Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,28.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на деветнадесети февруари
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 13956 по описа
за 2019 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение №
174922 от 24.07.2019 г., постановено от СРС, Трето ГО, 144 с-в, по гр.д.№ 534
по описа за 2018 г. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното
решение, с което предявените от въззивника срещу К.Л.Р.,
искове по чл.422 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени като неоснователни.
СРС неправилно бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, както и ОУ
на дружеството, които в редакцията си от 2008 г. сочели, че потребител на
топлинна енергия /ТЕ/ било физическо лице-собственик или ползувател
на имота, който ползува топлинна енергия. Счита, че е доказал качеството на
потребител на ответницата-представен бил нот.акт за
собственост; представени били и доказателства за идентичност на
административния адрес на топлоснабдения имот. Сочи,
че мотивите на СРС не кореспондират със събраните по делото доказателства,
както и били в противоречие с обективната истина.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така
предявените искове. Разноски се претендират.
От въззиваемата
страна, ответник в производството
пред СРС – К.Л.Р. е постъпил отговор,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното първоинстанционно решение. Правилно СРС бил приел, че ответницата няма
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ. Доказателствената
Решение по в.гр.д.№ 13956 по описа за 2019 г., с.2
тежест
се носело от ищцовото дружество, което не представило
доказателства, че ответницата е носител на вещно право на собственост.
Задължение на съда било служебно да следи за достоверността на представените по
делото доказателства и да ги санкционира. Твърденията на „Топлофикация-София“
ЕАД не били подкрепени с никакви доказателства. Не били ангажирани и такива за
прекъсване на давността по смисъла на
чл.111, б.“в“ ЗЗД. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач-„Т.с.” ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 08.08.2019
г., Въззивната
жалба е подадена на 22.08.2019 г., следователно същата е в срок.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
На 25.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 74138 по описа за 2017 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, видно от
която заявлението е уважено и претендираните суми са присъдени в полза на
заявителя-въззивник пред настоящата инстанция.
За така издадената заповед за изпълнение длъжникът е
уведомен на 17.11.2017 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 20.11.2017 г. длъжникът е
подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, и на ищеца е
указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок.
Указанията са достигнали до последния на 04.12.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 04.01.2018 г.
Следователно обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По доводите
във въззивната жалба:
С решение № 174922 от 24.07.2019 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 144 с-в, по гр.д.№ 534 по описа за 2018 г. е отхвърлен иска по
чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.” ЕАД,
да бъде признато за установено, че К.Л.Р.
дължи сумата в размер на 1 590,74
лв. - главница, представляваща
стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014
г. до м.04.2017 г., ведно със законната за периода от 18.10.2017 г. до
окончателното плащане; както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 179,54 лв., представляваща лихва за забава от 16.09.2015 г.- 03.10.2017
г. върху главницата, главница в
размер на 47,48 лв. за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г., мораторна лихва
в размер на 7,93 лв. за периода 16.09.2015
г.- 03.10.2017 г. за които
Решение по в.гр.д.№ 13956 по
описа за 2019 г., с.3
суми
е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 74138
по описа за 2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 144 с-в.
За да стори това, СРС е приел, че ответницата Р. няма
качеството на потребител по смисъла чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съдът бил разпределил
доказателствената тежест между страните. В тежест на ищеца било да докаже, че
ответницата е потребител. Въпреки дадените указания от съда такива
доказателства не били ангажирани. Затова искът следвало да се приеме за
недоказан и като такъв е отхвърлен.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Спорно пред настоящата инстанция е обстоятелството, е ли
ответницата /в производството пред СРС/ потребител на ТЕ, съответно дължи ли
заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия за имот с аб. № 324113 и представляващ ап.№
24 с административен адрес: гр. София, ж.к.“*******.
Съгласно чл.107 от Закона за енергетиката, доставчикът
на енергия може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
потребителя. Според разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, потребител на
енергия или природен гази за битови нужди е физическо лице-собственик или
титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва ел. или топлинна
енергия.
Действително, в тежест на ищеца по положителния
установителен иск е да докаже, че ответника е потребител на ТЕ. Действително, в
този смисъл са били и указанията на СРС в доклада по делото. Последното, обаче,
е било ненужно, защото видно от подаденото от длъжника, възражение по чл.414 ГПК, К.Р. е оспорила само размера на дължимите от нея суми, виж л. 13 от
заповедното производство. В същото това възражение е посочено, че радиаторите
са демонтирани.
При това положение първоинстанционният съд неправилно
е възприел кои са спорните по делото /пред СРС/ факти и обстоятелства.
Основателен е и довода на въззивника, че така
постановеното решение не съответства на фактическата обстановка по спора, както
и е в противоречие със събраните пред него доказателства.
Решението е очевидно
неправилно, защото:
Първо, както беше вече посочено- ответницата оспорва само
размера на дължимите суми като с отговора по исковата молба е направено и
възражение за погасяването им по давност;
Второ, с исковата молба е бил представен нот.акт № 39 от 22.03.2000 г. , с който е изповядана
покупко-продажба въз основа на която Р. е придобила собствеността на недвижим
имот, представляващ ап.24, находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.3, вх.А,ет.8
/л.26 по исковото
Решение по в.гр.д.№ 13956 по
описа за 2019 г., с.4
производство/.
Представено е удостоверение от СО-район „Люлин“, в което удостоверение е
посочено, че административните адреси- бул.“Европа“ № 138 В и бул.“Европа“ №
138, бл.3 се отнасят за 8-етажна жилищна сграда с настоящ адрес:***, вх.Б и
вх.В/л.28/.
Видно от исковата молба като административен адрес на топлоснабдения имот, за който се претендира установяване на
процесните вземания е ж.к.“*******.
Следователно, неправилно СРС е приел, че ищецът не е
доказал, че ответницата е собственик на недвижимия имот, за който се претендира
заплащане на потребена топлинна енергия.
Относно
размера на дължимите суми:
Видно от молбата-уточнение на исковата молба, подадена
на 25.01.2018 г. и тази от 08.02.2018 г. „Т.С.” ЕАД иска да бъде признато за
установено, че К.Л.Р. дължи сумата в размер на 1 590,74 лв. - главница, представляваща стойността на
доставена, но неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2017 г., ведно със законната за периода от 18.10.2017 г. до окончателното
плащане; за сумата 179,54 лв.,
представляваща лихва за забава от 16.09.2015 г.- 03.10.2017 г. върху
главницата, главница в размер на 47,48
лв. , представляваща стойност за услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г., мораторна лихва в размер на 7,93 лв. за периода 16.09.2015 г.- 03.10.2017 г. за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.10.2017 г. по гр.д.№
74138 по описа за 2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 144 с-в.
По делото пред СРС са били допуснати, изслушани и
приети съдебни експертизи, изготвени съответно от вещо лице-топлотехник
и вещо лице-счетоводител.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е видно,
че действително, радиаторите в жилището са демонтирани, л.86. Налице е
щранг-лира без ИРРО. Отдадената от последната топлинна енергия е била изчислена
в съответствие с Наредба № 16-334, редакция 2007 г. Отдадената топлинна енергия
от сградната инсталация е изчислена в съответствие с измененията на същата
наредба, в сила от 01.06.2014 г. БГВ е начислявана на база показанията на 1
водомер. За процесният период абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на
водомера и главните отчети са подписани на 29.04.2015 г., 12.05.2016 г. и на
22.04.2017 г. При това положение резултатите по трите общи фактури на които
ищецът се позовава за установяване на вземанията му срещу ответницата са както,
следва: за периода 05.2014 г.- 04.2015 г.- резултат за доплащане – 346,93 лв.,
за периода м.05.2015 г.- м.04.2016 г.- 74,57 лв. и за
Решение по в.гр.д.№ 13956 по описа за 2019 г., с.5
м.05.2016
г.- м.04.2017 г.- 49,50 лв. или общо за доплащане – 471 лв. или сумата, която
потребителят дължи е 1590,74 лв.
От заключението на вещото лице-счетоводител /л.98 пред
СРС/ е видно, че Общите фактури на които ищецът, въззивник пред настоящата
инстанция, претендира вземания, са съставени след анулиране на всички фактури,
съставени по прогнозни сметки като фактура № ********** от 31.07.2015 г.
отразява стойността на реално потребеното количество
ТЕ за периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г.; тази с № **********/31.07.2016 г.-
за периода м.05.2016 г.- м.04.2016 г. и с № **********/31.07.2017 г.- за
периода м.05.2016 г.- м.04.2017 г., т.е. и трите фактури са относими
за процесния период- м.05.2014 г. до
м.04.2017 г. Размерът на лихвата за забавено издължаване на главницата
възлиза на 179, 16 лв. Стойността на
разходите за дялово разпределение възлиза на 47,48 лв. по фактури за м.05.2015 г. до м.04.2017 г. Размерът на
лихвата за забавено издължаване на стойността на услугата за дялово
разпределение възлиза на 7,71 лв.
Вещото лице-счетоводител не е установило плащания за процесния период.
Самите изравнителни сметки и отчетни картони са
представени от третото лице-помагач по делото на страната на ищеца и от
последните се установява, че са подписани от потребителя без възражения/виж
л.74-76/.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда
етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /
радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено, че при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно решение на
Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата.
В
този смисъл е и решението на СЕС по съединени дела № № С-708/17 и С725/17.
Решение по в.гр.д.№ 13956 по
описа за 2019 г., с.6
Следователно, неоснователно е оплакването, че въззиваемият не е установил размера на реално потребената топлинна енергия.
Обстоятелството, че ответницата не е подала
заявление-декларация не я освобождава от заплащане на стойността на
консумираната топлинна енергия и суми за БГВ.
По
възражението за давност:
Действително, вземанията на ищеца са периодични
плащания и би била приложима кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
В случая, обаче, резултатът от изравнителните сметки е
суми за доплащане като Общите фактури са издадени, съответно на 31.07.2015 г., 31.07.2016 г., 31.07.2017 г.
Заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на 18.10.2017 г., следователно
погасителния ефект на давността не е настъпил. Затова и възражението се явява
неоснователно.
Поради несъвпадане крайните изводи на двете инстанция,
обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, в която от
заключенията на вещите лица се доказаха вземания в полза на ищеца, въззивник
пред СГС и вместо това в полза на въззивника, ищец пред СРС срещу ответницата К.Л.Р.,
ще бъдат признати на основание чл.422 ГПК вземания, както следва: сумата в
размер на 1 590,74 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната за периода от
18.10.2017 г. до окончателното плащане; за сумата 179,16 лв., представляваща лихва за забава от 16.09.2015 г.-
03.10.2017 г. върху главницата, главница в размер на 47,48 лв. , представляваща стойност за услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., мораторна лихва в
размер на 7,71 лв. за периода
16.09.2015 г.- 03.10.2017 г. за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 74138 по описа за 2017 г.
на СРС, ІІІ ГО, 144 с-в.
В останалата част решението ще следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
В
заповедното производство:
Заявителят е направил разноски в размер на 36,51 лв.- държавна
такса. Видно от т.14 на заявлението, претендира се и юриск.възнаграждение,
които съдът е определил на 50 лв. или
общо в размер на 86,51 лв.
На длъжника
разноски не се следват.
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е
неправилно и в частта за разноските.
Решение по в.гр.д.№ 13956 по описа за 2019 г., с.7
Ищецът е направил разноски в размер на 907,12 лв., от които за държавна такса – 177,12 лв., 430 лв.за вещи
лица; следва се и юриск.възнаграждение, което съдът
определя в размер на 300 лв. Съдът намира, че разноски следва да му бъдат
присъдени в пълен размер, тъй като претенциите бяха приети за неоснователни
само за общата сума в размер на 0,40 лв.
На
ответницата разноски не се присъждат.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника се следват разноски
и такива ще бъдат присъдени в размер, в който са извършени, а именно: 358 лв., от които държавна такса в
размер на 58 лв. и юриск.възнаграждение в размер на
300 лв.
Въззиваемата претендира разноски и такива са били сторени, но с
оглед изхода на спора не й се присъждат.
Тъй като въззивникът е останал
задължен за държавна такса, която е дължима за въззивното
обжалване в размер на 106,81 лв./при съобразяване с уточнението сторено от юрик. Костадинова в о.с.з. на 19.02.2020 г., а такава е
внесена в размер на 58 лв., то следва на основание чл.77 ГПК „Т.С.“ ЕАД да бъде
осъдена да заплати последната сума в полза на Софийски градски съд.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 174922 от 24.07.2019 г., постановено от СРС,
Трето ГО, 144 с-в, по гр.д.№ 534 по описа за 2018 г., в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу К.Л.Р., ЕГН **********,***,
на основание чл.422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: за
сумата в размер на 1 590,74 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната за
периода от 18.10.2017 г. до окончателното плащане; за сумата 179,16 лв., представляваща лихва за забава от 16.09.2015 г.-
03.10.2017 г. върху главницата; главница
в размер на 47,48 лв. ,
представляваща стойност за услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г.; мораторна лихва
в размер на 7,71 лв. за периода
16.09.2015 г.- 03.10.2017 г. за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 25.10.2017 г. по гр.д.№
Решение по в.гр.д.№ 13956 по описа за 2019 г., с.8
74138
по описа за 2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 144 с-в, както и в частта за разноските.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу К.Л.Р.,
ЕГН **********,***, на основание чл.422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата в размер на 1 590,74
лв. - главница, представляваща стойността на доставена, но неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № 324113 и представляващ ап.№ 24 с административен
адрес: гр. София, ж.к.“*******, дължима за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017
г., ведно със законната за периода от датата на подаване на заявление, вх. №
3080443 - 18.10.2017 г. до окончателното плащане; за сумата 179,16 лв., представляваща лихва за
забава от 16.09.2015 г.- 03.10.2017 г. върху главницата; главница в размер на 47,48 лв. , представляваща стойност за
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г.;
мораторна лихва в размер на 7,71 лв.
за периода 16.09.2015 г.- 03.10.2017 г. за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 74138 по описа за 2017
г. на СРС, ІІІ ГО, 144 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174922 от 24.07.2019 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 144 с-в, по гр.д.№ 534 по описа за 2018 г., в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу К.Л.Р., ЕГН **********,***,
на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата над 179,16 до пълния предявен размер от 179,54 лв. и
представляваща лихва за забава от
16.09.2015 г.- 03.10.2017 г. върху главницата в размер на 1 590,74 лв.,
както и относно мораторната лихва в
размер над 7,71 лв. до пълния предявен размер от 7,93 лв. върху главницата
от 47,48 лв., изтекла за периода 16.09.2015 г.- 03.10.2017 г. за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.10.2017 г. по гр.д.№
74138 по описа за 2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 144 с-в.
ОСЪЖДА К.Л.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, разноските в
заповедното производство в размер на 86,51
лв.
ОСЪЖДА К.Л.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, разноските пред първата
съдебна инстанция в размер на 907,12 лв.
ОСЪЖДА К.Л.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, разноските пред
въззивната инстанция в размер на 358
лв.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, да доплати на основание чл.77 ГПК, в
полза на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 48,81 лв.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение по в.гр.д.№ 13956 по
описа за 2019 г., с.9