РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. гр. Хасково, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640100700 по описа за 2021 година
Предявени са от Ф. Х.. СМ., от **********, против „Си Енд Си
Текстайлс“ АД – гр.Хасково обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между ищцата, в качеството й на
работник, от една страна, и ответника, в качеството му на работодател - от
друга, през 2015г. възникнало трудово правоотношение, за което бил сключен
Трудов договор № 240/09.11.2015г. за длъжността „машинен оператор“. От
момента на възникване на трудовото правоотношение неколкократно били
сключвани споразумения, съгласно чл.119 от КТ, с които било увеличавано
трудовото възнаграждение на ищцата. Така с Допълнително споразумение №
12/01.01.2017г. към Трудов договор № 240/09.11.2015г. на основание чл.119
от КТ, било уговорено, че ищцата работи на длъжност „машинен оператор“,
безсрочно, като работното й време било 8 часа. Уговореното основно трудово
възнаграждение в споразумението било 700 лева месечно, ведно с
увеличението от 0,60 % за трудов стаж и професионален опит в размер на
4.20 лева. На 01.01.2021г. между ищцата и ответника било сключено в
писмена форма Допълнително споразумение към Трудов договор №
1
240/09.11.2015г. със сходно съдържание като това на Допълнително
Споразумение № 12/01.01.2017г. Копие от това Допълнително споразумение
от 01.01.2021г. не било връчено на ищцата, макар и то да било изрично
подписано от нея и от работодателя. Единствената разлика между
Допълнителното споразумение от 2017г. и Допълнително споразумение от
2021г. била в трудовото възнаграждение. Съгласно Допълнително
споразумение от 01.01.2021г. основното трудово възнаграждение на било 990
лева месечно, считано от 01.01.2021г. Макар че Допълнително споразумение
от 01.01.2021г. не било връчено от работодателя на ищцата, съществуването и
съдържанието му можели лесно да бъдат установени. Видно било от
отбелязването в трудовата книжка на ищцата, което било направено от самия
ответник, че в графа „Дневно /месечно/ основно трудово възнаграждение“
последното отбелязване било 990 лева. Ясно било посочено, че работодател е
„СИ ЕНД СИ ТЕКСТАЙЛС“ ООД, ясно бил посочен и началният момент на
получаването на трудовото възнаграждение от 990 лева - 01.01.2021г.
/отбелязано в графа „Дата на постъпване“ в трудовата книжка/. Съпругът на
ищцата също работил в ответното дружество, като през месец февруари
2021г. между него и служител на ответника, който бил на ръководна
длъжност, възникнал конфликт. Заради този конфликт, с който на практика
ищцата нямала нищо общо, й заявили, че я гонят от работа. Впоследствие й
била връчена Заповед № 23/01.03.2021г., издадена на основание чл.325, т.1 от
КТ, възоснова на която било прекратено трудовото й правоотношение по
причина: „С молба на лицето и по взаимно съгласие“. Твърди се в исковата
молба, че ищцата никога не е депозирала до ответника молба, че желае
трудовото й правоотношение да бъде прекратено. Никога не била приемала
предложение на работодателя трудовия договор да бъде прекратен по взаимно
съгласие. При прекратяване на трудовото правоотношение между страните по
трудов договор по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, практиката на ВКС
безпротиворечиво приемала, че фактическият състав на посочената правна
норма изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление
за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която
е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен
срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението
не е прието. Несъмнено било, че законът придава на мълчанието значението
2
на воля за неприемане на предложението, т.е. на отказ. По този начин се
създавала необорима презумпция. Безспорно било, че заповед за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие, издадена без работникът да е
изразил писмено желанието си за това /какъвто бил настоящият случай/, е
незаконна, защото липсва воля на една от страните за прекратяване на
трудовия договор, а без нея на практика няма взаимно съгласие. При това
положение несъмнено било, че Заповед № 23/01.03.2021г., издадена на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ от работодателя, е незаконосъобразна и
същата следва да бъде отменена, а ищцата възстановена на предишната си
работа. От друга страна, съгласно чл. 225, ал.1 от КТ, работодателят дължал
на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато
уволнението й за незаконно и да се отмени заповедта, с която е извършено; да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „машинен
оператор“, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за
времето, през което останала без работа от 01.03.2021г. до 26.05.2021г. вкл. в
размер на 2828.52 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане /след допуснато изменение на иска в съдебно
заседание, проведено на 25.10.2021г./. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Също претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено по делото, че между страните към момента на
издаване на процесната заповед е съществувал трудов договор, по силата на
който ищцата е заемала длъжността „машинен оператор“. С атакуваната
заповед на управителя на ответното дружество трудовият договор между
страните е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно
съгласие. В същата е посочено, че прекратяването е поради подадена молба
от ищцата. Заповедта е била връчена на работника на 01.03.2021г. и е
породила своето правно действие. По делото се представи Трудовото досие
на ищцата, в което се съдържа оригиналът на подадената от същата молба, за
бъде освободена от работа по нейно желание. Молбата не носи дата на
постъпване, но в същата е посочено, че желае прекратяването да стане,
3
считано от 01.03.2021г., от което може да се направи обоснован извод, че
молбата е стигнала до знанието на работодателя и той е издал процесната
Заповед № 23/01.03.2021г. Видно от датата на постъпване на исковата молба
в съда е, че същата е подадена в двумесечния срок от нейното връчване.
Посоченото правно основание, възоснова на което е била издадена
атакуваната заповед, е чл.325, т.1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие между
страните. От представеното в цялост трудово досие на ищцата съдът
установи, че действително е налице молба в тази насока, подадена от ищцата.
Поради оспорването на така представеното доказателство и за пълното
изясняване на спора от фактическа страна, с оглед оспорванията от ищцата,
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-графологична експертиза,
което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Видно
от същото е, че в процесната молба, с която ищцата е поискала да бъде
прекратено трудовото й правоотношение, подписът е положен именно от нея.
Двата текста „Ф. Х.. СМ.“ вещото лице твърди, че не са изпълнени от
ищцата, а по отношение на текста за датата 01.03.2021г. дава заключение, че
вероятно не е изпълнен от ищцата.
От представената Заповед № 23/01.03.2021г., предмет на настоящия
правен спор, се установява, а и страните не спорят, че същата е била
подписана от лицето Е. М. Р.. По делото се представи Пълномощно от
работодателя, с което той делегира права на същото лице относно правото му
да подписва и прекратява трудови договори с работници и служители от
ответното дружество. Пълномощното е с дата 01.06.2020г., като същото носи
подписа на управителя на ответното дружество и печат на същото. По делото
съдът разпита като свидетел самото упълномощено лице - Е. М. Р., който
подробно и последователно обяснява как точно е станало подаването на
молбата за прекратяване на трудовия договор от ищцата, как тя е изразила
категоричното си желание да прекратят отношенията и последвалите след
това действия от страна на работодателя. На срещата свидетелят Р. твърди, че
е присъствало и лицето Г. И. Г.. Последния съдът също разпита като свидетел
и от показанията му отново става ясно, че ищцата настоявала веднага, на
посочената дата - 1-ви март, да напусне, като заявила, че не желае да
изработи /подаде/ предизвестие.
С оглед на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът
4
достигна до извода, че атакуваната заповед е била издадена от лице,
притежаващо съответните пълномощия да стори това.
Други доказателства по делото не се ангажираха.
След като съдът се увери, че при издаването на заповедта за
прекратяване на трудовия договор между страните не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, разгледа спора по същество.
При възприетата по-горе фактическа обстановка, съдът намира
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за неоснователен.
По несъмнен начин се установи, че е била подадена молба от ищцата до
работодателя с искане да бъде освободена от работа по нейно желание.
Независимо, че вещото лице е установило, че текстът в молбата,
представляващ трите имена на ищцата и датата, от която е пожелала
прекратяването на трудовия договор, да не са били изпълнени от ищцата, то
заключението му в частта на авторството на положения подпис е категорично,
а именно, че същият е положен от ищцата. При тези данни и при липса на
доказателства за невъзможност ищцата да се подписва или да не разбира
смисъла на съдържанието на един писмен документ, без правно значение е
кой е изготвил текста. Достатъчно е да се знае, че ищцата е подписала молба
да бъде освободена от заеманата длъжност и тази нейна воля е стигнала до
знанието на работодателя, който от своя страна е отговорил в срок.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира предявения иск за
отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за
неоснователен, поради което ще следва да се отхвърли. Ще следва съответно
да се отхвърлят и останалите обективно съединени искове за възстановяване
на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение на основание чл.225,
ал.1 от КТ.
При този изход на делото следва да се уважи претенцията на ответника
за заплащане на разноски в размер на 630 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Х.. СМ., ЕГН **********, от
**********, против „Си енд Си Текстайлс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул. „Васил Левски“ № 2,
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а именно - за
отмяна на Заповед № 23/01.03.2021г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди
уволнението „Машинен оператор“, както и за заплащане на обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради това уволнение /от
01.03.2021г. до 26.05.2021г. вкл./ в размер на 2828.52 лева, като -
неоснователни.
ОСЪЖДА Ф. Х.. СМ., ЕГН **********, от **********, да заплати на
„Си енд Си Текстайлс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Хасково, бул. „Васил Левски“ № 2, направените по делото
разноски в размер на 630 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 28.02.2022год.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6