Решение по дело №344/2017 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №83

С.,  06 юни 2018 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С.ският районен съд,  Іви   състав в публично  съдебно заседание  на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ

при секретаря Йорданка Малинова, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гр. дело № 344 по описа за   2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание  чл. 54, ал.2 от ЗКИР, съединен с иск по чл.108 от ЗС.

Предявен е от С.Я.Б. с ЕГН ********** и Г.Я.Б. с ЕГН ********** срещу ответниците И.Л.И. и Г.К.И. иск с правно основание  чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, в който се твърди грешка в кадастралната карта и се претендира по отношение на ответниците установяване на претендираната грешка в кадастралната карта свързана със спор за правото на собственост, претендирано от ищците върху реална част с площ около 20 кв. м. от северната страна на имот ПИ с идентификатор 65231.912.233 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., която площ се твърди в исковата молба, че без основание е отразена в кадастралната карта в имота на ответниците 65231.912.233, които държат спорната площ без правно основание. Към иска по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е присъединен и иск с правно основание чл 108 от ЗС, като ищците искат съдът както да установи собствеността им върху спорното място, така и да осъди ответниците да предадат на ищците владението на процесното място и да им заплатят разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ищците С. и Г. Я.Б.са собственици на УПИ с идентификатор 65231.912.232 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрена със заповед РД 18-3/27.01.2005г на Изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. П. №**, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, и с номер по предходен план 3333, кв. 184, парцел XIX / УПИ XIX-3333/, съгласно документ за собственост за първия ищец - нотариален акт №1, том IV, дело 1274 от 24.08.1994г., издаден от РС-С., а за втория ищец нотариален акт №200, том III, дело 1273 от 24.08.1994г., издаден от РС-С.. Твърди се в исковата молба, че съседи на имота по скица са поземлени имоти: с идентификатори с №№ 65231.912.233, 65231.912.234, 65231.912.231, 65231.912.230, 65231.912.229, и 65231.912.505.

Твърди се в исковата молба, че ответниците И.Л.И. и Г.К.И. са собственици на съседния на ищците имот от юг, а именно имот с идентификатор 65231.912.233 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с административен адрес гр. С., ул. П. №**, представляващ УПИ XVIII -3332, в кв. 184 по регулационния план на гр. С..

Сред фактите на които се основават предявените искове по чл. 54 от ЗКИР и по чл. 108 от ЗС се твърди в исковата молба, че последният действащ и влязъл в сила регулационен план на гр. С. е одобрен със заповед № 45/1978г., и с този план са отчуждени от имота на ищците 41 кв.м. за под улица - о.т. 698-697, като няма други изменения на регулационния план на гр.С., за които ищците да са били надлежно уведомени.

Твърди се в исковата молба, че при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК-С. област, грешно е отразена границата на регулацията между УПИ XIX -3333 на ищците и УПИ XVIII - 3332, или между собствения на ищците имот ПИ с идентификатор 65231.912.232, и ПИ с идентификатор 65231.912.233 собственост на И. и Г. И., като имотът на ищците е отразен по- малко от южната страна за сметка на имота на ответниците от северната им страна.

Твърди се в исковата молба, че поради неправилно заснемане на имота ни към момента на изготвяне на кадастралната карта на гр. С. е допусната грешка в кадастралната основа и регулационната граница между двата имота е заснета неправилно, като северната граница на съседния имот с идентификатор № 65231.912.233 собственост на И. и Г. И.навлиза с около 20кв.м. от южната страна в собствения на ищците имот с идентификатор 65231.912.232, и същите държат и ползват тези части от имота на ищците без правно основание, с което пречат на ищците да упражняваме в пълен обем правата си на собственици на имота.

Твърди се в исковата молба, че имота на ищците с идентификатор 65231.912.232 в южната му част е заснет в кадастралната карта с около 20 кв. м по-малко за сметка на това, че е същата площ заснета в ПИ с идентификатор  65231.912.233 собственост на ответниците.

В петитума на исковата молба се съдържа искането съдът да признае за установено, спрямо ответниците И. и Г. И., че ищците Г.Я.Б. и С.Я.Б. са собственици на площ от около 20 кв.м., погрешно заснета в северната част на собствения на ответниците имот с идентификатор 65231.912.233, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор 65231.912.232 по КККР на гр. С., както и че границата на процесните имоти е съгласно регулационната граница определена с плана от 1978 г. на гр. С. и същата не е отразена правилно в кадастралната карта от СГКК- С. о..

Ответниците И.Л. и Г.К.И. оспорват иска чрез пълномощника си адвокат М. от САК.

В съдено заседание ищците чрез пълномощника си адв. Е. А. поддържат предявения иск, на посочените в него основания. Правят искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците, чрез процесуалния си представител адв.М. оспорват иска и поддържат доводите, изложени в писмения отговор.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 1, том. ІV, дело 2274/1994 година на РС С. на 24. 08. 1994 година ищецът Г.Я.Б. е признат за собственик по наследство, доброволна делба и отказ от наследство за собственик на ½ идеална част от дворно място цялото с площ 438 кв. м. находящо се в град С. и образуващо по плана на град С. парцел ХІХ с планоснимачен № 3333 в кв. 184, ведно с целият първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда построена в същия имот със застроена площ от 105 кв. м., ведно с ½ идеална част от сутерена на същата западния вход от къщата и ½ идеална част от таванското помещение при съседи на имота: улица, К. З. Т., В. С. и А. Х. Б..

С нотариален акт № 200, том. ІІІІ, дело 1273/1994 година на РС С. на 24. 08. 1994 година ищецът С.Я.Б. е признат за собственик по наследство, доброволна делба и отказ от наследство за собственик на другата ½ идеална част от същия имот - дворно място цялото с площ 438 кв. м. находящо се в град С. и образуващо по плана на град С. парцел ХІХ с планоснимачен № 3333 в кв. 184, ведно с целият втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда построена в същия имот, със застроена площ от 105 кв. м. ведно с ½ идеална част от сутерена на същата, северния вход на жилищната сграда и ½ идеална част от таванското помещение, при съседи на имота: улица, К. З. Т., В. С. и А. Х. Б..

Този имот ищците имат от баща си Я. С. Б. техен наследодател, който с нотариален акт № 99, том. І, дело 269 от 1958 година за покупко продажба на недвижим имот е закупил от Д. Г. Л. този имот като празно място, находящо се в град С., местността „Т.” на улица „П.” от 300 (триста) квадратни метра, при съседи: от две страни улица, К. С. и С. П., образуващо по плана на град С. парцела V-пети в квартал 143, срещу сумата 4100 лева.

При отговора на въпроса, като как имота на ищците от 300 кв. метра е станал 438 квадратни метра съдът съобрази приложения в препис нотариален акт № 41, том І, дело № 194/1960 година на РС С. за право на собственост по регулация с който на 28. 06. 1960 година  бащата на ищците Я. С. Б. е признат за собственик по регулация върху празно дворно място от 138 (сто тридесет и осем) квадратни метра, което по действуващия тогава регулационния план на град С. от 1955 год.  се придава по регулация от имот планоснимачен № 3091 в кв. 143 по плана на града собственост на наследници К. З. Т. и по същия регулационен план се придава към парцел V, планоснимачни номера 1210 и 1824 в квартал № 143 по плана на град С., което място се намира при граници: Я.С. Б., наследници на К. З. Т., В. Н. С. и А. Хр. Б..

Във същият нотариален акт за право на собственост по регулация № 41, том І, дело № 194/1960 година на РС С. е удостоверено от съдебния изпълнител, че въводът във владение  по този нотариален акт е извършен на 11. Х. 1960 година.

 По делото е приложена в препис скица № 15088289-28. 02. 2017 година на поземлен имот с идентификатор 65231.912.232 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/27. 01. 2005 година в която имотът на ищците е отразен с площ 545 кв. м. и в същата скица е визирано, че номерът на имота по предходен план е 3333, кв. 184, парцел ХІХ. В същата скица като основания за собствеността на ищците върху имота са посочени цитираните по-горе нотариални актове № 1, том. ІV, дело 2274/1994 година на РС С. на 23. 08. 1994 година за собствеността на Г.Я.Б. и нот акт № 200, том. ІІІІ, дело 1273/1994 година на РС С. също от 23. 08. 1994 година за ищеца С.Я.Б.. Видно и от скицата площта на имота на ищците по нотариалните им актове за собственост е 438 кв. метра.

По делото е приложена в препис скица № 584 от 30. 03. 1993 година на имота на ищците по регулационния план на имота от 1978 година, одобрен със Заповед № 45 от 1978 година. За този имот е отреден парцел ХІХ за имот пл. № 3333. Видно от скицата, парцел ХІХ, отреден за имот пл. № 3333 е с урегулирана площ 471 кв. м. От визираната в скицата 512 кв. м обща площ на имот пл. № 3333, по регулационния план от 1978 година се отчуждават 41 кв. метра за улица о. т. 698 – 697. Площта на парцел ХІХ за пл. № 3333 е визирана 471 кв. м., което е разликата между общата площ на имота 512 кв. м. и отчуждаемата площ за улица 41 кв. м.

Видно от скицата № 584 от 30. 03. 1993 година, по плана на град С. от 1978 година, одобрен със заповед  № 45 от 1978 година не се придават по регулация площи от имота на ищците към съседни имоти, нито се придават по регулация площи от съседни имоти към имота на ищците. Самата скица съдържа отметката от датата 19. ХІ. 1993 година че към този момент няма промяна на уличната и дворишна регулация на парцел ХІХ кв. 184.

От заключението на СТЕ на вещото лице К. Д. се установява че на място материализираната с ограда от прозирна мрежа и бетонови колове граница между имота на ищците и този на ответниците съвпада с имотната граница, така както е отразена на кадастралната карта.

От показанията на разпитаните свидетели П. Г. Ч., Й. И. В. и С. Д. Т., както и от заключението на СТЕ съдът приема за установено, че съвпадащата с кадастралната граница ограда на място е още от преди 1975 година и тази материализирана на място граница е заварена от регулационния план от 1978 година.

  Съдът не кредитира показанията на Я. Г. Б. син на ищеца Г.Б. и заинтересуван в негова полза, че оградата е подместена навътре към имота на ищците. Тези показания на Я. Г. Б. заинтересуван в полза на баща си ищец по делото, преценени по реда на чл. 172 от ГПК не кореспондират на другите доказателства по делото установяващи че границата между процесните имоти е както е по кадастралната карта и на място е още от преди 1975 год. Това се потвърждава и от заключението на СТЕ включително и изявленията на вещото лице в съдебно заседание от които е видно, че границата по изградената от ответниците ограда на място  съвпада с отразената в кадастралната карта граница между имотите на страните.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, кредитирано от съда  относно релевантните подлежащи на изясняване от експертизата въпроси се установява, следното:

1.  По регулационният  план, одобрен със Заповед 3757/09.07.1955г. имотът на ищците има идентификация така както е описана в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 99, том. І, дело 269 от 1958 година. С този нотариален акт  Яне Б. баща и наследодател на ищците е закупил от Д. Г. Л. този имот като празно място, находящо се в град С., местността „Т.” на улица „П.” от 3000 кв. м. при съседи: от две страни улица, К. С. и С. П., образуващо по плана на град С. парцела V-пети в квартал 143, срещу сумата 4100 лева.

По силата на този регулационен план се предвижда придаваемо място с площ 138 кв. м., която регулация е приложена и като доказателство за това е цитирания нотариален акт № 41, том І, дело № 194/1960 година на РС С. за право на собственост по регулация, издаден на 28. 06. 1960 година, а видно от отметката на съдията изпълнител владението върху описания в нот. акт място от праводателя на ищците е от  11. Х. 1960 година, когато е удостоверен въвода във владение на придаваемото място за което е цитирания нот. акт № 41 от 1960 година. 

2.  По регулационният  план, одобрен със Заповед 2809/1964г. процесният имот на ищците е в парцел отреден за имоти ПИ планоснимачни номера 1210, 2824, 3091 кв. 143.

3.  По регулационният  план, одобрен със Заповед № 45/1978г. процесните имоти са така както са отразени на описаната скица, регулационната граница, която не се е превърнала в имотна граница е отразена в син цвят по комбинираната скица на вещото лице Д..

Към заключението на СТЕ е представена кредитиран от съда следния графичен материал: КОМБИНИРАНА СКИЦА - 1  с нанесени:

1.  Границата отбелязана с т.т.1,3,4 и 5 е граница между имот с идентификатор 65231.912.232 и имот с идентификатор 65231.912.233 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед РД-18-3/27.01.2005г.- с черна линия.

2.     Границата отбелязана с т.т.2,3 и 6, между УПИ XIX пл.сн. № 3333, кв.184 и        УПИ XVIII пл.сн. № 3332, кв.184 е имотната граница по регулационния план, утвърден със Заповед № 45 от 1978г.на гр. С..- синя линия

Съвпадение между границите по кадастралната карта и границата по регулационния план, утвърден със Заповед № 45 от 1978г. за гр.С. – няма

Квадратурата отбелязана с т.т. 1,2,3-1         = 3.30кв.м.

Квадратурата отбелязана с т.т. 3,4,5,6 и 3  = 22.40кв.м. Именно това е спорната площ, предмет на претенцията че ищците са собственици, а по кадастрална карта е заснета в имота на ответниците.

Съдът като съобрази СТЕ, приложените документи за собственост, както и  комбинираните скици към СТЕ прие следното за регулационния статут на имота на ищците и по въпросите има ли предвидени по предшестващи планове придаваеми части мeжду процесните имоти и има ли последващи промени в регулацията отностно тези придаваеми части.

Съгласно приложената към СТЕ КОМБИНИРАНА СКИЦА 2 и приложените документи за собственост се установява следния регулационен статут на процесния имот:

1. По регулационен план от 1955г., заповед №  3757/09.07.1955г.

1.1.          ПИ парцел V–1210, кв.143, с площ от 300кв.м. - т.т. 6,7,8,2,9,10,11,12,13,14 – 6 .      В тази конфигурация е имота на ищците, така както е придобит от баща им съгласно цитирания нот. акт, за покупко продажба на недвижим имот № 99,том I, дело № 169/1958г.

1.2.        Към парцел V–1210,2824, кв.143, се  придава  площ 138 кв.м. от ПИ с пл.сн. №3091 т.т. 3,5,6,7 ,8, 3., за който е издаден НОТАРИАЛЕН АКТ  право на собственост по регулация  № 41, том I, дело № 194/1960г., като за тази площ регулацията е приложена кафява линия по комбинирана скица 2 към заключението на СТЕ.

1.3.        Границата  между т.т. 1,16,15,14,13,12,11,10,9 е имотната граница между         ПИ V–1210,2824,3091 и ПИ 2741, кв.143 – кафява линия

1.4.        Други придаваеми части по документи за право на собственост по регулация  не са приложени.

2.  По  РЕГУЛАЦИОННИЯ ПЛАН от 1964г. заповед №  2809 от 1964г.

2.1.        Образуван ПИ – 1210,2824,3091, кв. 143 т.т. 1,2,3,4 с площ от 523 кв.м.- кафява линия

2.2.        Други придаваеми части по документи за право на собственост по регулация  не са приложени. 

3.  По  РЕГУЛАЦИОННИЯ ПЛАН, утвърден със Заповед № 45 от 1978г.

3.1. Границата между т.А и т.Б, - синя линия съгласно Комбинирана скица 2 е не имотната, а парцелната граница между УПИ XIX пл.сн. № 3333, кв.184, и УПИ XVIII, пл.сн. № 3332, кв.184.

Само за тази констатация съдът не възприема заключението на СТЕ, според което това е имотна граница. Всъщност това е парцелната граница която не е и не става имотна граница между процесните имоти, включително и до приключване устните състезания по делото.  

