АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
РЕШЕНИЕ № 67 |
||||||||||
гр.
Видин, 12.04.2022 г. |
||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
Административен съд – Видин, |
I административнонаказателен състав |
|||||||||
в публично
заседание на |
двадесет и осми март |
|||||||||
през две хиляди двадесет и втора година в
състав: |
||||||||||
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
Членове: |
Биляна Панталеева Росица Славчева |
|||||||||
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
||||||||
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
||||||||
от съдия |
Биляна Панталеева |
|
||||||||
Касационно АНД № |
66 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
и за да се
произнесе, съобрази следното: |
||||||||||
Делото е образувано по жалба
с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от РДГ-Берковица,
против Решение № 15/11.01.2022г., постановено по АНД № 605/2021г. по описа на РС-Видин,
с което е отменено Наказателно постановление №391/09.06.2021г. на Директора на РДГ-Берковица,
с което за нарушение на чл.211,ал.2,т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лв на основание чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ.
В жалбата се развиват съображения,
сочещи на неправилност на решението на РС-Видин поради нарушение на материалния
закон. Посочено е, че от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че наказаното лице е извършило вмененото му нарушение, като
същият собственоръчно при съставянето на акта е посочил, че не е издал превозен
билет, тъй като не е имало интернет, но съобразно Заповед № 142/14.02.2020г. в
този случай е следвало да издаде контролен талон, какъвто не е издаден.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени решението на районния съд и потвърди наказателното постановление.
Ответната по жалбата страна
не е взела становище.
Представителят на Окръжна прокуратура
Видин дава заключение, че жалбата е основателна, поради което следва да се уважи.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора
касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, намира следното :
Жалбата е допустима като подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество, същата
е основателна.
На 23.05.2021г. около 16,50
ч. била извършена проверка на товарен автомобил
ГАЗ66 с рег.№ СО****ВН в землището на с.Симеоново, на земен път до Е 79,
с посочени координати на мястото, от служители на ИАГ-София, при която било
установено, че товарният автомобил превозва 5 пр. куб.м., които били маркирани
с КГМ на Г.Б.. Водачът на автомобила Д. П.не представил превозен билет за
превозваните от него дърва. За констатациите си проверяващите изготвили КП, който
бил подписан както от проверяващите, така и от присъствалия при проверката частен лесовъд Г.Б.. Прието било от контролните органи, че от Б. е
извършено нарушение на чл.211,ал.2,т.2 от ЗГ, поради което на същия бил
съставен АУАН, който лицето подписало с възражение, че камиона бил на място и
не е имал достъп до интернет системата.
Въз основа на акта е издадено
и обжалваното наказателно постановление, с което на Б. на основание чл.257,ал.1,т.1
ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв, минималния,
предвиден в разпоредбата, размер, за нарушение на чл.211,ал.2,т.2 от ЗГ.
В съдебно заседание при
въззивното разглеждане на делото актосъставителят подържа констатациите в акта,
като дава подробни обяснения и установява, че докато са се опитвали да спрат
автомобила, същият тръгнал обратно по земния път. Видно от показанията му
автомобилът е бил в движение.
Районен съд Видин е приел, че
нормата на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ е бланкетна, поради което не може да послужи
сама по себе си като основание за реализиране на административно-наказателна
отговорност. Приел е, че и двете, визирани в НП норми, не съответстват на фактическото
описание на нарушението, като в случай, че актосъставителят и АНО са целяли
санкциониране на друго нарушение-превоз без превозен билет, е следвало да
обективират това ясно. При тези съображения е отменил наказателното
постановление.
Решението на районния съд е
валидно и допустимо, но неправилно.
Нормата на чл.257,ал.1,т.1 от
ЗГ е бланкетна и е необходимо в наказателното постановление да бъде посочено
какви конкретни задължения или контролни правомощия,
предвидени в този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях, не е изпълнило наказаното лице, както е
посочил и районният съд, като следва да се индивидуализира нарушената
разпоредба. В случая обаче това конкретизиране е направено, като изрично в
наказателното постановление неколкократно е посочено, че се касае за
неизпълнение на задължение по чл. чл.211,ал.1,т.2 от ЗГ- да издаде превозен
билет при транспортиране на дървесината .
Съгласно разпоредбата на чл.211,ал.1
и чл.211,ал.2,т.2 от ЗГ дървесината се транспортира от временен склад,
придружена с превозен билет, който се издава от лицата, упражняващи лесовъдска практика
- за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии,
за които са упълномощени от собственика.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че наказаното лице не е издало превозен билети за превозваните
дърва, а е маркирало същите с контролната си горска марка при експедирането на
дървесината, с което е извършило нарушение на чл.211, ал.2,т.2 от ЗГ във вр.
ал.1.
Безспорно по делото е авторството
на деянието , тъй като лицето е имено регистрирания частен лесовъд , експедирал
дървесината от временния склад, тъй като е поставил контролната си горска марка
върху същата. При напускането на дървесината от временния склад обаче е
следвало да издаде и превозен билет за същата, което не сторил. Обстоятелството
, че лицето е частен лесовъд, е установено от контролните органи на място ,
като същото е установимо и в публичния регистър на лицата с частна лесовъдска
практика , достъпен на сайта на ИАГ, породи което развитите доводи, че
качеството на лицето не е установено са неоснователни. Неоснователно е и направеното
възражение при съставяне и предявяване на АУАН, че не е имало интернет покритие
, тъй като тази защитна теза не е установявана по никакъв начин в съдебното
производство от една страна , а от друга липсата на интернет покритие не
освобождава лицето от задължението му да издаде превозен билет. В този смисъл е
изрично т. 4 от Заповед № 142/14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, достъпна
на сайта на ИАГ, съобразно която превозен билет , издаден при липса на интернет
покритие , който не е регистриран в момента на издаването му в интернет
информационната система на ИАГ , се придружава от контролен талон по образец. В
случая този ред също не спазен, което сочи , че от наказаното лице е извършено
вмененото му нарушение-неиздаване на превозен билет за транспортираната
дървесина. Нарушението е описано точно и ясно в пълно съответствие с посочената
нарушена разпоредба и административно-наказателен състав. Доводите на районния
съд за липса на такова съответствие не могат да бъдат споделени.
Посоченото от районния съд
нарушение–превоз от временен склад без такъв билет , не е вменявано на
наказаното лице-частния лесовъд , нито в акта за установяване на
административно нарушение , нито в наказателното постановление. Доколкото е
налице и това нарушение субект на административно-наказателна отговорност
следва да бъде друго лице, не такова е вмененото на лицензирани лесовъд
нарушение, нито пък такова е имал предвид административно-наказващия орган.
Предвид горното
решението на Районен съд Видин е неправилно като постановено при неправилно
приложение на закона-касационно основание за неговата отмяна. Вместо него на
основание чл.222,ал.1 от АПК следва да бъде постановено ново по съществото на
спора , с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно по изложените по горе съображения.
Водим от горното и на
основание чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
15/11.01.2022г., постановено по АНД № 605/2021г. по описа на Районен съд Видин,
с което е отменено Наказателно постановление №391/09.06.2021г. на Директора на
РДГ-Берковица, с което на Г.Ж.Б. за нарушение на чл.211,ал.2,т.2 от ЗГ е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв на основание
чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №391/09.06.2021г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Г.Ж.Б.
за нарушение на чл.211,ал.2,т.2 от ЗГ е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лв на основание чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.