РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 25.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 862 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Производството е образувано въз основа на искова молба за развод, подадена от А.Г., роден на *** г. в Мароко, с адрес: ***, чрез адв.П.Й.Н. против Н.Д.Л., с ЕГН **********,*** /чрез адв.Д.Д.Н./.
Ищецът излага в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак през 2015 г. Известно време преди това живели като семейство и през 2015 г. решили дасключат брак на 09.04.2015 г. в Мароко, община Аземур, който впоследствие е регистриран в България с издадено удостоверение за сключен граждански брак № 3252 от 17.07.2015 г., съставен в гр. София, р-н „Оборище“. Твърди се, че малко след като сключили брак, взаимоотношенията помежду им започнали да се влошават., започнали да се отчуждават един от друг и загубили интимността помежду си. Установили, че вече нямат общи интереси, съпричастността към проблемите на другия изчезнала, липсвало разбиране помежду им и не проявявали интерес един към друг. Ищецът твърди, че комуникацията помежду им се свеждала до караници дори за дребни домакински работа.
Наведени са твърдения, че от няколко години А.Г. и Н.Д.Л. живеят във фактическа раздяла. Считат, че отдавна не изпитват привързаност един към друг, не чувстват физическа и духовна близост, каквато са си мислели, че имат в началото. Посочва се, че всеки от двамата партньори е изградил и започнал нов живот с нови партньори, като не поддържат контакти помежду си. Ищецът счита, че брачните отношения с ответницата са дълбоко и непоправимо разстроени, поради което бракът им следва да бъде прекратен без да се търси вината. По време на брака си съпрузите не са придобили обща движима и недвижима собственост, поради което не следва да бъдат разглеждани въпросите на основание чл.27 от СК. Отбелязва се също, че страните не притежават семейно жилище, поради което не следва да бъдат разглеждани въпросите с основание чл.56 от СК.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да издирва вината на съпрузите.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата Н.Л.,
чрез пълномощника си – адв. Д.Н. е депозирала писмен отговор. Не оспорва, че
малко след като сключили граждански брак с ищеца, взаимоотношенията им
започнали да се влошават. Двамата започнали да се отчуждават един от друг,
загубили интимността помежду си и не се държали като семейство. Установили, че
вече нямат общи интереси, съпричастността към проблемите на другия изчезнала,
липсвало разбиране помежду им. Счита, че бракът им съществува само формално и е
лишен от всякакъв смисъл. Не оспорва, че от няколко години съпрузите са във
фактическа раздяла, като всеки от тях е изградил нов живот с нови партньори и
не поддържат контакти помежду си. Счита, че брачните отношения между страните
са дълбоко и непоправимо разстроени, поради което бракът им следва да бъде
прекратен, без да се търси вината. Не оспорва, че по време на брака съпрузите
не са придобили обща движима и недвижима собственост, поради което не следва да
бъдат разглеждани въпросите с основание чл.27 от СК. Заявява, че страните не
притежават семейно жилище, поради което не следва да бъдат разглеждани
въпросите с основание чл.56 от СК. Отбелязва, че съпрузите нямат родени от
брака деца, поради което не следва да бъдат разглеждани въпросите с основание
чл.59 от СК.
В насроченото открито съдебно заседание на ищецът се представлява от адв. Минкова. Поддържа иска и моли същия да бъде уважен без да се разглежда въпроса за вината.
Ответницата не взема лично участие в процеса, като се представлява от адв. Н., с изрично пълномощно по делото. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се третира въпроса за брачната вина.
Съдът като съобрази доводите и становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 09.04.2015 г.Мароко, община Аземур, като съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак на СО, София-Град, 04 РН Оборище, бракът е регистриран в РБъблгария - съставен е акт за граждански брак № 3253 от 17.07.2015 г.
От брака си страните нямат родени или осиновени деца, с оглед на което в рамките на настоящия процес съдът не следва да разглежда въпросите за упражняване на родителски права, местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, тяхната издръжка и режим на лични отношения.
Между страните не е спорно, че са съжителствали на съпружески начала още преди сключването на гражданския брак.
След сключването на брака семейните им отношенията били нормални за кратко. Скоро след това между двамата съпрузи възникнали разногласия, започнали често да се карат, включително и за дребни и незначителни неща от бита. Постепенно двамата се отчуждили един от друг и заживяли като съквартиранти – не споделяли брачното легло, не проявявали интерес един към друг, в отношенията им липсвали уважение, взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството.
По делото е безспорно установено, че от няколко години страните се намират във фактическа раздяла, като всеки от тях е е изградил и започнал нов живот с нови партньори. Съпрузите не поддържат контакти помежду си, всеки от тях самостоятелно организира живота си и не проявяват интерес един към друг.
При така изложената фактическа обстановка, решаващият съд намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен без да се произнася по въпроса за вината, каквото е и тяхното желание. Безспорно установено е, че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения. В случая липсва и минималната наличност на изискуемото от закона и морала съдържание на една брачна връзка, тъй като между съпрузите липсва общуване и взаимен интерес и са прекъснати всякакви икономически, физически и духовни връзки помежду им. Продължителната фактическа раздяла несъмнено е довела до тяхното пълно отчуждаване. Именно трайната фактическа раздяла се явява един от най-характерните признаци на дълбокото и непоправимо брачно разстройство. При анализиране отношенията между съпрузите съдът достига до извода, че бракът е изпразнен от съдържание при безспорно установеното състояние на съпружеската връзка и съществува само формално, поради което следва да бъде прекратен с развод.
Страните не предявяват претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брака.
По време на брака си съпрузите не са придобили обща движима и недвижима собственост, поради което не следва да се разглеждат въпросите с основание чл.27 от СК.
Страните не притежават семейно жилище, поради което в настоящия процес не подлежат на разглеждане и въпросите по чл.56 от СК.
На
основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК във връзка с чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50.00/петдесет/лв. и като съобрази, че 30.00лв
са внесени при завеждане на исковата молба, всеки от съпрузите ще следва да
заплати допълнителна държавна такса в размер на 10.00 лв/ десет лева/.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК и тъй като в настоящия процес не се издирва въпроса за вината, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл.49, ал.1 от СК, гражданския брак между А.Г., ЛНЧ **********, роден на *** г. в
Мароко, с адрес: *** и Н.Д.Л., с ЕГН **********,*** /чрез адв. Д.Н./, сключен
на 09.04.2015 г. в Мароко, община Аземур, регистриран в РБългария с акт за
сключен граждански брак № 3253 от 17.07.2015 г. на длъжностното лице по
гражданско състояние при Столична община, РН – Оборище, София- Град, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ОСЪЖДА А.Г., ЛНЧ **********, роден на ***
г. в Мароко, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Ловешки РС допълнителна държавна такса
в размер на 10.00 лв/ десет лева/
ОСЪЖДА Н.Д.Л., с ЕГН **********,*** /чрез
адв. Д.Н./ ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Ловешки РС
допълнителна държавна такса в размер на 10.00 лв/ десет лева/
Решението подлежи на обжалване
пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от настоящето решение да се изпрати на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: