Р Е Ш Е Н И Е № 33

гр. Сливен, 16.03.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на двадесет и шести февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                Радостина Желева                          и с участието на прокурора                              Христо Куков                                             като разгледа докладваното от                   председателя                          КАНД № 7        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение 565/16.12.2019 г., постановено по АНД № 1291/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-049/09.08.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България” Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Ц.Р.Д. е наложена административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.

Горното решение е обжалвано в законния срок от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.  В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административно нарушение, но неправилно е квалифицирано същото като маловажен случай. Счита, че в случая не може да се приеме, че извършеното деяние представлява такъв. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди наказателното постановление.

В с.з. касаторът  чрез ст. юриск. М. А. поддържа жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

 Ответникът по касация, писмено становище от пълномощника на ответника по касацията, в което заявява, че не може да се яви по делото, оспорва подадената касационна жалба, няма искания за събиране на доказателства. Моли съда да потвърди решението на СлРС.

Представителят на Окръжна прокуратура излага становище, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно. Предлага решението на районния съд да бъде отменено.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.03.2019 г. в 19.06 ч. на яз. „Жребчево", находящ се в землището на общ. Твърдица, на GPS координати № 4238488; Е 0251429 (засечен с устройство GPR MINS /4А3010950) инспектори към отдел „Рибарство и контрол", наблюдавали и заловили ответника Ц.Р.Д. да извършва любителски риболов с лодка. При извършената проверка установили, че жалбоподателят бил уловил 2 бр. бяла риба, в период на забрана на пролетно-лятни размножаващи се видове риба. Още докато лодката била във водата нарушителя пуснал рибите във водата и те отплували.

За констатираното нарушение на ответника бил съставен АУАН № В 0004347/05.04.2019 г., с който то било квалифицирано по чл. 32 ал.1, вр. Приложение № 1,Б т. 6 от ЗРА. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието му, е направил възражения, че не е съгласен.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-049/09.08.2019 г..

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че Д. е допуснал вмененото му административно нарушение, но е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деяние с ниска степен на обществена опасност, по никакъв начин не било застрашено биологичното равновесие и устойчивото развитие на водните ресурси в яз. Жребчево. Наложеното било в минималния размер, предвиден в чл. 70 ал.1 от ЗРА- глоба в размер на 1500 лв., но това наказание било явно несъразмерно и несправедливо, като не съответства и на целите си посочени в чл.12 от ЗАНН. Наказанието следвало да е адекватно на нарушението, а в случая размера на санкцията надвишавал около 3 пъти размера на мин. за страната заплата. По делото не били събрани доказателства за имуществено състояние на дееца, а глобата следвало да бъде съобразена с това му състояние. Освен това забраната за риболов на бяла риба е била въведена три дни преди нарушението- на 15.03.2019 г. От деянието не били настъпили никакви вредни последици, тъй като дееца е бил в лодка и още във водата е пуснал уловените от него 2 бр. риби живи. Едно деяние представлявало маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно била строго индивидуална. Преценящия орган следвало да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. По делото липсвали доказателства от които да се направи извод, че дееца е системен нарушител. При установяване на нарушението не бил създавал проблеми на проверяващите. В процесния случай извършеното от жалбоподателя следвало да се квалифицира като маловажно. При тези мотиви отменил НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че СлРС е постановил правилен съдебен акт.

Правилни са изводите на СлРС, че АНО е следвало да извърши преценка с оглед обстоятелствата при които е извършено нарушението, дали не се касае до маловажен случай и дали не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.53 ал.1 от ЗАНН АНО е длъжен да направи преценка по приложението на чл.28 и 29 ЗАНН и ако такава липсва, то в правомощията на въззивния съд е да я извърши.

 

Доводите на СлРС защо приема процесното нарушение за маловажен случай са подробни, обосновани и изчерпателни, поради което касационната инстанция ги възприема изцяло и не следва да ги приповтаря на основание чл.221 ал.2 от АПК.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 565/16.12.2019 г., постановено по АНД № 1291/2019 год. по описа на РС Сливен, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.