Решение по дело №1465/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20194430101465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                           

   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

 

 

 

  

гр.Плевен, 23.12.2019 г.

 

 
 
  
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        

       

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито  съдебно заседание на 29.11.2019 година, в състав:

                                                                                                                 

                                                      

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

 

при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №1465 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

            

                

     

 

         Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

    Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Х.М., с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по  образуваното ч.гр. дело №8999/2018г. по описа на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление, инициирало настоящото исково производство.

   Предявен е иск за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо  ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/  за негов топлоснабден имот, находящ се на адрес : ***, аб. № ***.

   Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150(1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „***” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „***” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

     Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

     Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва : сумата от 361,28лв.- главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до 30.04.2018г., лихва върху главницата в размер на 43,81лв. за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

      Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на  основание чл.78 от ГПК, както и разноски в заповедното производство.

      Направено е искане за конституиране на трето лице-помагач, което е основателно и следва да се уважи.

      В срока за отговор е депозиран такъв от особения представител, назначен на ответната страна, адв.Ц.. Прави изявление, касаещо призоваването на ответника, като с определението по реда на чл.140 от ГПК му е указано, че доводите му са неясни и следва да направи съответно искане в тази връзка, ако има такова.

      Ищецът е уточнил от какво произтича вземането – молба, приложена на л.22 и сл. от делото

      В о.с.з. ищецът се представлява от юркс.Ч., която поддържа исковата молба.

          В о.с.з. ответникът се представлява от назначения особен представител адв.Ц., който не оспорва иска, не прави искания по доказателствата.

          В о.с.з. третото лице помагач не се представлява.

          Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 От приложеното ч.гр.д .№8999/2018год. по описа на ПлРС се установява, че на 13.12.2018год. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, като съдът е издал заповед за сумите, предмет на настоящото дело.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,  инициирало настоящото исково производство, в което ищцовото дружество претендира процесното вземане. По делото са представени доказателства досежно собствеността на процесния топлоснабден имот,- л.74 и сл. от делото , които не са оспорени от  ответната страна. Представени са доказателства от третото лице-помагач, касаещи месечни начисления за топлоенергия  за периода от 01.10.2016год. до 30.04.2018год., касаещи процесния топлоснабден недвижим имот-молба и  приложения – л.96 и сл. от делото. Същите отново не са оспорени от ответната страна. От приетото заключение на вещото лице Т.И. се установява, че в процесния  имот няма начислени суми за отопление от налични ИРУ за процесния период, не е ползвана топла вода; размерът на главницата и лихвата, претендирани от ищеца  са в размера , посочен в исковата молба.

С оглед изложеното,  искът следва да се уважи.

По отношение разноските по делото: същите следва да бъдат присъдени  в полза на ищеца по отношение направените такива в исковото производство – в общ размер 595лв. - за внесена държавна такса -75лв.,  разноски за особен представител -300лв., експертиза от вещо лице -120лв. и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер -100лв.

По отношение разноските в заповедното производство: същите следва да се присъдят в цялост, т.к. са в минимален размер, а именно общо в размер 75лв.

          Воден от горното, съдът

       

 

 

 Р    Е    Ш    И   :

          

          

          

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че  Х.С.М., ЕГН **********,***, представляван по делото от особен представител адв.И.Ц. от ПлАК, ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва : 361,28лв.- главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до 30.04.2018г. по отношение топлоснабден недвижим имот, находящ се на адрес : ***, аб. № ***, лихва върху главницата в размер на 43,81лв. за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.12.2018год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8999/2018год. по описа на Плевенски районен съд.

         ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Х.С.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 595лв., както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №8999/2018год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер 75лв.

         Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ищеца – „Х.И Р.“ ЕООД-*** ЕИК***.

         решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

                                                                  

                                                                   районен съдия: