МОТИВИ
към присъда № 46/08.04.2019
г. по НЧХД № 986/2019 г. на СлРС.
гр.Сливен 07.06.
НЧХД
е образувано по тъжба на Р.Х.Х.
КБЗП на сина си Д.Х. против М.Х.М. за престъпления по чл.130 ал.1 от НК.
С
тъжбата са предявени и граждански искове срещу подс. М. за причинени неимуществени
вреди в размер на 5000 лв. за претърпените болки и страдания.
В
с.з. частните тъжители лично и чрез свои пълномощници поддържат тъжбите си. Искат
справедливи наказания, а гражданските искове да бъдат уважени изцяло.
В
с.з. подс. лично и чрез своя защитник, не се признава за виновен, дава
обяснения. Иска да бъде оправдан, а гражданските искове да бъдат отхвърлени.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 01.07.2018г. в с. Новачево подс. М.
наблюдавал група деца, които играели футбол.По време на играта подс. М. влязъл
в спор с Д.Х.. Х. го напсувал а подс. М. му ударил няколко шамара по лицето. По
късно амалол. Х. бил прегледав от лекар, който издал СМУ, от което е видно, че
вследствие на побоя получил кръвонасядания
по лицето придружени с болезен травматичен отток на тъканите, което
увреждане е довело до „временно разстройство на здравено неопасно за живота.
Подсъдимия
М.Х.М. е роден на ***г***, жител и живущ ***, турчин, бълг. гражданин, основно
образование, женен, ,
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът следва да посочи, че по делото има три групи
свидетелстващи лица, първата от незаинтересовани от изхода на делото, втората и
третата са съответно близки на двамата подсъдими, които са пряко заинтересовани
от крайния акт.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
По безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна
и субективна страна подсъдимия М.Х.М. е осъществил престъпния състав на чл. 130 ал. 1 от НК, като на 01.07.2018 г. в с.Новачево, причинил на Д.Х..
лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота му.
За
самото престъпление, което е умишлено наказанието е „Лишаване от свобода” до 3
години или Пробация. Подс. М. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК. От самото деяние не са настъпили съставомерни щети. Съдът прие, че следва
да наложи на подс. Мехмедов минимално наказание глоба в размер на 1000 лв., предвид
материално и семейното му състояние. За да наложи посоченото наказание, съдът
се съобрази с нормата на чл.36 от НК.
Относно
гр. иск съдът прие, че предявения от ч.тъжител Х. граждански иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане вследствие на нанесените болки и страдания е
с правно основание чл.45 от ЗЗД и е допустим, а разгледан по същество и частично
основателен, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от
следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане.
Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че в резултат на деянието извършено от подс. М., постр.
Д.Х. е претърпяла психически и физически
травми. Следователно е налице вреда под формата на извършените спрямо личността
и престъпление по чл.130 ал.1 от НК, от
което се е породило психо и физическо травмиращо въздействие, като е налице
и причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредата.
С
оглед изложеното съдът бе мотивиран и прие, че са налице всички предвидени в
закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи
ангажирането на деликтната отговорност на подс.М.. За него възниква задължение
да обезщети причинените вреди. На обезщетение подлежат всички преки и
непосредствени вреди, в случая - неимуществени.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му
следва да се определя съобразно претърпените вреди. Целта на законовата
разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки,
страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания, т.е. неимуществени вреди, възлиза на сумата от 2000 лв.,
като иска съответно до сумата от 5000 лв.
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С
оглед основателността на главните искови претенции, основателни се явяват и
акцесорните претенции за присъждане на обезщетения за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата, когато са установени
деянията с оглед претенцията на гр.ищец.
По
правилата на процеса съдът осъди подс. М. да заплати държавна такса върху
уважената част от граждански иск в размер на 80 лв., както и сумите 12 лв.
представляваща такса за обр. НЧХД и 80 лв. направени разноски за педагог.
Мотивиран
от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: