ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………/…………………….. год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 04.06.2019 година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 547 описа за 2019 год. на ВОС,
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл. 140, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по
предявен от Л.Д.Г., с ЕГН:**********, и Р.П.Г. с ********** двамата с
адрес: ***, К.С.Д. с ЕГН ********** и М.Н.Д. с ЕГН ********** , двамата с
адрес: ***, В.С.С. с ЕГН:********** и Ц.К.С. с ЕГН:**********,***, всички ищци
действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. П.С. и адв.
Светлин Тодоров, двамата от АК-Варна и съдебен
адрес за призоваване и съобщения: гр. Варна, ул. „Александър Дякович" №
45, ет. 4 - за адв. П.С. ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
адрес: гр. София, 1202, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 17 – 19, иск за собственост
с цена на иска 203 376,40 лева и правно основание чл.124 от ГПК..
В исковата си молба ищците, твърдят,
че са собственици на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.2567.12 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 3 330 кв.м. по документ за
собственост, а по скица от 3342 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Долна
Трака", с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване, с граници на имота: от север: ПИ №№
10135.2567.16 и 10135.2567.11, от запад: ПИ №10135. 2567.10, от изток: ПИ №
10135.2567.13 и от юг ПИ № 10135. 2567.154., при части: 1076.67 кв.м. ид.части
за В. и Ц. С.
в режим на съпружеска общност, 1276,
67 кв.м. ид.части за Л. и Р. Г в режим на СИО и 976, 67 кв.м. ид.части за К. и М.
Д. в режим на
СИО.
Правата
им са удостоверени с констативен нот. акт № 53, том I, per. № 1538, дело №
47/2013 г. на нотариус Илияна Маджунова, вписан акт № 180, том X, дело № 2239,
вх.рег. № 4483/08.03.2013 г. в СВ - Варна, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, и произтичат от следната поредица от правни сделки описани в исковата
молбаа именно.
С
договор за покупко - продажба от 10.07.1994 г., обективиран в нот.акт № 182,
том XXIX, дело № 10838/1994 г., Б. К.
Д. е продал на А. М. П., В.С.С., Л.Д.Г.
и Х. Г. М. 2500 кв.м.
ид.части от поземлен имот, целият с площ от 3330 кв.м., представляващ дворище №
1534 по кадастралния план от 1936 г., а по плана действал към датата на
сделката дворище № 1508, находящ се в землището на гр. Варна, месност
„Манастира", курортно предградие лозята /м. Ваялар/, при граници на целия
имот: от три страни - държавно място и ограда на парк „Евксиноград", при квоти:
на А.
М.
П. - 500 кв.м.
ид.части, на В.С.С. - 500 кв.м. ид.части, на Л.Д.Г. - 500 кв.м. ид.части и на Х. Г. М. - 1000 кв.м.
ид.части.
С
договор за покупко - продажба от 08.08.1994 г., обективиран в нот.акт № 65, том
XXXII, дело № 11771/1994 г., Х.
Г. М. и И. Б. М. продали на Д. Д. Б. 1000/3330
кв.м. ид. части от поземлен имот целият от 3330 кв.м., представляващ дворище №
1534 по КП от 1936 г., а по тогава действащия план - дворище пл. № 1508,
находящ се в землището на гр. Варна, м. „Манастира", курортно предградие
„Лозята" (м-ст „Ваялар), при граници на целия имот: от три страни държавно
място и парк „Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 06.04.1998 г., обективиран в нот.акт. № 19,
том V, дело № 2174/1998 г., А.
М. П. и И. Г. М.
– М.
продават на съсобствениците си В.С.С. и Л.Д.Г. 500 кв.м. идеални части от
поземлен имот пл. № 1508а по плана на Траката - м. Евксиноград, целият с площ
от 3330 кв.м., при граници - поземлени имоти пл. №№ 1507; 1508 и двореца
„Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 26.09.2006 г., обективиран в нот.акт № 70, том
VI, per. № 6355, дело № 857/2006 г., вписан акт № 106, том LXXIX, дело № 18774,
вх. per. № 24743/26.09.2006 г. на СВ - Варна, Д. Д. Б. продава на Л.Д.Г. 1000/3330 лв.м.
ид.части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м. „Манастира"
(Евксиноград) целият със площ от 3330 кв.м., съставляващ имот пл. № 1508а,
идентичен със стар № 1534 по действащия план на м. „Долна Трака", при
граници" ПИ № 1507, ПИ № 1508 и двореца Евксиноград.
С
договор за покупко - продажба от 26.09.2006 г., обективиран в нот.акт № 191,
том VI, per. № 6887/2006 г., вписан акт № 126, том XCI, дело № 21647, вх.рег. №
28382/26.10.2016 г. на СВ - Варна, Л.Д.Г. и Р.П.Г. продават на В.С.С. и К.
С.Д., при квоти 50 кв.м. ид.части за В.С. и 200 кв.м. ид.
части на К.Д., от ПОЗЕМЛЕН имот, находящ се в гр. Варна, м. „Манастира"
(Евксиноград), целият с площ от 3330 кв.м., съставляващ имот № 1508а, идентичен
със стар № 1534 по действащия план на м. „Долна Трака", при граници: ПИ №
1507, ПИ № 1508 и двореца Евксиноград.
С
договор за покупко - продажба от 26.10.2006 г., обективиран в нот.акт № 190,
том VI, per. № 6886, дело № 960/2006 г., вписан акт № 110, том XCI, дело №
21630, вх.рег. № 28363/26.10.2006 г. на СВ - Варна, Л.Д.Г. продава на К.С.Д.
500 кв.м. ид.части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м.
„Манастира" (Евксиноград) целия с площ от 3330 кв.м., съставляващ имот №
1508а, идентичен със стар № 1534 по действащия план на м. „Долна Трака",
при граници ПИ № 1507, ПИ № 1508 и двореца „Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 18.01.2013 г., обективиран в нот.акт № 14, том
I, per. № 497, дело № 14/2013 г. на н-с Илияна Маджунова, К. Б. К. и Д. Д. К. продават на В.С.С.,
К.С.Д. и Л.Д.Г. собствените си 830 кв.м. ид.части от ПИ № 10135. 2567.12 по
КККР - Варна, одобрени със заповед № РД - 18 -92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с
площ от 3 330 кв.м., а по скица от 3 343 кв.м. с административен адрес: гр.
Варна, община Варна, обл. Варна, местност Долна Трака (с индивидуализация по
предходен план - пл. № 1508а, в землището на гр. Варна, м-ст „Манастира",
курортно предградие „Лозята"), при граници: ПИ №№ 10135.1567.154,
10135.1567.13, 10135.1567.16,10135.1567.11 и 10135.1567.10.
Към
датата на всяка от посочените сделки, сключени от ищците В.С.С., Л.Д.Г. и К.С.Д.,
са били и понастоящем са в граждански брак съответно с ищците Ц.С., Р.Г. и М.Д..
К.
Борисов Костов като общият праводател на ищците, към датата на прехвърлителните
сделки от 10.07.1994 год. и 18.01.2013 год. се легитимирал като собственик на
описания имот по наследствено правоприемство и реституция по реда на чл. 4, вр.
чл. 3 от ЗВСНОНИ като правата му произтичат от следните факти:
С
договор за покупко - продажба, обективиран в нот.акт № 3 от 09.11.1935 г., том
XII, регистър № 6596, дело № 1242.1935 год., Хриши Ванге лова Д. продава на К. Д. К. собственото
си лозе (хавра), намиращо се във Варненските лозя, в местността „Ваялар",
с площ от 3 декара и пет ара, при граници и съседи, посочени в акта. Вписването
на акта било удостоверено със записка № 112, том V от 09. 11. 1935 г., партидна
книга том 72, стр. 72.
С
протокол № 27/23.11.1949 г., на осн. чл. 26 от ЗДИ и ПМС № 35/ 1949 год., от К. Д. К. е отчуждено
застроено и незастроено дворно място от 3500 кв.м., съставляващо парцел пл. №
1534 по плана на гр. Сталин, курортно предградие „Лозята", със стопанско
предназначение на имота: кьошк, лозе и овощна градина, за което бил съставен
АДС № 954 от 09.02.1951 г., пореден № 1350 по актовата книга на Сталинския
градски народен съвет и на Министерството на комуналното стопанство и
благоустройство.
С
предложение на Комисията по реституция при Община Варна от 17.06.1993 г., по
молба на Б.
К. Д., като наследник
на К. Д. К., е
констатирано и прието, че отчужденото от К. Д. К. дворно място
от 3500 кв.м. в м. „Манастира", представляващо дв. № 1534, кв. 224,
курортно предградие „Лозята", местност „Ваялар", притежавано с
нот.акт № 3, том VII, per. № 6596, дело № 1242/1935 г., подлежи на
възстановяване по реда на чл. 4, вр. чл. 3 от Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно
устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за
благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за
собствеността, тъй като мероприятието, за което е бил отчуждено - „за нуждите
на управлението на особените имоти при Министерския съвет", не е било
изпълнено.
С
решение № 1082/24.06.1993 г. на кмета на община Варна, на осн. чл. 4, вр. чл. 3
от ЗВСВНОИ, е отменено отчуждаването и възстановено правото на собственост
върху недвижим имот с площ от 3330 кв.м., представляващ дворище № 1534 по
кадастъра от 1936 г. в м-ст „Манастира", курортно предградие
„Лозята",м. Ваялар, отчужден на осн. чл. 26 от ЗДИ „за управление на
особените имоти", на наследниците на Коста Димитров Костакиев: Борис
Костов Димитров, тъй като мероприятието не е изпълнено. С протокол №
88/01.07.1993 г. наследниците на Коста Димитров Костакиев били въведени във
владение на възстановения имот.
С
акт за публична държавна собственост № 9337/24.07.2017 г., на осн. чл. 2, ал.
2, т. 2 и чл. 71, ал. 1 от ЗДС, вр. чл. 104, ал.1, т. 8 от ППЗДС, държавата
актувала като публична държавна собственост ПИ № 10135.2567.12 по КККР - Варна,
одобрени със заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план 1508а, в кв. 5, парцел VIII, при граници ПИ №№ 10135.2567.16;
10135.2567.11; 10135.2567.10; 10135.2567.13; 10135.2567.154.
Съставяне
на акт за държавна собственост съставлява оспорване на собствеността на ищците
и възниква правния им интерес от иска.
Държавата,
чрез Министерския съвет, е оспорила Заповед № Г - 480/20.12.2007 год. на гл.
архитект на Община Варна, с която е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ I - 1505а; II -
1532; IV - 1253; VIII - 1508а; VI - 1252a; V1252 "за озеленяване",
кв. 5 и улична регулация с о.т. 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, а собствения на ищците
поземлен имот урегулуран като УПИ VIII-1508a, с твърдения, че имотите предмет
на заповедта, включително този на ищците, са държавна собственост.
По
повод на жалбата е образувано адм.дело № 1309/2016 г. по описа на Варненски
административен съд, производството, което понастоящем е висящо.
Към
настоящия момент ПИ № 10135.2567.12 по КККР на гр. Варна е ограден и незастроен
и е във вида, в който е бил отчужден през 1949 год. Имотът се владее от ищците,
като Държавата чрез свои органи ограничава и затруднява единствено достъпа до
него.
С
исковата молба е заявен петитум, с който ищците молят съда да постанови
решение, с което да приемете за установено по отношение на ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
адрес: гр. София, 1202, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 17 - 19, че ищците
Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С., Ц.К.С. са собственици на следния недвижим
имота, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.2567.12
по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, с площ от 3 330 кв.м. по документ за собственост, а по скица от 3342
кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Долна Трака", с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, с граници: от север: ПИ №№ 10135.2567.16 и 10135.2567.11, от
запад: ПИ № 10135. 2567. 10, от изток: ПИ № 10135.2567.13 и от юг ПИ № 10135.2567.154,
Претендират
направените съдебно - деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника по
делото, е депозирал писмен отговор, с който намира искът за допустим но го
оспорва като неоснователен.
В
отговора се твръди, че според Конституцията на Република България носител на
правото на публична собственост предполага властнически правомощия и се
осъществява в полза на обществения интерес, което означава, че единствено
Държавата и общините са субекти на правото на публична собственост.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 т. 2 от ЗДС имотите, които се считат за публична държавна
собственост са конкретизирани.
За
процесния имот площ 3342 кв. м., с идентификатор 10135.2567.12 по КК и КР на
град Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК при
граници: ПИ 10135.2567.154; ПИ 10135.2567.13; ПИ 10135.2567.16; ПИ
10135.2567.11 и ПИ 10135.2567.10 е състъвен АПДС /Акт за публична държавна
собственост/ № 9337/24.07.2017 год., с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 2 и
чл. 71, ал 1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 от ППЗДС.
Актът
за поземления имот е съставен и въз основа на предходно съставени актове, като
съответно същия е бил включен в тях: № 3584/30.11.2001 г., № 2094/05.01.1994
г.,№ 2043/02.11.1993г.,№ 1903/25.08.1993 г., 430/15.12.1986 г. и АДС №
376/08.02.1950 г.
Стопанство
„Евксиноград" е представлявало царска резиденция-дворец, построен върху
земи на княз Александър Батенберг, от когото през 1886 г. след абдикирането му
били изкупени в полза на Държавата. Дворецът е достроен от княз Фердинанд към
1890 г. През 1946 г. с оглед новата форма на държавно управление на РБ дворецът
и прилежащите му земи са били национализирани. Първия съставен акт за държавна
собственост за стопанство „Евксиноград" с № 376 е от 1950 г., с посочени
като основание разпоредбите на чл. 39 и чл. 40 от ППЗДИ д.в. бр. 83/1949 г.
Според чл. 2 от действащия към 1949 г. ППЗДИ, всички недвижими имоти включително
бившите общински имоти, придобити от Държавата, по какъвто и да е начин
стопанисвани от върховните и местни органи на държавна власт, органите на
държавните управления и държавните предприятия от общо държавно и местно
значение са държавна собственост.
С
този първоначален акт е било удостоверено правото на собственост на Държавата
върху дворец, сгради и други постройки с парк и стопанство, находящи се в гр.
Сталин, курортно предградие „Лозята" на разположение на правителството и
отстъпен за ползване на Управлението на особените имоти на Министерски съвет. С
ПМС № 35/08.04.1949 г. на основание чл. 26 ЗДИ посредством Протокол №
27/23.11.1949 г. са отчуждени срещу замяна или обезщетение в полза на
Управлението на обособените имоти при Министерски Съвет тринадесет имота сред
които попада и дворище № 1534 собственост на К. Д. К., при съседи:
Б. Б. Х., Л. Д., П. Д. Ч.
След
отчуждаването с Протокол от 17.12.1979 год. Държавният съвет и Министерски
съвет прехвърлят на УБО при ДС теренът ведно с изградените върху него постройки
за почивка. Съставен е АДС № 430/15.12.1986 г. за сгради и застроени и
незастроени терени на площ от 1316 дка, при граници: санаториум на МВР, почивна
станция на Българо-съветската дружба, магистрала Зл. Пясъци и дере Траката.
С
Постановление на МС от 28.11.1956 год. се утвърждава общия градоустройствен
план на гр. Варна и крайбрежието му. По него се предвижда планирането на
курортните площи на разположени по източното крайбрежие от Евксиноград до м-ст
„Златни пясъци“, като се предвижда и вилово застрояване разположено върху площ
от 120 хектара.
С
ПМС № 151 от 05.08.1992 г. е приет Правилник за устройството и дейността на
Националната служба за охрана при Президента на Република България.
С
Решение № 1050 на МС от 29.12.1997 г. за предоставяне на имоти-публична
държавна собственост, на Министерски съвет на Република България, се отнема от
Национална служба за охрана при Президента на Република България безвъзмездното
право на стопанисване и управление и върху стопанство „Евксиноград" като
стопанисването и управлението върху имотите се осъществява от Министерски
съвет.
Съгласно
скица .№ 455/06.07.1994 г. и Заповед № Р-111/28.07.1994 г., издадена на
основание чл. 21 и 86 от ППЗТСУ и във връзка с чл. 75 от ППЗТСУ е одобрено
попълването на кадастралната основа на имот пл. № 1534 - 1508а.
С
Протокол от 10.04.1998 год. са предадени недвижимите имоти от НСО на
Министерски съвет.
Съгласно
предходно съставения АДС № 3584/30.11.2001 г. имотът - стопанство
„Евксиноград" е актуван като публична държавна собственост и е бил
предоставен на Министерски съвет за държавни и правителствени нужди.
Поземлен
имот с идентификатор: 10135.2567.12 е бил включен в площта от 926 000 дка
фигурираща в горецитирания предходно съставен акт за държавна собственост и
съответно съставлява част от стопанството. Видно от скицата към Акта процесния
имот попада в тази площ.
С
писмо от Администрацията на Министерски съвет с вх. № АИ-17-0300-1/01.06.2017
г., подписано от Министър - председателя на Република България, адресирано до
Областния управител на област с административен център Варна е указано да се
предприемат действия за съставяне на актове за публичната държавна собственост
за имоти находящи се в стопанство „Евксиноград" - единия от който
съставлява процесния.
Съставен
е Акт за публична държавна собственост № 9337/24.07.2017 г.
Ответникъ
твръди, че в процесния случай след конфискацията имотът е предаден (отчужден)
по ЗДИ (отм.) за държавна нужда. В задължителната съдебна практика се приема,
че отчуждаванията по ЗДИ (решение № 6 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5173/2015 г., I г. о., ГК и цитираните в него), по чл. 55а ЗПИНМ (решение №
2087 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2780/2002 г., IV г. о.) и по чл. 39
ЗПИНМ (решение № 1169 от 19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2007 г., III г.
о., ГК) са първични придобивни основания. В литературата също се е приема, че
регулационното отчуждение е първично придобивно основание (Павлова, М..
Отчуждителни последици на уличнорегулационния план. - Правна мисъл, 1967, № 5,
с. 77).
Всички
посочени отчуждения са насочени към имота, който е необходим, а не срещу
собственика (отчуждение, насочено срещу собственика е например това по ЗОЕГПНС
или конфискацията). Дори отчуждителното производство по благоустройствен закон
да е било проведено без участието на действителния собственик, той няма право
да иска действията да се повторят с негово участие, нито има иск за възвръщане
на имота. Този принцип е възприет и в следващия благоустройствен закон ЗТСУ
(Сокеров, Л. и др. Териториално и устройствено планиране и селищно изграждане.
С: ДИ Техника, 1985, с. 88).
Последиците
на ПМС № 35 от 08.04.1949 год. могат да бъдат противопоставени на претендента
за реституция и неговите правоприемници както ако имотът беше отчужден от него
по ЗДИ. Поради това ЗВСВОНИ не може да породи непосредствено вещно действие, а
само легитимира бившия собственик да предяви искане за отмяна на отчуждаването
по чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, Закона за държавните имоти и ЗС, основано на твърдение,
че имотът не се използва за нуждите, за които е отчужден.