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от ищцата иск с правно основание  чл. 54, ал. 2 ЗКИР е процесуално допустим. Щом ищците претендират за свое място включено в кадастралната карта в имота на ответниците предявеният иск е допустим и е налице правен интерес от този иск.

Допустимо е съединяването към този иск и на иск по чл. 108 от ЗС. Наред със спорната собственост върху процесната площ, предмет на този иск е доколко се касае за владение без правно основание и съвместното разглеждане на този иск е допустимо наред с иска по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. Тези два иска имат общ предмет по въпроса за спорната собственост върху процесната площ, като за иска по чл. 108 от ЗС това е от значение за активната материално-правна легитимация на ищците.

Разгледан по същество предявеният иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР се явява неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 54 от ЗКИР, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предявеният иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е установителен иск за собственост, като предмет на доказване и установяване по иска е правото на собственост на спорната площ, която за разлика от иска по чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ отм. не е собственост към минал момент, а собственост по настоящем. В този смисъл е ТР ОСГК на ВКС № 8 от 23. 02. 2016 год. по тълк. дело 8 от 2014 год.

За уважаване на предявените искове по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР и за установяване активната материално правна легитимация за иска по чл. 108 от ЗС, в тежест на ищците бе да докажат, а не установяват в производството, че са собственици на спорната част от недвижимия имот, като такава собственост на ищците не се установява нито към настоящия момент, нито  към момента на кадастралната карта и кадастралните регистри на С.. При това положение ищците нямат право да искат нито поправяне, нито допълване на кадастралната карта за претендираната грешка.

След като ищците не установяват собственост върху каквато и да било площ от имота на ответниците с идентификатор 65231.912.233  на границата между техния имот и този на ответниците, не е налице твърдяната от ищцата грешка при отразяване в КК, поради което предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

От твърденията в исковата молба и от събраните по делото доказателства се налага извод, че дори тези твърдения да са верни, предявеният иск е неоснователен. Ищците дори не твърдят обстоятелства, от които да следва че са собственици на претендираната площ около 20 кв. м. уточнени от експертизана на 22, 40 кв. м. на северната граница на имот с идентификатор 65231.912.233 собственост на ответниците.

Регулационната линия между процесните имоти не представлява приложена регулация и не е от значение за пространствените граници на собствеността на всеки от процесните имоти нито е от значение за имотната граница между тях.

Според настоящия съд, освен че не доказват правото си на собственост върху претендираната гранична площ от 22, 40 кв. м. от имота на ответниците, ищците не установяват и пространствените предели на правото си на собственост за разликата над доказаните 438 кв. м. и визираната в кадастралната карта площ на имота им 545 квадратни метра. За тази разлика ищците не установяват нито приложена регулация, нито каквото и да било друго основание за собственост.

Съгласно разпоредбата на  чл. 54, ал.2 от ЗКИР, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предявеният е установителен иск за собственост към настоящия момент ТР на ВКС ОСГК № 8 от 23. 02. 2016 год. по тълк. дело 8 от 2014 год., като предмет на доказване и установяване на иска по  чл. 54, ал.2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към настоящия момент и се проследява заснемането на имота по предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се касае за придаваемо място.

В случая само за придаваемото по регулация място от 138 кв. м. по плана от 1958 година ищците доказват приложена регулация, следователно само за площ от 438 кв. м. ищците доказват собственост върху имота си.

За да стане ясно как от твърденията в исковата молба не следва претендираното право на собственост следва да се има предвид че за имотна граница ищците считат регулационната линия по плана от 1978 година, без тази линия да се е трансформирала в имотна граница. В исковата си молба ищците дори не сочат основания, обстоятелства от които регулационната линия да може да стане имотна граница. Такива основания не се установяват и от събраните по делото доказателства.

Така, за плана от 1978 год. не се твърди, нито се установява да е предвиждал придаваемо по регулация място от имота на ответниците към имота на ищците. При това положение регулацията от 1978 година не оказва влияние нито на имотната граница, нито на пространствените граници на собствеността на ищците по отношение мястото предмет на иска от имота на ответниците.

В ИМ се твърди и от скицата на имота на ищците се установява че регулационния план от 1978 година предвижда отчуждаване на 41 кв. м. за улица. Това обаче също не е от значение по делото не само защото не касае имотната граница и граничната площ между процесните имоти, а и защото по отношение на това предвиждане, регулационния план няма пряко отчуждително действие. Само за площите за които рег. план от 1978 година би имал пряко отчуждително действие е от значение приложена ли е регулацията. Такива площи нито се твърдят, нито се установяват, поради което е без основание претенцията че имотната граница е по  регулационната граница определена с плана от 1978 г. на гр. С..

Съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. По аргумент от тази разпоредба, при положение че регулационния план от 1978 година не е приложен и за процесните имоти този план не предвижда въобще регулация която да е предмет на приложение, регулационната линия между процесните имоти не е и не може да бъде имотна граница, доколкото не съвпада с тази имотна граница.  Затова в настоящото производство, което е по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. В случая за имотната граница между имота на ищците и този на ответниците не са налице основания регулационната граница по плана от 1978 година да се е трансформирала в имотна.  От установеното следва да се направи извод, че за спорното място от имота на ответниците не са налице несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта за имотната граница на имота на ищците с този на ответниците. Не е налице претендираната грешка в кадастралната карта, тъй като никаква площ от имота на ищците не е заснета по кадастрална карта в имота на ответниците. В случая единственото несъотвествие между отразеното в одобрената кадастрална карта  и действително притежаваното от ищците право на собственост се изразява в разлика между площта 438 кв. м. за която ищците доказват правото си на собственост и отразената в кадастъра площ на имота им 545 кв. м. За разликата над 438 кв. м. и площта 545 кв. м. по кадастрална карта, отразена на скицата № 15-88289-28. 02. 2017 година ищците не доказват придобиване на собственост, не установяват и дори не твърдят юридически факти от които да следва собственост за тази разлика. В настоящия процес това има значение по въпроса, че никаква по-малка реална площ на имота на ищците от тази по кадастъра не налага извод че площ от имот на ищците е заснет в имота на ответниците. За имотната граница пък е доказано че е нещо различно от регулационната граница и без основание ищците я претендират за имотна граница. При съобразяване разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС и ТР ОСГК на ВКС № 8 от 23. 02. 2016 год. по тълк. дело 8 от 2014 год., както и на всички други факти, водещи до промяна на границите, съдът намира, че нито регулационната граница е имотна между ищците и ответниците, нито ищците са собственици на спорната площ от 22, 40 кв. метра от  имота на ответниците. В този смисъл от значение за общата площ на имота на ищците е че не установяват като как имотът им от 438 кв. м. става с площ 545 кв. м. каквато е отразена площта му по кадастрална карта. Нито установяват приложена регулация за тази площ, нито други юридически факти за придобиване на собственост за разликата над 438 кв. м. до отразените 545 кв. м.

Относими към регулационната линия, а не към имотната граница са представените от ищците РЕШЕНИЕ  №178/25.02.2014г. А. С. С. О. с което се отменя Заповед № ЛС-01-406/ 05.04.2013г.на Кмета на О. С., за изработване на ПУП - Изменение на плана за регулация на урегулирани поземлени имоти УПИ XIX, пл.сн. № 3333, кв.184 / ПИ 65231.912.232/ и УПИ XVIII, пл.сн. № 3332, кв.184 / ПИ 65231.912.233/, както и решение  №11723/06.10.2014г. на ВАС с което се оставя в сила решението  №178/25.02.2014г. на АССО.

Относими към регулационнния план и регулационните лини, а не към процесната имотна граница са отменената от административния съд Заповед  № ЛС-01-216 от 12.02.2015г. на Кмета на община С., с която е одобрен ПОДРОБЕН УСТРОЙСТВЕН ПЛАН -  изменение на плана за регулация на урегулиран поземлен имот УПИ XVIII, ПИ 65231.912.233 в кв.184 по плана на гр.С. – поставяне на регулационните му линии към УПИ XVII и УПИ XIX по имотните граници с поземлени имоти  № 65231.912.236 и № 65231.912.232 от кадастралната карта на гр.С., одобрена със Заповед № РД-18-3/27.01.2005г, както и представеното по делото решение на адм. съд София област за отмяна на тази заповед, а именно РЕШЕНИЕ  №679/04.08.2017г. по адм. дело  421 от 2017 год. по описа на АССО .

Предмет на иска  по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е собствеността сега върху спорното място, за разлика от иска по чл. 32 ал. 1 т. 2 предложение последно от ЗТСУ отм. когато предмет на иска е собственост към минал момент отразяващ собствеността такава каквато е заварена от регулационния план. Това идва от установеното в чл. 110, ал. 1 ЗТСУ отм.  пряко отчуждително действие на регулационния план, прекратено с § 8 ал. 1 от ЗУТ.

По силата на дворищната регулация при действието на ЗТСУ отм. включително и чл. 110 ал. 1 от същия закон се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т. е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху определените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти по реда на чл. 28 и 29 ЗТСУ.    

 

 

 

 

 

Тъй  като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план, ако предишният собственик заведе иск за собственост той подлежи на отхвърляне именно поради това пряко отчуждително действие на плана. Поради това чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ отм. установява правен интерес за иск за собственост към минал момент - за пространствените граници на собствеността такава каквато е заварена от регулационния план. Именно това е кадастралната основа на този план.  

По време на действието на ЗТСУ отменен 2001 год. и до изтичането на сроковете по §6 ал. 2 и 4 от ЗУТ собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация или при прекратяване отчуждителното действия на регулационния план, както установява §8 ал. 1 от ЗУТ се изхожда от първоначалното положение на имотите – кадастралната основа. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т. е., действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. За регулация която не предвижда придаваеми части както за процесните имоти е тази от 1978 година, на по-силно основание се налага изводът че регулационната линия не може да е имотна граница. Границата между процесните имоти на ищците с този на ответниците е такава каквато е заварена от регулационния план от 1978 година.

При тези изводи съдът съобрази Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК, Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, както и Тълкувателно решение ТР на ВКС ОСГК № 8 от 23. 02. 2016 год. по тълк. дело 8 от 2014 год.,  

 

 

Като съобрази комбинираните скици 1 и 2 и заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, както и изявленията му в съдебно заседание съдът приема регулационната граница по регулационния план от 1978 година не съвпада с имотната граница между имота на ищците и този на ответници по кадастралната карта от 2005 год. Тази регулационна линия не е определяща за имотната граница между имота на ищците и този на ответниците.  Имотната граница е такава каквато е отразена в кадастралната карта. Регулационната линия доколкото не съвпада с имотната граница  заварена от регулационния план от 1978 година не променя имотната граница, не налага извод за претендираната грешка в кадастъра. Тази регулация от 1978 година не само не е приложена, но и не подлежи на прилагане, тъй като не съдържа придаваеми части от имота на ответниците към имота на ищците и обратно. По тези съображения регулационната линия на плана от 1978 година нито е имотна граница, нито е определяща има или няма грешка в кадастъра. Ищците не установяват претендираната грешка в кадастралната карта. Не установяват собственост върху спорното място от около 20 кв. м. което налага извода за неоснователност на предявения иск. Това че според заключението на СТЕ и комбинираната скица  между регулационната линия и имотната граница се образува площ от 22, 40 кв. метра в имота на ответниците, не означава че тази площ е от имота на ищците.  Пространствените граници на собствеността им върху процесния имот са в рамките на отразеното в кадастралната карта и имотната граница е така както е по кадастралната граница, а не по регулационната линия. Това се потвърждава от вещото лице по СТЕ в съдебно заседание. Това се потвърждава и от заключението на СТЕ включително и изявленията на вещото лице в съдебно заседание от които е видно, че границата по изградената от ответниците ограда на място  съвпада с отразената в кадастралната карта граница между имотите на страните.

При положение че от нито едно доказателство не се установява регулационната линия да е станала имотна граница съдът приема че имотната граница между имотите на страните е тази отразена на кадастралната карта и не е налице твърдяната грешка в кадастъра.  

Съдът следва да отхвърли като неоснователен предявения от С.Я.Б. и Г.Я.Б. , срещу И.Л.И.  и Г.К.И. иск с правно основание  чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на площ от около 20 кв. метра, претендирана като погрешно заснета в северната част на собствения на ответниците имот с идентификатор 65231.912.233, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор 65231.912.232 по КККР на гр. С..

Съдът следва да отхвърли като неоснователна и претенцията на ищците С.Я.Б. и Г.Я.Б. , срещу И.Л.И.  и Г.К.И. с правно основание  чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за установяване по отношение на тези ответниците, че границата между имоти 65231.912.232 на ищците и 65231.912.233 на ответниците е съгласно регулационната граница определена с плана от 1978 г. на гр. С. и че същата не е отразена правилно в кадастралната карта от СГКК- С. о.. Това твърдение на ищците по изложените съображения е опровергано от събраните по делото доказателства и тази регулационна линия никога не е била имотна граница между посочените имоти.

Кадастралната карта отразява имотите съобразно правото на собственост и техните пространствени предели, като ЗКИР е установил в чл. 2, ал.5 презумпцията, че обстоятелствата отразени в кадастралната карта и регистър са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. В настоящия случай ищците не установяват претендираното право на собственост върху спорните площи като основават собствеността си на регулационна линия по плана от 1978 година за която не установяват да се е трансформирала когато и да било в имотна граница. 

Съдът следва да отхвърли и предявения иск по чл. 108 от ЗС. При положение че ищците не доказват собственост на спорното място с площ 20 кв. м. уточнено на устните състезания на 22, 40 кв. м. по границата от имота на ответниците, се налага изводът, че не е доказана активната материално правна легитимация по предявения ревадникационен иск. Достатъчно за този извод е че ищците не са собственици на претендираното място на което искат предаване владението на основание чл. 108 от ЗС. При това положение и този ревандикационен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Ищците нямат собственост върху спорното място, нямат право да владеят мястото за което претендират, тъй като нямат собственост върху него.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат само ответниците. Ответниците са направили по делото разноски за адвокатско възнаграждение 800 лева за пълномощника им адв. Михайлова. С предявяване на напълно неоснователния иск ищците са станали причина за разноските на ответниците по делото и следва да ги изплатят в пълен размер.

Водим от горното и на основание  чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С.Я.Б. ЕГН **********  и Г.Я.Б. ЕГН ********** срещу И.Л.И.  с ЕГН ********** и Г.К.И. с ЕГН ********** иск с правно основание  чл. 54 ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответниците, че са собственици на площ от около 20 кв. метра, а именно 22, 4 кв. м. претендирана като погрешно заснета в кадастралната карта на град С. в северната част на собствения на ответниците имот с идентификатор 65231.912.233, вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор 65231.912.232 по КККР на гр. С.,.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С.Я.Б. ЕГН ********** и Г.Я.Б. ЕГН **********, срещу И.Л.И.  с ЕГН ********** и Г.К.И. с ЕГН ********** иск с правно основание  чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за установяване по отношение на ответниците, че границата между имоти 65231.912.232 на ищците и 65231.912.233 на ответниците е съгласно регулационната граница определена с плана от 1978 г. на гр. С. и че същата не е отразена правилно в кадастралната карта от СГКК- Софийска област.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от от С.Я.Б. ЕГН ********** и Г.Я.Б. ЕГН **********  ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу  И.Л.И.  с ЕГН ********** и Г.К.И. с ЕГН ********** за собственост и предаване на владението върху площ от около 20 кв. метра, а именно 22, 40 кв. метра в северната част на собствения на ответниците имот с идентификатор 65231.912.233, при граници и съседи: имоти с идентификатори 65231.912.232, 65231.912.233, 65231.912.505, 65231.912.231, 65231.912.234.

ОСЪЖДА С.Я.Б. ЕГН **********  и Г.Я.Б. ЕГН **********  с адрес ***, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплатят на И.Л.И.  с ЕГН ********** и Г.К.И. с ЕГН ********** *** сумата 800 лева за направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред С. О. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: