Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Стара Загора, 15.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 343 по описа
за 2021 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от К.М.Т. с адрес *** против
Заповед № Л-2026 от 19.05.2021г, издадена от Началника на Затвора гр.Стара
Загора, с която е оставена без уважение молбата на К.Т. за преместване в
затворническо общежитие от открит тип. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта като издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби на ЗИНЗС и правилника за прилагането му, тъй като няма неизтекли
наказания и според чл.109 от ЗИНЗС трябва да се счита за ненаказван. По тези съображения, поддържани в съдебно заседание, е
направено искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара
Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Обосновава наличие на формалната предпоставка на
чл.64, ал.1 от ЗИНЗС – изтърпян срок на наложеното наказание, но липса на
втората такава – изискуемо поведение на осъденото лице. Поддържа, че с оглед
събраните данни за личността и поведението на жалбоподателя не е оправдано
извеждането му в по-слабо контролируема среда. Моли жалбата да бъде отхвърлена
и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят К.Т. е осъден с
влязла в сила присъда на 15 години лишаване от свобода с постановен първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил е в Затвора Стара Загора на
01.07.2009г с начало на наказанието 11.05.2009г. Изготвената му оценка на риска
от 04.12.2018г показва среден риск от рецидив – 55 точки. Със Заповед № Л-2132/
26.09.2019г режимът е заменен с общ с оглед показани положителни промени в
поведението и като част от прилагането на прогресивната система.
С
влязло в сила на 08.06.2020г определение №293/21.05.2020г., постановено по ЧНД №213/2020г. по описа на Старозагорски
окръжен съд е отхвърлена като неоснователна молбата му за условно предсрочно
освобождаване. Със заповед №Л-2964/21.09.2020г на Началника на Затвора Стара
Загора е наредено спирането му от работа в Мебелен цех при ДП „ФЗД“ ТП Стара
Загора на основание докладна записка от организатора „Стопанска дейност“ в цеха
за несправяне с работата.
С
молба вх.№ М-100/ 13.05.2021г до началника на Затвора Стара Загора К.Т. е
поискал да бъде изведен в затворническо общежитие от открит тип като счита, че
е придобил това право.
Във
връзка с молбата са изискани становища от инспектор „Социална дейност и възпитателна
работа“, началник сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ и заместник-началник по режимно-охранителната
дейност.
В
становището на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ е отразено,
че общата стойност на риска от рецидив е в рамките на средното ниво – 55т.
Необходимо е продължаване на работата по дефицитните зони отношение към
правонарушението, образование и обучение, начин на живот и обкръжение,
емоционални проблеми и умения за мислене. К.Т. е до голяма степен формален в
мотивацията си за положителна промяна във водения начин на живот на свобода. Не
осмисля в цялост факторите, допринесли за криминалното му поведение и е склонен
да омаловажава отговорността за
поведението си. Въпреки липсата на дисциплинарни наказания се наблюдават
аспекти на неустойчивост.
Становището
на началник сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ се припокрива в оценката за личността на Т. като е акцентирано,
че след спиране от работа поради несправяне с трудовите задачи е направено
препланиране на присъдата, включващо продължаване на образованието в СУ „Поп
Минчо Кънчев“ при Затвора Стара Загора, но той не е посещавал учебни занятия
през учебната 2020/ 2021г. Водената индивидуална работа не дава очакваните
резултати и е препоръчително да продължи със задаване на достижими цели и при
постигането им се преразгледат възможностите за промени в правния статус.
Заместник-началникът
по режимно-охранителната дейност изразява отрицателно становище по молбата на Т.
за настаняване в затворническо общежитие от открит тип поради несправяне с
трудовите задължения, наблюдавани
аспекти на неустойчивост въпреки липсата на дисциплинарни наказания през
последните години и продължаващ риск от вреди от следна степен.
С
оспорената Заповед № Л-2026/ 19.05.2021г на Началника на Затвора – Стара Загора
на основание чл.64, ал.2 от ЗИНЗС и становища на началник сектор СДВР,
заместник - началник РНОД и инспектор СДВР
е оставена без уважение молбата на К.Т. за преместване в затворническо
общежитие от открит тип. Административният орган счита, че искането противоречи
на последното препланиране на присъдата. Констатира, че за осъденото лице оценката
на риска от рецидив е 55 точки, необходимо е продължаване на работата по
дефицитните зони, до голяма степен е налице формалност в мотивацията на
положителна промяна във водения начин на живот на свобода. Рискът от сериозни
вреди, насочен към обществото и другите, е от средна степен, наблюдават се
аспекти на неустойчивост и корекционната работа с него трябва да продължи за
изпълнение на заложените цели и задачи в плана на присъдата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена на 02.06.2021г и
изпратена по пощата в 14-дневния срок по чл. 64, ал.4 от ЗИНЗС, считано
от датата на връчване на 19.05.2021г на
процесната заповед. Следователно оспорването като направено от легитимирано
лице, за което административният акт е неблагоприятен, в законово установения
срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
Заповед № Л-2026 от 19.05.2021г. е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС – Началника
на Затвора гр.Стара Загора.
Заповедта
е постановена в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана -
посочено е както материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които
административният орган е приел, че осъденият К.Т. не следва да бъде преместен в
затворническо общежитие от открит тип. Мотивите за възприетото административно
решение се извличат и от изготвените становища от Зам. началника РНОД, от
Началник сектор "Социална дейност и възпитателна работа" и от
инспектор "Социална дейност и възпитателна работа", което е допустимо
съгласно разрешението, дадено в ТР № 16 / 31.03.1975г на ОСГК, на ВС, че няма
пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването
на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на
акта.
При
извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64, ал. 2 и чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС
процедура, съгласно която началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Обжалваната
Заповед № Л-2026/ 19.05.2021 г. на Началника на Затвора Стара Загора е издадена
и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение,
които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,
могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна
молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.
От
тази нормативна регламентация следва извод, че преместването на лишения от
свобода в затворническо общежитие от открит тип, е законова предвидена
възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се
преценява конкретно за всяко осъдено лице пир наличие на две предпоставки – 1.
изтърпяване на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание
и 2. оценка за поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване н
наказанието. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка, обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е
предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в
условията на оперативна самостоятелност. Законът изисква само тази преценка да
се основава на изрично предвидените становища на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност респ. на началника на съответното затворническо
общежитие, относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по
целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК
при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност,
съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт. В случая тези изисквания са спазени.
От
фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят К.Т. към датата на подаване на молбата за
преместване 13.05.2021г г. е изтърпял
/фактически и от работа/ общо 13 г., 1м. и 17 дни от наказанието "лишаване
от свобода", при определено такова с влязла в сила присъда на основание чл. 23 от НК общо наказание в размер на петдесет години. Следователно и към датата на
издаване на оспорената заповед е изпълнена първата материалноправна
предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишеният от свобода е изтърпял повече от
една четвърт от наложеното му наказание.
От
съдържанието на обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия
административен орган преценка на поведението на лишения от свобода по време на
изтърпяване на наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в
изисканите и представените становища на съответните длъжностни лица по чл. 64,
ал. 2 от ЗИНЗС. Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ
на данните относно поведението на лишения от свобода и от изпълнението на
присъдата, е формиран обоснован извод за липса на трайна устойчивост на
поведението на жалбоподателя К.Т. като пречка за извеждането му в по-слабо
контролируема среда. Обективираните в становищата на длъжностните лица
еднопосочни констатации, основани на конкретни преки впечатления от личността
на Т. и професионалната оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички
доказателства, имащи характер на информация и относими данни за поведението, а
именно продължаващ среден риск от рецидив; формалност в мотивацията на лишения
от свобода за положителна промяна във водения начин на живот на свобода, без да
осмисля изцяло факторите, допринесли за криминалното му поведение; склонността
да омаловажава отговорността си относно собственото си поведение; латентния
потенциал за агресивни реакции, особено в състояние на стрес и фрустрация;
несправяне с възложените трудови задължения и др, са обусловили формираното у
Началника на Затвора – Стара Загора вътрешно убеждение за липсата на
устойчивост в поведението на лишения от свобода, както и достигане в достатъчна
степен на зрялост, осъзнатост и отговорност и за необходимост от продължаване
на корекционната дейност, въпреки положителната тенденция. Изводът за липса на
условията за преместване на К.Т. в затворническо общежитие от открит тип,
формиран на база извършената цялостна оценка на поведението на осъденото лице,
е фактически, доказателствено и правно обоснован и правилен.
Сочената от жалбоподателя липса на неизтекли като
давностен срок дисциплинарни наказания не е достатъчна да обуслови друг извод за извършената от Началника на
Затвора Стара Загора преценка на поведението му. Това обстоятелство е отчетено
при произнасянето на административния орган, но правилно е прието за недостатъчно
условие за уважаване на искането на Т. по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като
извършената цялостна преценка на поведението на лишения от свобода сочи, че на
този етап не следва да се преминава към преместване за доизтърпяване на
наказанието в затворническо общежитие от открит тип.
По
тези съображения съдът приема, че
обжалваната заповед като издадена от компетентен орган и в изискуемата се
форма, постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване
с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя К.М.Т. следва да бъде
възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл.
27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.64, ал.4 от ЗИНЗС, Старозагорски административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.М.Т. ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара
Загора, против Заповед № Л-2026 от
19.05.2021г, издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора, с която е
оставена без уважение молбата на К.Т. за преместване в затворническо общежитие
от открит тип, като неоснователна.
ОСЪЖДА
К.М.Т. ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София сумата 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: