната медицинска документация и протокола за аутопсия. На това основание съдът намира за безспорно доказано, че причината за смъртта на постр.И. е ПТП-то предизвикано от подсъдимия.  

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите  М.И., Д.Я., А.Я., Ж.Я., В.Я., М.И., К.П., Р.И. и С.И., които са съответно съпруга и деца на пострадалия от престъплението М.И..

 От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият  Д Д. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна  състава на престъпление по чл.343, ал.1, буква “в”, вр.с  чл.342, ал.1 от НК, за това че на *****г., около 19,30 часа, в гр. Ямбол, в ж.к. „Г. Б.“, на кръстовище образувано между ул. „П.“ и улицата, водеща към фирма „С.“ ООД, при управление на лек автомобил „Т.А.“ с per. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.20 ал.1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я.И., ЕГН **********, настъпила на ******г.

Деянието е осъществено от подсъдимият  от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията изложени по- горе, че на инкриминираната дата  е управлявал МПС- автомобил „Т.А.”, нарушил е посочената по- горе разпоредба уреждаща правилата за движение по пътищата, като в резултат на неизпълнението на задължението да пропусне движещия се по пътя с предимство велосипедист, при наличия на знак "Б2" е последвал сблъсък между лекия автомобил и велосипеда. Велосипедиста М.И. при сблъсъка е паднал на асфалтовата настилка и получил тежки травми  несъвместими с живота, след което е починал след два дни.

Безспорно е установено , че последвалата смърт на М.И. е в пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключението  на  съдебно- медицинската експертиза.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост  в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия като правоспособен водач на МПС е наясно, че при наличието на знак "Б2" е длъжен не само да спре, но и да пропусне движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства.

Не е налице основание за приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК, с оглед особеностите на диференцираната процедсура по чл.371 т.2 от НПК, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани активни действия извършени от подсъдимия  за оказване помощ  на пострадалия непосредствено след ПТП. Единственото описано действие от страна на подсъдимия е че е направил опит да се обади на тел.112, което не би могло да се квалифицира като оказване на помощ, а по скоро е изпълнение на задължение по ЗДП, като участник в ПТП. 

Съдът призна подсъдимия Д. за невиновен да е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда за това обвинение. Посочената разпоредба задължава подсъдимия като водач на МПС да контролира непрекъснато управлението на автомобила и съответно да не предприеме изпълнението на маневрата завой наляво при наличие на ППС по пътя с предимство. Вземайки предвид, че при осъществяването на тази маневра подсъдимия е нарушил специална законова разпоредба  визирана в чл.50 ал.1 от ЗДП, вменяваща му задължението при  преминаване през кръстовище при което е пристроен на път без предимство и сигнализиран със знак "Б2" да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Това именно нарушение има дял в настъпилото ПТП, а не неизпълнението на задължението да контролира непрекъснато управлението на автомобила. Съгласно трайната практика на ВКС когато са нарушени общи и специални правила по движението на пътищата, следва да се отчете нарушаването на кои конкретни правила е довело до престъпния резултат и те да се вменят във вина на извършителя.

 

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:

Престъплението по транспорта със смъртен резултат е деяние с висока степен на обществена опасност в предвид причинения тежък резултат, както и динамиката на този вид престъпления. Динамиката на този вид престъпления налага те да бъдат санкционирани по- строго с оглед генералната превенция на наказанието- да въздействат предупредително върху останалите членове на обществото. От друга страна обаче следва да се отчете, че конкретното деяние не разкрива някаква специфика и обществената му опасност е в рамките на характерната за непредпазливите престъпления по транспорта. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете и ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, същия е с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, като има наложено само едно наказание с фиш за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. Следва да се отчете и поведението му след деянието, тъй като същия е спрял незабавно и е оказал помощ на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Отчете се и поведението на пострадалия и неговия дял в настъпилото ПТП.

По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК при преврес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото в неговия минимален размер от две години лишаване от свобода. С наказание в този размер биха се постигнали напълно целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК.

Тъй като делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 НК и редуцира определеното наказание с една трета, поради което осъди подсъдимия на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.  Така определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на личността на извършителя.

 Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С прилагането на института на условното о.е биха се постигнали  в пълна степен целите както на индивидуалната така и на генералната превенция. 

От изложеното по- горе съдът счита, че не са налице основания за определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй като изложените смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице изключително такова.

Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като  лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 2 години. При определянето на това наказание съдът отчете изложените по- горе смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При горния изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на 1 049,54лв. по сметката на Републиканския бюджет- ОД на МВР Ямбол.

Причини  за извършване на деянието са проявената престъпна небрежност от страна на подсъдимия.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        Окръжен съдия: