Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. А., 23.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
А., трети граждански състав, в публично заседание на единадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Неделина
Рабаджиева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 950 по описа на съда за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 150, във вр.
с чл. 143, ал. 2 от СК, за увеличаване на месечна издръжка от 80 на 200 лева.
Постъпила
е искова молба от М.И.В., със съгласието на нейната майка Н.Й.Г., чрез адв. Г.Г.-Н., с предявен иск с правно
основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, за
увеличаване на присъдена с влязло в сила решение по гр. дело № 49/2009 г. по описа на РС А., издръжка
от 80 на 200 лева месечно, начиная от подаване на исковата
молба, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди, че след
постановяване на съдебно решение по гр.
дело № 49/2009 г. по описа на РС А. са изминали над десет години, с
възрастта и са нараснали и средствата, необходими за задоволяване на нуждите и
от обучение, издръжка, с оглед покачване на цените на всички стоки от първа
необходимост, детето е в процес на подготовка за кандидатстване във ВУЗ,
майката, която се твърди към датата на подаване на исковата молба да е
безработна, не е в състояние да задоволява сама нуждите на ищцата, поради което
издръжката, определена в размер на 80 лв. се явява неадекватна и не е в
състояние да задоволи нуждите и. Твърди, че баща и работи, получава висок доход
и няма други деца, получил е средства от продажба на недвижим имот.
Счита
иска за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен, като бъде
постановено и предварително изпълнение на решението, както и да и бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
не взема становище по иска.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със съдебно решение № 274 / 10.07.2009 г. по гр. дело № 49/09
г. по описа на РС А., е бил прекратен
брака на родителите на ищеца и е бил осъден ответника да заплаща на майката на ищеца,
като на законен представител, месечна издръжка в размер на 80 лева. По време на
постановяване на съдебното решение ищецът е бил на 6 год. и 7 месеца. Няма
данни за доходите на родителите към момента на постановяване на съдебното
решение.
От постановяване на
това решение са изминали повече от десет години. През това време детето М.И.В.,
родена на *** год., е станало на седемнадесет години и десет месеца, видно от
представеното копие на удостоверение за раждане на ищеца, издадено от Община А..
Ищецът е бил ученик в единадесети клас за учебната 2019/2020 г. в СУ „ССКМ“ гр.
А., видно от представеното удостоверение № 879 от 18.06.2020 г..
Майката е
получавала 596 лв. средно брутно трудово възнаграждение за последните шест
месеца преди подаване на исковата молба, като не се представят доказателства за
твърденията, че е безработна.
Бащата е реализирал доход от продажба на недвижим имот, видно от
представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2020
г.. От изпратените справки от НАП е видно, че има недвижимо имущество – земя и
сграда в с. С., притежава моторни превозни средства, както и е едноличен
собственик на капитала на ЕООД „Т.“.
Няма данни за подадена декларация за реализираните доходи за предходната
година.
От разпита на свидетелите Г. баба на ищеца и С., съпруг на майката на ищеца,
чиито показания съдът обсъди с оглед заинтересоваността им, поради близката
връзка, но възприе изцяло като истинни, с оглед тяхната последователност,
логичност, категоричност и факта, че обстоятелствата, за които свидетелства, са
известни на най-близките лица в семейството, се установи, че ищецът е ученичка
в дванадесети клас и за последна година учи средно образование. Предстои и
дипломиране, като желае да продължи образованието си, за което се подготвя,
ходи на уроци по психология, които са 80 лв. на седмица, пътува, за да посещава
училище, като са и необходими средства за дневни пари, около 10 лв. на ден,
учебници, учебни помагала. Свидетелят Г. твърди, че за детето месечно се
разходват по 400 лв. за издръжка, а свидетелят С. заявява, че цялостната
издръжка на детето излиза около 1000 месечно, като бащата не подпомага
финансово, нито материално детето си.
При събраните
доказателства и така установените факти, съдът приема, че е налице съществена и
трайна промяна на обстоятелствата от постановяване на първоначалното решение № 274 / 10.07.2009 г. по гр. дело № 49/09 г. по описа на
РС А., с което е
определен размера на дължимата издръжка на ищеца.
При определяне размерът на издръжката съдът следва да се съобрази с нуждите на детето
и възможностите на неговите родители, а при преценката да измени нейният
размер – дали са настъпили трайни и съществени промени в обстоятелствата,
формирали решението на съда при постановяване на първоначалният и размер. Действително от постановяване на
решението за изменение на издръжката до сега са изминали повече от десет години.
Детето е станало непълнолетно, като продължава образованието си - навършило е седемнадесет години и десет месеца, ученик е
в дванадесети клас за учебната 2020/2021 г. в СУ „ССКМ“ гр. А.. Изминал е голям
период от време, настъпили са трайни социално-икономически промени в страната, които
съдът отчита и взема предвид при формиране на извода за изменение на
обстоятелствата Към момента на определяне на издръжката минималната работна
заплата е била 240 лв., а към момента е 610 лв., определена с ПМС № 350/19.12.2019 г., което отразява тези промени. Много е променена и възрастта на ищеца, която е в период на бурен растеж и са
необходими повече средства за задоволяване на потребности от облекло,
пълноценна храна и лични и учебни пособия, подготовка за училище, дипломиране и
подготовка за кандидатстване за продължаване на образованието. С нарастване на възрастта са нараснали трайно и
нуждите и от средства за издръжка. Поради това съдът приема, че е настъпила трайна промяна в нуждите на детето от издръжка.
Доколкото искът е
доказан по основание, а определяне на точен размер на месечните разходи на
детето е невъзможен, то съдът следва да определи размера на иска, на осн. чл. 162 от ГПК. При определяне размерът на дължимата
издръжка съдът взема предвид, че майката работи, като получава около 596 лв.
месечно, или под минималната работна заплата за страната, като бащата реализира
доходи от недвижимо имущество, търговска дейност, а и притежава друго
имущество.
Съгласно чл. 142 СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има нужда от
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка за
едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата за
страната, която от 01.01.2020 год. е 610 лева, или
минималният размер на издръжка за дете е 152,50 лева.
При новите обстоятелства, съдът приема, че за непълнолетната М.И.В. са необходими с оглед на възрастта, нуждите
и, и възможността на родителите и, месечно около минимум около 400 лева в пари
и грижи. Майката, на която е предоставено упражняването на родителските права,
въпреки, че упражнява непосредствените грижи за възпитанието на детето, следва
да поеме половината, а останалата половина да поеме бащата, който към момента получава доходи, не полага непосредствени
грижи за отглеждане на детето, притежава недвижимо имущество и движимо такова. Така
определената и поискана издръжка е едва със 47,50 лв. месечно по-висока от
минималната, определена по закон, ответникът е работоспособен, работи и
реализира доходи, има имущество, поради което и съдът приема, че определения
размер е съобразен с възможностите му.
Поради горното съдът счита, че следва да уважи изцяло предявения иск за изменение на размера на издръжката,
която ответникът по силата на съдебно решение по гр. дело № 49/09 г. по описа на
РС А., е осъден да заплаща
за ненавършилото пълнолетие свое дете, което към момента на предявяване на иска
е навършило 14 годишна възраст и съдът следва да постанови издръжката да се
изплаща лично на него със съгласието на майка му. Така изменената издръжка се
дължи начиная от завеждане на иска - 25.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до навършване на
пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменянето й.
Следва да
бъде уважено искането за постановяване на предварително изпълнение на
решението, доколкото се присъжда издръжка, на осн.
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Ответникът следва
да заплати държавна такса за уважения размер на иска в размер на 172,80 лв.,
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя на адвоката - пълномощник
на ищцата, възнаграждение, което следва да се заплати от ответника. По делото е
представено адвокатско пълномощно, от което е видно, че е уговорен минимален адвокатски
хонорар в размер на 300 лева, като същият е заплатен изцяло от ищеца Съобразно
принципа за освобождаване на лицата, имащи право на издръжка от държавни такси
и деловодни разноски - чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, следва съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца платения адвокатски хонорар.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 274 / 10.07.2009 г. по гр. дело № 49/09 г. по описа на
РС А. издръжка, която И.В.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е
осъден да заплаща на М.И.В., ЕГН **********,***, чрез своята
майка и законен представител Н.Й.В., ЕГН ********** ***, като увеличава месечната издръжка от 80 лева на 200 лв. (двеста лева), начиная от 25.06.2020 г. до настъпване на пълнолетие или друга
причина за прекратяването или изменянето й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, от падежа до окончателно изплащане на задължението, като постановява
издръжката да се изплаща на М.И.В., ЕГН **********,***, със съгласието
на нейната майка Н.Й.В., ЕГН **********.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК
постановява предварително изпълнение на решението в частта на присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, да заплати на М.И.В., ЕГН **********,***,
със съгласието на нейната майка Н.Й.В., ЕГН **********, сумата от 300 лв.(триста
лева) направени в производството разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати по сметката на РС А. държавна такса в размер на 172,80 лв. (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ПОС в двуседмичен срок от деня, в
който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 25.11.2020 година, съгласно
чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: