О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2518 по описа за 2018
г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от Д.К.М.,
чрез адв. С.П. за допълване на решение № 170/13.02.2019г.,
постановено по настоящото дело, в частта за разноските, инкорпориранa във въззивна жалба вх. № 7209/07.03.2019
г., подадена от същата страна. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
искането за разноски и се претендира присъждане на такива в полза на молителя.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството
е образувано пред ВРС, по предявен от ищеца Д.К.М. против
Прокуратурата на Р.България иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания,
унизително и нечовешко отношение, страх, накърняване на честта и достойството
му, както и на личния и семейния му живот
в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в
извършването на престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД №
616/2017г. по описа на Районен съд-Варна, поради недоказаност на деянието,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2017г. до
окончателното изплащане на присъдената сума. С решение
№
170/13.02.2019г. съдът е осъдил Прокуратурата
на Република България да заплати на Д.К.М. сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, страх,
накърняване на честта и достойнството му, както и на личния и семейния му
живот в резултат от повдигнатото срещу
ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление, приключило с
оправдателна присъда по НОХД № 616/2017г. по описа на Районен съд-Варна, поради
недоказаност на деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.02.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата
над 500 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, както и за присъждане
на законна лихва върху сумата на обезщетението за считано от 30.01.2017г., на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
С постановеното
решение съдът не е присъдил разноски в полза на ищеца, поради това, че искането
за това не е направено своевременно до приключване на устните състезания по
делото, а едва с представянето на писмените бележки. Независимо от това, че
съдът е определил на страната срок за писмени бележки и същите са представени
при спазването му, самата посмена защита не следва да се квалифицира като
продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което
страната е изложила устно пред съда. Представянето на писмена защита, така както
е установено с чл.149, ал.3 от ГПК не може да бъде разбирано разширително, т.
е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в
която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда,
респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна
не може да ангажира становище. На това основание с писмената защита не могат да
бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер, поради това че макар и акцесорна претенцията за разноски съставлява искане,
свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до
приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната
инстанция. В този смисъл са и мотивите към т. 11 от тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения,
молбата по чл. 248 от ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното
решение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Д.К.М., чрез адв. С.П. за допълване на решение № 170/13.02.2019г.,
постановено по гр. д. № 2518/2018г. по описа на ВОС, в частта за разноските,
като искането за инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 7209/07.03.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: