Решение по дело №118/2021 на Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№

гр.Харманли,  28.06.2021 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и седми май   през две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на  чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Р.Б.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление №21-0271-000121 от 23.02.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП  административно наказание «глоба» в размер на 300 лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като от жалбоподателя сочи, че  АУАН е нечетлив. В конкретния случай, процесните АУАН и НП били съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 чл. Б7, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които разпоредби се отнасяли до задължителното съдържание на АУАН и НП и били императивни по своя характер.С оглед даденото описание на фактическата обстановка по отношение на нарушената разпоредба от ЗДвП, жалбоподателят счита, че съдържанието на АУАН и НП не били в обем, позволяващ проверка материалната законосъобразност на НП. Административнонаказващият орган  дължал описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна. Императивната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължавала водачите на ППС да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Пътните знаци за въвеждане на забрана били изчерпателно посочени в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП. В настоящия случай в описание на нарушението липсвало посочването на конкретен административен акт, с който била въведена твърдяната в НП временна забрана за движение, както и времетраенето на въведената временна забрана за движение, участъкът от пътя, за който се отнася, видовете ППС за които важи забраната. Непосочването на всички тези съставомерни елементи от обективната страна на деянието ограничава правото  на защита на жалбоподателя и обуславяли незаконосъобразността на процесното НП. В жалбата се твърди, че никъде нямало поставен пътен знак В-2. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба поддържа въззивната жалба.

АНО (въззиваемата страна) - РУ Харманли при ОД на МВР – Хасково , редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

 На 10.02.2021г. в 11,45 часа в Община Симеоновград на път трети клас №8007 между с.Константиново и гр. Симеоновград в посока гр. Симеоновград жалбоподателят управлява лек автомобил „Инфинити” с рег. №***** собственост на С.Р.Я.с ЕГН **********, като нарушава пътен знак В-2, с който е въведена принудителна мярка поради извършване на ремонтни дейности,като водачът навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение. 

Предвид констатираното нарушение свидетелят И.Г.К.  на длъжност ”младши полицейски  инспектор” в ПУ – Симеоновград, РУ – Харманли съставил против жалбоподателя Р.Б.Р., с ЕГН**********  и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков  № 981162. Това процесуално действие извършил и с участието на свидетеля – А.А.И., очевидец на нарушението. В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за нарушение от жалбоподателя на пътен знак В-2, с който е въведена принудителна мярка поради извършване на ремонтни дейности,като водачът навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение. А досежно квалификацията, нарушението е правно квалифицирал с разпоредбата на чл.6,т.1 от ЗДвП, която вписал за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Р.Б.Р., с ЕГН**********, който не вписал възражения против констатациите.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началник РУ към ОД на МВР – Хасково, РУ Харманли е издал процесното НП № 21-0271-000121 от 23.02.2021г. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган  чл.6,т.1 от ЗДвП   и е наложил на жалбоподателя Р.Б.Р., с ЕГН********** на основание  административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

НП е редовно връчено лично на жалбоподателя, на 12.03.2021г., видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение № 981162 от 10.02.2021г., НП № 21-0271-000121 от 23.02.2021г. Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли показанията на актосъставителя И.Г.К. и на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта А.А.И., от Заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на министър В. Р.; Заповед №8121з – 825/19.07.2019 г. на министър М. М.; Заповед РД-11-9 /04.02.202г. на Агенция "Пътна Инфраструктура", както и от останалите писмени доказателства  приети като доказателства по делото, които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя И.Г.К. и свидетеля А.А.И. тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя  Р. по не спазване предписанието на ПЗ "В2" – забранено влизането на ППС в двете посоки  на път III клас №8007 между с. Константиново и гр. Симеоновград. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Р. в нарушение, което не е извършил. Твърденията на жалбоподателя Р., че не е нарушил пътен знак В2 забранено влизането на ППС в двете посоки, тъй като не видял същият, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се от показанията на актосъставителя И.Г.К. и свидетеля А.А.И.. Актосъставителят и свидетеля са категорични, че ПЗ "В2" – забранено влизането на ППС в двете посоки  път III клас №8007 в отсечката с. Константиново – гр. Симеоновград са били видни от двете посоки. В тази насока следва да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001г за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, обв. ДВ бр. 73 от 21.08.2001г, пътния знак е валиден за цялата широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака. Следователно, за жалбоподателя Р. като водач на лек автомобил  на път трети клас №8007 между с.Константиново и гр. Симеоновград в посока гр. Симеоновград с поставен пътен знак В2 – забранено влизането на ППС в двете посоки, е било забранено преминаването през цялата широчина на пътното платно.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14 от НПК,  настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН  и същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

По отношение на направеното възражение от жалбоподателя за нарушено право на защита на същият, тъй като му е връчен нечетлив препис от АУАН настоящият състав намира същото за неоснователно. При предоставен нечетлив екземпляр от акта на нарушителя, последният несъмнено е бил поставен в реална възможност да прочете оригинала на акта, нещо повече, това следва да се приеме, че е направено, с оглед на факта, че в оригинала на АУАН се съдържа подпис на това лице /Р.Р./ и същият е вписал в него, че няма възражения по  АУАН.

Чл.44, ал.1 от ЗАНН установява по императивен начин правото на лицето, срещу което е съставен акт за административно нарушение, да направи възражения против фактите в акта още към момента на неговото съставяне /това не е налице в настоящия случай/, както и правото да подаде възражения в три дневен срок от подписването на АУАН, т.е. за законодателя е релевантен не фактът на връчване на екземпляра от акта, а от подписването му. Именно с поставяне на подпис върху акта се удостоверява и обстоятелството, че на лицето е предявено съдържанието, обективирано в документа.

Ето защо настоящата инстанция счита, че няма допуснато нарушение на правото на защита на санкционираното лице за това, че връченият екземпляр от АУАН е нечетлив. Още повече при предявяване на АУАН жалбоподателят Р. не изразява в документа претенции за неяснота на фактите по нарушението, нито за нечетливост на това съдържание. Правото на възражение и неговото реализиране е изцяло във възможностите и волята на наказаното лице, като същият в АУАН е вписал, че няма възражения.

Неизпълнението му в този случай с довода, че не е ясно съдържанието на АУАН, този съдебен състав не споделя за основателно в насока допуснато съществено процесуално нарушение на правото на защита на наказаното лице.

Макар да не е направено  възражението в жалбата, настоящият състав намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН, при  поправка в същия в частта относно нарушението на законови разпоредби, която поправка не е датирана и подписана от лицето, което я е извършило. При изписване на нарушената разпоредба в АУАН е направена поправка с коректор, но се установява по категоричен начин, че в оригинала на АУАН, за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл.3 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение, поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и други, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност виновно нарушената норма. В този смисъл докато в АПК /чл. 62, ал. 2/ е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то и в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административно-наказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки е предвидена в чл.248а от НПК. В конкретния случай обаче в оригиналния акт за установяване на административно нарушение липсва очевидна фактическа грешка, като изписаната виновно нарушена норма е била коригирана с коректор от актосъставителя. Не може да бъде установено по категоричен начин дали поправката е извършена преди предявяването на акта на нарушителя или след този момент, но за актосъставителя е съществувало задължение изрично да посочи, че извършената в АУАН поправка е направена от него. В тази насока липсват възражения от жалбоподателя по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН досежно извършената поправка с коректор на виновно нарушената норма в АУАН и досежно моментът на извършване на тази поправка. Според съда тази непрецизност, а именно – непосочването от актосъставителя, че той е извършил поправката с коректор, не е от категорията на тези процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. А и съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. А от обстоятелствата по делото, установени посредством събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че водачът на МПС като участник в движението на процесния ден не е съобразил поведението си с пътните знаци, поставени с оглед въведената временна организация на движението, което съставлява нарушение именно на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Тази нередовност в АУАН е била отстранена и по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, в което също е вписана правилната правна квалификация на деянието, като наказващият орган е издал наказателно постановление, тъй като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. 

Описанието на конкретното нарушение е достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, без да състава предпоставки за неправилното му разбиране или нужда от тълкуване.

Налице е относимост на описаната нарушена материална норма към санкционната такава, доколкото разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължението: "Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. ". В случая водачът Р.Р. не е съобразил своето поведение с пътен знак "В-2", забраняващ влизането на ППС в двете посоки автомобил  на път трети клас №8007 между с.Константиново и гр. Симеоновград в посока гр. Симеоновград, с който е било забранено преминаването през цялата широчина на пътното платно.

Съобразно цитираната Заповед РД-11-9 /04.02.202г. на Агенция "Пътна Инфраструктура" т.3 е обявено организиране на движението по път  III -8007 « Хасково- Симеоновград» от км 0+000 до 25+080.

Разпоредбата на санкционната норма на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП повелява: "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. ".

Съответствието между установена фактическа обстановка, описването й текстово като нарушение в АУАН и НП, отнасянето на това адм. нарушение към разпоредбата на санкционната норма е правилно и липсват каквито и да било обстоятелства, водещи до неразбиране или несъответствия.

По отношение определяне размера на наказанията, същите са били определени от адм. -наказващия орган в конкретно предвидения размер и в тази връзка не съществува възможност за изменението им.

Като цяло може да се подчертае, че описаните в жалбата възражения и наведени такива, не оборват констатациите в акта, нито внасят съмнения в проведената административно-наказателна процедура. При тези констатации и липса на съществени нарушения на материалния и процесуален закон при провеждането на адм. -наказателното производство, следва издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-0271-000121 от 23.02.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Р.Б.Р., с ЕГН**********, с адрес: *** е наложено на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП  административно наказание «глоба» в размер на 300 лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                                СЪДИЯ: