Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260049
гр.Свищов, 20.04.2021г.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 10.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.636 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.128 от КТ
за сумата 12 203,00лева -неизплатено трудово възнаграждение за
месец периода 12.10.2017г. до 24.06.2019г.
, иск по чл.224 ал.1 от КТ за
сумата 1226,00 лева-обезщетение за неизползван отпуск за периода от 12.10.2017г. до 24.06.2019г. - общо 42 дни , иск по чл.245 от КТ, вр.чл.86 от ЗЗД за
сумата 1391,40 лева.
Ищецът П.Ц.П. ***, чрез адв.П.Ч. твърди,
че е работил при ответника „А.“ЕООД с
ЕИК *, със седалище ***, представлявано от А.П.А. за периода от 12.10.2017г. до
24.06.2019г. по Трудов договор №156/12.10.2017г.
с основно трудово възнаграждение 590,00 лева, а от 2.01.2018г.-613,00лева,
както и допълнително възнаграждение за трудов стаж 0,6%. Съгласно Заповед № 090/24.06.2019г.,
издадена от работодателя, трудовото му
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Твърди, че не му е изплатено
възнаграждение за периода от 12.10.2017г. до 31.12.2017г. в общ размер 1475,00лв., за цялата 2018г.-
7356,00лева и от 1.01.2019г. до 24.06.2019г.-3372,00лева. Общо претендира
12 203,00лева. Претендира обезщетение за неизползван отпуск по чл.224 ал.1
от КТ за сумата 1226,00 лева за общо 42 дни за действието на трудовия договор. Начислил
е мораторна лихва върху неплатените суми в размер на 1391,40 лева. Претендира, че ответникът следва да му
заплати гореописаните суми, ведно със законната лихва от завеждане на делото-1.07.2020г.Претендира
разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът „А.“ЕООД с ЕИК *, чрез адв.М.М.
е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК. Заявява, че искът е неоснователен и
недоказан . Твърди, че на ищеца са заплатени всички трудови възнаграждения.
Представя 14 броя фишове за изплатени трудови възнаграждения за 2018г. и 2019г.
В писмени бележки взема становище, че искът е недоказан и следва да се отхвърли
- трудовите възнаграждения са изплащани своевременно, като ищецът се е
подписвал на фишовете, а полагаемият отпуск е използван, поради което не се
дължи обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказатества, намери
за установено:
Видно от представения по делото Трудов договор №156/12.10.2017г. ищецът П.Ц.П. е
назначен при ответника „А.“ЕООД с ЕИК * на длъжност “шофьор, тежкотоварен
автомобил-12 и повече тона” при условията на 8 часа работно време с основно
трудово възнаграждение 590,00 лева, а от 2.01.2018г.-613,00лева, както и
допълнително възнаграждение за трудов стаж 0,6%. Съгласно Заповед № 090/24.06.2019г.,
издадена от работодателя, трудовото му
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. По делото е представено личното
трудово досие на работника. Не е налице спор относно наличието на трудов
договор и престирането на труд,
съобразно договора, спорна е дължимостта на процесните суми. Видно от
приложените писмени доказателства-фишове за работни заплати, тетрадка , в която
подневно са отбелязвани извършените от ищеца курсове и доставени стоки, както и
от разпита на св.М.К., водил въпросната тетрадка, в ответното дружество са се
изплащали нерегламентирани възнаграждения. Цялата система на заплащане не
почива на някакъв договор , нормативен акт
или вътрешни правила. Съгласно приложения трудов договор е договорено
месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, с допълнително
възнаграждение за трудов стаж 0,6%, което не е конкретизирано нито в трудовия
договор , нито в приложените фишове за работна заплата по месеци.По делото не е
приложена ведомост за изплащане на работни заплати, а според св.К.-също
служител във фирмата , такава няма, практиката била да се подписват върху
фишовете за работна заплата. Също според установена в дружеството практика
всеки шофьор е отчитал в тетрадка / л.43 до л.63 от делото/ курсовете, които е
направил, съответните километри и товар, като на тази база св.К. изчислявал
полагаемо се възнаграждение, което се изплащало на 15-ти и 30 число от месеца.
Не се спори , че сумите , вписани в тетрадката са платени, съответно получени
от ищеца. В тетрадката липсват подписи на платил и получил, освен на две места
, но неясно чии са. Сумите , описани в тетрадката не са предмет на това производство, претенцията на
ищеца се свежда до това, че освен тези суми не е получавал договореното трудово
възнаграждение.
Съдът намира че за
изпълнението на задължението по чл. 128 КТ, както и за изпълнението на всяко
друго парично задължение, следва да се вземат предвид всички възможни и
допустими доказателствени средства, че без значение е дали за ищеца е
било начислявано трудово възнаграждение по ведомост и дали извършените плащания
са били осчетоводени, че релевантни са и конклудентните действия-в продължение
на години да се престира труд в полза на ответника, без да се претендира, че не
се получава възнаграждение, е неприемливо с оглед опитните правила и житейската
логика.
Съгласно задължителната практика на ВКС, по силата на чл.
270, ал. 3 КТ получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с
подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. В случая се установи , че ведомост липсва. Съдът приема за установяващи получаване на суми от
работодателя по смисъла
на чл. 270, ал. 3 от КТ фишовете за
работни заплати върху които работникът е положил подпис. В тази връзка с
исковата молба ищецът оспорва да е подписвал
представените фишове, за което са допуснати и изслушани две графологически
експертизи.
Според първата експертиза, подписите на фишовете за работна заплата и молбите
за отпуск не са положени от ищеца, докато според втората всички подписи са
изпълнение от ищеца П.П.. Съдът възприема заключението на втората графологическа експертиза, доколкото
същата е по-задълбочена и конкретна, използван е актуален сравнителен
материал и е изследван всеки подпис. С
оглед на това, съдът приема , че за месеците за които са представени подписани
фишове е изплатено договореното трудово възнаграждение на ищеца. За периода, за
който е заявена претенция, т.е. цялото времетраене на трудовото
правоотношение-12.10.2017г. до 24.06.2019г., не са представени фишове за
месеците октомври , ноември и декември 2017г., както и за месеците февруари,
юни и октомври 2018г. За останалите месеци от претендирания период са
представени подписани фишове за работна заплата, което съдът приема за разписка по смисъла на чл.
270, ал. 3 от КТ.
Предвид
на гореизложеното, съдът приема, че искът по чл.128 от КТ е доказан до размер на 3314,00лева, от които 1475,00лева за
периода от 12.10.2017г. до 31.12.2017г. и
1839,00лева- за месеците февруари, юни и октомври 2018г. За разликата до
12 203,00лева съдът намира, че искът е недоказан и следва да се отхвърли. Така
описаната сума е в брутен размер , от нея следва да се приспаднат дължимите
данъци и осигуровки.
По иска чл.224 ал.1 от КТ за
сумата 1226,00 лева-обезщетение за неизползван отпуск за периода от 12.10.2017г. до 24.06.2019г. - общо 42 дни. Съгласно трудовия договор
–т.5.1 на работникът се полагат годишно 25 работни дни отпуск. В Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение №090/24.06.2019г. не са вписани дни, за които да се изплати
обезщетение за неизползван отпуск. Към личното трудово досие са приложени молби
за отпуск, съответно заповеди за разрешен такъв, както следва- за 2017г. за 5
дни, за 2018г. –за 25 дни, за 2019г.- за 12 дни. Според заключението на
приетата графологична експертиза, молбите са подписани от ищеца, т.е при това
положение би следвало да се приеме, че същият е използвал полагаемият му се
отпуск по време на трудовото правоотношение. Съпоставяйки датите на разрешените
отпуски и данните от тетрадка, в която са записвани курсовете на шофьора по
дати и направления, и относно достоверността на които и двете страни не спорят ,
са налице доста разминавания. По време на разрешения отпуск на 20.11. и 21.11.2017г. ищецът е имал курс Свищов –Павликени с товар
баластра на 20.11.2017, нощувал е в гр.Горна Оряховица и на 21.11.2017г. е имал курс Г.Оряховица – Тръстеник с товар
дърва, т.е. съдът приема че през 2017г.
ищецът е ползвал 3 дни отпуск. За 2018г. също има доста разминавания.
Така на датите 26.02.2018г., 14.05 до 23.05.2018г. / за всяка от датите има
отбелязани курсове с превоз дърва/л.50/, същото важи и за датите от 25.05 до
28.05.2018г. когато е имал курсове , включително и събота и неделя /26 и
27.05/ и т.н. От дните, когато е имал
разрешен отпуск за 2018г. не е работил 6 дни, за другите дати има отбелязани
курсове в тетрадката, т.е за 2018г., съдът приема че работникът не е ползвал 19
дни отпуск. За 2019г. полагаемият отпуск
е 12 дни, като реално са ползвани 4 дни, като съпоставим с датите и курсовете,
описани в тетрадката. Съдът приема, че ищецът
не използвал общо 29 дни отпуска, от които 2 дни за 2017г., 19 дни за 2018г.
и 8 дни за 2019г., за които му се дължи обезщетение. При месечно възнаграждение 613,00лева и 21
работни дни, дневното възнаграждение е 29,19 лева. За 29 дни се полага
обезщетение 846,52 лева. Съдът приема, че искът следва да се уважи в този
размер, като се отхвърли за разликата до 1226,00 лева.
По иска по чл.245 от КТ, вр.чл.86 от ЗЗД за
сумата 1391,40 лева-мораторна лихва върху претендираните суми от
24.06.2019г.-прекратяване на трудовия договор до завеждане на иска 1.07.2020г.
С оглед частичното отхвърляне на исковите претенции, съответно следва да се
отхвърли и претенцията за мораторна лихва. Използвайки он-лайн калкулатор за
лихви законната лихва върху уважената претенция 4160,52 лева за периода от
24.06.2019г.-прекратяване на трудовия договор до завеждане на иска 1.07.2020г.
е 423,23 лева и в този размер следва да се уважи.
Съдът счита, че
следва да се присъди законната лихва върху уважения размер на иска от завеждане
на делото- 1.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на РС Свищов ДТ
върху уважените искове – 232,56лева / от които 132,56 лева за иска по чл.128 от КТ и по 50,00лева за исковете по чл.224 от КТ и по чл.245 от КТ/ , както и 5,00 лв. -такса за издаване на изпълнителен лист.
По
отношение на разноските на страните, същите следва да се разпределят съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете. Ищецът е представил адвокатско
пълномощно с хонорар 850,00лева, а ответникът е представил списък с разноски -2300,00лева, от които
2000,00лева-адвокатски хонорар и 300,00лева –възнаграждение за
съдебно-графологическа експертиза. С оглед уважената част от иска ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 260,00лв.-адвокатско
възнаграждение, а с оглед отхвърлената част-ищецът на ответника в размер на
1586,64 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с ЕИК *, със
седалище ***, представлявано от А.П.А. да заплати на М.С.да заплати на П.Ц.П. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 3314,00лева, от
които 1475,00лева неизплатено изцяло възнаграждението за периода от 12.10.2017г. до 31.12.2017г. и 1839,00лева- неизплатено изцяло
възнаграждението за месеците февруари,
юни и октомври 2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 1.07.2020г. до окончателно
изплащане на сумите, като за разликата до 12 203,00лева отхвърля иска
като недоказан.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с ЕИК
*, със седалище ***, представлявано от А.П.А. да заплати на М.С.да заплати на П.Ц.П. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 846,52 лева-
обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 1.07.2020г. до окончателно изплащане на сумите, като за разликата до 1226,00
лева отхвърля иска като недоказан.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с ЕИК
*, със седалище ***, представлявано от А.П.А. да заплати на М.С.да заплати на П.Ц.П. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 423,23
лева-моратрона лихва за периода от
24.06.2019г. до 1.07.2020г., като за
разликата до 1391,40 лева отхвърля иска.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с ЕИК
*, със седалище ***, представлявано от А.П.А. да заплати на
Районен съд Свищов ДТ върху уважените искове - 232,56лева , както и
5,00лв.-такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с ЕИК
*, със седалище ***, представлявано от А.П.А. да заплати на П.Ц.П. с ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото разноски в размер на 260,00лв.
ОСЪЖДА П.Ц.П. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „А.“ЕООД с ЕИК *, със седалище ***,
представлявано от А.П.А. направените по делото разноски в размер на 1586,64
лева .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: