Р Е Ш Е Н И Е
№ 742
гр.П., 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.,
гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 04369
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
ОТ:
Гаранционен Фонд, с адрес гр. С.,, ул. „Граф Игнатиев", №2, ет.4,
представляван от Изпълнителните Директори Б.И.М. и С.С., със съдебен адрес ***,
адв. М.Х.
СРЕЩУ:
М.Е.И. с ЕГН **********, адрес: ***
С
искане да бъде осъден ответника М.Е.И. да заплати на Гаранционен фонд исковата
сума от 899.24 лв. (осемстотин деветдесет и девет лева и 24ст.), представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд по щета №****г. обезщетение ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ищеца
твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за
застраховане (отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за
застраховане е изплатил по щета №****г. обезщетение за имуществени вреди за в
размер на 899.24лв. за увреден при ПТП, настъпило на 17.06.201 Зг. в гр. П.,
л.а. „Ф.Г.“ с ДКН ****, собственост на В.Е.С.. Виновна за катастрофата е била М.Е.И.,
която като пътник в л.а. „Н.А.“ с ДКН ****, собственост на Л.И.Ц. от гр. С.,,
без да се увери, че пътят е свободен е отворила задна лява врата, при което е
настъпило ПТП с преминаващия отляво л.а. „Ф.Г.“. В нарушение на чл. 260 от КЗ
(отм.) сега чл. 240 от КЗ ответникът, като пътник се е возила в лек автомобил „Н.А.“
с рег. № ****, собственост на Л.И.Ц. от гр. С.,, за който няма сключена действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ответника е била поканена да
възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, но тя не е погасила задължението.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи, е депозирал отговор, в който сочи, че оспорва
изцяло иска по основание и размер, сочи че не е възникнало за нея задължение за
заплащане на процесната сума. Прави възражение за погасяване по давност на
задължението
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, представител не изпраща и не взема становище по същество.
Ответникът,
в открито съдебно заседание, редовно призован
чрез назначения му особен представител, явява се особения представител и
оспорва изцяло предявения иск.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Не се
спори между страните и се установява от приложена по делото Справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционния фонд, на база на подадени данни
от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че към момента на настъпване на ПТП, а именно 17.06.2013г.,
12,50 часа за лек автомобил Н.А.“ с рег. № ****, собственост на Л.И.Ц. от гр. С.,,
не е имало сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Не се
спори също така и това е видно от представения препис на Протокол за ПТП №*******/17.06.2013г
и Акт за установяване на административно нарушение № ****/17.06.2013г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил Н.А.“ с рег. № ****,
собственост на Л.И.Ц. от гр. С.,, не е имало сключена действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” и лек автомобил л.а. „Ф.Г.“ с ДК № ****.
Видно е от отразеното в съставения Протокол, че са били констатирани видими
щети по лекия автомобил „Ф.Г.“ с ДК № ****. В протокола и в АУАН е посочено, че
ответника е била пътник, който е отворил предна лява врата на паркирания лек
автомобил „Н.А.“ с рег. № ****, при което реализира ПТП с преминаващия покрай
автомобила лек автомобил „Ф.Г.“ с ДК № ****.
От
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява
механизма на настъпване на ПТП – „Лек автомобил „Ф.“ се движи в гр. П. по ул.
„Кракра“. Преминавайки покрай паркиралия в дясната част на платното за движение
л.а. „Н.“, предната лява врата на спрелия автомобил се отваря и следва удар
между отварящата се врата на л.а. „Н.“ и л.а. „Ф.“. В резултат от удара
настъпват деформации по детайли от л.а. „Ф.“, концентрирани предимно в дясната
му част.“ В резултат на удара съгласно заключението на вещото лице са увредени
следните елементи на лек автомобил „Ф.Г.“ с ДК № ****: капак преден; калник
преден десен; врата предна дясна; странично огледало дясно; дек. кора на преден
десен калник; фар десен външен; решетка предна; мигач в калник; мигач в предна
броня; маска предна; маска - престилка; рог десен; основа предна броня; панел
заден десен; броня предна облицовка.
Съгласно
заключението на вещото лице, всички описани щети по автомобила при извършения
оглед от Гаранционния фонд, с изключение на описаната деформация по преден ляв
калник, отговарят по начин на получаване на удар с приетия в заключението
механизъм. Сумата, необходима за възстановяване на горепосочените щети, е в
размер на 805,24 лв.
По Уведомление за имуществени вреди, подадено
от В.Е.С. – собственик на автомобил „Ф.Г.“ с ДК № **** е образувана е щета № ******/07.08.2013 при ищеца.
Извършен е оглед на автомобила и щетите по същият са оценени в размер на 899,24
лева. Сумата 899,24 лева е платена на собственика на автомобила В.Е.С.
по банков път с преводно нареждане от 12.03.2014г.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането (чл.288, ал.1 от КЗ (отм.)
Предпоставките за възникване на
задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите са настъпване на ПТП,
лекият автомобил причинил процесното ПТП обичайно се намира на територията на
РБ, водачът/пътник в него да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ
пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото
обезщетение, посочени в чл.288 КЗ, като най-често това са причинени вреди от
МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен
извършител.
В настоящият процес безспорно
се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането
на ищеца спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 17.06.2013
г. е по вина на ответника, като пътник в МПС, за което към момента на ПТП не е
имало налична и валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените
на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от
него размер.
Видно от заключението на вещото
лице обаче не всички изплатени щети са в резултат на настъпилото ПТП, щетата на
предния ляв калник на автомобила предвид приетия механизъм на ПТП не е причинно
в следствие връзка с това събитие.
По изложените съображения съдът
намира, че в разглеждания случай, предпоставките за уважаване на регресния иск
на „Гаранционен фонд“ срещу деликвента М.Е.И. са налице: от реализираното по
вина на деликвента ПТП са причинени имуществени вреди на трето лице в размер на
805,24 лв., в обезщетение на което ищецът е заплатил на 12.03.2014 г. сумата от
899,24 лв., поради което предявеният иск се явява доказан по основание и размер
до сумата 805,24 лв., до която и същият следва да бъде уважен. Освен това в
настоящият процес не е спорно и съдът приема изцяло, че ответникът е признат за
виновен за настъпилото ПТП, видно от писмо от началника на ОД на МВР П. с
приложено наказателно постановление № ****/21.06.2013 г., издадено срещу М.Е.И.
и връчено й на 28.01.2014 г., за което няма данни да е обжалвано, поради което
е и влязло в сила.
Съдът намира, че следва да обсъди възражението за
изтекла погасителна давност. Безспорно в
настоящия случай би имало значение приетата практика от Пленума на ВСС по
Постановление № 7/1977 г. по т. 14, съгласно която за регресните искове важи
общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като същата започва да се прилага от
момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В
този смисъл са и Решение № 178/21.10.2009г., ТД № 192/2009г. на ВКС и Решение №
15/04. 02.2011г., ТД № 326/2010г. на ВКС. Заплащането на обезщетението е
станало на 12.03.2014 г. и не е изтекла погасителната давност. Поради което и
направеното възражение за изтекла погасителна давност спрямо ответника се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважени.
С оглед изложените съображения
предявената претенция се явява основателна в размер до 805,24 лв. в който
размер следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от деня на
депозиране на исковата молба в съда 25.06.2018г. г. до окончателното изплащане,
като до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена като неоснователен
По разноските:
В настоящето производство ищецът е представил
доказателства и списък за следните разноски за суите както следва - 50,00 лв.
за платена държавна такса, 150,00 лв.- депозит за особен представител, 200,00
лв. депозит за автотехническа експертиза.
С оглед изхода
на спора пред исковия съд ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете, или касателно настоящия случай ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца цялата сума на сторените разноски в размер на 358.19 лв.
Предвид приключването на
производството в настоящата инстанция следва да бъде изплатено възнаграждението
на особения представител на ответника адв. В.Ф. в размер на 150.00 лв. от депозита внесен от ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Е.И. с ЕГН **********, адрес: *** да ЗАПЛАТИ на Гаранционен
Фонд, с адрес гр. С.,, ул. „Граф Игнатиев", №2, ет.4, представляван от
Изпълнителните Директори Б.И.М. и С.С. сумата от 805,24
/осемстотин и пет лева и 24 ст./ представляваща изплатено от Гаранционен Фонд обезщетение по щета № ****г., във връзка с
настъпило на 17.06.2013 г. събитие (ПТП), ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, а именно 25.06.2018 г. до окончателното й
плащане, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
до пълния предявен размер, като НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Е.И. с ЕГН **********, адрес: *** да ЗАПЛАТИ на Гаранционен Фонд, с адрес гр. С.,, ул. „Граф Игнатиев", №2,
ет.4, представляван от Изпълнителните Директори Б.И.М. и С.С. по сметка IBAN:***: UNCRBGSF, сумата от 358.19 лв. /триста петдесет и осем лева и 19 ст. / сторени разноски в настоящето
производство, съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В.Ф. възнаграждение за
участие в производство в качеството на особен представител на ответника в
размер на 150.00 лв. / Възнаграждението да се изплати от депозитните суми на
съда. Да се издаде РКО.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: