№ 2765
гр. В., 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110116076 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „С. Б.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.“ **** срещу Т. Р.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“, ****, с която е предявен иск
за заплащане на сумата от 1432,40 лева /след допуснато изменение в размера
на иска/, представляваща неизплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестие.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ответницата изпълнявала длъжността
„Специалист обслужване на клиенти“ в периода от 05.08.2019г. до
18.12.2020г. Ответницата прекратила трудовото правоотношение едностранно
на основание чл.326, ал.1 от КТ, без да отработи срока на предизвестие, като
не заплатила и обезщетение за неспазения срок.
В законоустановения едномесечен срок назначеният от съда особен
представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението за
дадено от ответницата писмено предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, както и че
не е отработила срока на предизвестието. Оспорва истинността на
представеното от ищеца предизвестие за напускане, като твърди, че то не е
подадено от ответницата. Сочи се, че същото не удостоверява съгласие за
1
заплащане на обезщетение. Счита, че има разминаване между сочената от
ищеца дата на прекратяване на трудовия договор и посочената в
представената с исковата молба заповед за прекратяване на трудово
правоотношение. Оспорва размера на исковата претенция. Сочи, че в
заповедта за прекратяване вписан по-малък размер на дължимото
обезщетение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуален представител на ответното дружество оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а е видно и от представения трудов
договор № 5814 от 05.08.2019г., че са били в трудово правоотношение, по
силата на което ответницата е заемала при ищцовото дружество длъжността
„Специалист информационно обслужване“, сключен със срок за изпитване от
6 месеца.
Представена с исковата молба е бланка на предизвестие от
работник/служител до управителя на „С. Б.“ ЕООД, в която липсват данни за
имена, ЕГН и длъжност на работника/служителя, а са налични само
популнени дати в графата последен работен ден – 28.12.2020г и дата на
предизвестието – 30.11.2020г., както и имена, подписи и дата на получаване
от пряк ръководител и функционален ръководител.
На по-късен етап по делото е представено предизвестие /л.76 от делото/,
инкорпорирано в идентична на горепосочената бланка, в която фигурират
същите дати на последен работен ден и дата на предизвестие, както и имена,
подписи и дати на ръководители, но с попълнени данни за служител, а именно
трите имена на Т. Р. И., ЕГН и длъжност, както и неин подпис.
Със заповед № 7895 от 18.12.2020г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от
29.12.2020г. В заповедта е вписано, че служителят дължи на работодателя
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ в размер на
1432.40 лева, платими в 30-дневен срок от връчване на заповедта. Заповедта е
2
връчена на 21.12.2020г. /л.75 от делото/.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-почеркова
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че ръкописният текст в предизвестие за
напускане от 30.11.2020г. в частта за трите имена и ЕГН е изписан от Т. Р. И.,
а в частта за изписаните дати 28.12.2020г. и 30.11.2020г. не е изпълнен от нея.
Подписът , положен е срещу „С уважение“ е изпълнен от Т. Р. И., както и
подписът в заповед № 7895 от 18.12.2020г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че основното месечно възнаграждение на
ответницата към м.октомври и м.ноември 2020г. е 1300 лева, а
допълнителното възнаграждение за трудов и професионален стаж – 0,6 % е в
размер на 7,80 лева. Последното й брутно трудово възнаграждение с
начисления от постоянен характер е 1307,80 лева. Начинът на отчитане на
работното време на ответницата е сумираното изчисляване на работното
време на тримесечие. Съгласно присъствената форма за м. ноември, нормата
на отработените часове е 168 часа. Отработени са общо признати 152 часа
/включително платен отпуск/. Разликата от хорариума е 124,56 часа, които са
платени във фиша за м. ноември 2020г. При включването им в обезщетението
за неспазено предизвестие същото е в размер на 1432,40 лева. За м. декември
съгласно графика, който се попълва преди започване на месеца ищцата е
следвало да отработи 16 дни и да ползва 3 дни платен годишен отпуск. Не ес
констатира през м.декември да е ползван отпуск за временна
неработоспособност.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и е
процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право
да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
3
Прекратяването на трудовия договор от работника или служителя с
предизвестие е лично субективно право, което може да бъде упражнено по
волята на работника – чл. 326, ал. 1 от КТ. За упражняването му е достатъчно
изразената от работника или служителя воля да съдържа ясно волеизявление
за прекратяване на трудовия договор, обективирано в писмено предизвестие,
което е отправено до работодателя. Последният е насрещната страна по
трудовия договор, а именно този, с когото договорът е сключен.
Предизвестие, отправено не към работодателя, а към друг ръководител в
предприятието – напр. към непосредствения ръководител, не произвежда
ефекта на отправяне на предизвестие и не води до прекратяване на трудовия
договор. В посочения смисъл е и Решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., съгласно което предизвестието по естеството си
представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото
правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да
упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която
започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият
договор ще бъде прекратен. Действието на предизвестието настъпва с
достигането на писменото изявление до адресата – работодател. Съгласно
разпоредбата на чл. 335, ал. 2 от КТ, конститутивното действие на
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока
на предизвестието, респ. с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието. По принцип страната, която отправя предизвестието трябва
да го спазим, но е предоставена и възможност за всяка от страните да не спази
срока на предизвестието. Вместо това отправилата предизвестието, респ.
предизвестената страна може да заплати на другата страна обезщетение за
неспазения срок на предизвестието в законоустановения размер. Плащането
вместо спазване на предизвестието също е субективно право,
удовлетворяването на което насрещната страна не може да откаже.
С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника,
прекратяване на същото от страна на ответника с предизвестие без спазване
на срока на същото, както и размера на търсеното обезщетение.
Установи се, че ответницата е работила по трудово правоотношение при
ищцовото дружество по силата на трудов договор от 05.08.2019г., както и че
4
трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ,
считано от 29.12.2020г.
По делото бе прието в оригинал отправено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответницата до
управителя на ищцовото дружество. От заключението на допусната по делото
съдебно-почеркова експертиза се установи, че изписаните данни за служителя
и подписа са изпълнени от Т. Р. И., но не и датите 28.12.2020г /последен
работен ден/ и датата на самото предизвестие – 30.11.2020г. Същите са
налични и в представена по делото бланка, в която липсват данни на
служителката. Посоченото разминаване в бланките в съпоставка със
заключението на вещото лице, е индиция, че предизвестието не съдържа
действително волеизявление от страна на служителката за конкретен срок на
предизвестието - датата, от която започва да тече или срокът, след изтичане
на който трудовият договор ще бъде прекратен. В този смисъл не е изпълнено
и горепосоченото изискване за срок, което е част от съдържанието на
предизвестието. Този срок следва да е определен именно от страната,
отправяща предизвестието, тъй като със същото тя упражнява субективното
си потестативно право да прекрати трудовия договор от определен момент.
Изложеното е достатъчно да се приеме, че липсва валидно изявление на
служителката за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие
от определена дата.
На следващо място, както бе посочено по-горе, предизвестието поражда
своето действие от момента, в който е достигнало до адресата – насрещната
страна по трудовото правоотношение. В настоящия случай предизвестието е
отправено до управителя на „С. Б.“ ЕООД, но няма никакви данни по делото,
същото да е достигнало до него. Единствено отразени са имена, подписи и
дати на полагането им за пряк ръководител и функционален ръководител.
Отделно от всичко изложено, в самото представено по делото
предизвестие /ако се приеме, че действително обективира волята на
служителката/ липсва волеизявление за прекратяване на трудовото
правоотношение при неспазен срок на същото в пълния законоустановен
размер от един месец, доколкото е посочена дата на предизвестието
30.11.2020г. и дата, след която да се прекрати трудовия договор – 28.12.2020г.
Именно от 29.12.2020г. е и самото прекратяване на трудовото
5
правоотношение със заповед на работодателя. В този смисъл неспазеният
срок на предизвестието е в размер на два дни.
Ищецът не е навел твърдения, че в периода от 30.11.2020г. до
29.12.2020г. ищцата не е полагала труд, нито е установено подобно
обстоятелство – в заключението на ССчЕ се сочи единствено, че ответницата
е включена в графика, изготвен за м.декември, 2020г., който е бил изготвен
преди началото на месеца, но не и че тя не е отработила предвидените й за
месеца часове.
В допълнение на изложеното, обезщетение за неспазен срок на
предизвестие се дължи, когато работникът ясно заяви, че прекратява
трудовото правоотношение преди изтичане на законоустановения
едномесечен срок за предизвестие и трудовото правоотношение бъде
прекратено от посочената дата/изтекъл срок. В настоящия случай посочената
от работника дата е 29.12.2022г. и именно това е датата на прекратяването. В
случай, че служител не се е явява на работа при действащо трудово
правоотношение, възникват различни последици от задължение за заплащане
на обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
По всички гореизложени съображения се налага извода, че предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.“ **** срещу Т. Р. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“, ****, с която е предявен иск за заплащане на
сумата от 1432,40 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неспазен
срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор № 5814 от
05.08.2019г., на основание чл.220, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6