№ 68
гр. Панагюрище, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В.
М. М. срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с искане да се прогласи
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 3953967 от
19.10.2020 г., сключен между страните по делото, поради противоречие със
закона – чл. 11, т.9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 143,
ал. 1 ЗЗП под евентуалност при неспазване на добрите нрави.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен
заем № 3953967 от 19.10.2020 г. с „Изи асет мениджмънт“ АД. Сочи се, че
ищеца следвало да върне сума в размер на 600 лв. при ГПР 39,95% и годишен
лихвен процент 35,00% на 11 четиринадесетдневни вноски ведно с
договорната лихва, като общата дължима сума възлизала на 649,55 лв. Твърди
се, че във вр. с чл. 4 на договора за заем ищецът сключил с ответника договор
за представяне на поръчителство № 3953967 от 19.10.2020, по силата на който
ищецът следвало да заплати на ответника сума в размер на 241,45 лв.
Посочена сума следвало да бъде заплатена на вноски, всяка в размер на по
21,95 лв., като по този начин общото задължение по договора за
поръчителство и договора за заем възлиза на 891,00 лева. В исковата молба се
сочи, че договора за поръчителство № 3953967 от 19.10.2020 г. е нищожен
поради противоречие с добрите нрави и поради това, е сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т. 10 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с
1
чл. 22 ЗПК както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В исковата молба се сочи, че договорът
за поръчителство се явява нищожен поради противоречие с добрите нрави,
доколкото се достига до значителна не еквивалентност на престациите. Освен
това се излага, че процесния договор противоречи на законовите разпоредби
на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като претендираната сума не е включена в ГПР, като
по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, поради което е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК и представлява скрит добавък към възнаградителната лихва и се
нарушава изискването ГПР да не бъде в размер по-висок от 5 пъти законната
лихва. Твърди се, че посочването на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и заблуждаваща търговска практика. Сочи
се, че видно от справка в Търговския регистър едноличен собственик на
капитала на ответника е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което следва да
се направи извод, че със сключване на договора за поръчителство не се цели
обезпечаване на договора за кредит. Излагат се доводи, че клаузите са явяван
недействителни, тъй като не са уговорени индивидуално, т.е. длъжникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ето защо се моли да се
прогласи за нищожен договора за поръчителство. Моли се за уважаване на
исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че ответникът е вписан
като финансова институция в регистъра на БНБ за финансови институции, с
основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие,
като в това си качество ответника получава възнаграждение по всяка
сключена от него гаранционна сделка. Сочи се, че ищецът с цел да избегне
неблагоприятните за него последици на чл. 4 от договора за заем е потърсила
услугите на ответника. Сочи се, че е неоснователно твърдението, че
договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, тъй
като действа принципът на свобода на договарянето. Освен това се твърди, че
престациите не са нееквивалентни, като възнаграждението на поръчителя е
определено след извършване на преценка на риска, като насрещната страна е
можела да откаже сключването му. В отговора на исковата молба се твърди,
че с предоставянето на поръчителството ответника извършва възмездна
услуга. Сочи се, че цената п договора за поръчителство не следва да бъде
приравнявана на възнаградителната лихва, тъй като в действащото
законодателство няма ограничение на максималния размер на цената на
слугата- предоставяне за ползване на паричен заем. Сочи се, че в исковата
2
молба не е въведена конкретна обстановка по отношение твърденията за
нищожност на договора на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и при
неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК с последица чл. 22
ЗПК, като това е искане е относимо единствено по отношение на договорите
за потребителски кредит, но не и по отношения конкретния договор за
поръчителство. По изложените съображения се моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и това се установява от приложения по
делото договор за паричен заем, че на 19.10.2020 г. между заемодателя „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и заемателя В. М. М. е сключен договор за заем, по
силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на
заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 600 лв., а
заемателят се е задължил да я върне в срок от 22 седмици на 11 равни
двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 59,05 лв.,
заплащайки ГЛП в размер на 35,00 % и ГПР в размер на 39,95 %. В чл. 4 от
договора за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се задължава
в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи
на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица –
поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия;
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя
дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем между
поръчителя „Файненшъл България” ЕООД (финансова институция с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки) и потребителя В.
М. М. е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3953967 от
19.10.2020 г., съгласно който потребителят е възложил, а поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителсто с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен
заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по
договора за паричен заем, в т.ч. задължение за връщане на заемната сума в
размер на 400 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва,
задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на
плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски
3
хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство
за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 241,75 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 21,95 лв., и дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство поради неравноправност – чл. 146, ал. 1 във
връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД.
Основателността на иска предполага договора за предоставяне на
поръчителство да е сключен при наличие на неравноправност и
противоречие с добрите нрави. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
За наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с
потребители, съдът следи и служебно съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК.
Настоящия съдебен състав приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство накърнява добрите нрави и в този смисъл е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно общия принцип за свобода на
договаряне, залегнал в чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от
тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави
следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг. По начало договорът за
поръчителство е безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено
възнаграждение в полза на поръчителя. Поемането на задължение от страна
на длъжника да заплати възнаграждение на поръчителя е уговорено
единствено в интерес на поръчителя. То увеличава неимоверно тежестта на
задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
договора за заем. Налице е следователно явна нееквивалентност на
насрещните престации, тъй като срещу задължението за заплащането на
възнаграждение на поръчителя потребителят не получава никаква насрещна
престация. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че видно то вписванията
4
в ТРРЮЛНЦ заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен
собственик на капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл България“
ЕООД, като ответникът не твърди, нито сочи доказателства в качеството си на
поръчителят да е изпълнил поетото към заемателя задължение да сключи
договор за поръчителство със заемодателя.
Нищожността на договора за предоставяне на поръчителство следва и
неравноправния характер съгласно чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал.
1 от ЗЗП на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
предвиждаща заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя. Тази
уговорка внася значително неравноправие в правоотношението, а
престациите на страните са явно нееквивалентни. Дружеството-поръчител
поема задължение да отговаря за задълженията на заемателя в общ размер на
649,55 лв., срещу което заемателят заплаща възнаграждение в размер на
241,75 лв., представляващо над 35 % от размера на заема. При това
отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде реализирана (в случай,
че договор за поръчителство все пак бъде сключен със заемодателя), ако
заемателят добросъвестно изпълнява задълженията си по договора за заем, но
въпреки това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това
отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на заемодателя,
което означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за заем,
имуществената отговорност на поръчителя може да не бъде ангажирана. По
този начин клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на заемодателя за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията му. По делото не са
ангажирани доказателства тази клауза да е индивидуално уговорена с
потребителя, а и от съдържанието на договора за поръчителство може да се
направи извод, че е предварително изготвен от търговеца и при сключването
му потребителят не е могъл да влияе върху клаузите му. Поради това на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП съдът приема клаузата за заплащане на
възнаграждение в полза на поръчителя за нищожна. С оглед разпоредбата на
чл. 146, ал. 5 от ЗЗП и общото правило на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД съдът намира,
че нищожността на тази клауза води до нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство, тъй като не би могло да се предположи, че
поръчителят, който е търговско дружество с основен предмет на дейност
предоставяне на гаранционни сделки (както е посочено изрично в договора за
предоставяне на поръчителство), би поел задълженията по същия
5
безвъзмездно, без да очаква заплащане на възнаграждение и съответно
реализиране на печалба.
Съобразно изложеното съдът приема, че са основателни наведените от
ищеца твърдения за нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство, с оглед на което следва да бъде постановено решение, с което
предявени иск да бъде уважен като бъде прогласена нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по делото, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 2 от ЗА – в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение
в по-висок от минималния размер, тъй като делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, по същото е проведено едно съдебно
заседание и са събрани единствено писмени доказателства, представени от
ищеца, при това в не голям обем.
Доколкото възнаграждението на пълномощника на ищеца е определено
в минимален размер, са неоснователни възраженията на ответниците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на
поръчителство № 3953967 от 19.10.2020 г., сключен между „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46 и В.
М. М. ЕГН: ********** с адрес: с. Смилец, общ. Стрелча, ул. „***********“
№**, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
неравноправност – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46 да заплати на В.
М. М. ЕГН: ********** с адрес: с. Смилец, общ. Стрелча, ул. „***********“
№**, сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.
2, офис 40-46, да заплатят на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия
Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „************“ № 81, ет. 3, ап.
Б адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платими по банкова сметка
****************************, при банка: „УниКредит Булбанк“ АД.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7