№ 123
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900073 по описа за 2023 година
С исковата молба вх. № 3418/24.04.2023 год. по описа на СОС, подадена от А. И. Д.
от гр. Е., бул. „А.С.“ № 129, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Я. Д. от САК, са
предявени срещу ЗАД „Д.Б.:Ж и з.” АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ:
1. за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева /с протоколно определение
от 14.11.2023г. е допуснато изменение на размера на иска/, за причинени му неимуществени
вреди – физически болки и страдания от настъпили усложнения на здравословното му
състояние, представляващи ексцес, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на
18.11.2020 год. около 20.10 часа на ПП-1-4, района на км. 10+900, по вина на А.А.К. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616
ВВ, със застрахователна полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до
13.11.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2022 год. до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 5 973.79 лева за причинени му
имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на настъпилите усложнения на
телесните увреждания, представляващи ексцес, вследствие на горното ПТП, изразили се в
заплащане на медицински интервенции, изследвания и лекарствени средства, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2022 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 18.11.2020 год. около 20.10 часа на ПП-1-4, района
1
на км. 10+900, местността „Сеновала“, се е движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „5
ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, управляван от А.А.К. с ЕГН **********, когато водачът
загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и
блъснал насрещно движещия се лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СВ
5810 РТ, управляван от Васил Николаев В.. При така причиненото ПТП пострадал ищецът
А. И. Д. – пътник в лекия автомобил „Опел“.
Сочи се, че местопроизшествието е било посетено от дежурен ПТП в РУ Тетевен при
ОДМВР – Ловеч, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По
случая било образувано досъдебно производство № 262/2020 год. по описа на РУ – Тетевен,
прокурорска преписка № 2570/2020 год. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч.
Сочи се, че ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение
на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, който е нарушил разпоредбите на чл.16, ал.1,
т.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Твърди се, че ищецът е получил първоначална медицинска помощ в болница в гр.
Луковит, след което бил пренасочен и транспортиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.
Проведени били образни и лабораторни изследвания, на базата на чиито резултати била
поставена окончателната диагноза – изкълчване на тазобедрена става, счупване на
ацетабулума – закрито, счупване на главата на фемура – увреди, наложили оперативна
интервенция – репозиция и фиксация на ТБС с остеосинтеза на бедрената глава и задна
стена на ацетабулум. За претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди
било образувано т.д. № 48/2021г. по описа на СОС, решението, по което било влязло в
законна сила.
На 05.05.2022г. ищецът сочи, че отново потърсил медицинска помощ в УСБАО по
ортопедия „Проф. Б, Бойчев“, където при извършени прегледи била установена тежка
асептична некроза па бедрената глава с развитие на вторична коксартроза. Д. бил приет в
болничното заведение при водеща диагноза Некрозис асептика капитис феморис син. Статус
пост операционем. След консултации със съответните специалисти било взето решение за
провеждане на оперативно лечение- алопластика коксе син - ендопротезиране на лява
тазобедрена става. По време на болничния престой била проведена и медикаментозна
терапия.
Изложено е още в исковата молба, че в съответния оздравителен период, след като
състоянието на ищеца позволило, той постъпил в МБАЛ „Проф, д-р, Александър Герчев“ Е.
ЕООД в отделение по физикална и рехабилитационна медицина за провеждане на лечение,
включващо рехабилитационни процедури- ФТ и ЛФК.
Новата оперативна намеса довела до болки и страдания на ищеца с продължителен
интензитет, както и до невъзможност за самостоятелна походка и необходимост от ползване
на помощни средства за придвижване. Също така, след извършената операция, с Експертно
решение била поставена оценка на работоспособността на ищеца - 50% ТНР със срок -
пожизнен. Всичко това се отразило силно негативно на емоционалното състояние на Д..
2
Твърди се, че във връзка с лечението си ищецът направил разходи в размер на
5 973.79 лева за заплащане на медицински интервенции, изследвания и лекарствени средства
– описани по пера и с разходни документи в приложение, неразделна част от исковата
молба /л.19 от делото/.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616
ВВ, управляван при ПТП от деликвента А.А.К., била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица №
BG/30/120003162857, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
18.11.2020 год.
Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ до ЗАД „Д.Б.:Ж. и з.” на 17.11.2022 год., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ
ответникът не заплатил или определил по заведената щета застрахователно обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият не е подал писмен отговор.
Такъв е постъпил един ден след изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК. Това е така,
защото ответникът е получил преписи от и.м. и приложенията към нея на 18.05.2023г., а е
депозирал отговор на исковата молба на 02.06.2023г. по пощата.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила решение № 260010 от 16.02.2022г. постановено по т.д. №
48/2021г. на Софийския окръжен съд е осъден ответникът по настоящото дело да заплати на
ищеца сумата в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и претърпян
психически шок вследствие нанесени му телесни увреждания – изкълчване на тазобедрена
става, счупване на ацетабулума – закрито, счупване на главата на фемур, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020 год. около 20.10 часа на ПП-1-4 в района на км
10+900 /между с. Б. и. и гр. Е./, по вина на А.А.К. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, със застрахователна
полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2021 год. до окончателното й
заплащане.
В настоящото съдебно производство е допусната, изслушана и приета съдебно-
медицинска експертиза, вещото лице по която установява, съобразявайки медицинската
документация по делото, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият
ищец е получил следните травматични увреждания:
Фрактура на главата на лявата бедрена кост и на ляв ацетабулум по повод, на което
ищецът бил лекуван оперативно, като била извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза.
3
Вещото лице сочи още, че като усложнение на травмата от ПТП се развила
асептична некроза на главата на бедрената кост, което впоследствие наложило
ендопротезиране. В резултат на травматичното увреждане и развилите се усложнения била
нарушена нормалната стойка на тялото на ищеца и била променена походката му, което
довело до неправилно натоварване на гръбначния стълб и впоследствие проява на
неврологични страдания от страна на поясен отдел на гръбнака.
Изложено е още от вещото лице изготвило СМЕ, че констатираните и отразени в
медицинската документация по делото увреждания, които са всъщност и отразените в
исковата молба увреждания, са с постоянен характер и водят до намалена работоспособност
с 50% на ищеца.
Установява се от вещото лице, че ищецът претърпял оперативно лечение на
настъпилите усложнения на травматичните му увреждания от ПТП, а след това
физиотерапия и рехабилитация в лечебно заведение и в домашни условия.
Усложнението, до което довели уврежданията на ищеца било съпроводено с
непрекъснати болки и страдания с променлив интензитет в зависимост от физическото
натоварване и промените във времето, които болки щели да се наблюдават до живот. Пълно
възстановяване при ищеца не можело да се очаква, а с напредване на възрастта дори можело
да се засилят оплакванията.
Изрично е уточнено от вещото лице, че всички приложени по делото счетоводни
документи са свързани с лечението на появилите се усложнения на първоначално
причинената при ПТП травма.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при евентуално напълняване или
повече движения не се стига до износване на ставата, а риск за отхвърлянето й се появява в
кратко време след оперативната интервенция. Към момента нямало данни за такива реакции
при ищеца. При подобен вид травми правилният подход бил това, което било направено при
ищеца - първо следвало да се запази това, което си е на организма, но в малък процент от
случаите се появявали такива усложнения, когато вече се развие некрозата, ставата била
унищожена, прогресивно започвал да не функционира крайникът и ставали все по-тежки и
по-тежки усложнения, и затова радикалното решение било смяна на ставата. Вещото лице
уточнява, че не се взема лесно такова решение за смяна на става, от страна на пациента,
защото било свързано с разходи, плащане и т.н. Никъде по медицинските документите на
ищеца не пишело дали му е предложено на по-ранен етап да си смени ставата.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с
определението си по чл.374 от ГПК съдът по искане на ищеца е допуснал събиране на
гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – майката на ищеца.
Показанията на свидетелката Д.а, преценени през призмата на чл.172 от ГПК
установяват, че след смяната на ставата, оперираният крак на ищеца станал с 2 см по-дълъг,
и той продължил да си куца. Наложило се да си направи ортопедични стелки. Ищецът
чувствал левия си крак по-слаб, той не можел да вдигне крака си нагоре. Започнало
4
възстановяването след смяната на ставата, но след това пак с патерици ходел и продължавал
да се оплаква, че го боли, че в глезена чувства слабост и че целия крак го чувства по-слаб, и
с изтръпване. И към момента имал тези оплаквания. Правил консултация с лекар, ЕМГ,
установил се и проблем на гръбнака - от накуцването се получило изкривяване на
гръбначния стълб, предписано му било лечение. Преди да смени ставата ищецът започнал
още повече да накуцва и всеки ден пиел обезболяващи, като казвал, че го боли.
Свидетелката сочи още, че на личния живот на ищеца се отразили много зле травмите
му, защото бил силно момче, засмяно, сега не се усмихвал, приятелката му го напуснала
след четири години заедно, решила, че не й трябва инвалид. Свидетелката излага, че синът й
не може да изкара един цял живот с една става, защото тя имала срок на годност - около 15
години, зависело от това как я пази, можело и по-малко да изкара.
Установява се от представените по делото фактури и заключението на СМЕ, че
ищецът е направил разходи във връзка с лечението на настъпилото усложнение на травмите
му, причинени в резултат на процесното ПТП, в общ размер на 5 973.79 лева. Тези средства
включват разходи за изследвания, медикаменти, избор на екип, медицински изделия и
потребителски такси.
Видно от представената по делото с исковата молба, молба от 17.11.2022 г., по описа
на ответника е че, на 17.11.2022г. ищеца е претендирал от ответника извънсъдебно
изплащането на застрахователно обезщетение за вреди от ексцес, пряко свързан с
получените от него увреждания при ПТП, състояло се на 18.11.2020 г., изразяващи се в
асептична некроза на главата на бедрената кост, което впоследствие наложило
ендопротезиране.
Липсват данни по делото ответникът да е заплатил извънсъдебно претендираното
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
5
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на А. И. Д. от 17.11.2022г. по описа на ЗАД „Д.Б.:Ж. и з.” АД, по която
при ответника е била образувана преписка по щета и по която застрахователят не се е
произнесъл до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
В конкретния случай не се спори между страните по делото, че в предходно съдебно
производство, развило се пред Софийски окръжен съд и Софийски апелативен съд, със сила
на пресъдено нещо е установено, че застрахованият при ответника водач на МПС - А.А.К. с
ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ
1616 ВВ, със застрахователна полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до
13.11.2021 год., е причинил виновно настъпилото на 18.11.2020г. пътнотранспортно
6
произшествие, като по този начин противоправно е причинил травматичните увреждания на
ищеца, от които последния е претърпял неимуществени вреди.
Спорно по настоящото дело е дали описаните в исковата молба здравословни
проблеми на ищеца /допълнително влошено здравословно състояние – ексцес/, проявили се
през 2022г., са в причинна връзка с процесното ПТП и обхванати ли са от обезщетението,
присъдено с влязлото в сила съдебно решение на СОС по предходно развилия се съдебен
спор между същите страни във връзка със същия деликт.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване на
пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и
бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа
за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при
което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но
само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките
и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за
първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането
на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било
предвидено и съобразено от съда.
При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което
ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г., ВКС, ІV г. о./.
Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с чл. 51, ал. 3
ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на
последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани
като влошаване на здравословното състояние в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди
са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.
От горното следва, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща както вредите, които
са настъпили от влошеното здравословно състояние на пострадалия, така и вредите извън
случаите на влошаване, които се намират в причинна връзка с увреждането, но не са били
обезщетени.
По делото се установи, че през м. 05. 2022 г. ищеца е постъпил в болнично заведение
за допълнително лечение, при което му била извършена операция за смяна на тазобедрена
става. Според вещото лице, назначено по делото да изготви СМЕ, както и видно от
представеното от него заключение, усложненията в здравословното състояние на ищеца
били в причинна връзка с травмите причинени му от процесното ПТП.
7
В случая необходимостта от операцията за ендопротезирането е възникнала и
нейното извършване е станало след постановяване на съдебното решение по т.д. № 48/2021г.
по описа на Софийския окръжен съд, и в тази връзка се налага извод, че вредите от това не
са били предвидени, съответно обхванати от присъденото обезщетение с това съдебно
решение. Те представляват нови такива, свързани с влошено здравословно състояние на
ищеца и са в причинна връзка с пътното произшествие, поради което за претенцията на
ищеца е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Нещо повече – настоящият съдебен
състав приема, че тези вреди са ново състояние на пострадалия, свързано със съществено
утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г.
по гр. д. № 1724/2009 г., ВКС, ІV г. о./.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от
ищеца, поради развилата се асептична некроза на главата на бедрената кост, което състояние
от своя страна е наложило ендопротезиране, неправилната стойка на тялото му, промяната в
походката му и проявата на неврологичните страдания в поясния отдел на гръбнака на
ищеца съдът приема, че ищеца е претърпял болки и страдания не само от самата оперативна
процедура, но и такива свързани с лечебния и възстановителен процес, като се има предвид,
че е бил обездвижен на легло, след което се е придвижвал с помощни средства, поради което
намира за справедливо на основание чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от
80 000 лева, като предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 100 000
лева следва да бъде отхвърлен. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата
на болки и страдания за ищеца. Характерът и тежестта на същите бяха установени от
показанията на свидетелката Д.а. Съдът отчете при определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, търпени от ищеца, неговата възраст, продължителността във
времето на търпяните болки и страдания, медицинските процедури на които е бил
подложен, неработоспособността на ищеца към настоящия момент определена с решение на
ТЕЛК, както и обществено икономическите условия в страната.
Предвид на изложените по-горе съображения следва да бъде уважена и претенцията
на ищеца за имуществени вреди в целия й заявен размер от 5973.79 лева.
Върху всяко от така определените обезщетения, съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ
следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 17.11.2022 год. до окончателното им заплащане – от датата, на
която е предявена пред ответника претенцията на ищеца за извънсъдебно изплащане на
застрахователните обезщетения за ексцес от настъпилото ПТП – застрахователно събитие.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във вр. с ал. 3 КЗ включва в обема на застрахователното
покритие отговорността на застрахования за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при условията на
чл. 429, ал. 3 КЗ - т. е. в тази хипотеза застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихви за забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните
рамки. Съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената
8
си забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение.
Следователно отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо
увреденото лице включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на
застрахования - лихвите за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и
отговорността на самия застраховател за забавено плащане на застрахователното
обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок, както е в случая.
Съобразно приетото в Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021
г., I т. о., ТК, спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане на
застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и
съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: 1/регламентираната в
чл. чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ отговорност на
застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента)
отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната
измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна
претенция (чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ);
2/ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви
за собствената си забава по чл. 497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор;
Отговорността на застрахователя за забавата на застрахования делинквент е
лимитирана ( чл. 429, ал. 3, изр. първо КЗ) - в рамките на лимита на неговата отговорност, а
отговорността на застрахователя за собствената му забава не е включена в размера на
застрахователната сума и дължимите от застрахователя лихви по чл. 497, ал. 1 могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 КЗ. (чл. 497, ал. 2 КЗ).
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като в хода на производството по делото ищеца с определение № 156 от
28.04.2023г. е освободен от заплащането на такси и разноски в настоящото производство, то
с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса от 3 438,95 лева върху уважения
размер на всеки от двата иска. По делото са направени разноски от бюджета на съда в
размер на 400 лева за възнаграждение на вещо лице. С оглед на това обстоятелство и изхода
на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Софийски окръжен съд сумата от
400 лева, представляваща разноски направени от бюджета на съда.
9
В хода на производството по делото ищеца не е направил разноски и такива не следва
да му се присъждат.
По делото и ответникът не е направил разноски. Същият, чрез процесуалния си
представител юрк.Ц., претендира само юрисконсутско възнаграждение за осъществено от
него процесуално представителство. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 105 лева /изчислено на
база сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП,
във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид вида на
производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита/, съставляваща разноски –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД „Д.Б.:Ж. и з.” АД, ЕИК
********* да заплати на А. И. Д. от гр. Е., бул. „А.С.“ № 129, с ЕГН **********, сумата от
80 000 лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на влошеното му
здравословно състояние /ексцес/, изразяващо се в развила се асептична некроза на главата
на бедрената кост, което впоследствие наложило ендопротезиране, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 18.11.2020 год. около 20.10 часа на ПП-1-4 в района на км 10+900
/между с. Б. и. и гр. Е./, по вина на А.А.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, със застрахователна полица №
BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.11.2022 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева /сто
хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД „Д.Б.:Ж. и з.” АД, ЕИК
********* да заплати на А. И. Д. от гр. Е., бул. „А.С.“ № 129, с ЕГН **********, сумата от
5 973.79 лева /пет хиляди деветстотин седемдесет и три лв. и 79 ст./, съставляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение
на усложненията на причинените му при горното ПТП телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2022 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.Б.:Ж. и з.” АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3 838,95 лева /три хиляди
осемстотин тридесет и осем лв. и деветдесет и пет ст./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК А. И. Д. от гр. Е., бул. „А.С.“ № 129, с ЕГН
10
**********, да заплати на ЗАД „Д.Б.:Ж. и з.” АД, ЕИК ********* сумата от 105 лева /сто и
пет лева/, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11