В
отговора се твръди, че държавата притежава правото на собственост върху
процесния имот, придобит чрез конфискация. Искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ответника
е въвел следните възражения:
Описаните
в исковата молба редица нотариални актове относно процесния имот е бил предмет
на верига от разпоредителни сделки и че общия праводател на ищците - К. Борисов
Костов, се е легитимирал като собственик на описания имот по наследствено
правоприемство и реституция по реда на чл. 4, вр. с чл. 3 от ЗВСОНИ.
Ответникъ
твръди, че съгласно чл. 9 от ЗДС (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Държавата
упражнява правото си на собственост върху имотите и вещите - държавна
собственост при условията и по реда на този закон независимо дали те са
придобити от нея преди или след влизането му в сила и видно от чл. 7 от ЗДС
(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите -
публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се
придобиват по давност, а процесния е с такъв статут още към 1946 г.
Ответника
оспорва представеното от ищците решение № 1982/24.06.1993 г. на кмета на община
Варна с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Коста
Димитров Костакиев. Като твърди, че същото е нищожно, поради обстоятелството,
че имотите публична държавна собственост са изключени от гражданския оборот.
Решението
на кмета на община Варна е в резултат на неправилно проведена вътрешнослужебна
дейност. Представен е и протокол за въвод във владение, но не са ангажирани
доказателства от които да се установи, че безспорно наследниците са
възстановили на държавата полученото обезщетение. Оспорвам посочения протокол и
твърдя, че същият е бланкетен и реален въвод в имота не е осъществен, тъй като
имотът е заключен и под охрана.
Ответника
оспорва твърдението, че процесният имот е идентичен с имотите, описани в нот.
акт 3 от 09.11.1935 г., решение 1082/1993 г. на кмета на община Варна, нот акт
182/1994 г., нот. акт 65/94 г., нот. акт 19/1998 г., нот. акт 70/2006 г., нот.
акт 191/2006г., нот. акт 190/2006 г., нот. акт 14/2013 г. и нот. акт 53/2013 г.
В
отговора на исковата молба ответника е поискал съда на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да конституира
в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника Администрация на
Министерски съвет, в таз ивръзка са изложени съображения.
С отговора си ответницата моли съда да
отхвърли предявения иск.
С отговора са направени доказателстени
искания и представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съобразно
задълженията си по чл. 140 и сл. ГПК, съдът съобрази следното:
Предявения иск е с правно основание
чл.124 от ЗС
Предявен е установителен иск, с който
ищците молят съда да признае за установено в отношенията им с Държавата, че те
са собственици на процесни имот.
Ищците са въвели, че придобивното им
основание е договорно, като на общия им праводател К. Д. К., с Решение № 1082/24.06.1993 г. на
кмета на община Варна, на осн. чл. 4, вр. чл. 3 от ЗВСВНОИ, е отменено
отчуждаването и възстановено правото на собственост на процесния имот.
Съдът възлага в тежест на ищеца да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че придобил правото на
собственост върху процесния имот на соченото правно основание.
По направените с отговора на исковата
молба възражения.
На основание чл. 154 от ГПК съдът
възлага в тежест на страните независимо от процесуалното им качество, че следва
да установят фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
По отнощение ва направеното искане от
страна на ищеца с правно основание чл.219 от ГПК.
Искането е неоснователно.
Ищец по дело е Държавата
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Искането за привличане на Администрация
на Министерски съвет ,
като трето лице-помагач на страната на Държавата е в нарушение на чл. 219 ГПК.
За е допустимо привличане на трето
лице помагач на една от главните страни следва същото да е обусловено от правен
интерес. В настоящия случай липсват обективните предпоставки за привличане в
процеса на трето лице помагач на страната на ищеца Държавата друг неин държавен
орган, тъй се касае за един и същ правен субект, а именно ДЪРЖАВАТА.
Правото
на собственост върху държавните имоти, принадлежи на българската държава,
съгласно чл. 9 от Закона за държавната собственост ЗДС), Правото дастопанисват
имоотите държавна собственост е предоставена на министрите и ръководителите на
ведомствата и др.
Безспорно
е че Администрация на Министерски съвет е правосубектно лице, но то не е
пасивно легитимирано по предявения иск.
В този смисъл тъй като пасивно
легитимиран да отговаря по искае държавата, а Администрациятана Министерски
съвет, е в структората на самото държава, то искането по чл.219 от ГПК е
неоснователно.
По направените доказателствени
искания.
Съдът следва да допусне като писмени
доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора на
ответниците писмени доказателства, като по тяхното приемане ще се произнесе в
съдебно заседание, след становище на ищеца.
Съдът следва да извърши справка за
хода а адм.дело № 1309/2016 г. по описа на Варненски
административен съд.
На
основание чл.186 от ГПК, съдът следва да изиска от Община Варна цялата
административна преписка по издаване на решение № 1082/24.06.1993 г. на кмета
на община Варна.
По
направеното искане за допускане на съдебно - техническа експертиза, съдът
намира за основателно, като следва да допусне такава както по отношение на
постовените от ищеца въпроси, така и напоставените от ответника.
Производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По отношение на направеното искане от
страна на ответника за допускане на гласни доказателства, за установяване на
факта кой владее имота, съдът намира за неоснователно. Факта на владение не е
елемент от фактическия състав на иска по чл.124 от ГПК, на твърдяната придобивно основание. Поради
това този факт е несъотносим към спора и не следавада бъде допускан.
На страните по делото следва да бъде
дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ДЪРЖАВАТА,
представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, чрез
ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ на област с административен център ВАРНА за конституирането
н настоящото производство на нейна страна трето лице помагач на основание
чл.219 от ГПК АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТРЕСКИ СЪВЕТ..
Определението на съда в тази му част
подлежи на обжалване на основание чл.220 от ГПК, в седмичен срок от редовното
му връчване пред Апелативен съд Варна с частна жалба.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за
доклад:
Предявения иска е с правно основание
чл.124 от ЗС
ПРИЕМА, че не са налице факти, които
се се признават и не се нуждаят от доказване на основание чл. 146, ал.1 т.З и
т.4 ГПК
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК,
на ищеца, че е в негова тежест да докаже, фактите и обстоятелствата касаещи
придобивното основание.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК,
на ответника, че е в негова тежест да докаже, със всички допустими доказателствени
средства въведените възражения.
ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК,
като писмени доказателства представени с исковата молба и отговора, като по
приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от
ответника доказателствени искания дза допускане на свидетели за твръдяното
владение, като несъотносими към правния спор.
ДА СЕ ИЗИСКА СЛУЖЕБНА СПРАВКА за хода на
адм.дело № 1309/2016 г. по описа на Варненски административен съд.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖАТ основание
чл.186 от ГПК от Община
Варна цялата административна преписка по издаване на Решение № 1082/24.06.1993
г. на Кмета на община Варна.
ДОПУСКА
ДА СЕ ИЗГОТВИ СЪДЕБТО ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице по списъка на съда,
което след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
справки съответните административни служби, да даде заключение по следните
въпроси:
1.
Налице ли е идентичност между
имота, описан в нот.акт № 3 от 09.11.1935 г., том XII, регистър № 6596, дело №
1242.1935 г. и ПИ № 10135.2567.12 по КККР на гр. Варна?
2.
Какво
е отреждането и трайното предназначение на имота, на кого е записан, регулиран
ли е, приложена ли е регулацията, застрояван ли е, зает ли е от съоръжения,
както и да изготви комбинирана скица, върху която да нанесе границите по всички
планове.
Определя
депозит, в размер на 300 лева вносими от ищците и от ответниците по равно в
размер на 150 лева.
Съдът
ще определи вещото лице в закрито съдебно заседание, след внасяне на
определения депозит.
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2019 год. от 15.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение,
което съдържа проекто доклада, като на ищеца се връчи и препис от отговора на
ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на
споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за
уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като
при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в
половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като
алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11
ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да
съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел
Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат
да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел.
052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване
на процедура по медиация следва да уведомят съда.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: