№ 72
гр. Кюстендил, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500297 по описа за 2021 година
Производството е по въззивна жалба, подадена от адв.И.К., АК-
Пазарджик, *********** – пълномощник на В.Д. – ищец по гр.д.№91/2021г.
по описа на ДнРС срещу решение №260201/29.04.2021г. на РС – Дупница
постановено по цитираното дело, в частта, в която е отхвърлен ,като
неоснователен предявеният от него срещу Е.В. Г., ЕГН ********** от с.Р. иск
с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата над 2500 лева, като обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди.Жалбоподателят твърди
неправилност на решението, поради нарушение на чл.52 ЗЗД.При претърпени
три броя операции, при наличие на говорен дефект, след операциите, при
доказано хранене с тръбички в рамките на повече от 6 месеца, което повлияло
на теглото на пострадалия, върху неговата възможност и физическа сила да се
справя с ежедневни проблеми, при наличие на говорен дефект , съществуващ
и към момента на постановяване на решението, определеното обезщетение
според въззивника е крайно унизително за личността на
пострадалия.Искането е жалбата да бъде уважена, ведно с присъждане на
разноски.
1
Препис от жалбата е връчен на ответника Е.Г..В срок е подаден отговор,
с посочен адрес за връчване на книжа и съобщения – до адв.В.У., с адрес
***********, **Ответникът оспорва доводите за неправилност на решението,
поддържа, че присъденото обезщетение е силно завишено и неотговарящо на
реално претърпените вреди.Заявява, че по делото не е установено и доказано,
че говорният дефект е в резултат на извършеното от подсъдимия Г. деяние,
както и продължителността на този проблем не е изследвана в проведеното
производство.Счита, че присъденото обезщетение е завишено, тъй като
причинените вреди не са съобразени с реално претърпените болки и
страдания, както и с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.Счита, че
първоинстанционният съд е надценил претърпените болки и страдания, не се
е съобразил с дадените указания съдилищата да преценяват релевантните
обостоятелства за всеки отделен случай, като отчитат конкретиката и
специфичните му особености, да оценят действително претърпените болки и
страдания, съобразно обществения критерий за справедливост, въплатен в
нормата на чл.52 ЗЗД.Това според ответника по жалбата не е сторено в
достатъчна степен, при което надценени се оказват реално причинените от
престъплението неимуществени вреди, подлежащи на репариране.Искането е
жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. КнОС в настоящия си
съдебен състав, извършвайки проверка за съответствие на подадената жалба с
изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК, намери, че жалбата е подадена в срок
от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във
връзка с извършения доклад по делото не са представени.
Обжалвано е решение с което съдът се е произнесъл по иск за вреди от
непозволено увреждане. Съгласно чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на
съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение
№ 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при
наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по
надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128
2
ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и
в рамките на търсената с исковата молба защита.
Решението не е обжалвано от ответника в осъдителната част –
следователно със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е
признато за установено, осъществяването на предвидените в чл.45, ал.1 ЗЗД
обосноваващи отговорността на ответника – твърдяните в исковата молба
противоправно поведение, настъпили като следствие от поведението му
посочени в исковата молба вреди – счупена челюст, кръвонасядане и отток.
Всъщност вземането се основава на твърдение относно настъпили
неимуществени вреди, болки и страдания, невъзможност за хранене, водещо
до физическо и психично отслабване на организма, страдания поради
невъзможност да върши елементарна работа, по двора си или вкъщи, да бъде
от полза или от помощ за съпругата си, която също е възрастна следствие на
причинени на ищеца от ответника телесни увреждания, – счупване на челюст
– двустранно счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл
в дясно и възходящият клон на долната челюст в ляво; разкъсно – контузна
рана в областта на десния долночелюстен ръб и в областта на лявата
назолабиална гънка, оток на дясната буза и дясната долночелюстна област,
кръвонасядане и оток в лявата долночелюстна област, по предната и лявата
повърхност на шията, сътресение на мозъка и охлузване на ляво коляно.
Относно описаните подчертани вреди е налице влязла в сила присъда от
26.05.2020г. на Дупнишкия районен съд по нохд №1240/2019г., с която Е.Г. е
признат за виновен за това, че на 11.06.2019г. около 18:30ч. в с.Р., общ.С.Б. е
нанесъл юмрук в лицето на В.Д., с което е причинил телесно увреждане –
двустранно счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл в
дясно и възходящият клон на долната челюст в ляво, довело до затрудняване
на дъвченето и говоренето за срок от 40 до 60 дни, като му е наложено
наказание.Присъдата е потвърдена с решение на КнОС от 07.12.2020г. по
внохд №297/2020г.
От епикризи по ИЗ №310/2020г., 3639/498 и 14218/2019 издадени от
Университетска многопрлофилна болница за активно лечение „Света Анна“
Ад – София, МБАЛ“Св.Иван Рилски -2003“ ЕООД и Универститетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД – София, се
установява, че В.Д. е постъпил на 11.06.2019г. в болница и е диагностициран
3
с комоцио церебри, данни за фрактура с дислокация в областта на ангулус
мандибуле отдясно и рамус мандибуле отляво.Голям перимандибуларен
мекотъканен едем.Обективно от консултация с хирург в документа е отразено
– разкъсно – контузна рана в областта под долната челюст в дясно с дължина
около 5 см, с обилно кръвотечение, разкъсно – контузна рана в дясно от носа
под окото с размери около 2 см. кървяща, наложени шевове на раната под
долна челюст , направена хирургична обработка. При постъпване в Клиника
по лицево челюстна хирургия в Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Света Анна“ АД – София, на 17.06.2019г. е диагностициран
с окончателна диагноза – счупване на долна челюст, открито – двустранно, а
като придружаващи заболявания – хипертонично сърце без ( застойна)
сърдечна недостатъчност, подагра неуточнена, неуточнена
локализация.Описано е следното състояние – умерен посттравматичен оток,
двустранно на долната челюст, състояние след обработка на РКР на
субмандибуларна област вдясно, с наличие на компресивен марлен тампон,
палпаторна болка.Извършена е оперативна интервенция – открито
наместване на мандибуларна фрактура под обща анестезия.В епикриза по
историия на заболяването 310 е удостоверено, че за периода 06.01.2020г. до
08.01.2020г. Д. е бил на лечение в болница и с диагноза – последици от
счупване на черепа и костите на лицето.В епикризата е удостоверено
извършването на оперативна интервенция – отстраняване на друго
външно мандибуларно фиксиращо устройство, под местна анестезия, след
щателно почистване на оперативното поле , след перорален разрез в областта
на долната челюст вдясно в преходната гънка, отпрепиране на такъни
достигане до фиксиращо устройство и премахване на фрактурираната част от
него – щателна хемостаза, послойно зашиване на тъканите и суха стерилна
превръзка.
Представени са и фактури за заплатено възнаграждение за оказани
медицински услуги и покупка на медицински изделия.
Свидетелката Р.Л. потвърждава за инцидент, при който на 11.06.2019г.
след удар в лицето от ответника, лицето на нейния баща, въззивника
посиняло, били счупени челюстта и скулата му, повече от 6 месеца се хранел
с течна храна, не можел да говори, пиел обезпокояващи.От операциите
получил говорен дефект.Свидетелката знае, че и към момента баща и търпи
болки, фъфли при говорене.Случаят се отразил и на социалния живот на
4
пострадалия – престанал да ходи на участия,да свири, да обучава деца,
престанал да се усмихва, затворил се в себе си, срамувал се ,че е подут и
син.Престанал да общува с приятелите си.
С оглед преценка на жалбата и за изясняване на прогнозата за в бъдеще,
във въззивното производство е назначена съдебно – медицинска
експертиза.Видно от заключение с вх.№1180/28.09.2021г. Д. е понесъл
увреждане, временно опасно за живота – черепно мозъчна травма( комоцио
церебри), двустранно счупване на долната челюст – крие риск от задушаване
и кръвозагуба, травматични белези по лицето и белези от оперативни
разрези,оперативна интервенция под обща анестезия, под локална анестезия,
бил е принуден да премине на течно – кашава храна, за период от 3-6 месеца,
непосредствено след счупването и операцията ,имал е болки със силен
интензитет, затруднен говор и хранене.Имал е налични 4 зъба в долната
челюст, които са отстранени с оглед добрата репозиция на фрактурираните
фрагменти.Изработването на нови зъбни протези предвид нарушения релеф
на алвеоларния гребен на долната челюст, от фрактурни линии, плаки и
винтове, изработването на нови зъбни протези е определено, като трудно и
невъзможно.Състоянието на пострадалия неминуемо сочи на продължителни
затруднения при хранене, говор и естетика, за връзка с евентуални
последващи за това заболявания на храносмилателната система и
обмяната.Вещото лице допуска възможна рехабилитация на устната кухина,
след компютърен анализ, специално изработени, скъпоструващи импланти
при възможност и евентуално протези върху импланти, при отсъствие на
противопоказания от общ характер.Става ясно от обясненията на в.л., че в
устната кухина на пострадалия има фиксатори, той няма зъби.Отстраняването
на фиксаторите е тежка интервенция, при която съществува риск от счупване
на костта.Друга протеза, която да не стига до винтове и пластини, които са
останали поради невъзможност да бъдат с лекота свалени от челюстта би
могла да се сложи само на част от долната беззъба челюст и няма как да се
закрепи.С импланти, които да се направят на компютърен модел, за да може
да са крепители на бъдещата протеза, която ще достигне
донякъде.Обикновена протеза, която разчита на вакуум, не може да бъде
направена, тъй като такъв не може да се създаде поради метални стърчила –
те са под венеца, но могат да бъдат притискани от протезата и протезата не
може да създаде вакуум.Предишната протеза се е държала на 4-те зъба в
5
устната кухина на пострадалия.
С оглед на изложените обстоятелства и предвид нормата на чл.45, ал.1
ЗЗД съдът прецени подадената жалба за частично основателна.Съображения:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другимо.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно чл.52 ЗЗД –
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост.
В Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС се съдължат разяснения
относно прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД, като е посочено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица друго
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Като нарушение на чл.52 ЗЗД в Постановлението е
посочена практиката на съдилищата, които се задоволяват в мотивите към
присъдите и решенията да посочат, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост, без да изтъкнат обстоятелствата, които
обосновават присъдения размер. Това нарушение на чл. 52 ЗЗД довежда до
разноречива практика относно размера на неимуществените вреди и до
големи различия между присъдените размери по различни дела за съвсем
сходни случаи, които различия не всякога могат да бъдат коригирани от
второинстанционния съд.
Уважаването на такъв иск е предпоставено от доказване на следните
обстоятелства – действие, бездействие на ответника в нарушение на
конкретна правна норма или на Общата забрана да се вреди другиму, в
резултат на това действие да са настъпили вреди за ищеца – неблагоприятно
6
за същия засягане на телесна цялост, здравословно състояние в това число
психично здраве и емоционално състояние и съпроводените с това неприятни
преживявания, които е справедливо да бъдат обезщетени, връзка между
противоправните действия/бездействия и настъпилите вреди.
В претенцията за заплащане на сумата 25 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди ищецът включил в исковата молба освен описаните в
присъдата увреждания, още разкъсно – контузна рана в областта на десния
долночелюстен ръб, и в областта на лява назо – лобиална гънка, отток на
дясна буза и дясна долночелюстна област, кръвонасядане и отток в лявата
долночелюстна област, по предната и лявата повърхност на шията,
сътресения на мозъка и охлузване на ляво коляно.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С оглед на влязлата в сила присъда и данните от представените епикризи,
преди всичко тази от 11.06.2019г. и от 17.06.2019г. следва, че посочените
телесни увреждания, които естествено са източник на негативни изживявания
са налице у ищеца и те са следствие от противоправно поведение на
ответника, който си е позволил да накърни телесната неприкосновеност на
въззивника.В тази връзка съдът има предвид разпоредбата на чл.300 ГПК
съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца що се отнася до посочените в присъдата двустранно
счупване на долната челюст в областта долночелюстен ъгъл в дясно и
възходящия клон на долната челюст в ляво, довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето за срок от 40 до 60 дни.Описаните увреждания -
разкъсно – контузна рана в областта на десния долночелюстен ръб и в
областта на лявата назолабиална гънка, отток на дясната буза и дясната
долночелюстна област, кръвонасядане и отток в лявата долночелюстна
област, сътресение на мозъка са установени при прегледи на 11.06.2019г. –
един ден след инцидента и на 17.06.2019г., техният характер сочи на връзка с
увреждането, описано в присъдата и инцидента.Липсват доказателства само
за увреждане на коляното на въззивника и кръвонасядания по предната и лява
повърхност на шията.
Изложените в жалбата доводи, сочат на неправилна преценка относно
7
характера на понесените увреждания, определени, като тежки и интензитета
на неприятните преживявания на които те са източник – доколкото се
акцентира на състояние наложило три оперативни интервенции,
невъзможност за хранене за период от 6 месеца и цялостно негативно
отражение върху живота на ищеца, относно справяне с ежедневни
проблеми.От заключението на в.л. Д. се установи, че причинените на ищеца
увреждания представляват сериозно увреждане на здравословното му
състояние, съпроводени са с оперативни интервенции, представляващи
допълнителен източник на болки, неудобства и стрес, с висока степен на
несигурност относно възможността за възстановяване в състояние,
позволяващо нормални функции на храносмилателния орган.За период от 6
месеца е била засегната напълно способността на пострадалия, да се храни
нормално, а към момента е затруднена, както е затруднен и говора.Нормално
е да се приеме, че подобен проблем, който е не само функционален но и
естетически би имал неблагоприятно отражение и в социалното общуване на
индивида, отразяващ се на неговото самочувствие.
При тези увреждания, настъпили в резултат на спречкване и нанесен от
ответника удар с юмрук в областта на лицето и съпроводените с тях
неблагоприятни последици, върху които се е фокусирал въззивника, като има
предвид изброените обстоятелства и като отчита обстоятелството, че
предходното незавидно здравословно състояние на ищеца, с което
поведението на ответника не е във връзка, що се отнася до зъбния му статус е
било решено по уместен начин, и свидетелските показания сочещи, че това
не се е отразявало на самочувствието му що се отнася до активната социална
дейност в обществото– участие в организиране на тържества, в обучение на
деца, възрастта на ищеца 64г. неизключваща възможност за трудова заетост
и социална активност, съдът намира, че сума възлизаща на 15 000 лева е
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
причинените му телесни увреждания (без увреждания на шията и коляното),
като отчита и неблагоприятната прогноза за в бъдеще.Съдът има предвид и,
че интензивните болки в определен период рефлектират върху живота на
ищеца в това число и ежедневните му дейности, както, че с отшумяването им
това въздействие намалява.
Липсата на доходи не е фактор, който да дава отражение при определяне
размера на дължимото обезщетение.
8
Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 2500
лева до 15 000 лева е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това
съдът ще постанови решение, увеличавайки размера на дължимото
обезщетение на 15 000 лева.
Върху тази сума е дължима и претендираната законна лихва, считано от
датата на увреждането 11.06.2019г- до окончателното изплащане, на
основание чл.114, ал.3 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи заплащане по сметка на
КнОС на дължимата държавна такса за въззивното производство възлизаща
на 250.00 лева и съответна част от възнаграждението на в.л.180.55 лева.
С първоинстанционния съдебен акт са присъдени на въззивника разноски
в размер на 500.00 лева ( разноските които е направил ищеца възлизат на 1000
лева, платено адв.възнаграждение).Съразмерно на уважената част от иска
дължимо на ищеца е адв.възнаграждение възлизащо на 600.00
лева.Следователно допълнително следва да му бъдат присъдени още 100.00
лева.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради
което такива не му се следват.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260201/29.04.2021г. на РС – Дупница постановено
по цитираното дело, в частта, в която е отхвърлен ,като неснователен
предявеният от В.В. Д., ЕГН ********** от с.Р., *********** чрез адв.И.К.
срещу ЕМ. АС. Г., ЕГН ********** от с.Р., общ.С.Б., обл.Кюстендил иск с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, за сумата над 2500.00 лева до 15 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди от побой на 11.06.2019г.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕМ. АС. Г., ЕГН ********** от с.Р., общ.С.Б., обл.Кюстендил
да заплати на В.В. Д., ЕГН **********, от с.Р., *********** сумата над
2500.00 лева до 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, болки, страдания, неудобства, следствие
причинени му виновно от ответника на 11.06.2019г. увреждания, както следва
9
двустранно счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл в
дясно и възходящият клон на долната челюст в ляво, довело до затрудняване
на дъвченето и говоренето за срок от 40 до 60 дни( за което ответникът е
признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд №1240/2019г.), отток на
дясната буза и дясната долночелюстна област, кръвонасядане и отток в лявата
долночелюстна област, сътресение на мозъка( комоцио церебри|), ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 11.06.2019г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260201/29.04.2021г. на Дупнишкия районен
съд постановено по цитираното дело, в частта, в която е отхвърлен, като
неснователен предявеният от В.В. Д., ЕГН **********, от с.Р., ***********
чрез адв.И.К. срещу ЕМ. АС. Г., ЕГН ********** от с.Р., общ.С.Б.,
обл.Кюстендил иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, за сумата над 15
000.00 лева до 25 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, следствие на причинени му виновно от
ответника на 11.06.2019г. увреждания, както следва двустранно счупване на
долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл в дясно и възходящият
клон на долната челюст в ляво, довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето за срок от 40 до 60 дни( за което ответникът е признат за виновен
с влязла в сила присъда по нохд №1240/2019г.), отток на дясната буза и
дясната долночелюстна област, кръвонасядане и отток в лявата
долночелюстна област, сътресение на мозъка( комоцио
церебри),кръвонасядане по предната и лява повърхност на шията и охлузване
на лявото коляно ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 11.06.2019г. до окончателното изплащане.
В частта в която с решение №260201/29.04.2021г. на Дупнишкия районен
съд Е.А. Гизвод, ЕГН ********** от с.Р., общ.С.Б., обл.Кюстендил е осъден
да заплати на В.В. Д., ЕГН *********** от с.Р., *********** на основание
чл.45, ал.1 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 2500.00
лева, и относно присъденото обезщетение 3018.80 лева за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 14.01.2021г. решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
Осъжда Е.А. Гизвод, ЕГН ********** от с.Р., общ.С.Б., обл.Кюстендил
да заплати на В.В. Д., ЕГН *********** от с.Р., *********** разноски за
10
производството, като част от заплатено адвокатско възнаграждение
възлизащи на 100.00 лева.
Осъжда на основание чл.78, ал.6 ГПК Емилиян Асенов Гизвод, ЕГН
********** от с.Р., общ.С.Б., обл.Кюстендил да заплати по сметка на КнОС
държавна такса възлизаща на 250.00 лева и 180.55 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11