Р Е Ш Е Н И Е
№ 775 /02.05.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 874
по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.Б.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. Н.С. *** срещу
Наказателно постановление № 291392/237971 от 09.10.2017 г., издадено от Зам.
Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр.
Варна, с което на дружеството, на основание разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от
Закона за счетоводството, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева
(двеста лева) за това, че на 27.07.2016 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при
извършена проверка в база данни на НАП и Агенцията по вписванията – Търговски
регистър е установено, че „В.Б.“ ООД в качеството си на задължено лице, не е
изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър на
годишния финансов отчет за 2015 г. в законоустановения
срок до 30.06.2016 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Закона за счетоводството.
Дружеството – жалбоподател намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно и постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва като порок в
процедурата по издаване на наказателното постановление, че административно –
наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е
проверил съставения АУАН с оглед неговата основателност и законосъобразност.
Навежда твърдения, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото не са посочени датата и мястото, където е било извършено нарушението.
Също така застъпва позиция, че не са били налице основанията за спиране на
административно – наказателното производство, тъй като навежда твърдения, че
дружеството не е променяло седалището и адреса си на управление и не е било
търсено от страна на актосъставителя за съставяне и
връчване на АУАН. Намира, че процесния случай може
спокойно да попадне в обхвата на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН,
доколкото представлява „маловажен случай“. Поради гореизложените
съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното
на 16.04.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 874 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „В.Б.“
ООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който
да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. Непосредствено
преди провеждане на откритото съдебно заседание е получена молба от адв. Н.С. ***, в качеството му на процесуален представител
на дружеството – жалбоподател, който посочва, че поддържа жалбата на посочените
в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 16.04.2018 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 874 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява
от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Красимира Терзиева –
Даскалова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
поставяйки акцент в своята пледоария върху обстоятелството, че съставомерността на нарушението е безспорно установена от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 27.07.2016 г. св. П.В.Б. – инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършила проверка в базата данни на
Националната агенция за приходите и Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, като установила, че търговското дружество „В.Б.“ ООД *** не е
изпълнило задължението си да публикува годишен финансов отчет за
Преценявайки, че по този начин с това свое
бездействие в периода до 30.06.2016 г. търговското дружество „В.Б.“ ООД е
извършило нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, на
29.08.2016 г. св. Б. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочена законова
разпоредба.
В срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било
разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено
за несъстоятелно, на 09.10.2017 г. Зам. Директорът на ТД на НАП – гр. Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана в АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 74, ал. 1
от Закона за счетоводството, наложил на дружеството имуществена санкция в
размер на 200 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Закона за счетоводството.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията
на св. П.В.Б.; годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на дружеството „В.Б.“
ООД за данъчен период 2015 г.; Заповед № ЗМФ – 166 от 09.02.2016 г. на
Министъра на финансите.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че
изцяло кредитира показанията на св. Б. като последователни, логични и най –
важното подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Св. Б. е
повече от категорична, че след като е извършила на 27.07.2016 г. проверка в
базата данни на Националната агенция за приходите и Търговския регистър към
Агенцията по вписванията е установила, че към датата 30.06.2016 г. търговското
дружество „В.Б.“ ООД не е подало заявление за вписване и представяне за
обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър изискващият се
съгласно Закона за счетоводството годишен финансов отчет за 2015 г.
Следва да се отбележи, че на практика въззивното дружество не оспорва тази констатация на актосъставителя и на административно – наказващия орган,
доколкото нито във въззивната жалба, нито в последващата молба, в която се изразява становище по
същество на делото от 16.04.2018 г. се навеждат някакви твърдения, още по –
малко се представят някакви конкретни доказателства, че в крайна сметка, дори и
със закъснение дружеството е изпълнило своето задължение да депозира заявление
за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски
регистър годишен финансов отчет по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството за 2015 г.
Поради гореизложените съображения и изцяло
кредитирайки показанията на св. Б., съдът приема за установено от фактическа
страна, че на 27.07.2016 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена проверка в
база данни на НАП и Агенцията по вписванията – Търговски регистър е установено,
че „В.Б.“ ООД в качеството си на задължено лице, не е изпълнило задължението си
да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване
в Агенция по вписванията – Търговски регистър на годишния финансов отчет за
2015 г. в законоустановения срок до 30.06.2016 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът
следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно – наказателното производство. Съображенията на съда за така
застъпената позиция са следните: АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, въз
основа на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Върху самият АУАН е отразено,
че считано от датата 05.01.2017 г. административно – наказателното производство
е било спряно на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Според съда
липсват доказателства, които да установяват, че е било изпълнено задължението
да бъде уведомен нарушителя, че срещу него е съставен АУАН.
Действително
в кориците на административно – наказателната преписка се съдържа покана от
08.09.2016 г., но видно от отметката върху пощенския плик, същата е била
върната в ТД на НАП – гр. Варна с отметка „непознат на адреса“. Липсва обаче
каквато и да е било информация за служителя, който е направил тази отметка и
откъде са получени сведения, че дружеството „В.Б.“ ООД не е познато на адреса.
Още повече, че впоследствие препис от наказателното постановление е било
връчено на същия този адрес в гр. Варна. Доколкото обаче впоследствие акта за
установяване на административно нарушение е бил връчен лично на представляваща
дружеството и същата е имала възможност да се запознае с него, съдът приема, че
посоченото по – горе нарушение на процесуалните правила не е съществено,
доколкото не е било нарушено правото на защита на санкционираното лице.
Същевременно
обаче разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно –
наказателното производство да бъде спряно тогава, когато след щателно издирване
нарушителят не бъде открит. В конкретния случай се съдържат три протокола
(съответно от датите 20.12.2016 г., 04.01.2017 г. и 05.01.2017 г.), с които е
удостоверено, че адреса – седалище и адрес на управление на търговското
дружество „В.Б.“ ООД е бил посетен с цел връчване на АУАН, но на адреса не е
било открито лицето. Съдът застъпва позиция, че трикратно посещение на адреса
(посочен като седалище и адрес на управление на дружеството) в никакъв случай
не изпълнява изискването за щателно издирване на нарушителя, доколкото на първо
място от протоколите изобщо не става ясно по кое време е посещаван адреса макар
и такъв реквизит да е предвиден в протокола. Горното е от съществено значение
доколкото се касае за посещение на офис на търговско дружество (предполага се
работно време и т.н.). В тази връзка ако офиса е посетен в извън работно време
е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. На следващо място за
каквото и да било щателно издирване в случая и дума не може да става при
положение, че на данъчната администрация е бил известен телефон на въззивното дружество (горното се вижда от приложената към
преписката разпечатка за актуално състояние от публично достъпния търговски
регистър в който също е обявен телефон за връзка), като липсват каквито и да
било данни за правен опит за осъществяване на контакт с въззивното
дружество на този телефон.
Акта
за установяване на административно нарушение, който е бил съставен в отсъствие
на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В
тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че редът за връчване на съобщения,
предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в
съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае административните
производства, но не и административно – наказателните производства. При
последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и
Върховния касационен съд в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК –отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР
на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение
към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са
общинските администрации и органите на МВР.“ В случая АУАН е следвало да бъде
изпратен на поделение на МВР („съответната служба“ по см. на чл. 43, ал.4 от ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7 –
мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След
като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по
реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не са били налице правни и фактически основания
да се пристъпи към спиране на административно – наказателното производство по
реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В горната насока е налице и достатъчно константна
съдебна практика на Административен съд Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012
г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 3462/2015 г.; КНАХД №
3315/2015 г. и др. Няма как да не бъде посочено в случая и това, че видно от
цитираните по – горе протоколи адреса е посещаван три пъти в рамките на около
15 дни, а наказателното постановление е било получено от въззивното
дружество именно на този адрес. Отделен е въпроса, че както бе посочено по-горе
контролните органи са разполагали и с телефон за връзка с въззивното
дружество обявен в публичния Търговски регистър на който няма данни въззивникът да е бил търсен. Това обстоятелство още в по – голяма
степен затвърждава извода за липса щателно издирване.
И след като не са били налице основания за спиране на административно –
наказателното производство, не са били налице и основания за издаването на процесното наказателно постановление 14 месеца след
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради което
и съдът приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, вече след изтичане на регламентирания в тази разпоредба 6 – месечен
срок. Това нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила
довело до съществено ограничаване правото на защита на въззивното
дружество и е достатъчно, при това самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Само
за допълнение на мотивите съдът следва да отбележи, че не намира за основателно
възражението за приложимост на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН в
конкретния случай, тъй като на първо място колкото и банално да звучи процесното нарушение не се отличава с по – ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид, а и няма
доказателства, че в крайна сметка макар и със закъснение дружеството да е
изпълнило задължението, предвидено в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Закона за счетоводството, поради което и според съда е напълно неприложима в
конкретния случай разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че
Наказателно постановление № 291392/237971 от 09.10.2017 г., издадено от Зам.
Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр.
Варна, следва да бъде отменено, поради съществени нарушения на процесуалните
правила в процедурата по издаване на наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 291392/237971 от 09.10.2017 г., издадено от Зам. Директора на
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с
което на „В.Б.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че на
27.07.2016 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена проверка в база данни на
НАП и Агенцията по вписванията – Търговски регистър е установено, че „В.Б.“ ООД
в качеството си на задължено лице, не е изпълнило задължението си да публикува
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията – Търговски регистър на годишния финансов отчет за 2015 г. в законоустановения срок до 30.06.2016 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: