Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр. Пловдив 13.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното
от съдията АНД № 3115/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 19-1030-012578/30.12.2019 г. на ****при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. П., с което на А.Й.Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.178 ал.1
т.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.178 ал.1 т.7 от
ЗДВП.
Жалбоподателят А.Й.Т. не се явява в съдебно заседание,
не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. Н.К. ***. Чрез
жалбата и допълнително депозирано становище се иска от Съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва се извършването на
процесното административно нарушение, като се излагат и доводи за
несъставомерност от обективна и субективна страна на приетото с обжалваното НП
за налично административно нарушение по см. на чл.178 ал.1 т.7 от ЗДВП. Твърди
се допуснато в хода на административното производство съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неясно и точно излагане на обстоятелствата на
нарушението. Развива се и довод за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР П. не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Към м. декември 2019 г. свидетелят М.М.М.работел като
общ работник в „М.***“ ООД гр. П., което дружество осъществявало строителна
дейност на строителен обект в гр. П. на бул. „Ц.С.“ в ж. к. „Т.“. Като
технически ръководител към „М.***“ ООД работел жалбоподателят А.Й.Т. ***. На
02.12.2019 г. около 13.00 ч. служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. П. установили наличие на кал по пътното платно на бул. „Ц.С.“ до № 33 в гр.
П. и тъй като там се извършвала строителна дейност по наливане на бетон на
строителния обект изпълняван от „М.***“ ООД, а с наличието на изнесена кал на
пътя било преценено, че се създава опасност за движението, на А.Й. бил съставен
акт – АУАН № 5579/02.12.2019 г. за прието за извършено административно
нарушение по см. на чл.178 ал.1 т.7 от ЗДВП, състоящо се според описаното в
акта в невземане от страна на жалбоподателя като технически ръководител към „М.***“
ООД на мерки за своевременно отстраняване на изнесената кал по пътното платно и
несигнализиране по установен начин. При предявяване на акта на лицето нарушител
по него Й. вписал, че има особено мнение, но не конкретизирал мнението си, не
направил възражения, не подал и писмени възражения против констатациите по акта
в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Идването на полицаите до обекта не било
възприето от св. М., който по това време бил до тоалетна.
Въз основа на АУАН административно-наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на
приетото за извършено нарушение по чл.178 ал.1 т.7 от ЗДВП били изложени по
сходен като в акта начин.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. М., АУАН, справка за
нарушител/водач, оправомощителни заповеди.
Съдът прие да се довери на казаното от св. М. като
кредитира показанията му изцяло – като последователни, кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, неоспорени от страните.
При така възприетата и изложена откъм факти обстановка
съдебният състав прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя А.Й.Т.
административна отговорност за нарушение по чл.178 ал.1 т.7 от ЗДВП следва да
отпадне като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло – като незаконосъобразно. Като основание за този правен извод на съда е
преценката за допуснати в хода на административното производство – при
издаването на АУАН и съставянето на НП, на съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на подведеното под отговорност лице.
Нормите на чл.42 т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
въвеждат задължения съответно за актосъставител и за административно-наказващ
орган при изготвянето съответно на АУАН и на НП да изложат обстоятелствата на
нарушението, при които то е извършено. Обстоятелствата следва да бъдат изложени
по такъв начин, че да очертават и всички елементи от съставомерността на
приетото за налично административно нарушение – за да е наясно и лицето
нарушител за какво следва да носи и ангажираната спрямо него административна
отговорност. Съгласно чл.178 ал.1 т.7 от ЗДВП „Наказва се с глоба от 2000 до
7000 лв.: 7. Длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за
отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или
неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността
на движението;“. В процесния случай нито актосъставител в АУАН, нито
административно-наказващ орган в НП са изложили конкретни обстоятелства от
обективната действителност, които да свържат лицето нарушител с установеното
препятствие /такова по см. на §.6 т.37 от ДР към ЗДВП/ - изнесената кал по пътното
платно на бул. „Ц.С.“ до № 33 в гр. Пловдив, а и да налагат задължението му да
вземе своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин
на препятствието на пътя. Вписано е единствено, че Т. е длъжностно лице –
технически ръководител към „М.***“, и че при извършване на строителна дейност
/наливане на бетон/ не бил взел своевременните мерки за отстраняване и
сигнализиране по установения начин на препятствието на пътя. Качеството на
технически ръководител към което и да е търговско дружество работодател
предполага и качеството на длъжностно лице за този технически ръководител, но
няма обстоятелства в случая които да сочат и че изнесената кал на пътното
платно е резултат от строителната дейност и то по наливане на бетон, а и най –
вече че строителната дейност на това място на този строителен обект се
осъществява от същото дружество, към което А.Т. е технически ръководител – „М.***“.
При липса на конкретизация в АУАН и в НП защо към 02.12.2019 г. около 13.00 ч.
и на място бул. „Ц.С.“ до № 33 в гр. Пловдив именно техническия ръководител на
„М.***“ Т. е задължен да вземе своевременно мерки за отстраняване или
сигнализиране по установения начин на препятствието на пътя, то и всяко друго
физическо лице, което изпълнява длъжност технически ръководител и към което и
да е юридическо лице работодател, би било подведено под административна
отговорност като нарушител на чл.178 ал.1 т.7 от ЗДВП. Неизпълнението в пълен
обем на задълженията на актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и на
административно-наказващ орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – за излагане на
обстоятелствата на нарушението, при които то е извършено, ограничават правото
на защита на субекта на административна отговорност, а допускането на такова
ограничение в хода на административното производство се преценя от съда за
съществени процесуални нарушения, опорочаващи така издаденото наказателно
постановление и налагащи отмяната му като незаконосъобразно.
С оглед на изложеното Съдът прие да отмени обжалваното
наказателно постановление изцяло.
Мотивиран от горното РС
Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-012578/30.12.2019
г. на ****при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. П., с което на А.Й.Т. с
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение по чл.178 ал.1 т.7 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.178 ал.1 т.7 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. П. по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
вярно с оригинала,
М.Т.